Глава 24
Светът се оправи миг по-късно. Иън и аз се намирахме в малка стая с наклонен покрив. Дървените подове, стените и гредите на тавана бяха остарели, но толкова добре поддържани, че здравият им вид придаваше чар на иначе спартанското пространство. Едно комбинирано бюро и шкаф за книги със стол съставляваха импровизирания офис до малка, празна камина. Малка маса за двама до комплект шкафове вероятно беше бившата кухня за хранене, а единичното легло в ъгъла не се нуждаеше от обяснение.
Стаята на младоженците – така Иън беше нарекъл това място. Тихото ръмжене, идващо отблизо, щеше да ми подскаже, че сме до конюшнята, дори ако слабата миризма на коне не проникваше от самите стени. Но тук отдавна не живееше коняр. Разбрах това по-скоро от усещането за мястото, отколкото от остарялото обзавеждане. Една прилежна почистваща служба можеше да поддържа помещението без прах, но всички изоставени места имаха някаква неподвижност, сякаш пространството им скърбеше за загубата на онези, които някога са живели там.
Иън измъкна стола от малкия офис, обърна го назад и се настани на него с лице към мен.
– Намираме се надолу по хълма от имението, така че тук би трябвало да имаме относително уединение.
Добре, защото можех да изкрещя от всичко, което бях задържала. Съдейки по все още опасния поглед в очите му, и той можеше да изкрещи.
Аз започнах първа.
– Как така имаш нови белези, след като това би трябвало да е невъзможно за вампирите?
– Използвах реликва със странични ефекти – отвърна той пренебрежително.
– Това е слабо казано.
Главите и на двама ни се завъртяха към комина, където Ашаел изскочи от камината, сякаш беше демонична версия на Дядо Коледа.
– Излизай – каза Иън веднага.
– Само след като кажеш на сестра ми какво наистина си направил – контрира Ашаел. – Не? Тогава аз ще го направя. Този онемял…
Юмрукът на Иън замахна. Ашаел се телепортира, преди да се свърже с челюстта му. Иън се телепортира след него, все още замахвайки. Ашаел отново го избегна. Скоро и двамата се телепортираха толкова бързо, че едва успях да ги проследя. През цялото време Ашаел не спираше да говори.
– … убеди ме да му позволя да види моето хранилище за реликви. Казах му да не докосва нищо, защото всичките ми реликви са достатъчно мощни, за да бъдат смъртоносни. Възнамерявах да разменя някои от тях за информация как да настроя един от хората на Фанес срещу него…
– Което щеше да отнеме твърде много време – изръмжа Иън.
– … но този онемял глупак отказа да слуша и какво направи с най-древната, смъртоносна реликва, която този свят някога е виждал…
– Затвори си проклетата дупка в лицето! – Изкрещя Иън.
– Трябваше да си затвориш твоята! – Изръмжа брат ми в отговор. – Но като непослушно малко дете, което пъха всичко в устата си, ти взе най-опасната реликва в историята и я изяде!
Ръцете ми се плеснаха върху лицето ми от ужас.
– Какво?
– Изяде я! – Повтори брат ми.
Иън замахна отново. Ашаел се телепортира в последния момент, оставяйки вместо това юмрукът на Иън да се разбие в античното бюро. Книгите и дървото се разпиляха по пода.
– Твърде бавно – подиграваше се Ашаел, докато избягваше нов замах. – Какво става? Имаш разстроен стомах? Би трябвало, като се има предвид, че никой човек от Адам насам не е бил достатъчно безразсъден, за да яде този плод, а ти го погълна, без дори да го дъвчеш!
Никой от Адам насам… Не. Ашаел не можеше да има предвид този плод?
– Не беше нужно да дъвчеш такова малко парче, макар че то явно е по-голямо от двете ти топки, взети заедно – изсумтя Иън.
Ашаел го бутна.
– Не съм страхливец, защото потърсих по-малко самоубийствен начин да спася сестра си! Не съм страхливец – каза той.
– Спри!
Зад мен избухнаха сенки и мракът се разля от мен в течни реки, докато другата ми половина регистрираше гнева и недоверието си към това, което Иън беше направил. Ашаел се телепортира на леглото, преди нарастващата мастилена субстанция да е докоснала обувките му. Иън се завъртя, видя ме и въздъхна раздразнено, докато се промъкваше през високите до глезените локви към мен.
– Остави настрана театралните постановки от подземния свят. Не изтръгваш душата на никого и двамата го знаем.
– Как преминаваш през това? – Попита зашеметено Ашаел.
– Как се гърчиш на леглото? – Отвърна Иън. – Половината от същата тази сила тече във вените ти.
Ашаел се вгледа в Иън, който сега беше нагазил до прасците в езерата от мрак, набъбнали в пределите на малката стая.
– Да, имаме една и съща кръвна линия и да, мога да проявявам тъмнина, но не мога да призовавам реката. – Гласът на Ашаел беше почти благоговеен. – Само тя и баща ми могат и всеки, който попадне в нея, трябва да бъде изпълнен с цялата паника на предстоящата смърт.
В този момент мастилената субстанция се втурна обратно в мен толкова бързо, че опръска лицето ми, преди да изчезне под кожата ми.
– Добре ли си? – Попитах Иън веднага.
Той изхърка.
– Сякаш която и да е част от теб, дори и най-страшната, някога би ме уплашила. Но провери конете, Ашаел. Чарлз ще си изгуби ума, ако полудеят и избягат, защото нещо от това е изтекло през стените и ги е докоснало.
Ашаел или обичаше конете, или му беше писнало от това, защото изчезна, без да каже и дума повече.
Сега с Иън бяхме сами в една стая, пълна със счупени или преобърнати мебели. Това не се случваше за първи път, но този път не се радвах на нито едно от разрушенията. Поне нищо от „реката“ на подземния свят не беше изцапало пода или стените. Когато издърпах тази течна тъмнина обратно в себе си, всички следи от нея някак си изчезнаха.
Добре, че беше така, тъй като очевидно беше опасна… освен за Иън. Трябва да съм в състояние да контролирам аспекта на ужаса на подсъзнателно ниво. Трябваше да го осъзная преди. Иън беше покрит със същата тази течност, след като Елена ме беше пробола, и не беше претърпял никакви лоши последици от нея.
Но Фанес се беше отдръпнал от нея. И двата пъти, сега, когато се замислих за това. Трябва да знае какво може да направи.
Иронията на всичко това ме прониза. Дори най-тъмните ми части бяха намерили начин да избегнат да наранят Иън, но останалата част от мен все пак беше отговорна за това той да направи нещо смъртоносно за себе си.
– Ашаел имаше парче плод от Дървото за познаване на доброто и злото, а ти го изяде, защото си мислеше, че ще ти даде силата да проникнеш в царството на Фанес – казах поразено.
– В деня, в който ядете от него… ще бъдете като богове – цитира Иън с едва доловима усмивка. – Ол Скреч не греши. Той наистина ми даде божествена сила. Дори изсмука цялата магия от рога на Каин и я върна обратно в мен, така че това беше подаръкът, който продължаваше да дава.
Едва регистрирах новината за рога на Каин, макар че тя обясняваше как Фанес е успял да го докосне, без защитната магия на рога да отнесе задната част на главата му.
– Той също така дава смърт – прошепнах аз. – Ето защо имаш белези. Ти си вампир, но по някакъв начин… умираш.
Иън махна с китката си, сякаш това беше несъществено.
– И преди сме намирали начин да заобиколим смъртта. Ще го направим отново. Освен това съм в опасност само когато използвам тази сила, като например когато я използвах, за да вляза и изляза от царството на Фанес, или когато се борих с Наксос.
Как можеше да бъде толкова безгрижен? Хванах го за раменете и го разтърсих.
– За теб може да е все едно, но аз не мога да преживея смъртта ти отново! Как можа да изядеш онзи прокълнат плод, като знаеше какво ще се случи? Как?
Изкрещях последните думи, докато ме връхлитаха спомените за Иън, който лежеше в краката на Дагон, а кожата му беше толкова съсухрена и суха, че се отдръпваше и разкриваше костите му. Щях да видя това отново и този път баща ми щеше да откаже да го отгледа. Този път Иън щеше да остане безжизнен и да се пропука като счупен клон на земята…
Той покри ръцете ми със своите, а погледът му вече беше яркозелен.
– Как? Защото знаех, че ако ям това, всичко може да е наред, което, по дяволите, нямаше да е така, ако не го ядях. Казах ти, че предчувствията ми никога не грешат. Веднага щом си тръгна с Фанес, знаех без съмнение, че ще умреш, ако не те измъкна от него. Затова направих това, което трябваше да направя.
– И сега ще умреш!
Жесток смях удари бузите ми, когато той се наведе по-близо.
– Може би. Но не се дръж така, сякаш не разбираш да направиш нещо, за да защитиш този, когото обичаш. Да, спасяването ти може да означава моята смърт. Ако е така, бях там, направих това, не беше толкова лошо. Но да позволиш на някой задник да те хване в капан и да те убие? Отказвам да го направя и докато сме на темата, спри да ме изоставяш с погрешното убеждение, че ме защитаваш. Не си, защото ако не друго, това показва, че ще направя всичко, за да се върна при теб, особено ако знам, че ти си в опасност.
Едва виждах през блясъка на сълзите.
– Не съм те изоставяла! Няма да позволя на някой задник да ме хване в капан и да ме убие? Ще се връщам се при теб, Иън! Мислех, че ще отсъствам само час, може би два, когато за първи път тръгнах с Фанес. Това ми се стори малка цена за изцелението ти, след като Дагон те хвана в капан и едва не те уби, или си забравил за това?
– Не – каза той с разочарован вид. – Може би съм поразен от същата липса на контрол, разум и съразмерност, в която ти обвиняваш мен. Обичам те прекалено много, за да ме е грижа какво ще се случи с мен, стига ти да си в безопасност, но въпреки това съм ти ядосан, че се излагаш на опасност, защото изпитваш същите чувства. Това е нечувано и неразумно, а аз, по дяволите, не мога да се сдържа.
Никога не съм разбирала нищо повече.
– Аз също не мога да се сдържа – казах и го обгърнах с ръце, исках да усетя кожата му, тялото му и жизнеността му, която искреше срещу мен със статични токове.
– Тогава нека не си помагаме. – Гласът му се задълбочи. – Нека справедливостта и разумът отидат на разруха и разорение. Можем да имаме най-нефункционалния брак на света, колкото и да се притеснявам. Докато имам теб, имам всичко, от което се нуждая.
Както и аз, и затова не можех, не исках да го оставя да умре. По някакъв начин, заклех се, ще намеря начин да отменя това.
Ние, ще го направим – веднага си помисли другата ми половина.
Ще го направим – съгласих се аз.
На глас казах:
– Трябва да има някаква вратичка, която да отрича смъртоносния ефект от яденето на този плод. Просто трябва да я намерим, преди да ти стане по-зле.
Ръцете на Иън се плъзнаха по гърба ми, като си проправиха път под туниката ми, за да погалят кожата ми.
– Ще го направим. Но хайде сега – гласът му стана дразнещ – ако един мъж не е готов да изяде плода на най-прокълнатото дърво на света, за да спаси любовта си, струва ли си изобщо времето и?
– Ти си луд – издишах, обръщайки лицето си към неговото.
Той ме целуна, дълбоко, бавно и толкова страстно, че всичко се завъртя, сякаш се бях напила. Отдадох се на всеки удар на езика му, на острата четка на кътниците му, а след това и на сочната, твърда дължина на тялото му, докато сваляше дрехите си.
Аз също свалих моите, исках да усетя копринената му кожа. Нуждаех се и от мускулите му, които се сгъстяваха под ръцете ми, и го получих, когато той реагира на докосването ми. Тогава стонът му изпълни устата ми, когато кътниците ми се забиха в езика му, извличайки кръв, която и двамата преглътнахме.
Той ни свали на пода, а аз бях под него. Ръцете му ме обхождаха, карайки кожата ми да изтръпва от допира му. После устата му напусна моята, за да дразни гърдите ми. Скоро зърната ми бяха толкова свръхчувствителни от всяко умело облизване, засмукване и захапване на кътниците, че ме болеше на места, които той дори не беше докоснал.
Бедрата ми се плъзгаха по бедрата му, като го притискаха между тях. Смехът му дразнеше кожата ми, докато засмукваше по-силно зърното ми. Усещах как удоволствието изригва навсякъде и вътрешната болка се засилваше.
Извих се настрани и посегнах да хвана това, от което се нуждаех, вътре в мен. Стволът му преливаше в ръцете ми, твърд като сребърния шип, който пронизваше върха му. Отблъснах го, наведох се и се опитах да го затворя в устата си. Хрипливият му смях ми се подиграваше, докато той се телепортираше, оставяйки ме да стискам само въздуха.
Той се материализира до коленете ми. После ги разтвори и ме издърпа върху себе си. Имах най-краткия момент да усетя косата му върху бедрата си, преди езикът му да се завърти дълбоко в мен. Задъхах се, извивайки се от огнените усещания. Вътрешните ми части се свиха, когато той повтори дълбокия, жаден удар. Движех се срещу него, нуждаех се от още, дори и да бях разочарована от това, че той ме възпираше да му доставя удоволствие и по този начин.
– Искам да си в устата ми – изстенах аз, като се протегнах назад и протегнах ръка зад себе си. Не можех да видя целта си от този ъгъл, но можех да я усетя.
А, ето го. Още по-твърд, ако това беше възможно, с върха, който сега беше покрит с перлички влага.
Той отвърна с още дълбоки, усукващи облизвания. Отпуснах члена му и ръцете ми се забиха в пода, защото удоволствието почти ме преобърна. Той не ме дразнеше с търсещи облизвания или игриви засмуквания. Не, той ме чукаше с езика си и задъхани викове откраднаха гласа ми от безмилостното удоволствие.
Ръцете ми се свиха в юмруци, докато се люлеех срещу устата му, забравяйки да сменям позите си, за да превърна това във взаимно удоволствие. Също така не можех да спра въздишките си, нито начина, по който бедрата ми се движеха още по-бързо, докато той щеше да бъде посинен от твърдия дървен под, ако беше човек. Той обаче не беше и ме стисна по-здраво, подтиквайки ме да се движа по-бързо, докато езикът му се въртеше по-дълбоко, по-силно, по-яростно…
– О, богове, да! – Изкрещях, когато тези ленти се скъсаха и възторгът проби през тях. Последиците от тях огънаха гърба ми, докато не увиснах напред от претоварването, а горната част на ръцете ми сега се опираше в ръба на леглото, пред което някак си сега се намирахме.
Изведнъж Иън изчезна под мен. Преди долната ми част да се удари в пода от внезапно появилото се нищо под мен, той беше зад мен и ме държеше на колене. Наведох се към него, а той изви шия, докато устата му не се затвори върху моята в еротична целувка с вкус на мед и сол.
Отново посегнах към члена му. Той се разсмя с гърлен смях и ме избута напред, докато торсът ми се просна на леглото, а останалата част от мен все още беше на колене. За да го примамя, потърках гърдите си в леглото, сякаш одеялото беше най-фината коприна, а после разтворих крака и повдигнах бедрата си.
Звукът, който издаде, щеше да е достатъчна прелюдия, ако вече не бях толкова мокра от изисканата му уста.
Той сграбчи бедрата ми, а пенисът му се плъзна по гънката ми. Натиснах се към него, като хленчех, когато той ми отказа. Другата му ръка се оплете в косата ми и наклони главата ми настрани.
– Покажи ми лицето си, малка пазителко.
– Ще имаш нужда от нов прякор – казах с задъхан глас, докато се обръщах към него. – Почти сигурна съм, че Съветът ме уволни.
Погледът му никога не е бил по-ярък, къпейки ме в изумрудени лъчи.
– Не – каза той, докато се втренчваше в мен. – Няма да го направя.
Извих се от интензивността на удоволствието. Как можеше това да ми въздейства със същата емоционална сила като първия ни път? Не би трябвало, но го направи и аз се почувствах изгубена в усещанията.
– Това, което си за Съвета, няма нищо общо с това, което си за мен – продължи той с още един дълбок, тънък тласък.
За какво говореше той? Бях забравила. Нищо не съществуваше, освен тялото му срещу моето, вкусното парене от сребърния му пиърсинг, обиколката му, която ме разтягаше, и след това пръстите му, които дразнеха клитора ми, като стигаше между нас. Между това и всеки нов, възбуждащ тласък, скоро отново бях на ръба.
– Искам и ти да усетиш това – казах със стон.
Смехът му вибрираше в мен, прекъсван от по-дълбоки тласъци, които свиваха пръстите на краката ми.
– Как мога да не го почувствам? – Каза той гърлено.
– Искам да ти кажа, че искам да свършиш с мен – успях да кажа между вдишванията. Почти бях стигнала дотам, но той не беше. Той дори не беше счупил леглото, на което се бяхме облегнали, а то беше направено от крехко дърво.
– Близо съм и искам да усетиш какво правя, когато свърша – казах, докато се притисках по-силно към него.
Той ме издърпа нагоре, докато гърбът ми не се притисна към гърдите му. Ръката му се плъзна между гърдите ми, придържайки ме към него. След това устата му беше на врата ми, откривайки чувствителните ми места и опустошавайки ги с удоволствие. През цялото време пръстите му не спираха да дразнят клитора ми, а разтърсващите тласъци не се забавяха. Когато кътниците му най-накрая потънаха дълбоко, екстазът ми избухна и аз свърших с вик, който накара близките коне да се разтревожат.
– Ще свърша по-късно – струваше ми се, че го чух да казва, но не бях сигурна. Все още се давех в блаженство.
Той ме обърна и ме хвърли на леглото. Лекият удар от това не беше нищо в сравнение с плясъка на удоволствието, когато тялото му покри моето и той ме изпълни с един удар.
– Но точно сега – каза той с лукава усмивка. – Ще те чукам, докато не се наситиш и не започнеш да крещиш толкова силно отново.
Назад към част 24 Напред към част 26