ЕЛИС
– Трябва да го издиря и да го разкъсам крайник по крайник – изръмжа Данте, докато се препъвахме по улицата към джипа му.
– Тогава кой ще ме закара до вкъщи? – Подиграх се, като изтръпнах от болката, която ме прониза от раната в стомаха ми. Бях излекувала по-голямата част от нея, преди магията, която бях откраднала от Феликс, да изгори, но все още имаше дълбока рана, която кървеше стабилно точно вляво от пъпа ми.
Данте не беше в много по-добро състояние от мен; мирисът на кръвта му изпълваше въздуха, докато дълбоката рана в страната му продължаваше да кърви, а нараняванията, които Феликс му беше нанесъл в битката им, само влошаваха състоянието му.
Въздухът беше студен и босите ми крака замръзнаха на тротоара, докато се клатушкахме към колата на Данте. Не се виждаше нито една фея, нито една, когято бих могла да ухапя и да изсмуча за магията, от която така отчаяно се нуждаехме. Всички те бяха избягали далеч, далеч в момента, в който бандите се сблъскаха, и аз не ги виня за това. Всеки, който беше израснал в Алестрия, знаеше, че трябва да бяга, когато Лунното братство и кланът Оскура се сбият. Беше твърде лесно да попаднеш под кръстосан огън.
Стигнахме до колата и аз почти паднах в нея, стенейки, докато се облягах назад на кожената седалка.
Данте запали двигателя и набра бърза скорост, докато пътувахме обратно към академията.
Изпаднахме в мълчание, всеки от нас изпитваше твърде силна болка и беше твърде изтощен, за да каже нещо. Но бяхме живи. Това беше важното.
Протегнах ръка през седалките и го хванах за ръка, усмихвайки се, когато пръстите му обгърнаха моите и никой от нас не ги пусна.
Когато се върнахме в академията, мястото беше безлюдно. Беше почти пет часа сутринта, слънцето изгряваше и всички бяха прибрани в леглата си.
Поех си дълбоко дъх, когато стигнахме до подножието на стълбите в общежитията на „Вега“, и грабнах Данте, изстрелвайки се към последния етаж с повишената си скорост и последните остатъци от енергията си, само и само да стигнем по-бързо.
Пуснах го със съскане на болка и той падна с гръб към вратата на нашата стая, като ме повлече в прегръдките си.
Изпуснах треперещ дъх и му позволих да ме придърпа към гърдите си, притискайки чело към рамото му, докато сърдечният ми ритъм най-накрая започна да се успокоява. Бяхме се върнали. Бяхме в безопасност.
Не знаех как, по дяволите, това е така след всичко, с което се бяхме сблъскали тази вечер, но беше така и аз просто исках да се изкъпя за миг в комфорта на ръцете му, за да попия всичко това.
– Съжалявам – започна той, но аз се наведох и притиснах пръсти към устните му, за да го накарам да млъкне.
– Как можеше да предвидиш всичко това? – Попитах, като плъзнах пръстите си от устата му надолу по шията, докато не се озоваха над сърцето му.
– Трябваше да направя нещо с Феликс по-рано – изръмжа той. – Но той е брат на баща ми… понякога е трудно да виждаш семейството ясно.
– Не бива да се биеш в гърдите за това, че искаш да видиш най-доброто в него – отвърнах тъжно. Твърде добре знаех какво е да преследваш доброто в член на семейството си. Бях оправдавала всеки провал, който майка ми някога беше направила. Бях си затваряла очите за депресията, хазарта, пренебрегването… Предполагам, че просто не съм искала да повярвам, че не ме е обичала както трябва, но със сигурност имах своите доказателства в последно време.
– Не трябваше да те водя там тази вечер, Бела – въздъхна Данте, като прибра окървавен кичур люлякова коса зад ухото ми.
– Не – съгласих се аз. – Всеки знае, че най-добрите стриптизьорки се представят в четвъртък.
Данте изхърка от смях и настроението ни се разведри малко въпреки преживяното. Той бръкна зад гърба си за дръжката на вратата и ние внезапно се изсипахме вътре, когато тя се отвори. Едва не паднах и силните му ръце ме обгърнаха, докато ме дърпаше обратно към леглото си.
– Имам те, amore mio. И няма да те пусна.
Прехапах устна, докато се оправях, харесвайки начина, по който каза това, малко прекалено много.
Огледах стаята, за да видя дали не сме разтревожили съквартирантите си, но леглото на Гейбриъл беше празно, а прозорецът беше отворен с една пукнатина. Покривалото на леглото на Лайни беше дръпнато назад, което показваше, че и то е празно, така че предположих, че е отишла да остане при приятелката си. Което беше късмет за нея, защото ако беше тук, щях да я ухапя, без съмнение.
Не си спомнях кога за последен път магията ми е била толкова слаба. Чувствах се празна, като празен вакуум. Нуждаех се от нещо, което да запълни резервите ми толкова отчаяно, че чак ме болеше.
Данте се съблече до боксерките си и падна на леглото си, повдигна ъгъла на матрака и извади шепа златни верижки, които продължи да пуска над главата си, за да може да напълни собствените си резерви.
Проклех се под носа си, докато се протягах нагоре и грабвах атласа си от леглото, набирайки съобщение до Леон, за да видя дали ще дойде и ще ми позволи да го ухапя. Щях да му дам десет минути, за да отговори, преди да тръгна да блъскам по вратата му, защото нямаше как да заспя с това нараняване, а ми трябваше магия, за да го излекувам.
Повдигнах роклята си, за да погледна раната на корема си, като изтръпнах от огромния разрез в кожата. Цяло чудо беше, че не бях изкървила, преди да успея да се излекувам поне малко.
– Ще ми отнеме известно време, докато резервите ми се запълнят достатъчно, за да ти помогна, amore mio – промърмори Данте, докато отново спусках роклята си, проверявайки дали Леон е прочел съобщението ми.
Не го беше прочел.
Нямах търпение да отида и да започна да блъскам по вратата му, но не исках цялото училище отново да говори за мен, което щеше да стане, ако някой ме видеше в този вид.
Данте стигна до основата на матрака ми и започна да вади златни пръстени от пространството около рамката. Постави ги на пръстите си един след друг, а аз го наблюдавах, като се опитвах да убедя себе си, че не се опитвам да се спра да изскоча от стаята и да разбия вратата на Леон.
Порив на студен въздух ме връхлетя и аз се огледах точно когато Гейбриъл пристъпи през прозореца.
Очите му се разшириха, когато се спусна в стаята, и той спря, а огромните му черни криле се разпериха широко, така че закриха гледката към слънцето, което току-що беше приключило изгрева си в бледосиньото небе.
– Какво, по дяволите, става? – Попита той с отлепена назад горна устна, като погледна надолу към Данте, който седеше на леглото, покрит с кървящи рани. – Това някакъв фетиш към вампирската кръв ли е?
– Мислиш, че се възбуждам от това да режа хора? – Попитах го, като повдигнах вежда.
Зъбите ми изтръпнаха от близостта му. Погледът ми се плъзна към гърлото му, където пулсът му забиваше като най-голямото изкушение, което някога съм познавала, и трябваше да се принудя да не се нахвърлям върху него. Това нямаше да ми се отрази добре. Определено не бях по-силна от Гейбриъл Нокс, но това всъщност го правеше още по-изкушаващ.
Веждите на Гейбриъл се смръщиха, когато забеляза кръвта, изцапала черната ми рокля, и той тръгна към мен.
– Какво, по дяволите, се случи? – Поиска той гневно и погледна Данте, сякаш всичко трябваше да е по негова вина.
– Попаднахме в бандитска война. – Повдигнах рамене, сякаш това беше нормално явление, а в Алестрия всъщност беше. – И двамата нямаме магия.
– Какво ебаваш ли се?! – Изръмжа Гейбриъл и се хвърли към Данте, сякаш възнамеряваше да започне да го налага.
Изстрелях се между тях, проклинайки болката, която ми причини, докато сграбчвах ръката на Гейбриъл и използвах увеличената си сила, за да го спра.
– Не смей да го докосваш – изръмжах, докато Данте гледаше Гейбриъл през присвити очи с напрегнати мускули.
– Stupido stronzo. Ако ми се нахвърлиш, ще те оставя да кървиш в локва от собствената ти урина – измърмори той, посегна под леглото си и измъкна кутия със златни монети, които започна да разпръсква по матрака.
– Не те ли предупредих да не се закачаш с такива мръсници като него? – Поиска Гейбриъл, като протегна свободната си ръка, за да я притисне към стомаха ми. Ухапването от болка бързо бе последвано от пламък на чисто блаженство, когато той излекува всяка рана по тялото ми и аз въздъхнах с облекчение. – Ако продължаваш да се държиш по този начин, ще се самоубиеш.
Примигнах към яростта в очите му с трептяща тревога. Нямаше как да знам какво ще се случи в този клуб тази вечер, но нямаше да му се развикам заради гнева му. Защото виждах, че всъщност това е само маска. Той се страхуваше за мен. И бях повече от малко изненадана да видя колко много.
– Добре съм – казах нежно, като поставих ръката си върху неговата, където тя се задържаше на корема ми. – Вече съм като нова.
Мръщенето на Гейбриъл се задълбочи при думите ми и той отдръпна ръката си.
– Не съм те чул да казваш, че ще се пазиш от този задник или от някой от другите, с които си губиш времето – изръмжа той.
Стиснах устни. Може би бях склонна да оставя малко от гнева му да се изплъзне, но ако отново започнеше да се опитва да ми казва какво да правя или с кого да прекарвам времето си, тогава бързо щеше да намери пътя към острия край на темперамента ми.
– Този задник е един от най-добрите хора, които познавам – изръмжах аз, а собствените ми думи ме изненадаха, тъй като звучаха честно. – И ти не можеш да ми казваш какво да правя.
– Просто не обръщай внимание на стронзо, Кариня – промърмори Данте, като се протегна отстрани на леглото си и извади от някакво скривалище голяма кръгла златна корона, преди да я сложи на главата си. – Той скоро ще се прецака и ще се върне на покрива си.
Гейбриъл изръмжа предупредително, крилете му се разпериха и перата се разрошиха, докато гледаше Данте.
– Може би е време да ти напомня коя е най-могъщата фея в това училище – заплаши Гейбриъл.
– Стига! – Избухнах, преди Данте да успее да отговори. – Тук има достатъчно тестостерон, за да удавиш котка. Можете да си направите състезание по мерене на пишки по-късно, когато си взема душ и се наспя. Междувременно, Гейбриъл, можеш ли да излекуваш раните на Данте, за да можем и двамата да си починем?
– Не – мрачно отвърна Гейбриъл.
– Не? – Замълчах.
Данте все още кървеше стабилно и всяко негово движение беше обагрено с болката от раните му.
– Така или иначе не искам помощ от някакъв полуощипан лешояд – изръмжа Данте, докато започна да намята златни гривни върху китките си. Приличаше на някакъв гигантски, обезумял леприкон, който седи там и брои съкровищата си, но аз прехапах устни, за да не коментирам.
– Просто престанете с мачовските глупости и престанете да се държите като двойка задници – поисках аз. – Няма просто да лежиш там в агония с часове, докато чакаш магията ти да се възстанови достатъчно, за да се излекуваш, Данте.
– Ще чакам – контрира Данте, облягайки се на леглото, покрито със злато, и изглеждайки абсолютно нелепо.
– Гейбриъл? – Попитах го, като го приковах в погледа си.
– Не – отвърна той просто, като шибан психопат.
Е, щом той иска да се държи като психопат, значи и аз ще го направя.
Изхвърчах напред в размазана вампирска скорост, блъснах Гейбриъл и го отхвърлих назад, така че задникът му се удари в бюрото, а крилата му бяха притиснати зад него.
Ръцете му се вкопчиха в ръцете ми, докато се опитваше да ме изтласка назад, но зъбите ми бяха в шията му, преди дори да успее да опита.
Гейбриъл вдиша рязко, когато кръвта му се плъзна покрай устните ми и суровият екстаз на силата му заля вкусовите ми рецептори. Той беше свобода и сладост, и нещо напълно екзотично въплътено.
Данте се засмя зад гърба ни и вълна от триумф прониза гръбнака ми. Току-що бях надвила най-могъщата фея в цялата проклета академия.
Изстенах шумно, докато пиех от него, тялото ми се притискаше към неговото, а ръцете ми се движеха по твърдите линии на гърдите му.
Хватката на Гейбриъл върху ръцете ми се затегна и той вече не ме отблъскваше, а ме придърпваше по-близо. Дишането му ставаше по-тежко и усещах как твърдата дължина на възбудата му се забива в бедрото ми. Пулсът му започна да бие по-бързо и аз отново изстенах, когато усетих колко точно му харесва това.
Ръцете ми се плъзнаха надолу и дъхът му секна, когато върховете на пръстите ми проследиха колана му.
Данте прочисти гърлото си зад нас и аз се стреснах, отдръпнах се внезапно, когато си спомних, че той все още е там. В моменти като този почти можех да повярвам на предсказанието на Гейбриъл за нас. Беше твърде лесно да се влюбя в него, да се изгубя в компанията му и да забравя за останалия свят.
Погледнах в разширените зеници на Гейбриъл, докато облизвах кръвта му от устните си, а той изръмжа гладно в отговор.
Той дори не каза нищо. Всъщност бях почти сигурна, че нямаше думи за това, защото определено му се получаваше, въпреки че явно не го беше очаквал.
Погледът ми се плъзна надолу към огромната подутина в панталоните му за момент, преди да се принудя да си спомня защо изобщо го бях захапала.
Изстрелях се обратно през стаята и докоснах ръката си до раната на Данте, като натиснах лечебна магия под кожата му.
Той ме гледаше мълчаливо, докато не свърших, след което протегна ръка, за да я хване, преди да успея да я отдръпна.
– Съжалявам, че те замесих в делата на семейството ми, Бела – издиша той, а погледът му издаваше колко зле са станали нещата тази вечер. Почти беше умрял. По дяволите, аз почти умрях. Беше прецакано и безумно, но и странно вълнуващо.
– Исках да изляза с теб – отвърнах аз, като се отърсих от вината в очите му. – Аз съм голямо момиче, Данте. Сама взимам решенията си.
Погледнах през рамо към Гейбриъл, който ни наблюдаваше с настървение на място.
– Ще отида да си взема душ – обявих внезапно. Сега, след като бях върнала малко магия в организма си, просто исках да отмия кръвта от кожата си и да си почина малко. Не дадох възможност на никой от тях да отговори, преди да се стрелна из стаята, да взема дрехите за смяна и чантата си за баня, след което побързах за да се измия в гореща вода.
Назад към част 1 Напред към част 3