ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 2

Пролог

Хрущене.
Звукът беше облекчение. Както и внезапната отпуснатост на фигурата под нея. Беше свършило.
Тя скочи от тялото, преди то да започне да тече, както правеха всички. После застана нащрек, като внимаваше да не гледа директно към стареца, който я наблюдаваше иззад дебел слой стъкло. Той не обичаше, когато тя се взираше в очите му.
Мъжът стисна устни, докато разглеждаше резултатите от последния и тест. Не помръдна нито един мускул, но вътрешно тя се усмихна на мелодията, която се повтаряше в съзнанието му. Другите и инструктори рядко пееха в мислите си, но той го правеше. Всеки път. Ако това не го ядосваше, щеше да му каже, че и харесва, но инструкторът и не обичаше хората да се ровят в мислите му. Беше чула това малко след като получи способността, затова никога не му каза за това.
– Седем секунди – каза той накрая, като погледна надолу към тялото. – Тези предмети вече не представляват предизвикателство за теб.
Звучеше доволен, но въпреки това тя не се усмихна. Проявите на емоции водеха до твърде много въпроси, а тя искаше да се върне към наръчниците си.
– Време е да преминем към следващата фаза – продължи той.
Думите сякаш бяха насочени към нея, но всъщност говореше на човека зад огледалното стъкло на двайсет метра над него. Тъй като обаче не трябваше да знае, че той е там, тя кимна.
– Готова съм.
– Наистина ли?
Начинът, по който той изрече думите, я предупреди, че следващият тест няма да е лесен, поради което не можа да спре изненаданото си примигване, когато улеят над нея се отвори и на арената се втурна нов субект. Той приличаше на останалите, които беше неутрализирала, но когато скочи и се изправи срещу нея, тя разбра. Новият и противник нямаше сърцебиене.
– Какво е това? – Попита тя, а собственото и сърце започна да бие по-бързо.
Противникът и също имаше въпрос.
– Какво е това, по дяволите?
– Неутрализирай го – заповяда сивокосият и инструктор.
Тя скри разочарованието си. Може би ако свършеше бързо, щеше да бъде възнаградена с отговор. Най-малкото неутрализирането на това… нещо щеше да и даде повече информация.
Без да се колебае нито за миг повече, тя се завъртя и подсече краката му, преди да удари лакътя си в гърлото му.
Хрущене.
Костите му се раздробиха с обичайния звук, но вместо да се разпадне, нещото я отхвърли и скочи нагоре, докато хвърляше невярващ поглед към стареца.
– Какво си направил?
Докато говореше, вратът му се върна на мястото си, като изгуби деформирания си ъгъл за по-малко време, отколкото и трябваше, за да мигне отново. Тя гледаше объркано. Кое същество може да се излекува по този начин?
– Искаш ли да живееш? – Хладнокръвно отговори инструкторът и. – Ще трябва да я убиеш.
Същите думи бяха изричани на много противници преди този, но за пръв път ръцете и се почувстваха влажни. С невероятните си лечебни способности, възможно ли беше нещото да не може да бъде неутрализирано?
Тя погледна към стареца, като срещна погледа му за секунда, преди да отвърне поглед. Още в този кратък миг тя имаше своя отговор.
Нещото можеше да бъде убито. Трябваше само да разбере как.

Назад към част 1                                                                  Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!