ГЛАВА 37
Погледнах Хрътката, после Ейдриън, емоция след емоция ме смазваха, сякаш бях ударена от няколко приливни вълни. Той не беше дошъл тук, за да ме предаде. За пореден път, напук на всички шансове и съдби, той се опитваше да ме спаси. Искаше ми се да се хвърля в обятията му и да изхлипам с извинение, че някога съм се съмнявала в него, да не говорим за всички други ужасни неща, които бях направила. После исках да го целуна, докато никой от нас не можеше да диша. Но не можех да направя нито едно от тези неща.
Ако само помръднех, щях да разваля уловката, която се опитваше да направи.
– Това нещо не е Айви. – Обърканият шепот на сестра ми прекъсна вътрешната ми битка, но вълната вече беше активирала способностите ми и те се насочиха към Ейдриън. Разбира се, моят свещен сензор трябваше да улови какво има в джоба му преди това, но в моя защита, бях малко заета с мисълта, че ще умра.
– Външният ѝ вид е маскиран – отвърна Ейдриън, като се усмихна неприятно на Хрътката. – Не че това е от полза за мен. – Хрътката изглеждаше леко раздразнена от това, че я бутат, но не нападна.
Говорим за добре обучена Хрътка.
Деметриус извади нож от ножницата на колана си и аз се приготвих със съжаление за съществото. Надявах се, че демонът ще се справи бързо… По-бързо, отколкото успях да мигна, той държеше Жасмин в прегръдката си, а ножът беше опрял до гърлото на сестра ми. Хрътката едва им спести поглед, но аз се хвърлих напред с мъчителен вик.
– Не. – Ейдриън ме хвана, преди да стигна до демона, и за част от секундата очите му срещнаха моите. От погледа му се разливаха толкова много чувства, че едва можех да повярвам, че това е същият човек, който преди малко ме бе погледнал толкова студено.
После четири разпалени думи върнаха вниманието ни към Деметриус.
– Ти ме излъга. – Ейдриън свали дългото си палто и го сложи около мен. През цялото време погледът му не слизаше от този на Деметриус, дори когато усетих, че изважда скришом нещо от джоба на палтото.
– Ти искаше да бъда предател. – Гласът на Ейдриън беше плътен от сарказъм. – Внимавай какво си пожелаваш, баща ми.
– Ако не искаш да управляваш с мен, тогава можеш да умреш с курвата си – изсъска Деметриус, забивайки ножа по-дълбоко в гърлото на Жасмин. – Но не и преди да ми каже къде е оръжието. Знам, че си го намерила, Давидовке. Къде си го сложила? Погледът на Ейдриън се насочи към мен.
– Тук ли беше? – Кимнах, твърде ужасена от линията кръв, която се влачеше по гърлото на Жасмин, за да отговоря гласно. Още един грам натиск и шията и щеше да бъде прерязана.
Ейдриън се засмя кратко.
– Точно под носа ти през цялото време. Сигурно е бил скрит тук, преди да откраднеш това царство от Сисеро.
– Дай ми я, Давидовке, или гледай как тя умира – нареди Деметриус, без да обръща внимание на това.
Затегнах палтото около себе си, после отидох до купчината кости и извадих прашката изпод нея.
Проклетото нещо така или иначе не работеше, но може би щеше да осигури достатъчно разсейване на Ейдриън, за да използва каквото беше донесъл със себе си.
– Айви, недей – каза Ейдриън, като ме хвана за ръката. Погледнах ръката му и после обратно към него, опитвайки се да му кажа с очите си да се приготви.
– Ако има това, вече няма нужда от нас – казах аз, знаейки, че демонът така или иначе ще се опита да ни убие, но надявайки се, че Деметриус вярва, че съм толкова наивна.
Двамата слуги, които бяха довели Жасмин, започнаха да кръжат около нас. Блонди, Мъгливия слуга и Мрънкащия слуга се преместиха, за да блокират входа на тунела, сякаш десетките други зад тях не бяха достатъчни, за да попречат на бягството ни.
Деметриус сякаш не забеляза допълнителната активност. Той се взираше в плетеното въже, което висеше от ръката ми, с нещо подобно на възторг.
– Така че нека всички да си тръгнем – продължих аз – а то е твое. Ейдриън преведе думите ми на демона.
Той пусна ръката ми, а премрежения му сапфирен поглед се стрелна между мен и Деметриус. Надявах се, че това означава, че е разбрал и е на борда.
Деметриус беше. Той спусна ножа, разкривайки малка, все още кървяща рана на врата на Жасмин. После бутна сестра ми към мен. Тя се улови, преди да стигне до мен, и ме погледна с ужасяващо объркване.
Вярно, все още приличах на Хрътката. Как можех да продължавам да забравям това.
– Сделката си е сделка – казах аз и хвърлих прашката към демона. Той протегна ръка, за да я хване – и Ейдриън хвърли малкия предмет, който беше скрил в палтото си. Ослепително бяло избухна в подземното помещение, хвърляйки Деметриус назад, докато за кратко ме заслепяваше.
Агонизиращият писък на демона раздираше ушите ми, когато Ейдриън ме дръпна в прегръдките си, и по-скоро усетих, отколкото видях как той придърпа сестра ми към себе си. Когато зрението ми се проясни, петимата слуги се бяха разтворили в пепел от архонтската граната и Хрътките бяха мъртви, но Деметриус все още беше жив. И адски ядосан.
– Не успя – изплю се демонът, като се надигна, за да блокира изхода на тунела. – Може и да си убил тези мъже, но няма да избягаш. – В отговор Ейдриън изсвири, силно и продължително. Деметрий поклати глава, а на бледите му черти се появи объркване, което замени болката. След това очите му се разшириха, когато от по-надолу в тунела се чуха писъци.
Той отскочи настрани точно когато в стаята се втурна огромна сива форма.
Тъмносивите крила се разгънаха, разкривайки чудовищния, масивен гаргойл, който бях срещнала по-рано.
– Благодаря ти, че запази всичко така, както го оставих – каза Ейдриън на Деметриус, преди да хвърли Жасмин към гаргата. – Особено за това, че запази най-верния ми домашен любимец, Брут. – Жасмин изкрещя, когато гаргойлът я притисна към гърдите си с една кожена, мускулеста ръка. След това беше мой ред да изкрещя, когато Ейдриън ме запрати към съществото. Гаргойлът ме притисна до Жасмин, а ръката му се превърна в неразрушима лента върху коремите ни. Ейдриън претича през стаята, грабна прашката и след това се хвърли към гаргойла точно когато той започна да бие масивните си криле.
Гаргойлът хвана Ейдриън и се стрелна напред, а мощното изхвърляне на въздух ни запрати надолу по тунела.
Гаргойлът беше толкова силен, че можеше да ни задържи без затруднения, но тежестта на трите ни тела се оказа твърде голяма, за да може да полети. Сблъскахме се с някои от слугите, които се намираха в тунела, което доведе до кратка, ожесточена битка, преди поредният порив на крилете на гаргойла да ни изведе над тях в нещо като скок.
След това отново се спуснахме надолу. Разяреният писък на Деметриус изпълни тунела зад нас.
– Убийте ги, убийте ги. – Безброй ръце сякаш ни дърпаха, натежавайки още повече върху гаргойла.
Ейдриън удряше и риташе, докато съществото се съпротивляваше храбро, а поредният изблик на сила ни изчисти над кипящата маса в тази част на тунела. Преди да стигнем до края обаче, отново паднахме надолу.
Само на петдесетина метра от нас стена от слуги се втурна към нас, подтиквана от яростните заповеди на Деметриус на английски и демонски.
Ейдриън ме погледна, после излая няколко думи, които накараха гаргойла да спре и, което беше невероятно, да го пусне.
– Какво правиш. – Задъхах се. Той пое главата ми, а сребристосапфиреният му поглед почти се впиваше в моя.
– Той не може да лети с всички нас, а аз съм най-тежкият. Брут ще те отведе до Б и Б, а после трябва да преминеш през портала. – Тъмна, бърза усмивка. – Ти вече знаеш как. – Бях ужасена.
– Ейдриън, не можеш… – Той дръпна главата ми надолу, а устата му ме заля с целувка, която съответстваше на пламтящия интензитет в очите му.
Отчаянието, желанието и отчаянието сякаш се изливаха от него в мен, но когато прекъсна целувката и се отдръпна, той се усмихваше.
– Обичам те, Айви. Обичам те и не съм те предал. За първи път в живота си имам чувството, че мога да направя всичко. – След това пъхна прашката в джоба на палтото ми, удари гаргойла отстрани и изкрещя: – Тарате. – Тези могъщи крила започнаха да бият силно.
– Не. – Изкрещях, като се мъчех да се освободя.
Гаргойлът се издигна, вече необременен от твърде голяма тежест. Последното нещо, което видях, преди да разчистим тунела и вечно тъмният хоризонт на царството да ни обгърне, беше как Ейдриън се обръща към ордата слуги, която беше почти върху него.
Назад към част 37 Напред към част 39
