Глава 48
Дванайсет часа по-късно Родни се огледа невярващо наоколо.
– Виж всички тези неща!
Да, Дон беше прекалил. Боунс беше поискал само висококачествен меч, няколко доброволни кръводарители, поднос и храна, подходяща за чисто нов гул. Освен това Дон беше поставил голяма палатка около гроба на Дейв, а целият екип на Кат беше оформил периметър около нея. Освен това Дон разполагаше с още стотина войници, които ограждаха цялото гробище, пълен медицински екип наблизо и военни хеликоптери, които кръжаха над затвореното въздушно пространство над гробището.
– Вдигаме един гул, а не започваме зомби апокалипсис – продължи Родни.
Боунс измърмори.
– Почти същото е за шефа ѝ.
Родни поклати глава, но след това една безпардонна усмивка изкриви устните му.
– Сега той е твой тъст, а дори не е най-страшният.
Боунс се ухили на звънкото подмятане към Джъстина.
– Не грешиш, приятелю.
Нов, стържещ звук насочи вниманието му към гроба на Дейв. Кранът приключи с вдигането на ковчега на Дейв от земята и го постави до отворената дупка пред надгробния му камък. Кат, Дон, Тейт, Хуан и Купър се приближиха, когато пломбите на ковчега бяха счупени.
– Време е за шоу – промърмори Боунс и вдигна три пръста.
Трима доброволци за кръводаряване от екипа на Кат се приближиха. Боунс изпи по два литри от всеки от тях, докато последните печати на ковчега бяха счупени и капакът най-накрая се отвори.
Кат издаде задушен звук, когато видя лицето на Дейв.
Прожекторите в палатката накараха погребалния грим на Дейв да заблести като графит върху восъчната му кожа. Може би приживе е бил красив мъж, но сега чертите му бяха отпуснати от разлагането, макар че формалдехидът беше помогнал за забавянето му. Без него Дейв можеше да бъде твърде изгнил, за да се съживи.
Боунс сам отхвърли долния капак на ковчега. След това извади тялото на Дейв от него. Когато Боунс свали костюма на Дейв, оголвайки горната част на тялото му пред тези безпощадни флуоресцентни светлини, Кат хвана ръката на Тейт, а Хуан се прекръсти, докато мърмореше началото на молитва.
Боунс положи тялото на Дейв на земята.
Родни коленичи до него, а след това заби ножа си в гърдите на Дейв, отрязвайки гръдния кош на Дейв с енергично умение.
– Господи – промълви Тейт.
Да, правенето на гул беше мръсно. Ето защо Боунс вече беше без риза. Родни също свали ризата си, след като сърцето на Дейв беше изложено на ярката горна светлина.
След това Родни подаде на Боунс ножа и се подпря.
Боунс заби острието дълбоко в гърдите на Родни, точно под ребрата на гула. Другата му ръка влезе в кървавата рана, намери и стисна сърцето на Родни. Няколко безмилостни удара по-късно Боунс освободи този орган.
Няколко души от екипа на Кат повърнаха. От силния трясък някой от тях можеше и да припадне.
– Сиси – каза Родни с болезнен смях.
Боунс не отговори. Колкото по-бързо приключи това, толкова по-бързо Родни щеше да се излекува. Боунс постави изваденото сърце на Родни върху близката табла. След това изряза сърцето на Дейв от откритата му гръдна кухина и подаде органа на Родни.
Гула го пъхна в гърдите си, а ръката му изчезна до лакътя. От екипа на Кат се разнесоха още ревящи звуци.
Боунс не обърна внимание на това, докато поставяше сърцето на Родни в открития гръден кош на Дейв. Тялото на Родни автоматично щеше да издърпа новото му сърце на мястото му, но Боунс трябваше сам да подреди всички вени и артерии на Дейв. Когато това беше направено, Боунс притисна окървавения нож към врата си и се наведе над новото сърце на Дейв.
Време е да го активира.
Боунс се поряза във врата, докато ножът не докосна гръбнака му.
Кръвта му се изля върху трансплантираното сърце на Дейв. Когато тя потече, Боунс насочи към Дейв още червена струя, както и своята сила.
Изправи се – тихо призова Боунс Дейв.
Нищо. Никакъв изблик на отговаряща енергия и никакви признаци на изцеление. Дреболия. И двете трябваше да са мигновени.
Боунс отново преряза врата си, желаейки повече енергия и кръв. Все още нищо. Преряза шията си за трети път, изтласквайки още кръв, като същевременно изпълни Дейв с достатъчно енергия, за да съживи дузина гули.
Издигане. Издигни се сега!
Дейв остана мъртъв, както в деня, в който Лазар го беше убил, а Боунс беше изразходвал цялата си кръв. По-лошото е, че сега и силата му се чувстваше изчерпана, без Дейв да реагира нито за миг.
Родни го погледна мрачно, макар и със съчувствие. Той също знаеше, че възкресяването на Дейв може да се окаже невъзможно. Единайсет седмици беше най-дългият период, в който някой беше престоял в земята, преди да бъде възкресен. Дейв беше надминал този показател с три седмици.
– Опитал си – каза Родни много тихо.
Боунс погледна към Кат. Лицето ѝ беше много бледо, но очите ѝ бяха втренчени в гърдите на Дейв, сякаш само със силата на волята можеше да накара сърцето му да оживее. После Кат го погледна и погледът ѝ беше толкова изпълнен с надежда, че го изпълни свежа решителност.
Кат му вярваше, че ще се справи. Нещо повече, тя не се беше отказала с Грендел дори когато едва дишаше от пулверизираните органи, счупената ключица и разбития гръден кош.
Боунс също нямаше да се откаже. Дейв щеше да си тръгне от това гробище.
Боунс вдигна седем пръста, тъй като гърлото му все още заздравяваше от последното дълбоко пробождане.
– Движи се – изръмжа Кат, когато доброволецът за кръв се поколеба.
Те дойдоха и се редуваха да коленичат пред Боунс. Той отпи дълбоко от всеки един от тях, без да се притеснява как някои се запъват, докато си тръгват. Дон имаше под ръка пакетирана кръв, за да попълни запасите на тези донори. За това служеше медицинското звено, но Боунс се нуждаеше от прясна кръв заради по-голямата ѝ сила.
Когато Боунс почувства гадене от прехранването, той отново се наведе над тялото на Дейв. Този път, когато преряза врата му, остави ножа забит в яремната му кост. Кръвта бликна, но тя беше нищо в сравнение със силата, която Боунс хвърли в Дейв. Боунс я изтръгна от себе си, сякаш изхвърляше смъртоносни отрови вместо самата сила, която го беляза като майстор вампир.
Издигни се, проклет да си! Издигни се!
От Дейв излезе слаб импулс на енергия, не повече от искра, но това беше нещо. Боунс насочи повече енергия към него, опитвайки се да разпали това трептене, докато вкарваше повече кръв в Дейв, докато тя се разля отстрани на гърдите му.
Това е то! Хайде, издигни се!
Искрата се превърна в пламък, като върна силата обратно в Боунс. Той я насочи обратно към Дейв, като използва последните си сили, за да я превърне в кръг, който се разля между тях. Скоро същността на Дейв се хранеше със силата на Боунс по същия начин, по който нов вампир се храни от шията на своя баща, а пръстите на ръцете и краката на Дейв потрепваха.
– Господи – прошепна Тейт.
– Боунс се нуждае от повече кръв – изръмжа Родни, когато Боунс започна да се провисва. Беше изхвърлил твърде много сила, но сега не можеше да спре. Пламъкът на жизнената сила на Дейв се нуждаеше от още, иначе щеше да угасне.
– Потърсете шестима нови донори – изкрещя Родни. – Сега!
Боунс едва чу как Кат повтори заповедта на Родни. Слухът му бе отслабнал от това, че бе впрегнал всеки грам от силата си в Дейв. Зрението му също бе започнало да потъмнява, докато не видя само сенки, които се сливаха с наближаващата празнота на безсъзнанието.
След това кръвта освети тази празнота, когато Родни запрати шията на първия донор достатъчно силно към зъбите на Боунс, за да я пронижат, без да го захапят. Боунс преглътна, а силата му прошепна от прясната кръв. Още преглъщания увеличиха тази сила и Боунс се нахрани от следващия донор, без Родни да му помага. Когато шестият донор се отдръпна, Боунс отново виждаше и чуваше. След това нави в себе си новопопълнената сила, преди да я вкара обратно в Дейв.
Трептящият пламък се превърна в огън.
Кат падна на колене, когато Дейв отвори очи и се обърна към нея.
Боунс се отпусна на хълбоците си, а изтощението го завладя.
Родни постави отрязаната част от гръдния кош на Дейв обратно върху сърцето му. След като го направи, Боунс се принуди да се раздвижи отново. Родни не можеше да направи тази следваща част. Само той можеше.
Боунс разтри още от кръвта си върху закърпения гръден кош на Дейв, желаейки да заздравее. След миг това се случи. След това тялото на Дейв започна да генерира собствена сила, докато смъртта изгуби последната си хватка върху него. Скоро напуканата кожа се превърна в непокътната плът, а тялото на Дейв се изпълни с нови мускули, които замениха предишните разлагащи се.
– Дейв? – Гласът на Кат се пречупи, когато приятелят ѝ бавно примигна към нея и се опита да проговори. – Чуваш ли ме?
Слабо кимване, а после една-единствена дума.
– Кат…
Тя избухна в сълзи. Хуан също се разплака, както и Тейт, когато хвана ръката на Дейв и бившият мъртвец я стисна обратно.
– Не ми се вярва, по дяволите – прошепна Тейт.
Кат избърса сълзите си, но не можеше да спре да се усмихва, докато галеше бузата на Дейв.
– Да, приятелю, това съм аз. Аз съм тук.
– Дали… вампирът… се измъкна? – Изсумтя Дейв.
Тейт и Хуан си размениха шокирани погледи, но на лицето на Кат се появи разбиране.
– Той си мисли, че се е върнал в пещерата.
Разбира се, че е така. Това беше последното място, което Дейв помнеше. Дейв щеше да я предупреди за това, ако не беше толкова изтощен, че дори седенето му се струваше твърде голяма активност.
– Какво стана? – Гласът на Дейв вече не беше дрезгав. Цветът му също беше по-добър. Беше почти приключил с лечението. – В болница ли съм? – Попита той с поглед към ярките светлини и белите стени на шатрите около него.
След това се отдръпна, когато видя Боунс.
– Тук има още един вампир!
Смехът на Тейт беше рязък от сълзите.
– Ние знаем. Всичко е наред.
– Добре? – Дейв се опита да се изправи.
Кат го задържа.
– Недей! Гръдният ти кош едва е завършил сплитането си!
– Какво… – Гласът на Дейв секна, когато той най-сетне погледна надолу и видя кръвта, която го покриваше, сякаш се беше изкъпал в нея. После очите на Дейв наистина се разшириха, когато видя ковчега до себе си, а малко след него – правоъгълната дупка в земята и маркера над нея, на който бяха изписани името му и датата на смъртта му.
– Какво? – Каза той отново, този път с мъка.
Кат се приближи толкова близо, че той не виждаше нищо друго освен нея.
– Дейв, послушай ме. Не се притеснявай за вампира. Той няма да те нарани. Нито пък ще го направи съседният гул. Ти… ти не си бил наранен в онази пещера. – Тя направи пауза и гласът ѝ се пречупи. – Ти беше убит. Да, това е гробът ти, а това е ковчегът ти. Минаха три месеца, откакто си умрял, но ние… те върнахме обратно.
Дейв я гледаше дълго време. После се усмихна.
– Опитваш се да ме уплашиш, защото разбих формацията. Знаех, че ще се ядосаш, но не мислех, че ще стигнеш толкова далеч…
– Тя не се опитва да те уплаши – прекъсна я Тейт. По бузите му се плъзнаха пресни сълзи. – Ти умря, Дейв. Всички го видяхме.
Погледът на Дейв полетя към Хуан.
Хуан преглътна тежко, преди да се промъкне покрай Кат, за да прегърне Дейв отзад.
– Mi amigo, lo siento.(Приятелю, съжалявам.) Вярно е. Ти беше мъртъв.
Дейв отново се огледа, търсейки някой, който да го отрече. Когато никой не го направи, той се отпусна срещу Хуан.
– Но какво… как…?
Кат стана и се приближи до Боунс, докосвайки го, като същевременно сложи ръка на рамото на Родни.
– Имахме избор, Дейв. – Гласът ѝ беше гъст от потиснатите сълзи. – Сега и ти трябва да го направиш. Тези двамата те върнаха, но човечността ти е изчезнала и нищо не може да промени това. Сега си с нас, само защото… си гул.
Ужас и отрицание изпълниха чертите на Дейв.
– Толкова съжалявам! – Избухна Кат. – Толкова съжалявам, че не те предупредих навреме, когато онзи вампир избяга от пещерата. Той те уби, Дейв, но ти можеш да продължиш по този път… като немъртъв.
Този път Дейв се огледа по-диво наоколо.
– Това не може да е вярно!
Отричането беше силна емоция, но да видиш означава да повярваш.
– Виж, приятелю, пипни врата си – каза Боунс. – Вече нямаш пулс. Или вземи този нож и го прережи през ръката си. Виж какво ще стане.
Дейв опипа врата си и зачака. Когато не усети нищо, той се задъха, а после грабна ножа и преряза ръката си. Червеният шев заздравя миг по-късно, а Дейв изрева една-единствена дума.
– Не!
Стари спомени пронизаха Боунс. Той също беше изкрещял това, събуждайки се преди повече от два века като неволен нов вампир. Никакви думи не можеха да опишат шока, особено след като Боунс се беше събудил с убит човек в ръцете си. Той дори не помнеше, че го е убил. Жаждата за кръв бе толкова силна, че бе заличила всичко останало.
Може би бе взел погрешно решение. Може би Кат и другарите ѝ не бяха разбрали какво наистина иска Дейв. Той погледна към меча точно до отворения гроб. Може би щеше да е нужен.
Кат видя накъде гледа и се затича, за да хване ръцете на Дейв.
– Нека ти кажа от опит, че можеш да преодолееш неочаквано наследство, Дейв. Ние сме такива, каквито се правим, а ти все още си ти! Нищо не може да промени това. Все още ще се смееш, ще плачеш, ще вършиш работата си, ще губиш на покер… – Сълзите я задушиха, преди да ги принуди да се върнат обратно и да продължи с по-силен глас. – Всички те обичаме, Дейв, и в теб има много повече от бившия ти сърдечен ритъм. Толкова много повече.
Дейв също се разплака, но изглеждаше шокиран, когато сълзите му не бяха чисти, а розови. Хуан го прегърна по-силно, а Кат и Тейт също го прегърнаха, докато не го обградиха от всички страни.
Това не можеше да бъде по-различно от начина, по който беше прекарал първите си мигове като немъртъв. В съзнанието на Боунс отново се появи раздразненото изражение на Иън.
– Престани да плачеш, Криспин! Вече си вампир, а всички нови вампири убиват. След няколко дни ще се контролираш достатъчно, за да спреш. Освен това този тип беше задник, така че си направил услуга на света…
Родни потупа Боунс по рамото, като простият жест прогони онези мрачни спомени.
– Дай му минутка – каза Родни тихо. – Той ще се оправи.
– Не се чувствам мъртъв – прошепна Дейв. – Спомням си, че те чух да крещиш, Кат, и видях лицето ти… но не си спомням да съм умрял! Как мога да не си спомням това? И как ще продължа, ако съм мъртъв?
– Не си мъртъв – каза Тейт с ярост, каквато Боунс не беше очаквал от него. – Мъртвият е натъпкан в тази кутия. Това вече не си ти, но ти си мой приятел. Винаги ще бъда, независимо от това какво, по дяволите, ядеш.
– Е, добре – каза Родни тихо.
Боунс също беше изненадан. Не беше очаквал, че Тейт ще приеме Дейв толкова безусловно. Може би го беше съдил твърде строго.
– Не повярвах на онзи блед козел, когато каза, че може да те събуди – продължи Тейт.
Устните на Боунс се свиха. Това беше човекът, когото ненавиждаше.
– Но ти си тук – продължи Тейт. – Така че не смей дори да си помислиш да се покриеш отново с тази мръсотия. Имам нужда от теб, приятелю. Беше ад без теб.
– Вярно е – каза Хуан, като подсмърчаше. – Не можеш да ме оставиш. Тейт е твърде скучен, а Купър иска само да тренира.
Дейв изпусна сух смях, като се зачуди, когато осъзна, че го е направил. После докосна устата си от изненада.
Да, ти можеш да се смееш, помисли си Боунс. Можеш да правиш всичко, което можеше да правиш преди, с изключение на дишането и това, че умираш толкова лесно.
Ръката на Дейв бавно се спусна.
– Какво се случва, че имаш вампир и гхул, които възкресяват мъртвите за теб?
Кат хвана ръката му.
– Ела с нас и ще ти разкажем всичко. Ще се оправиш, Дейв. Обещавам ти. Преди ми се доверяваше, ще ми се довериш ли, моля те, сега?
Погледът ѝ го умоляваше повече от думите ѝ. Боунс не би могъл да ѝ откаже нищо, ако тя го погледнеше по този начин. По изражението на лицето му личеше, че Дейв също е бил разколебан от нея.
– Хайде, амиго – подкани го Хуан.
– Всички сме тук заради теб, човече – каза Тейт.
Дейв погледна всички тях, преди да се вгледа в надгробната си плоча. След това крехка усмивка оформи устата му.
– Най-странното от всичко е, че съзнанието ми е като захарен памук от всичко, което казахте, но за мъртвец се чувствам доста добре. Намираме се на гробище, нали?
След кимването на Кат Дейв се изправи, като се движеше бавно, сякаш не се доверяваше на тялото си. След това експериментално разтърси крайниците си. Когато осъзна, че всичко работи, той се усмихна по-естествено.
– Мразя гробищата. Да се махаме оттук.
Кат, Хуан и Тейт отново наобиколиха Дейв. Когато най-накрая го пуснаха, и четиримата имаха сълзи, но и се усмихваха.
– Ще бъда веднага след вас – обеща Кат и наблюдаваше как Тейт, Хуан и Дейв вървят към изхода. Дон ги посрещна до капака, който служеше за врата на палатката, прегърна Дейв и сам го изведе навън.
Е. Студеното копеле може би все пак има сърце.
Боунс забрави за това, защото Кат го прегърна. Тя отхвърли и двамата обратно в кръвта, която се бе стекла на земята, но на нея сякаш не ѝ пукаше, докато го целуваше достатъчно пламенно, за да го накара да пожелае да останат сами.
– Няма за какво – каза Боунс със смях.
– Ей, аз също помогнах – подигра се Родни.
Кат се изправи и даде на Родни сърдечна целувка по устните. Боунс се засмя, като се изправи и я придърпа обратно към себе си.
– Това му е достатъчна благодарност, коте. Няма да се отървеш от него, ако продължаваш така.
Пламтящата ѝ усмивка избледня, докато тя прокарваше ръце по него.
– Изглеждаш ужасно, Боунс. Боже, винаги ли е толкова жестоко отглеждането на гул?
Боунс размени поглед с Родни. Кат имаше предвид цялата кръв, но истинската битка беше това, което тя не можеше да види.
– Обикновено не – каза Родни. – Обикновено само една пинта върши работа, но твоето момче беше студено дълго време, Кат. Честно казано, не мислех, че това ще се получи. Имаш късмет, че Боунс е толкова силен.
– Имам късмет – отвърна веднага Кат и отново се усмихна на Боунс.
– Здравей, Пазителко на криптата – обади се един досаден глас.
Боунс се обърна. Тейт се беше върнал в палатката, с непоколебимо, макар и предизвикателно изражение на лицето.
– Аз държа на думата си, така че съм тук, за да кажа, че съжалявам за това, че казах, че си бил пълна глупост за отглеждането на Дейв. В този случай съм развълнуван, че не съм бил прав. Тъй като обаче вампирите са по-скоро на действията, отколкото на думите, можеш да се почерпиш за моя сметка.
При това Тейт дръпна яката си и оголи шията си.
Боунс вдигна вежди. Имаше частица чест, нали?
– Изглеждаш като гад – продължи Тейт, убивайки този проблясък на възхищение. – Някой някога да ти е казвал, че си прекалено блед?
Боунс се ухили, докато се приближаваше към Тейт.
– Веднъж или два пъти, и тъй като съм изморен, ще приема предложението ти.
Тейт наклони глава.
– Само не ме целувай първо.
Късче чест и чувство за хумор. Може би все още имаше надежда за Тейт… ако първо Боунс не го убиеше.
Боунс захапа Тейт, бързо и делово. Не му трябваше много, за да се почувства по-добре, сега, когато не насочваше цялата си енергия към Дейв.
– Извинението се приема – каза той, когато приключи. После се обърна към Кат.
– Не искаме да караме приятеля ти да чака, Коте. Той има много да учи. Родни – потупа приятеля си по гърба. – Помощта ти беше високо оценена, но знам, че искаш да си тръгнеш. Благодаря ти още веднъж и ще ти се обадя след няколко дни.
Кат прегърна Родни още веднъж, преди да си тръгне.
След като Родни си тръгна, Кат се усмихна криво на Боунс.
– Все още трябва да се справим с майка ми. През цялото време тя се е уединявала в комплекса, така че не знае нищо, което се е случило, откакто те отведоха в капсулата преди повече от седмица.
Боунс се усмихна при мисълта, че Джъстина ще разбере, че той не само е жив, но е и новият ѝ зет. Дали щеше да припадне или да изкрещи без глас? И едното, и другото би било забавно.
– Наистина, да – каза той. – Не може майка ти да се опитва да ме убие през цялото време, нали? Но не се притеснявай – добави той, когато усмивката на Кат спадна. – Няма да е по-трудно от възкресяването на мъртвите.
– Не бъди толкова сигурен в това – измърмори Кат, но усмивката ѝ се върна, а това беше единственото, което интересуваше Боунс.
Бъдещето никога няма да е свободно от трудности, но с Кат до себе си той ще посрещне всички предизвикателства – и ще ги победи. Сега, когато имаше жената, която обичаше, нямаше нищо, което да не може да направи.
Само попитайте празния гроб зад него.
КРАЙ
Истинско удоволствие беше четенето и хубавия край!
Много благодаря за милите думи