Глава 8
Въпреки че бях будна през половината нощ, се събудих преди Жасмин. След като си измих зъбите и наметнах жилетка върху потника си, излязох в основната стая. По поклащането на туристическия автобус личеше, че вече сме се върнали на пътя, но с изненада видях Ейдриън да шофира. Брут седеше зад стола на Ейдриън, а някой беше хвърлил голямо одеяло върху гаргойла, така че той беше напълно покрит. Коста беше буден и се прозяваше, докато отваряше кутията с яйца в кухнята.
– О, дай да направя закуска – казах аз и се усмихнах, докато внимателно го отмествах настрани.
Не че мислех, че готвенето е мое задължение като момиче. Коста обичаше да готви, но и не беше много добър в това, както бяха доказали последните няколко седмици.
Той ме погледна с надежда, докато отиваше към мокрия бар, където вече беше поставена кафеварка.
– Френски тост?
– Разбира се. Ейдриън? – Попитах, малко несигурна как да постъпя. Нещата между нас не се бяха променили, но все пак се бях съгласила, че могат да се променят, ако той докаже, че е победил съдбата си.
– Нищо за мен, вече ядох – отговори той.
Този неутрален отговор не ми каза нищо за душевното му състояние. Като се замисля, Ейдриън беше откровен до степен на агресивност, че ме иска, но все пак не беше казал, че иска нещо повече от секс. Преди месеци ми беше казал, че ме обича, но в интерес на истината го беше казал точно преди да си помисли, че ще бъде убита от слуги.
Дали все още ме обичаше? Или – всъщност – обичал ли ме е някога? Може би думите му тогава бяха импулсивни, а не искрени? Все пак е смятал, че ще умрем.
Започнах да чупя яйца и да ги смесвам в купа. Шумът в спалнята трябваше да е събуждането на Жасмин, затова извиках:
– Жас? Искаш ли френски тост? – Докато все още се замислях.
– Спомена ли за закуска? – Жасмин се прозя и се появи на вратата.
Обърнах се към нея и се усмихнах, за да прикрия объркването, което започна да се върти в мен.
– Да. Гладна ли си?
– Гладна – започна тя, после спря и се загледа силно. – Не вярвам – изсъска тя, преди да се върне в спалнята и да хлопне вратата.
Размених смаян поглед с Коста.
– Не ми се мисли – отговори той на неизказания ми въпрос.
– Веднага ще се върна – промълвих, избърсвайки остатъците от яйца от ръцете си. След това плъзнах вратата и я отворих. – Жас? Какво става?
Тя беше толкова далеч от мен, колкото позволяваше стаята, и когато се извърна и ме погледна, влязох и затворих вратата. Каквото и да беше, тя очевидно смяташе, че е по моя вина.
– Снощи си се измъкнала, за да се видиш с Ейдриън – обвини тя.
Откъде знаеше? Беше заспала, когато се върнах! После изтласках вината си назад и се изправих. Бях зряла жена и не се нуждаех от разрешението на малката си сестра, за да се срещам с когото и да било. Освен това не бях правила нищо с Ейдриън.
– Не заради това, което си мислиш – казах аз, опитвайки се да намеря баланса между това, че не можеше да ми казва какво да правя, и това, че обичам, сестра си. – Той ме научи как да яздя Брут, докато той лети. Ейдриън използва този трик, за да се пребори с демона от онзи ден, така че е важно и аз да го знам, с оглед на това, срещу което се изправяме.
Гневен вид болка изпълни погледа ѝ.
– О, значи трябва да вярвам, че Брут ти е дал този хикс?
За стотен път проклинах неспособността си да се огледам в огледало. Бях станала доста добра в поставянето на грим, използвайки други отразяващи повърхности, но те не бяха достатъчно ясни, за да покажат всичко, като например уличаващ цирей, който трябваше да се покрие.
– Очаквам да ми се довериш – задоволих се с това, като срещнах погледа ѝ директно. – „Нищо няма да се случи между мен и Ейдриън. Единственото, много малко вероятно изключение от това е, ако той докаже, че може да победи съдбата си, а това е много голямо „ако“.
Жасмин не отговори. Тя просто мина покрай мен и се насочи към предната част на бившия туристически автобус.
– Жас, недей! – Изкрещях, преследвайки я.
– Дайте да изясним нещо – изръмжа тя, когато стигна до Ейдриън. – Ако още веднъж предадеш сестра ми, ще те убия.
Исках да я издърпам, но Ейдриън протегна ръка към мен в универсалния жест за „Чакай, аз се справям“.
– Ако отново предам Айви, ще ти позволя да ме убиеш – каза той на Жасмин, а на устните му заигра твърда малка усмивка. – Уговорка?
– По-добре да повярваш – промълви тя и се завъртя. – Забрави за френския тост, загубих апетит.
– След това и аз – избухнах.
– Не се притеснявай, Айви – каза Ейдриън, а тонът му беше измамно мек. – Сега, след като със сестра ти сме се разбрали, остава само да изпълним това, за което се договорихме с теб.
Коста вдигна вежди, но след малката сцена на Жасмин нямах намерение да обяснявам ултиматума си на Ейдриън снощи.
– Ще ти кажа по-късно – казах с въздишка.
След това, поемайки си дълбоко дъх, се върнах в кухнята и започнах отново да бъркам яйцата. През цялото време повтарях, че тя е била макар и много, докато не охлади гнева ми. Жасмин просто се нуждаеше от повече време, за да види, че Ейдриън не е същият човек, за когото беше чувала толкова много, докато беше в капана на предишното му царство. Точно сега единственото, което знаеше, беше, че съдбата му предричаше да ме предаде още два пъти, като последния щеше да е за винаги. Нищо чудно, че не беше най-големия му фен. Не трябваше да бъде толкова заядлива за всичко, но от друга страна…
– Тя е преживяла много – казах аз на стаята като цяло.
Погледът на Ейдриън към мен трая само секунда, но ефектът му остана.
– Ти също, Айви.
Вярно, а борбата още не беше приключила дори наполовина. Мисълта ме накара да чукна яйцата много по-силно, отколкото беше необходимо. Коста се приближи и ме потупа подкрепящо по гърба.
– Не обръщай внимание на отношението на Жасмин – каза той леко. – В началото и аз мразех Ейдриън.
Спрях да бъркам, за да се завъртя изненадано.
– Но той те измъкна от царството на демоните и спаси живота ти!
Нещо тъмно проблясваше по лицето на Коста, зачервявайки загорелите му привлекателни черти.
– Той го направи, но аз все още дълго време го мразех заради това, което ми се случи в царствата. Някои неща се преодоляват. Някои неща… – гласа му се сниши, докато се усъмних, че някой друг освен мен го чува. – … не се преодоляват.
По гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Да, Коста бе страдал ужасно в същото царство, което Ейдриън бе управлявал почти цял век, но бях сигурна, че е простил на Ейдриън, откакто Ейдриън се бе оттеглил от този живот, за да се посвети на унищожаването на демони. Освен това Коста се беше сражавал рамо до рамо с нас, когато търсехме прашката, и през цялото това време никога не съм имала причина да се съмнявам в лоялността му.
И все пак тази непозната твърдост в тъмнокафявия му поглед сега ме накара да се запитам… ами ако съм грешала?
Назад към част 8 Напред към част 10
