Джанин Фрост – Най-сладкото изгаряне – Книга 2 ЧАСТ 33

ГЛАВА 32

Моят оптимизъм се оказа, ама твърде оптимистичен. Брут копаеше, докато можеше да се зарови в дупката, която беше направил, но мястото под мястото на бившия параклис не даваше нищо друго освен пръст. Ейдриън му даде съдържанието на хладилника за усилията му, което се оказа трийсет килограма сурово месо. Брут го погълна по същия начин, по който аз бях погълнала вечерята си по-рано. След това Ейдриън му даде инструкции да ни следва, докато стигнем до града. След като пристигна, Брут можеше да лети на воля. За пореден път бях благодарна на архонтския блясък, който го караше да изглежда като чайка за всички, освен за мен, Ейдриън и архонтите. В противен случай един гаргойл, летящ из Ню Йорк, щеше да предизвика международни заглавия.
Докато се връщахме към хотела, в който Ейдриън ми каза, че сме отседнали, се разкъсвах между чувството на умора, разочарование и липса на идеи.
Настроението ми не допринасяше за много разговори. Табелата беше единствената ни улика за местоположението на жезъла, но бяхме ходили във всеки „свещен дом“, за който тя се отнасяше, и не открихме нищо. Сега какво.
– Може би сме пропуснали нещо в кампуса в Милуоки – обявих аз след почти час мълчание. – Ами ако табелката не е била единствената улика, заседнала в стените на криптата. Разбира се, сега ще е кошмар да се върнем и да разгледаме криптата още веднъж. Мястото трябва да е препълнено с всички възможни правителствени агенции след очевидната свръхестествена атака…
– Мислиш, че всеки, който още не знае за демоните, ще има представа какво се е случило там. – Прекъсна ме Ейдриън.
Загледах се в него.
– Демони и слуги излизаха от тунелите на царството и завличаха хората обратно в тях. Това беше твърде голямо, твърде публично, за да бъде заметено под килима.
Ейдриън ме погледна изнервено, докато натискаше един бутон и от покрива на лимузината се спускаше телевизионен екран.
– Демоните имат слуги, поставени на властови позиции по целия свят. Те ще са измислили обяснение, което няма нищо общо с истината, повярвай ми. – Когато телевизорът се включи и Ейдриън избра новинарски канал, се оказа прав.

„Атака с химическо оръжие в университетското градче.“ – гласеше надписа зад водещия на новините. „Масови жертви след вътрешен тероризъм. Правителството се заклева да отвърне на удара.“

– Сигурно се шегуваш с мен – казах с отвращение. – Къде са всички видеозаписи от мобилни телефони, които биха могли да докажат какво се е случило.
– Ако не бъдат конфискувани, ще бъдат обяснени, дискредитирани или, най-вероятно, никога няма да се появят в ефир – отговори Ейдриън.
– Може да се окаже онлайн в някой от онези сайтове за конспирации, но кой обръща внимание на тези неща, когато са в съседство със снимки на Йети, Неси и Чупакабра. – Бях спряна да коментирам това, когато лимузината спря до „Уолдорф Астория“. Бях изненадана, когато шофьорът отвори вратата и ние излязохме.
Ейдриън сякаш знаеше къде отива и ме въведе в спиращо дъха екстравагантно фоайе, украсено в златно и бяло, с мраморни подове, които изглеждаха така, сякаш принадлежат на Ватикана в Рим. Беше казал, че негов приятел в града е управител на хотел.
– Тук ли работи приятелят ти? – Прошепнах, заслепена.
Ейдриън ме поведе към асансьорите, а на устните му витаеше лека усмивка.
– Да, и освен това той е единственият, който знае кой е истинският собственик на този хотел.
– Кой е той? – При единственото извиване на вежди на Ейдриън го погледнах невярващо.
– Ти. Няма как. – Вратите на асансьора се отвориха и ние влязохме вътре. Той прокара карта в слота и след това натисна бутона за кулите.
– Чувала си за хора, които продават душите си за пари – каза той с разговорен тон. – Понякога това наистина се случва. Да вземем за пример бившия собственик на този хотел. Преди десетилетия той продал душата си на един демон, но после, както всички правят, съжалил за това.
– Така ли? – Промълвих, все още опитвайки се да възприема всичко това.
– Казах ти, че когато престанах да вярвам на всички лъжи, които демоните ми бяха казали, се обърнах към наркотиците, за да облекча вината си за това, което бях направил. Тогава срещнах Трент. Той също беше посегнал към химикалите, защото времето му почти беше изтекло. Заговорихме се и когато той ми каза на кого е длъжник, аз му казах, че ще реша проблема. – Той направи пауза, за да ми се усмихне. – Трент беше първият ми опит за изкупление.
– Но ти не можеш да убиваш демони. Могат само архонти, други демони или едно от трите свещени оръжия. Така че как го поправи. – Ейдриън сви рамене.
– Уверих се, че демонът, който идваше да прибере душата му, е убит. Както каза, не мога да го убия сам, но направих така, че друг демон да си заслужава да го отстрани вместо мен. След това се върнах и казах на Трент, че е свободен. Той беше толкова благодарен, че започна да оформя документите, за да препише хотела си на мен. Отне няколко години, тъй като трябваше да направим така, че да изглежда, че го е купила чуждестранна корпорация, за да не разберат Деметриус и други демони и да го съсипят като безопасно място за мен. – Все още ми беше трудно да повярвам на това, не че беше най-безумното нещо, което бях чувала тази вечер, камо ли някога.
– И ти всъщност му позволи да ти даде този хотел. – Ейдриън се разсмя, което съвпадна с отварянето на вратите на асансьора.
– Разбира се. От една страна, Трент каза, че е приключил с парите заради това, което са го накарали да направи. От друга страна… – усмивката, която ми хвърли, беше злобна – това място наистина ми хареса. – Той ме поведе към една врата с надпис „Исторически апартамент“ с коментар „Президентският апартамент вече е зает“.
– Тогава настоявам да се прибера вкъщи – отвърнах лекомислено.
След това изобщо не казах нищо, тъй като Ейдриън отвори вратите и аз за пръв път зърнах стаята, или по-точно стаите. Първата стая приличаше на фоайе на екстравагантни стероиди и се отваряше към пълна трапезария с кристални съдове, които биха накарали майка ми да припадне от възторг, ако все още беше жива, за да ги види.
След това имаше хол с ориенталски килим от стена до стена, камина и мебели, които изглеждаха твърде скъпи, за да седнат на тях. Следващата стая беше по-уютна, но не по-малко пищна. Диванът вляво от мен изглеждаше като тапициран с червено кадифе, а любовното кресло с червено-златни райета отсреща – като копринено. Дебелите завеси позволяваха само част от градския пейзаж да надникне от прозорците от пода до тавана, а до друга камина имаше втори кът за сядане. Всичко беше толкова луксозно, че всъщност се наложи Ейдриън да зададе рязък въпрос:
– Какво правиш тук? – За да забележа, че столът срещу тези дивани не е празен.
Зак остави списанието за пътешествия, което четеше, и го върна при другите, които бяха декоративно изложени на масата пред него.
– При всичките многобройни посещения в този град никога не съм гледал пиеса на Бродуей – отбеляза той, отговаряйки на въпроса, който никой от нас не беше задал.
– Какво правиш тук? – Повтарям, приближавайки се към него. – Къде е Жасмин? – Той ме погледна така, сякаш отговорът беше очевиден.
– На същото място, където я оставихте.
– С Коста. – Избухнах. – Той може да я нарани.
– Никога не би го направил – каза Ейдриън, преди Зак да има възможност да отговори.
Това отново възпламени раздразнението ми към него заради погрешното му предположение за Жасмин.
– Сестра ми не е тази, която е казала на Деметриус къде сме.
– Това е единственото обяснение, което има смисъл – отвърна Ейдриън.
После тонът му се смекчи.
– Коста можеше да ме убие хиляди пъти през последните няколко години. Но не го направи. Местонахождението ни започна да се съобщава на враговете ни едва когато сестра ти започна да пътува с нас. – Извърнах се, а той ме хвана за раменете. – Знам, че е трудно, Айви, но погледни фактите. Деметриус не ни е намерил нито тук, нито във Франция, но преди му отне само няколко часа да ни пусне сфери, когато Жасмин не беше затворена в светла сфера, където не може да общува с него или с друг демон. Наистина ли мислиш, че това е съвпадение? – Челюстта ми се стегна.
– Не мисля, че е съвпадение, но също така знам, че не Жасмин ни е продала. – Зак изпусна въздишка, докато се изправяше.
– Не съм дошъл тук, за да слушам как двамата се карате. Айви, сестра ти е в безопасност – имаш моята дума. Ейдриън, ти искаше от мен да ти направя една услуга. Ако това все още е така, мога да го направя сега. – Ейдриън свали ръцете си от раменете ми и се обърна към Зак, за да го погледне учудено.
– Знаеш, че все още искам да го направиш, но с всичко, което се случва, може би сега не е моментът.
– Сега е единственото време, в което ще го направя – отвърна Зак с мек тон. – Както често съм ти напомнял, аз не съм твой, за да ме командваш, и скоро ще имам далеч по-спешни дела, с които да се занимавам. – Мускулите на Ейдриън се напрегнаха, сякаш водеше вътрешна битка.
– Тогава сега работи за мен – каза той със стегнат глас.
– Много добре – отвърна Зак, все така невъзмутимо. – Ако Айви е съгласна. Ако не се съгласи, тогава няма да направя нищо, а знам, че не си ѝ казал какво включва тази молба. – Все още бях разстроена заради това, че Ейдриън повярва, че Жасмин е предателката, но бях и безумно любопитна.
Зак ме беше уверил, че Жасмин е в безопасност, така че не се притеснявах за нея, а и никой не се опитваше да ни убие, което правеше този момент толкова подходящ, колкото и всеки друг, за да разбера какво е мистериозното искане на Ейдриън. Не че това вече беше необходимо.
Докоснах ръцете му, които оставаха стиснати от двете му страни.
– След всичко, което се случи, нямаш какво да доказваш нито на мен, нито на когото и да било. Знам, че няма да ме предадеш отново, така че каквото и да си мислеше, че трябва да направи Зак, нямаш нужда. – Той разтвори юмруците си и ръцете му се вдигнаха, за да погалят шията ми, а след това и лицето ми, карайки ме да потреперя под допира му.
– Това, което трябваше да ти кажа преди, беше, че искам да направя това. Ти си всичко за мен и по този начин мога да ти го покажа, както и да бъда по-близо до теб.
Наведох се към него, като оставих ръцете си да се носят по раменете му.
– Знам друг начин да бъдем по-близки, но той изисква Зак да си тръгне. – Ейдриън се засмя, тихо, познато и толкова примамливо.
– Ще го направим след това, обещавам. – В периферното си зрение видях как Зак върти очи с едва сдържано раздразнение и всичко, което можех да направя, беше да не се разсмея.
Ако двойните намеци дразнеха Зак, аз щях да се постарая да говоря секси на Ейдриън всеки път, когато архонтът беше наблизо. Отмъщение за цялото вбесяващо уклончиво поведение на Зак в миналото.
– Добре – казах аз и се усмихнах. – И така, какво искаш да направи Зак? – Погледът му не помръдваше, докато се взираше в мен.
– Най-просто казано, привързване на душата. Зак обвързва моята с твоята и след това не бих могъл да те предам, дори и да искам, защото това би ме подложило на същите последствия. Бихме били свързани по начин, който нищо на земята, под нея или над нея не би могло да промени. – Устата ми се отвори, но за няколко мига не можах да формулирам думи.
Не знам какво си мислех, че ще бъде. Каквито и да бяха разсъжденията ми, нищо не се беше доближавало до това.
– Ти сериозно ли говориш? – Най-накрая се опомних. Пръстите му се стегнаха около лицето ми, но докосването му остана болезнено нежно.
– Никога в живота си не съм бил по-сериозен по отношение на нещо.
– Но това е толкова, толкова…
– Постоянно. – Добави безизразно Зак.
Едва го погледнах.
– Да, за постоянно – въздъхнах.
– Вечно постоянно. – По устните на Ейдриън пробяга усмивка. – Това е любимата ми част. Обичам те, Айви, и това повече от всичко друго е причината да искам това. Но съдбата ми също така е висяла над мен през целия ми живот и тъй като нарушавам тази съдба, искам доказателството за това да бъде изписано на цялата ми душа.
– Ейдриън… – Бях толкова поразен, че не знаех какво да кажа.
Той пусна ръцете си и се отдръпна, а по чертите му се разля загриженост.
– Това е еднопосочно привързване, ако това е, за което се притесняваш. Няма да свържеш душата си с моята. Всичко в теб ще си остане същото…
– Защо си мислиш, че искам да имам само еднопосочно свързване? – Прекъснах го.
Изражението му се проясни, ставайки напълно безизразно, и той направи още една крачка назад.
– Ако не искаш да го направя, няма проблем – каза той с много контролиран тон.
– Ейдриън. – Хванах го, почти го разтърсих за това колко лошо ме е разбрал. – Исках да кажа, защо си мислиш, че няма да искам да направя същото с теб. – Той започна да се усмихва, а когато го видя, нещо светло и красиво избухна в мен и ме накара да отговоря с широка и почти безсмислена усмивка от радост.
– Наистина? – Попита той, а въпросът прозвуча почти задъхано.
Обгърнах врата му с ръце и усетих как една сълза започва да се изплъзва от ъгълчето на окото ми.
– Разбира се, че да. – Той ме целуна и не ми пукаше, че архонтът ни наблюдава.
Единственото, което ме интересуваше, беше как ръцете му ме притискат към него, разпалващата се страст, която се надигаше, когато устата му се движеше по моята, и щастието, което изпитвах и което съперничеше на всичко останало.
Чу се кашлица, а след това Ейдриън и аз бяхме разкъсани от невидими ръце.
Зак се приближи към нас, с царствено надменно изражение на лицето си.
– Съгласих се да извърша церемонията по свързване на душите, а не да наблюдавам празничното ѝ консумиране, така че ако все още се интересувате от първото, трябва да спрете с второто. Сега.
– Съжалявам – каза Ейдриън, но усмивката му даде да се разбере, че ни най-малко не съжалява. Нито пък аз.
– Сигурна съм, че не е нещо, което да не си виждал милиард пъти преди това – подразних Зак.
Погледът му беше безценен.
– Това предполага, че никога не съм имал нещо по-добро за правене, което е очевидна невярност.
Ейдриън се приближи и го плесна по гърба.
– Каквото кажеш, таен воайор. Сега, каза, че трябва да го направиш веднага или изобщо да не го правиш, но колко точно време имаме. – Зак се замисли за момент.
– Два часа.
– Добре – каза Ейдриън, като зашлеви още един шамар на Зак по гърба и не обърна внимание на погнусата, която получи в отговор.
– Айви, трябва да побързаш и да се приготвиш. Знам идеалното място, където да направим ритуала. – Хвърлих невярващ поглед към пищната ни обстановка.
– Това не е ли достатъчно хубаво за теб? – Погледът му блестеше с решителност.
– Имахме толкова малко шансове да си създадем хубави спомени с всичко, което се случи, откакто се запознахме. Тъй като можем да направим това само веднъж, искам да се уверя, че ще е нещо, което никога няма да забравиш. – После устата му се сви, когато хуморът се смеси с обичайната му арогантност. – Освен това, хотелска стая. Имам своята гордост като бивш принц, нали знаеш. – Част от мен не можеше да повярва, че това наистина е на път да се случи, но останалата част от мен не беше ни най-малко изненадана.
Толкова много съдбоносни събития в живота ми бяха хвърляни върху мен без нито едно предупреждение за улов, че това изглеждаше нормално. Да, това беше съдбоносно обвързване, което щеше да ни свърже по начин, който все още не разбирах напълно. Да, все още трябваше да измислим начин да намерим жезъла, преди повече царства да започнат да завладяват този свят, и да, един постоянен ритуал за обвързване на душата означаваше, че накрая ще имам демон за тъст, така че… беше много за възприемане.
Това обаче беше моят живот и макар че нямахме много място за маневриране в списъка със задачи, ако бях научила нещо през последните няколко месеца, то беше, че трябва да изживяваме всеки миг пълноценно, защото всеки от тях можеше да бъде последен.
В тази светлина би било глупаво да не се възползваме максимално от нашия ритуал за свързване на душите. Както беше казал Ейдриън, това е преживяване, което се случва веднъж в живота.
– И така, кажи ми къде искаш да отидеш, за да се сбогуваш с дните си на самотен бивш демоничен принц. – Попитах с усмивка.
Ейдриън ме целуна с такава страст, че почти забравих за какво сме говорили.
– Изкъпи се и се облечи, а аз ще ти покажа – промърмори той срещу устните ми.
После се завъртя и каза на Зак:
– Остани тук с Айви. Аз ще се върна веднага.

Назад към част 32                                                     Напред към част 34

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!