ГЛАВА 5
Хванах светещата гравюра и я издърпах. Още болка ме прониза, но се оказах с примка от въже, тъй като древната татуировка стана толкова реална, колкото и опасността, в която се намирах. Продължих да дърпам, без да обръщам внимание на нарастващата болка. Когато стигнах до петия етаж, цялата ми ръка пулсираше, но цялата дължина на прочутата прашка, която Давид беше използвал, за да убие гиганта Голиат, сега беше истинско, осезаемо оръжие.
Един женски писък ме накара да изпадна в паника. Това звучеше като Жасмин. Пробих се през вратата, водеща към петия етаж. Докато тичах по коридора, видях голямо огледало, подпряно на стената. Досега не беше стояло там и тъй като демоните използваха огледалата като портали за пътуване, присъствието му беше зловещо.
В краткия момент, в който бях разсеяна, вратата се отвори и един човек избута количката си за румсървис точно пред мен. Тичах твърде бързо, за да го избегна, и я ударих достатъчно силно, за да я преобърна. Тя падна с трясък, но аз едва регистрирах това, нито пък уплашения писък, който издаде гостът на хотела. Нещо по-важно привлече вниманието ми.
Вазата на количката беше пълна с декоративни стъклени камъни и сега те бяха разпръснати по пода.
Взех колкото можах, без да се притеснявам, че в бързината си порязах ръцете по счупените чинии. Натъпках повечето камъни в джобовете си, но сложих един в прореза на прашката си.
Нов трясък и нови писъци превърнаха кръвта ми в лед. Тръгнах към шума, като се измъчвах от това, че и другата татуировка, която минаваше по цялото ми тяло, сега сякаш гореше. Жезълът на Мойсей, второто свещено оръжие, което се беше сляло с плътта ми, също трябваше да реагира на присъствието на демони, но нямах представа дали щеше да се прояви като прашката. За пръв път бях в близост до демони, откакто го владеех, за да затворя портите между тяхното царство и моето.
Ейдриън се блъсна в стената на около трийсет метра напред, като се захвана с някого, чиято дълга маса червеникаво-черна коса скриваше лицето му. Започнах да въртя прашката си. Непознатата жена трябваше да е демон. Човек или слуга нямаше да може да понесе удара, който той и нанесе, камо ли да отвръща на удара с блок, който поваля Ейдриън от краката му. Тя веднага скочи върху него и аз зърнах усмивка през дивата и плетеница от коса.
Защо демонът изглеждаше така, сякаш се наслаждаваше на яростните му, блъскащи се опити да я изтласка…?
– Изверг! – Изплюх се, като я разпознах.
Бях се срещала с този демон само веднъж, но беше трудно да го забравя, и това се дължеше повече на факта, че беше дългогодишна приятелка на Ейдриън, отколкото на външния ѝ вид. Някои демони изглеждаха като нормални хора. Някои изглеждаха животински, чак до клишираните рога и копита, а някои, като Обсидиана, бяха толкова красиви, че всъщност малко ме боли да ги гледам.
– Слез от него, кучко! – Изкрещях.
Тя най-сетне ме забеляза и Обсидиана ме стрелна с един-единствен, злобен поглед, преди да скочи от Ейдриън. Той изглеждаше също толкова изненадан от мигновеното ѝ подчинение, колкото и аз, но скочи също толкова бързо и се насочи право към гърлото ѝ.
Беше го изтръгнал при последната им схватка, но Обсидиана сигурно си го беше спомнила.
Тя го избегна със светкавична бързина, като използва инерцията му, за да го завърти в стената. Тя се вдлъбна от това колко силно я удари и преди да успея да освободя камъка от бързо въртящата се прашка, тя имаше Ейдриън пред себе си като щит. Кървавочервените ѝ нокти се изстреляха с дължината на ножове и тя ги заби в гърлото на Ейдриън.
– Още една крачка, Давидовке, и ще му изтръгна югуларната вена – каза тя мъркащо, а характерният ѝ акцент беше същият като този на Ейдриън.
Опитах се да не мисля за всичко останало, което ги свързваше. Тя беше любовница на Ейдриън по-дълго, отколкото аз бях жива, и не се гордеех да призная, че ревнувам неистово. Но не достатъчно, за да рискувам живота на Ейдриън. Спуснах прашката и не помръднах. Обсидиана прокара погледа си с цвят на топаз по мен, като ме разгледа от главата до краката.
– Това ли си истинската ти? – Попита тя и повдигна вежди.
– От плът – казах аз, като извих вежди право към нея.
Другите пъти, когато Обсидиана ме беше виждала, бях прикрита от архонтски блясък. Сега не бях, а когато изражението ѝ стана презрително, човек би си помислил, че съм се превърнал в мъртва мишка, която някоя улична котка е пуснала в краката ѝ. Е, майната и. Както и бях казала веднъж, красотата избледнява, но Злата кучка е вечна.
– Не мога да повярвам, че си ме оставил заради това – каза тя накрая на Ейдриън.
– Честно казано, скъпа, ти се самонаказваш.
Искаше ми се да я отблъсна с две ръце, но не посмях. Ако Обсидиана беше впрегнала достатъчно тъмна енергия, за да прокълне земята, за да остане в нашето царство, тя беше много по-могъща, отколкото първоначално и бях признала.
Това я правеше още по-опасна за Ейдриън.
Изглежда не споделяше притеснението ми. Той се засмя, ниско, злобно.
– Не се бях запознал с Айви, когато те оставих, Обсидиана. Направих го, защото бях по-щастлив сам, отколкото с теб.
Ооо, изгори! Помислих си, но все пак не казах нищо. Адът не е по-яростен от презряна демонична жена. Нима Ейдриън не осъзнаваше това?
– Спомням си, че беше щастлив – каза тя, а гласът ѝ се задълбочи в съблазнителна ласка. – Много, много пъти.
Настръхнах, а по усмивката ѝ личеше, че го е доловила, въпреки че се държеше така, сякаш Ейдриън ѝ е обърнал цялото си внимание.
– Прекалено много пъти, за да ги преброя – продължи тя, а другата ѝ ръка започна да си играе с косата му. – Сега ме обсипваш с жестоки думи, Бенховен, но твоята жестокост само потвърждава шепота, който съм чувала. Човекът, когото обичам, все още е в теб. Ето защо рискувах толкова много, за да се видя с теб. Малката давидовка се опита да те превърне в нещо, което не си, но не успя. – Обсидиана хвърли още един враждебен поглед към мен. – Тя просто още не знае колко много се е провалила…
Ейдриън я хвана за китките, дръпна ги напред и се наведе едновременно. Силата, която използва, я преобърна над главата му, сякаш беше професионален борец. Изпуснах ужасен дъх при мигновеното избликване на кръв, когато ноктите ѝ се впиха в гърлото му. След това не можах да видя нищо през тъмната и маса коса и плетеницата от крайници, когато той се приземи върху нея.
Назад към част 5 Напред към част 7
