Глава 32
Иън не се върна повече от час. Ако имах сили, дотогава щях да се разхождам от притеснение. Така или иначе, имах сили само да барабаня с пръсти по дивана.
Внезапната поява на Иън бе предшествана от изблик на въздух с аромат на дим. Той все още носеше същите дрехи, но петната от кръв изглеждаха сухи, така че вероятно бяха от моята кръв, по-рано. Вулканичната пепел бе прошарила червеникавата му коса със сиво, но той не бе пострадал и това толкова ме облекчи, че можех да се разплача… до момента, в който погледът му ме намери и той издаде раздразнен звук.
– Още си будна? Мислех, че вече ще си почиваш.
Наистина?
– А аз си мислех, че ще се върнеш по-рано – отвърнах аз.
Той се засмя.
– От теб, попе, това е повече от иронично.
Добре, заслужавах го.
Той се приближи и ме придърпа в прегръдките си. Никога не съм се радвала толкова много, че съм там, и също така никога не съм се чувствала толкова безсилна. Можеше и да държи една от мокрите кърпи, с които Денис ме беше почистил.
– Руаумоко се измъкна – каза той на всички в стаята. – Менчерес не можа да го задържи, Влад не можа да го подпали, а Ашаел и аз бяхме заети да пренасяме Съвета и Пазителите на закона. Всички те са в безопасност, но именно това отне толкова време. Ашаел все още довършва, тъй като ги държим всички на отделни места. Колкото по-малко хора знаят къде са останалите, толкова по-добре.
Съгласих се, но не отговорих, въпреки че самата аз имах важни новини. Чувствах се толкова добре да съм в прегръдките му. Исках да му се насладя още няколко мига.
Спейд поклати глава.
– Чувам кола. Очакваш ли някого?
Кат дръпна завесата и погледна през прозореца.
– Добре, това е Тайлър. Моят сроден приятел – уточни тя за мен. – О, чакай, с него има още един човек, когото не познавам.
– Слънцето още не е изгряло – каза Спейд и се изправи. – Никой не ги кани да влязат. Трябва да сме сигурни, че това не е измама.
Кат кимна, а после отиде до входната врата и я отвори.
– Хей! Ние сме тук, момчета – извика тя и остави вратата отворена зад себе си.
Не беше покана, а поздрав, който не им оставяше причина да останат отвън в очакване на такава. Умно.
– Идваме – изпя мъжки глас с американски акцент.
Миг по-късно двама мъже се появиха пред погледа им. Единият беше висок, с черни къдрици, подстригани толкова късо, че едва прегръщаха главата му. Стилната му риза имаше златисти мотиви по маншетите и яката, допълващи кехлибарените оттенъци на тъмнокафявата му кожа. Другият мъж беше по-нисък и плешив, с кехлибаренокафява кожа и сдържано излъчване, което съответстваше на консервативния му син костюм. Но очите му с цвят на въглен бяха топли, макар че усмивката му изглеждаше малко принудителна, когато видя всички ни в салона.
– Вечерта може да започне! – Каза по-високият мъж.
Боунс погледна по-ниския, красив мъж.
– Кой е този, Тайлър?
Високият мъж се усмихна.
– Съпругът ми, Харисън. Казах ти, че имам изненада. Аз съм сгоден! Той също е лекар. Мама беше толкова горда.
Не се доверявах на звука на биещите им сърца или на дишането им. Те можеха да са фалшиви. Използвах последните си сили, за да усетя дали вътре в тях има кръв или вода – нещо, което липсваше на Фанес – и сетивата ми се върнаха с утвърдителен рев.
– Нито пък Фанес е маскиран – казах аз. – И в двамата мъже текат сокове.
– Каза, че вампирите са различни – прошепна Харисън на Тайлър. – Не спомена, че те знаят колко… сочен съм.
– Не се притеснявай, захарче, няма да те оставя да умреш два пъти – отвърна Тайлър и му намигна.
– Два пъти? – Поклати глава Кат.
– Имаме най-добрата история за запознанство – каза Тайлър, като се разсмя. – Харисън не знаеше, че е алергичен към пчели. Представете си да сте на неговата възраст и да не знаете това? Както и да е, ужилиха го, докато тичаше в един парк, той изпадна в шок и за няколко минути пресече завесата. Аз правех сеанс наблизо и бум! Изскочи този красавец.
– Не! – Каза невярващо Кат.
– Да. – Усмихна се Тайлър. – Тъй като Харисън е лекар, той се досети какво се е случило и ми каза да изпратя парамедици с EpiPen. Не бях сигурен дали не си прави шега с мен, но го направих, след което изтичах до парка, за да се убедя сам. Там изпреварих парамедиците, направих му изкуствено дишане, докато пристигнат, и… – още една усмивка, която Харисън върна – оттогава не сме спирали да се целуваме.
– Поздравления – каза Боунс, като стисна ръцете на Тайлър и Харисън.
Кат избра прегръдка за всеки от тях, а след това Спейд и Денис дойдоха и им стиснаха ръцете. Иън също го направи, като каза:
– Добре ти се получава, приятелю. Аз самият вече съм женен мъж.
– Не! – Каза шокирано Тайлър. – Къде е тя?
Иън махна с ръка в моята посока.
– Точно там.
– Здравей – казах аз, като успях да махна с ръка. Ако се опитах да се изправя, щях да падна по лице, а това нямаше да е най-доброто първо впечатление.
– О, скъпа – каза Тайлър със съчувствие. – Ти си красавица, но също така изглеждаш така, сякаш адът те е изял и изплюл. – След това той заобиколи Иън. – За срам! Не можеш ли да се грижиш по-добре за жена си от това?
– Можеш да възкресиш мъртвите, преди да я убедиш да позволи на някого да се грижи за нея – каза Иън, като ме погледна многозначително.
Харисън прочисти гърлото си и пристъпи напред.
– Госпожо, ако имате нужда от медицинска помощ…
Потиснах смях.
– Това е много любезно, но аз съм умряла преди повече от четири хиляди години, така че съм извън всякаква помощ, която бихте могли да ми окажете.
– Това, от което се нуждаеш, е почивка – каза Иън, приближи се и ме вдигна. – Чарлз?
– Ако наистина я оставяш да спи, втори етаж, трета стая вдясно – отвърна Пик. – Ако се чувстваш разгонен, обратно в покоите на младоженеца, където вече си нанесъл достатъчно щети, че повече няма да бъдат забелязани.
Иън започна да се изкачва по стълбите. Беше стигнал почти до втория етаж, когато Харисън изкрещя:
– Господи! – С явна тревога.
Иън се обърна. Ашаел вече беше в главната зала, сенките и мирисът на вулканична пепел все още полепваха по него.
– Не – каза Ашаел с мрачен кикот. – Макар че много хора наистина са крещели: „Боже, да!“, докато са били в ръцете ми.
Тайлър се обърна към Боунс.
– По-младият, по-секси Идрис с теб ли е?
– Той е с нас – казах аз, извивайки се в ръцете на Иън. – Свали ме долу. Ще ви разкажа и на двамата за Мари, преди да припадна.
Иън поклати глава, но се върна надолу по стълбите.
Усмивката на Ашаел се изплъзна и той ме погледна загрижено.
– Веритас, ти все още не си спала и не си се къпала?
– И ти? – Отговорих. – Повярвай ми, не бих искала нищо повече от това да заспя в гореща вана с мехурчета, но новите гадни бури продължават да прекъсват това. Мари е само последната.
– Казах ти, че мога да ти уредя аудиенция – започна Ашаел.
– Тя отказва всякакви аудиенции, а вече знае, че Морана и Руаумоко са тук – казах аз.
Веждите на Иън се вдигнаха.
– Тя ти е казала това?
– Точно преди да ми затвори – потвърдих аз.
Въздишката на Иън завърши със съскане.
– Застреляйте ме, огънат и счупен.
Кат го погледна съчувствено.
– Всички ние ще бъдем прецакани и счупени, ако Мари съюзи гулите с тези богове.
Ашаел извади мобилния си телефон и се измъкна от полезрението.
– Мари, ма бел – чух го да казва миг по-късно. – Разкажи всичко?
Иън ни телепортира до него, преди да успея да мигна. Ашаел вдигна свободната си ръка в универсалния жест „не сега“.
– Извинявам се за прекъсването, Мари – каза Ашаел, като все още говореше на френски. – Но трябва да те видя възможно най-скоро. – Пауза. – Това е жалко, защото работата ми е спешна.
Още една пауза. Чувах гласа на Мари, но не можех да разбера какво казва. Или изтощението ми ме затормозяваше, или Ашаел беше намалил звука на мобилния си телефон.
– Разбирам – каза Ашаел накрая със съжаление в тона си. – Уви, не ми оставяш друг избор, освен да се обадя на маркера си…
Задъхах се. Неговият маркер? Нима Мари беше сключила демонична сделка с Ашаел?
– Утре вечер? – Тонът на Ашаел отново беше весел. – Разбира се, че ще е достатъчно. Обичайното ни място? Отлично. Ще се видим тогава, ma belle.
Той затвори слушалката. Кат се появи в периферното ми зрение, устата ѝ беше разтворена от същото недоверие, което изпитвах и аз.
– Как го направи? Мари отказа на мен и Веритас, когато се опитахме да си уговорим среща с нея!
Ашаел я погледна свойски.
– Казах ти да ме оставиш да се справя с това. Когато една работа изисква демон, не приемай заместители.
– Ще си го сложа направо на тениската, но това все още не отговаря на въпроса ми – каза Кат, а тонът ѝ стана твърд.
– Ашаел – казах аз с по-тих тон. – Какъв дълг има Мари към теб?
– Не от този вид. – Махането му отхвърли сделката с демона като възможност. – Но ако си мислиш, че не бих си направил труда да се запозная с една красива и могъща жена, чието стремително издигане в редиците на немъртвите я направи кралица на цялата нация на гулините само за двеста години, подценяваш интелигентността ми.
– Ах – каза просто Иън. После: – Познаваш я добре, нали?
Ашаел долови намека и се усмихна.
– Не толкова добре, колкото бих предпочел, но все пак добре. – После ме потупа по рамото. – Може и да си починеш сега. Ще се видим с Мари чак утре вечер, така че няма какво да правиш дотогава.
– Ние? – Казах изненадано, докато Иън се напрегна.
Още една усмивка, тази безсрамна.
– Нима не споменах тази част? Дългът, който Мари ми дължи, включва и това, че ще доведа плюс един човек, а ти, сестра ми, си този плюс един.