Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Нюанси на злото – Книга 1 – част 32

Глава 31

– Имам чувството, че ми отне цяла вечност да стигна дотук – каза Кат с бодър тон, когато стигна до нас. – Но уау, това място си заслужава! Не знаех, че потребителите на магии имат своя версия на бълхарски пазар. Ще си взема това заклинание за увеличаване на циците. Ще е забавно да имам двойно Д за една нощ, а може би трябва да опитам…
– Как ни намерихте? – Прекъсна я Иън. – Знам, че ви изгубихме в тръбите.
Кат го погледна свойски.
– О, изгубихте, но имам две думи за вас: проследяващи устройства. Вкарах по едно в двата ти джоба, когато те прегърнах. Вие наистина се постарахте да се справите с прескачането на влакове, нали? Изглеждаше изтощително. Затова с Боунс седнахме да пийнем малко, докато гледахме клиповете на мобилните си телефони.
Преместих Силвър, докато го държах с една ръка. След това започнах да претърсвам джобовете си. Със сигурност открих в предния си джоб малко, плоско устройство, не по-голямо от малка монета. Хвърлих го към близката река, като през цялото време проклинах. Кармата бързо ме настигна с този случай. Само преди ден бях измамила Шайла да ме прегърне, за да мога да я проследя. Сега ме бяха хванали по същия начин.
Иън ми подаде останалите си торбички със злато. След това разкъса напълно джобовете си, като хвърли съдържанието им и материала на земята. Изглежда, не рискуваше Кат да му е подхвърлила повече от едно проследяващо устройство.
– Умно – каза той на Кат със собствената си фалшива усмивка. – Щях да усетя заклинание, но не ми хрумна да проверя за парченца техника.
– По-старите вампири като теб рядко го правят – увери го Кат.
Боунс се приближи плътно до Кат. Той огледа премерено пазара, преди погледът му да кацне върху Иън.
– Необичайно място за двойка младоженци, нали?
– Казваш ти – отвърна веднага Иън. – В тези чанти имам половин дузина магически секс играчки.
Аз също не пропуснах да се изкажа.
– Харесва ми да е завъртяно. Истински извратено.
– Престани да се преструваш – изпъшка Боунс. – Не си тук за мистични реквизити за спалнята. Менчерес и Чарлз разпитват съюзниците си, опитвайки се да разберат дали някой от тях знае какво наистина замисляш, но аз исках да ти дам още един шанс просто да ни кажеш.
– Хайде, Иън – каза Кат, като захвърли фалшивата си жизнерадостност. – Нещо се случва. Каквото и да е, ние искаме да помогнем.
Погледнах към Иън. Наистина можехме да се възползваме от помощта им. Боунс можеше да използва телекинезата си върху Дагон, ако заклинанието с огледалото се провали. Боунс може и да не е достатъчно силен, за да го обездвижи напълно, но би могъл да забави Дагон, а това може да е от значение. Освен това Кат изсмукваше способности от всеки вампир, от когото пиеше. Самата тя можеше да е телекинетична от пиенето на кръвта на Боунс. Също така можеше да пие и от Влад и да проявява огън. Или пък да пие от кралицата на вуду Мари Лаво, за да добави към това силата на гроба, и списъкът продължаваше.
Ако имах толкова могъщи приятели, вече щях да съм ги привлякла на помощ. Но Сюн Гуан беше най-скъпата ми приятелка и щеше да се ужаси от това колко много закони нарушавам. Менчерес беше единственият друг човек, към когото може би щях да се обърна, но Иън ме беше накарал да се закълна никога да не му казвам за Дагон. Всички останали, които бяха достатъчно влиятелни, за да ми помогнат, и на които имах доверие, бяха мъртви. Имаше цена за това да живееш толкова години, колкото бях живяла. Тази цена беше погребването на повечето от най-скъпите ми приятели.
– Иън? – Въпросът ми беше ясен в тона ми. Но когато чертите на лицето му останаха твърди като кремък, вече имах отговор.
– Както ви казах и на двамата – каза Иън с кисел глас. – Нищо не е не наред, освен че ме разпитват, следят и отново разпитват. Боже, Криспин, не се отнасях толкова подозрително към теб, след като се ожени, а може би си спомняш, че тогава отношенията ни бяха в най-ниската си точка.
Трепването на Боунс беше почти незабележимо, но аз го улових. Кат също. Тя свърза ръката си с неговата и погледна Иън премерено.
– Тогава Боунс си мислеше, че ме защитава. Ако ти беше на негово място, сигурно щеше да направиш същото. Но ние те обичаме, Иън. Знаеш това. И искаме да ти помогнем. Позволи ни, моля те.
Боунс нежно отблъсна Кат, за да се приближи до Иън. После вдигна ръка, сякаш искаше да го докосне, но я пусна с въздишка.
– Нямам извинение, че те предадох. О, по онова време си давах много, но трябваше да ти се доверя. Но не го направих. Не допускай същата грешка, която направих и аз. Повярвай ми, оттогава съжалявам за нея. Ти не си просто мой приятел, баща ми и братовчед ми. Ти си и най-близкият ми брат в живота. Знаеш това, нали, приятелю? Бих направил всичко за теб, така че кажи ми какво се случва и ме остави да помогна.
Изражението на Иън се смекчи. Той дори въздъхна, сякаш не знаеше откъде да започне. Сплетох ръката си в неговата и окуражително я стиснах. Той отвърна на стискането, след което погледна към Боунс.
– Криспин – започна той. После очите му се стесниха към нещо над раменете им. В един момент от него лъхна напрежение. – Махай се – довърши той, а гласът му премина в ръмжене. – Сега.
Боунс изглеждаше също толкова уплашен, колкото и аз се почувствах от внезапната гадост на Иън, но стъпи на краката си.
– Няма да си тръгна, докато…
– Тогава ние ще! – Изцепи се Иън.
Сега видях какво беше разтревожило Иън. Двама демони избутваха хората от пътя си, докато се насочваха към нас. По изражението им личеше, че са разпознали Иън. От изражението на Иън се виждаше, че не са приятели. Как демоните ни бяха открили? Или това беше просто лош късмет? Това не бяха първите демони, които видяхме на този базар. Мястото гъмжеше от свръхестествени същества. Но те бяха първите, които явно искаха да създадат проблеми, от които нямахме нужда.
Затегнах едноръката си хватка върху Силвър. После Иън и аз се изстреляхме във въздуха. Не можехме обаче да се издигнем високо, тъй като все още се намирахме под надлеза.
– Ако не спреш, Иън, ще те спра! – Изкрещя Боунс. Двамата с Кат бяха полетели веднага след нас.
В следващия миг силата ме притисна. По дяволите! Телекинезата на Боунс беше толкова силна, колкото си мислех, че е. Сигурно беше използвал повече върху Иън, отколкото върху мен, защото Иън падна като камък. Само бързото ми хващане го предпази от падане в тълпата. По-лошото беше, че демоните почти ни бяха достигнали. Един скок и щяха да успеят да ни повлекат надолу. А моята магия нямаше да им подейства. Като истински родените вещици и магьосници, те бяха имунизирани.
Но Кат и Боунс не бяха. Хвърлих заклинание, което избухна като светкавична граната пред тях. То ги стресна достатъчно, за да може силата на Боунс да се изплъзне. Когато това се случи, Иън и аз се устремихме към другия край на естакадата. Едва бяхме докоснали откритото небе, когато онази невидима сила отново блъсна и двама ни.
Паднахме с трясък само на метри от края на базара. Сега вече не можех да се движа изобщо. Нито пък Иън. Дори Силвър изглеждаше замръзнал в ръцете ми. Близкият шум трябваше да е на Кат и Боунс, които идваха за нас. Трябваше ни огромно разсейване, за да се освободим, но аз не можех да нараня Кат или Боунс. Не исках и да наранявам никого на базара. Какво тогава?
Реката! Съсредоточих се върху нея и дръпнах с цялата си воля, но този път не просто изтръгнах сила от водата. Освободих хиляди литри от самата река, след което хвърлих всичко това към Кат, Боунс и демоните, които бяха почти при нас.
Водата се блъсна в тях, като ги захвърли в различни посоки. Тя разкъса и част от базара, като разпръсна сергии и хора, макар че се опитах да огранича щетите там. Веднага щом усетих, че хватката на Боунс върху мен отново се пропуква, се хвърлих към Иън, но той вече се беше протегнал към мен.
Вдигнахме се в небето, а Силвър изтръскваше водата от перата си като разгневена патица. Усетих как силата на Боунс отново ни сграбчи, но бяхме твърде далеч, за да ни спре. Хвърлих по-силно светкавично заклинание в неговата посока и този невидим натиск изчезна. Свръхестествено засилените зрение и слух на вампира имаха и недостатъци, а именно правеха заклинанията „светкавица“ много по-ефективни.
Дори и временно ослепял и оглушал, не се притеснявах, че ще оставя Кат и Боунс при двамата демони. Не и с оглед на това колко смъртоносни бяха те. Ето защо щях да се радвам на помощта им при Дагон. Ако демоните на базара опитаха нещо, щяха да са мъртви твърде бързо, за да съжаляват.
– Насочи се на изток! – Извиках на Иън, летейки по-бързо.
Той се справи с лекота. Скоро бяхме твърде далеч, за да може силата на Боунс да ни достигне. Ако Кат и Боунс все пак се измъкнат от речната бъркотия навреме, за да ги преследват, исках да сме близо до повече вода, за да мога да използвам силата ѝ, за да ги спра. От другата страна на Ню Джърси имаше цял океан. Това беше повече от достатъчно.

Назад към част 31                                                       Напред към част 33

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!