ГЛАВА 22
Бях се замислила защо таванът на параклиса е толкова нисък в сравнение с високия му наклонен покрив. Сега вече знаех.
Горният етаж беше превърнат в голямо таванско помещение и като мярка за сигурност почти никой друг не можеше да го види.
– Зак го е омагьосал така, че да се вижда само от юдианците, давидовците и архонтите – обясни Ейдриън, като ме поведе нагоре по рязко извиващото се стълбище. – Всички останали, които влизат в параклиса, виждат тавана, който се издига чак до гредите, а там, където ти виждаш стълбището, те виждат сакристията.
– Хубаво – казах аз, като имах предвид нещо повече от блясъка, действащ като система за сигурност.
Таванското помещение се простираше по дължината на параклиса и беше обзаведено с меки като масло кожени дивани, телевизор, няколко рафта за книги, вана с крачета, приспособления за баня и легло, което изглеждаше покрито с коприна. Стените и таванът бяха изцяло от тъмно, облицовано дърво, което придаваше топла, уютна атмосфера. Тук горе почти можех да забравя, че под параклиса има тайна крипта, в която е затворен един много опасен, много устат демон, а аз исках да забравя това.
Всъщност исках да забравя всяко ужасно или съдбоносно нещо, което ме беше налегнало през последните няколко месеца, и просто да бъда обикновено, нормално момиче, дори и само за около час.
– Не е като това, в което си представям, че ще живееш – добавих аз, мислейки си за замъка с цвят на сапфир в неговото луксозно, плашещо бивше царство.
Усмивката на Ейдриън имаше самоироничен уклон.
– Отне ми известно време да свикна, но и затвърди решението ми всеки път, когато се огледах. Старият Ейдриън никога не би живял тук. Човекът, в когото избрах да се превърна, се радваше на спокойствието, което това място носеше, дори ако това спокойствие идваше в малка, обикновена опаковка. – След това ме привлече в прегръдките си. – Ето защо изпратих останалите и те доведох тук – промълви той. – Трябва да спреш да мислиш за всичко, което демонът каза, и да намериш собствения си покой. Така че до края на вечерта няма съдба, която трябва да изпълниш, няма смела маска, която трябва да си сложиш, и няма човек, когото трябва да се опиташ да спасиш. Има само гореща вана, бутилка вино и масаж, който ще накара тялото ти да се чувства така, сякаш е отлетяло. – Беше точно това, което си мислех, а знанието му, че имам нужда от това, го караше да резонира още повече.
Всичко това звучеше толкова добре, че от мен се изтръгна тих стон. Ейдриън се ухили и наклони главата ми назад.
– Запази ги за масажа. Очаквам да чуя още много от тях, след като ръцете ми са навсякъде по теб. – Той се засмя отново на рязкото ми поемане на дъх, а лекото докосване на устните му беше по-скоро закачка, отколкото целувка.
След това с последно намигване си тръгна. Изчаках го да слезе по стълбите, за да започна да се къпя, като добавих малко шампоан към течащата чешма, за да има мехурчета. След това свалих дрехите си и потънах във ваната.
Тя очевидно беше построена за човек с размерите на Ейдриън, което означаваше, че мога да се изпъна напълно, без да докосвам нито един от краищата ѝ.
Вместо това плувах в горещата, бълбукаща вода, затварях очи и въздишах, докато бавно, бавно започвах да се отпускам.
– Ето. – Гласът му накара клепачите ми отново да се разтворят.
Полупълната чаша за вино, окачена над мен, беше първото нещо, което видях, но вместо да я взема, ръцете ми полетяха, за да покрият определени части от мен.
Ниският кикот на Ейдриън предизвика зачервяване на бузите ми.
– Виждал съм те гола и преди, Айви. Не си ли спомняш.
– Това беше само горната ми половина.
– Освен това тези мехурчета са много прикриващи – продължи той, сякаш не бях говорила. – Давай, пий си виното, а аз ще започна с масажа ти.
– Сега. – Избухнах.
Друг кикот се плъзна по сетивата ми със собствената си ласка.
– Разбира се. Няма нищо по-успокояващо от масаж с гореща вода, особено с чаша вино.
– Ейдриън… – Не можех да започна да изреждам всички причини, поради които това беше лоша идея, затова се спрях на най-очевидната.
– Няма как да се отпусна, когато аз съм гола, а ти – не си сляп.
Веждите му се извиха.
– Това ли е единственото ти възражение? – С това той постави чашата с вино и отиде в спалната част на таванското помещение.
След като потърси за момент в едно чекмедже, той се върна с дълго, черно парче плат, за което си казах, че е мъжка вратовръзка, защото всеки друг вариант изпращаше ума ми направо на места, на които не биваше да ходи.
След това, с все още изкривена в усмивка уста, която беше отчасти забавна, отчасти опасно чувствена, той завърза плата над очите си, като ги закри напълно.
– Ето – каза той с нисък и гърлен глас. – Сега съм сляп. – Все пак трябва да му кажа да си тръгне.
Наистина, наистина трябва. Но по някакъв начин думите заседнаха в гърлото ми. Може би имах нужда от малко вино, за да ги изкарам.
Пресегнах се през ръба на ваната, хванах чашата със сапунена ръка и изпих по-голямата част от нея, като през цялото време не можех да откъсна очи от него.
Ейдриън се приближи до ваната, а стъпките му не се колебаеха.
Дали това се дължеше на факта, че познаваше добре разположението на таванското помещение, или защото все още виждаше. Устата ми сякаш пресъхна, затова допих виното и натиснах чашата в ръката му. Той я взе от мен и ми наля още една, без да разлее и капка.
Толкова ли бяха изострени сетивата му. Или пък превръзката на очите беше някак си прозрачна. Този път ръката ми леко потрепери, докато я приемах. Още една глътка по-късно и я сложих.
– Легни назад, Айви. – Изглеждаше, че гледа право в мен, докато го казваше, въпреки че черната ивица плат все още покриваше очите му.
Повтарях си, че това е лоша идея, дори когато правех това, което ми каза.
Ейдриън заобиколи задната част на ваната, като коленичи, за да има по-добър достъп. След това ръцете му се настаниха на раменете ми и той започна да разтрива здраво, като дублираше шаблони, които откриваха напрежението ми и неумолимо го подтикваха да намалее.
О, усещането на тези силни, гладки движения върху кожата ми. Те бяха блажени, успокояващи и съблазнителни в едно и също време.
От мен се изтръгна тих звук, не въздишка, не стон. Нещо друго.
След още няколко минути на това приятно внимание, палците му се плъзнаха нагоре, размятайки врата ми, докато пръстите и дланите му продължаваха да правят наистина прекрасни неща с раменете ми.
Незабелязано се извих, за да му осигуря по-добър достъп, и това леко движение размести водата около мен, карайки скритите вълни да ме галят на много по-интимни места.
– Кожата ти е толкова мека – въздъхна Ейдриън, докосвайки шията ми с устни за най-кратък миг, преди да се облегне назад. – Не мога да се наситя да те докосвам. – След това ръцете му се спуснаха по-надолу, масажирайки гърба ми със силни, гъвкави движения.
Те умело манипулираха сухожилията и мускулите ми, свиреха по гръдния ми кош като клавиши на пиано и дразнеха гръбначния ми стълб с кратки, силни щипки, които ме караха да се извивам от блаженство. Водата се разплискваше по мен при всяко движение на ръцете му, а понякога устата му прескачаше по плътта ми, изчезваше, преди да успея да се насладя на усещането, и се заменяше с още дълбоки, успокояващи кръгове.
Дали заради виното, или заради наркотичния ефект от докосването му, горната част на тялото ми започна да се чувства така, сякаш е заменена с разтопен карамел.
Дори ръцете ми бяха отпуснати, след като той ги разтри от пръстите до раменете. Всяко вдишване изпълваше дробовете ми с топъл, влажен въздух и клепачите ми натежаха, но ги държах отворени.
Водата се беше разляла по него от движенията му, подчертавайки мускулите му по-ясно от маслото, а да наблюдавам как ръцете му се движат по мен беше колкото хипнотизиращо, толкова и възбуждащо.
– Знаеш ли колко много обичам да те докосвам по този начин. – От плътния му ръмжащ глас ме полазиха тръпки, въпреки че бях потопена в гореща вода.
В отговор разтворих устни и наклоних глава нагоре. Той се наведе напред, докато устата му не се допря до моята, и тих смях подразни устните ми.
– Искаш ли нещо друго, Айви?
– Да – въздъхнах. – Теб. – И посегнах нагоре, хванах го за косата и дръпнах главата му надолу, докато устата му не се наклони към моята.
В продължение на няколко разтърсващи мига нямаше нищо друго, освен свирепата чувственост на целувката му и ласката от вълнението, която усетих, когато ме измъкна от ваната.
Водата се стичаше навсякъде, напоявайки него и пода, докато той ме вдигаше и ме носеше към леглото. Не спираше да ме целува и когато ме положи върху покритото с коприна легло, аз се задъхвах срещу устата му. След това тялото му покри моето и ръцете му се движеха по мен по начин, който заличи предишната ми отпуснатост, заменяйки я с тръпнеща, пулсираща нужда.
Ето защо шумът на чист протест ме напусна, когато той внезапно седна и ме задържа, когато се преместих да го последвам.
– Шшш. Нещо не е наред. – Думите му и суровата притесненост в тона му превърнаха желанието ми в страх.
Пуснах го, огледах се наоколо, но не видях нищо. Какво беше това.
Тогава отвън се чу силен, много познат ръмжащ звук, последван от силен удар над нас, който разтърси целия таван от удара си.
– Брут – каза мрачно Ейдриън. – Той също го усеща.
– Какво е това? – Казах, придърпвайки чаршафа около себе си.
Ейдриън скочи от леглото, като грабна дрехите ми и ги хвърли към мен.
– Идва нещо голямо. – Започнах да дърпам дрехите си, без да проверявам дали са с вътрешната страна навън.
– Друго демонично царство. – Ейдриън гледаше към стената, сякаш виждаше отвъд нея, а тялото му беше толкова напрегнато, че изглеждаше сякаш един силен удар може да го разбие на мястото, където стоеше.
– Не, но ако съм прав, това е също толкова лошо.
Назад към част 22 Напред към част 24
