ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 34

Глава 32

Тази част от източната част на Детройт ми напомни за снимките, които бях виждала в Германия след инвазията на съюзниците. Изоставените сгради се извисяваха като изпочупени бетонни гиганти над улиците, които изглеждаха празни, докато не се раздвижиха въжетата с дрехи край тях. Повечето от уличните лампи бяха изгасени, което можеше да обясни горящите кофи за боклук, тъй като лятната вечер не беше хладна. От време на време една далечна сирена пробиваше през останалите звуци, но въпреки че боевете, трошенето на стъкла и случайните изстрели изглеждаха нещо обичайно, не бях видяла нито една полицейска кола.
Добре за нас. Лошо за всеки, който наричаше това изоставено място, забравено от Америка, свой дом.
– Кат!
Фабиан се приближи до мен, а лицето му бе озарено от красива усмивка. Тогава движението на покрива на една от по-ниските сгради привлече вниманието ми. Напрегнах се, докато не разпознах вампира, който крачеше към ръба.
– Добре дошла – каза Иън, като звучеше всичко друго, но не и дружелюбно. – Надявам се, че миризмата ти харесва. Още малко сурови отпадни води и ще е точно като мястото, в което съм израснал.
Друга форма се появи зад него. В някакъв момент, откакто бях видял Тейт за последен път, той беше обръснал лицето си и беше подстригал косата си в обичайната си бръсната прическа.
– Господин Фантастични панталони не е спрял да псува, откакто е пристигнал – промърмори той. После Тейт се намръщи, като погледна по-далеч по празната улица.
– Защо имаш куп призраци, които те следват?
Обърнах се и видях поне две дузини призраци, които вървяха на около петдесет метра зад нас. Добре. Надявахме се, че заимстваната от Мари сила ще примами близките призраци, сякаш те са молци, а аз – блестящ пламък. Детройт беше голям град и макар Иън и Тейт да бяха усетили Кейти на няколко места, не бяха успели да я зърнат.
Сега имахме подкрепление и благодарение на гробната сила, която течеше във вените ми, призраците щяха да бъдат принудени да се подчиняват на заповедите ми.
– Къде мислиш, че си определил местоположението на Кейти? – Попитах, избягвайки въпроса на Тейт.
Намръщеното му лице говореше, че е забелязал пропуска ми, но той отговори без повече коментари.
– От това, което сме събрали, тя се движи наоколо, но ароматът и е бил най-силен в старото книгохранилище, бившия автомобилен завод „Пакард“, бившата Централна гара и старата църква на Източния Гранд булевард.
– Благодаря.
След това се изправих пред призраците, които се приближиха при махането ми.
– Имам нужда да намерите едно малко момиче за мен – казах им. – Тя е висока около метър и половина, с кестенява коса, а очите и може би светят. Вероятно се крие на някое от местата, за които току-що спомена моят приятел. Ако я видите, кажете само на мен или на този дух тук. – Като кимнах към Фабиан.
Свитата ми се разпръсна веднага щом приключих с говоренето. Фабиан тръгна с тях, преди да успея да уточня, че не е включен в поръчката. Тейт поклати глава невярващо, но на лицето на Иън се появи познавателен поглед.
– Отново си в соса на Мари.
Боунс полетя към покрива. Последвах го, като се приземих само с едно допълнително стъпало, за да балансирам.
– Да – казах кратко.
– Какъв сос? И коя е Мари? – Зачуди се Тейт, напомняйки ми, че е пропуснал много, докато е работил за Дон през последните години.
– Не е от значение в момента – заяви Боунс. – Тези нови събития са.
Не казах нищо, докато той ги запознаваше с това, че Ричард Трейв е демон и защо е подкрепял Мадиган в продължение на почти десетилетие. Все още не говорех, когато Боунс разкри, че Кейти е моя биологична дъщеря и как това е възможно. Едва след като Иън попита:
– Ако тя е майката, кой е бащата? – Наруших мълчанието си.
– Записите, които Трейв публикува, никога не са посочвали име. Тъй като донорът на сперматозоиди е бил стопроцентов човек, той е бил смятан за… маловажен.
После направих пауза. Бях се въртяла напред-назад дали да разкрия следващата част, но толкова много неща бяха скрити от мен, че не можех да направя същото с някой друг. Особено на приятел.
– Попитах Мадиган, но единственото, което измъкнахме от него, беше, че това е един от войниците, с които работех по онова време – завърших аз.
Тейт изпусна отвратително подсмърчане.
– Ето защо продължаваха да вземат проби от всяка течност в телата ни. Дон казваше, че това е, за да се увери, че никой не пие вампирска кръв отстрани, така че дори той сигурно не е знаел за какво всъщност е…
Гласът му секна, когато точките се свързаха. После падна на колене, сякаш се огъна под тежестта на осъзнаването. Аз не бях толкова засегната, защото вече бях направила изчисленията. Около две дузини войници бяха работили с мен през първата ми година. Някои от тях бяха загинали по време на мисиите, други бяха отпаднали от стреса, трети се бяха прехвърлили в други дивизии, но само един беше там през цялото време.
– Боже мой – издиша Тейт.
– Не е окончателно – казах тихо. – Може да е било някое от другите момчета, но Тейт… дори да тестваме и двамата, няма как да сме сигурни. Откакто си станал вампир, всяка клетка в тялото ти се е променила. И тази на Кейти също, след като добавиха ДНК на вампир към генетичния и състав.
Тейт все още изглеждаше шокиран от възможността малкото момиче, което се опитваше да намери, да е негова биологична дъщеря. Накрая той прокара ръка през косата си и ме погледна.
– Ако тестовете са безполезни, тя никога няма да разбере кой е баща и.
Боунс плъзна ръката си в моята, хватката му беше силна и сигурна.
– Тя винаги ще знае кой е баща и.
Това накара Тейт да се изправи на крака за миг. Иън го издърпа назад, когато той се хвърли към Боунс.
– Няма да… – започна Тейт, преди устата му да замръзне заедно с останалата част от него.
– Така е по-добре – доволно каза Боунс.
Не оценявах метода му за спиране на спора на Тейт, но в интерес на истината нямахме много време.
Преодолях разстоянието между тях и докоснах стиснатия юмрук на Тейт, който беше замръзнал на място по средата на замахването.
– Имаш шанс едно към двайсет и няколко да си неин биологичен баща, така че ако искаш да си част от живота на Кейти, разбира се, че можеш. Боунс няма да застане на пътя ти, но и той ще бъде до нея. Както и аз.
След това се наклоних под ъгъл, така че Тейт да не може да избегне погледа ми.
– Но първо трябва да я измъкнем жива оттук. Това е с приоритет пред всичко останало, нали?
Тейт примигна, което приех за „да“. Боунс го пусна. Двамата мъже се взираха един в друг, докато Тейт разтърсваше крайниците си, сякаш за да се увери, че отново са под негов контрол. След това ръцете му се стиснаха и по чертите му се изписа чиста решителност.
Не отново – помислих си аз, очаквайки да замахне към Боунс още веднъж. Облекчението ме изпълни, когато Тейт само протегна ръка.
– Не те харесвам и вероятно никога няма да те харесам, но от този ден нататък съм готов да сключа примирие заради Кейти.
Боунс стисна ръката му с кратка, иронична усмивка.
– Примирието е прието и макар да изпитвам същите чувства, също като Джъстина, изглежда сега и аз никога няма да се отърва от теб.
Тейт изпусна лай на смях.
– Забравих, че това примирие включва и майка и. Това е някаква грозна карма, която ние двамата отработваме.
Фабиан връхлетя върху покрива, като попречи на Боунс да отговори каквото и да било.
– Намерили са я! – Обяви призракът.
– Това беше адски бързо – промълви Иън.
Беше, но от друга страна, никой не можеше да се скрие от мъртвите. Особено когато са те ограничили до малък район. Ето защо първо се бяхме справили с Мари, вместо да бързаме тук. Тя не знаеше, че Кейти е в Детройт, но с малко време щеше да я намери.
Мигнах със стегната усмивка на четиримата мъже, усещайки как вампирската версия на адреналина се влива в мен.
– Добре, момчета. Хайде да си вземем нашето момиче.
Приземихме се на покрива на голяма, квадратна сграда с графити, покриващи всеки сантиметър от предпазния перваз. От другата страна на улицата една много по-висока сграда блокираше лунната светлина, а красивата и архитектура рязко контрастираше с гнилотата, която усещах вътре.
– Къде сме? – Прошепнах.
– Складът на Рузвелт – каза Боунс, като също запази гласа си много тих. – По-известен като Детройтското книгохранилище. Тунелите го свързват със старата жп гара от другата страна на улицата. Може би така Кейти е пътувала напред-назад между двете.
Фабиан кимна, изглеждайки тъжен, докато се оглеждаше наоколо.
– Идвал съм тук и преди, когато беше ново. Обичам книгите, но ми е толкова трудно да чета. Трябва да се нося зад хората, докато те обръщат страниците…
– Фабиан, къде казаха духовете, че е Кейти? – Прекъснах го.
Той се откъсна от спомените си.
– Следвай ме.
Фабиан мина през една от барикадираните врати на подобната на колиба постройка на покрива. Нетърпението ме караше да я изритам, но това щеше да е твърде шумно. Изчаках, докато Боунс телекинетично издърпа дъските, след което я отворих толкова тихо, колкото позволяваха ръждясалите панти.
Все още се стрясках от шума, който издаваше, това скърцане звучеше като две тенджери, които се удрят една в друга върху опънатите ми нерви. След като влязох вътре, беше нужен само един поглед към износеното метално стълбище, за да ме накара да мимикрирам с директива „летим“.
Боунс сграбчи Тейт, държейки го с лекота, която опровергаваше по-тежкото телосложение на другия вампир. Безшумно се спуснахме по стълбището, следвайки Фабиан, който се провираше през тясното пространство, докато не изчезна през друга врата.
Тази не беше залостена. Беше счупена и пропускаше гнилия дъх на миризмата отвъд. Промъкнах се през нея с възможно най-малък звук, а погледът ми се разшири към стаята отвъд.
Ароматът на дим почти бе изместен от миризмата на гниеща хартия, урина, смърт и отчаяние. Книги, списания и наръчници бяха подредени по пода на места на дълбочина от един метър, а мастилото беше почти нечетливо от времето и излагането на вода. Малки същества си бяха направили гнезда в литературните отломки, някои от тях все още бяха там, макар и в различно състояние на разлагане.
По миризмата личеше, че те не са единствените тела в тази стая, но докато Фабиан ме подканяше да продължа, не се спрях на обувката, стърчаща от купчина разрушен пергамент. Този човек така или иначе отдавна не можеше да ми помогне.
Ароматът на свеж дим дразнеше носа ми, колкото повече се приближавах до края на стаята. Фабиан спря, надвесен над тавана, и посочи надолу.
Светлината на свещта хвърляше слаб кехлибарен блясък сред купчина книги, подредени като частично иглу. Под моя ъгъл не можех да видя над него, затова се изкачих по-високо, като в нетърпението си ударих разпадащия се таван.
Забелязах малко момиченце, приседнало над полуизгнила книга, когато рухналата от близостта ми мазилка подръпна главата му. Очите ни се втренчиха и докато гледах, нейните започнаха да стават ярко, светещо зелени. Спящото ми сърце започна да бие в хаотичен, стакато ритъм от вълнението, което ме обзе.
Тя беше жива, здрава и – след като я измъкнем оттук – в безопасност.
– Кейти – издишах аз, летейки по-бързо към нея.
Ръката и се вдигна, сякаш ми махаше. Тогава нещо пламна в гърдите ми. Боунс пусна Тейт и ме сграбчи, като ме завъртя. Това влоши усещането за парене, но все пак се напрегнах, за да видя Кейти, преди интензивността на болката най-накрая да ме накара да погледна надолу.
Между гърдите ми стърчеше нож. Дръжката беше някаква странна комбинация от хартия и стара кожа, но от огъня, който се разпространяваше по тялото ми, острието беше сребърно.

Назад към чст 33                                                                 Напред към част 35

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *