ГЛАВА 37
Нямахме възможност да разкажем на Жасмин и Коста за церемонията по обвързването. Не и с оглед на това как те приеха новината за Деметриус.
Коста, разбира се, беше точно обратното на поздравяващ, но сестра ми направо полудя.
Тя се нахвърли върху Ейдриън, върху мен и дори върху Зак, който направи обичайното си изчезване след първия ѝ вик към него.
Накрая Коста предложи да се поразходят.
– Това ще ни даде време да помислим – каза Коста и я дръпна на крачка надолу по хълма. – Да седнем край реката. Ти обичаш това. – Тя отдръпна ръката си.
– Не. Ще отида сама. – Взирах се в сестра си, докато тя се спускаше по хълма. Щях да тръгна след нея, ако не вярвах, че присъствието ми ще нанесе повече вреда, отколкото полза.
Точно сега Жасмин можеше да вярва, че това доказва всичките ѝ най-лоши подозрения за Ейдриън, но след като се успокои, щеше да осъзнае, че Ейдриън не е виновен за това, че Деметриус му е баща повече, отколкото аз за това, че съм последният давидовец.
Понякога единственият избор, който животът ти дава, е как да се справиш с нещата, които не си избрал.
– Тя е объркана, ядосана и притеснена, но е силна – казах, след като тя се отдалечи достатъчно, за да не ме чуе. – Тя ще се оправи. Справи се с всичко останало, което и се е струпало, откакто демоните я отвлякоха преди шест месеца. – В погледа на Ейдриън имаше нотки на тъга, докато гледаше от Коста към мен.
– Може би тя не може да се справи с това. Става дума за нещо повече от това кой е баща ми. Става въпрос и за това кой съм аз, а то е полудемон.
– Ти беше полудемон, когато години наред работеше с архонта, за да спасяваш невинни хора от превръщането им в роби на царството – казах аз, а тонът ми се изостри. – Ти беше полудемон през всичките моменти, когато се изправи срещу орда от убийствени слуги и демони, за да ме защитиш, и беше полудемон, когато свърза душата си с моята, за да докажеш на мен и на всички останали, че не изпълняваш съдбата си.
– Какво си направил? – Каза Коста невярващо.
Ейдриън го погледна.
– Животът с демони ме научи на този трик, само че този път го използвах срещу тях, вместо за тях. – На мен той каза: – Демоните свързват душите на хората със своите, за да създават слуги. Така обикновените хора изведнъж се сдобиват със свръхчовешка сила, а също така демоните гарантират, че слугите няма да ги предадат, защото, както знаеш, тогава слугите биха понесли същите последствия. Ето как разбрах, че Зак може да свърже душата ми с твоята. Всяка сила, която демоните притежават, първо произлиза от архонтите. – Хванах ръката му.
– Виждаш ли, за пореден път доказваш, че кръвната ти линия е точно това – кръвна линия. Не е шаблон за това кой си сега или кой ще бъдеш по-късно. – Той докосна лицето ми, а големите му, силни ръце успяха да бъдат меки като перце върху кожата ми.
– Ти вярваш в това и аз те обичам за това. Но не мисля, че повечето хора споделят твоето мнение.
– Повечето не – съгласи се Коста, игнорирайки потискащия поглед, който му отправих. – Но някои го правят и аз съм един от тях.
Ейдриън ме погали по лицето за последен път, преди да отиде при Коста.
– Благодаря ти – каза той и хвана Коста за раменете.
Коста опря ръце на ръцете на Ейдриън и се наведе, докато челата им се докоснаха.
– В продължение на десетилетия виждах кой си бил ти и мразех този човек. След това ти спаси мен и Томас и през следващите няколко години видях как се бориш, за да се превърнеш в някой друг. – Гласът на Коста се стегна. – Ти го направи и аз обичам този човек като брат, без значение кой е баща му. – Ейдриън придърпа Коста в прегръдка, от която очите ми се насълзиха, особено когато Коста му отвърна със същата сила.
После се разделиха, правейки онези неловки удари в гърба, които мъжете правят, когато се опитват да омаловажат факта, че са преживели емоционален момент.
– Хей, забелязах нещо на тези снимки – каза Коста, сменяйки темата, което Ейдриън изглеждаше доволен да направи. – Тези с табелката. – Коста потупа джоба на панталона си, където предполагах, че се намира телефонът на отец Луис. – Да. Тук няма услуга, така че трябваше или да ги гледам, или да слушам как Джофиел рецитира цели книги от Стария завет. – Ейдриън измърмори многозначително.
– Значи си избрал снимките.
– Наизустявах ги, докато батерията не падна – отвърна Коста с разпален глас.
Потиснах подсмърчане.
Добре, че Зак си беше тръгнал по време на тирадата на Жасмин, иначе сигурно щеше да се възпротиви на този коментар.
– Всичко би помогнало – казах на Коста. – Отидохме на местата, където табелката предполагаше, че ще бъде жезъла, и макар да е бил там, сега не е, а други карти или улики нямаше. – Коста се почеса по брадичката.
– Не съм сигурен, че това означава нещо, но с малки букви на гърба на табелката пишеше – Произведено в Полша.
– Какво. – Казах невярващо.
Каменната карта с древно руническо писмо, която беше единствената ни следа към второто най-почитано оръжие в света, беше масово произведена в Полша.
– Този, който е взел жезъла, е оставил това като шибана шега ли? – Изръмжа Ейдриън, повтаряйки следващите ми мисли.
– Може би е било примамка. – Предложи Коста, като вдигна безпомощно рамене. – Знаеш ли, за да заблуди демоните, ако го намерят.
– Тогава защо го погребва в параклис? – Избухна Ейдриън. – Никой демон не може да влезе в него. Ако не бях използвал тъмни предмети, за да прокълна земята, Блинки щеше да се изпържи при съприкосновение с параклиса.
– Може би този, който го е оставил, е предположил, че слугите могат да го намерят и да го занесат на господаря си – казах аз, като направих див опит за обяснение.
Изражението на Ейдриън отрази цялото разочарование, което изпитвах от това, че това изглеждаше като поредната задънена улица.
– Съмнително. Какво би правил един слуга в църква на първо място.
Нищо, за което можех да се сетя. В параклиса нямаше нищо достатъчно забележително, за да привлече подобно внимание към него. Беше малък, едва ли известен и отвън изглеждаше толкова невпечатляващ, че никой слуга не би се почувствал длъжен да го претърси за изгубени реликви.
Всъщност, ако не беше необичайната история на параклиса да бъде преместван от място на място, в него нямаше да има нищо забележително. Със сигурност не е бил разположен в центъра на божествено разцепено море или пък на буря от скакалци.
Чакай малко. В района около параклиса не е имало нищо необичайно.
Всъщност, ако Ейдриън не беше хванал в капан там един демон, върху когото искаше да упражнявам уменията си, никога нямаше да се отбием в Милуоки, Уисконсин, и да намерим каменната карта на първо място.
Със сигурност нямаше да открием предишните местоположения на жезъла, които ни дават приблизителна хронология на това къде е бил през последните сто години… Все места, с които Ейдриън също беше много добре запознат, и то не за първи път. Той беше и бивш владетел на същото царство, в което беше скрита прашката на Давид.
Една идея се заби в ума ми, сякаш хвърлена от прашката, свръхестествено навита в ръката ми.
Ами ако не съществуваше само една карта, а две.
– С царството, което кървеше в кампуса, и с демоните, които убиваха и отвличаха на воля, нямахме време да се чудим защо около параклиса няма време или други природни явления – казах аз, прекъсвайки спора на Ейдриън и Коста дали каменната плоча е умишлена червена следа или просто това, което пазителите на жезъла са имали на разположение, за да напишат своята улика. – Знаем, че жезъла е бил в „Света Йоанна“ поне от няколко години, така че този район би трябвало да е известен с чудновато време или странни географски инциденти, нали така.
– Да – отвърна Ейдриън, изтегляйки думата, тъй като и той осъзнаваше последствията. – Би трябвало и старите му местоположения във Франция и Лонг Айлънд, но не си спомням да съм чувал за аномалии и там. Но знаем, че жезъла влияе на заобикалящата го среда по мощен начин. Ето защо първата ни спирка бяха камъните за плаване в Долината на смъртта. След това реших, че ще разгледаме Хондурас, където всяка година от небето вали риба, после Таос Хум в Ню Мексико, после Венецуела за осветлението Кататумбо…
– Все места с чудновати аномалии – прекъснах го аз. – Особено това с рибите, но ако не смятаме, че табелката е шега или примамка, значи е автентична следа от този, който е взел жезъла. В такъв случай нищо върху нея не е случайно. Така че може би табелката „Произведено в Полша“ е оставена там по някаква причина. – Ейдриън се вгледа в мен, а размислите ми го застигаха.
– Мислиш, че жезълът се намира в църква в Полша – заяви той.
– Мисля, че може да е така – отговорих аз и това дори не беше най-безумната част от теорията, която беше завладяла съзнанието ми.
Коста изпусна невярващо подсмърчане.
– Говорим за скриване на улика на видно място. Табелката е толкова малка, че всеки би могъл да я пропусне.
– Не си го направил – казах му с благодарна усмивка. – Вероятно никога нямаше да го забележа на тези снимки. – Той измърмори.
– Не сте имали тези снимки като единствено спасение от безкрайните проповеди.
Не, но Коста имаше. Съвпадение. Започвах да се съмнявам в него.
– И така, да предположим, че сме прави за значението на „Произведено в Полша“ – казах аз, продължавайки с теорията си. – Беше ли Полша в списъка ти с местата с причудливи метеорологични явления.
– Не – каза Ейдриън, а извитите му вежди се питаха накъде съм тръгнала с това.
– Когато се върнем в реалния свят, можем да потърсим Полша в Гугъл, за да видим в кои части има странни природни явления – каза Коста.
– Можем да го направим – съгласих се аз и си поех дълбоко дъх.
Това, което се канех да предложа, звучеше налудничаво, но след всичко, през което бях преминала, започвах да вярвам, че нещо повече от поредица от случайни съвпадения и случайности ни е довело до мястото, където се намирахме сега. Като прибавим и загадъчната реч на архонта за „някаква карта“ и за жезъл, който може би контролира много повече от природата, може би гледахме на този пъзел от грешен ъгъл. Ако ли не, ами тогава, това нямаше да е първият път, в който някой ме нарича луд.
– Жезълът е този, който Мойсей използва по време на прословутото си противопоставяне с фараона, но какъв е смисълът? – Попитах, продължавайки с теорията си.
Ейдриън вдигна вежди.
– За да предизвика съкрушителни язви.
– Да, но какъв беше смисълът. – Настоях.
– Всички знаят репликата „пусни народа ми“, която Мойсей повтаряше на фараона, и след язвите фараонът го направи. И какво, ако влиянието на жезъла не се ограничава само до природата. Какво, ако, точно както при фараона, най-голямото постижение на жезъла е да повлияе на човека. – Започнах да се разхождам, толкова погълната от теорията си, че не можех да стоя повече на едно място. – И ако е така, какво ще стане, ако хиляди години по-късно влиянието на жезъла е накарало две групи хора да направят абсолютно същото безумно нещо. В края на краищата, разглобяването на един затънтен малък параклис и пренасянето му тухла по тухла на хиляди километри, само за да бъде сглобен отново, струва огромни суми пари, и то за какво. В параклиса няма нищо специално. Но ние знаем, че това се е случило, и знаем, че жезъла се е преместил заедно с него от Франция до Ню Йорк и Милуоки. И какво от това, че жезъла е накарал и двамата собственици на тези параклиси да направят нещо безсмислено и скъпо, точно както фараонът е направил нещо, което би сметнал за безсмислено и скъпо, като е пуснал цялата си поробена работна сила да напусне. И ако е така, тогава вместо да търсим жезъла на места с чудновати природни аномалии, нетрябва ли да го търсим на места с чудновати човешки аномалии. – Почти се задъхвах, когато завърших, след като бях избързала с последните изречения, без да си поема нито една глътка въздух.
Когато приключих, Ейдриън не каза нищо. Коста също не каза. Те просто ме гледаха, докато мълчанието не премина в неловко и не се превърна в неприятно. Добре, изглежда, че не споделяха моите възгледи за жезъла.
Изчакайте да чуят останалата част от теорията ми, а тя беше или да им я кажа сега, или да я запазя за себе си завинаги.
– Има още нещо – казах аз. Нямаше как да запазя това за себе си. – Намерих прашката в предишното ти царство, когато търсех Жасмин. Намерихме таблетката, като отидохме в бившия ти дом в университетското градче, местоположението на параклиса в Ню Йорк се оказа в замъка, в който си отсядал, а оригиналното му местоположение Шасе-сюр-Рон във Франция се оказа първото място, на което си отишъл, когато си изследвал човешкия свят. Да, през много дългия си живот си бил навсякъде, но това са твърде много съвпадения. Мисля, че таблетката не е единствената ни улика за местоположението на жезъла, Ейдриън. Мисля, че истинската карта си ти, затова нека те попитам – бил ли си някога в Полша. – Ако преди си мислех, че са изглеждали скептично, този път лицата и на Ейдриън, и на Коста регистрираха чисто недоверие.
После, след едно мълчание, което ме изнерви, изражението на Ейдриън се промени, стана толкова твърдо и пресметливо, че за част от секундата ми напомни за Деметриус.
– Да, бил съм в Полша – каза той с твърд глас.
Изпуснах дъха, който не осъзнавах, че съм задържала. А сега въпросът за милион долара.
– Някое конкретно място? – Ако беше обиколил цялата страна, това щеше да направи огромна дупка в теорията ми, но погледът, който ми хвърли, предизвика тръпки по гърба ми.
– Имаше едно, към което се връщах.
– Църква ли беше? – Попита Коста, а тонът му беше почти настоятелен.
Ейдриън отговори, докато държеше погледа си заключен с моя, и това, което видях в дълбините му, ме убеди, че съм права.
– Да я наречеш църква е слабо казано. – Появи се Зак, който се приближи така небрежно, сякаш не беше напуснал с ангелски възторг. – Готови ли сте?
– За какво? – Попитах предпазливо.
Той се усмихна, рядко истинска усмивка.
– Да отидем в Солната катедрала.
Назад към част 37 Напред към част 39
