Глава 6
Часове по-късно Фанес се усмихна, когато ме видя. Роклята ми се спускаше от едното ми рамо, оставяйки другото голо, преди да обгърне торса ми и да се разтвори в меки, отделни пластове около краката ми. Бледорозовата материя беше мека и блестеше под блясъка на хилядите малки звездоподобни лампички, които сега висяха от тавана, сякаш окачени на невидими нишки. Синьо-златистата ми коса беше вдигната нагоре, оставяйки само няколко свободни кичура. Гребени за коса със скъпоценни камъни примигваха, когато попадаха на светлината, а още повече скъпоценни камъни украсяваха сандалите ми с токчета.
Фанес носеше традиционна гръко-римска туника с прорези на гърба, които позволяваха на крилата му да го обгръщат. Златният им цвят подчертаваше златните нишки, които блестяха в дрехата. Той се изправи, когато се приближих, и аз се усмихнах толкова широко, колкото бях обещала, когато се бяхме уговорили по-рано.
Седнах вдясно от него на Г-образната маса. Над нас се извисяваха катедрални тавани, а стотици стенни свещници осветяваха сенчестите коридори, докъдето стигаше погледът ми. Този храм беше много по-голям, отколкото показваше външният му вид. На масата на Фанес седяха не по-малко от петдесет гости, а по периметъра на помещението имаше още няколко маси, големи колкото тази, като центърът му оставаше любопитно празен.
Фанес плесна с ръце. Масата веднага се отрупа с деликатеси. Ако бях човек и гладувах, не бих могла да консумирам и частица от храната пред мен.
Фанес отново плясна. Музиката изпълни въздуха, заедно с мигновена мъгла, която покри празния център на стаята. Миг по-късно през мъглата се промъкна платформа, на която се появиха десетки танцьори, облечени само с бижута, бои за тяло и достатъчно масло, за да блести плътта им.
Те започнаха да танцуват. Мъглата се прилепваше към тях или се отдръпваше, сякаш и тя танцуваше. Някои от танцьорите бяха хора, други – нимфи, трети – кентаври, а четвърти – неизвестен вид, но всички се движеха с плавност, която правеше всеки скок, поклащане и потапяне хипнотизиращо грациозни. Скоро танцът придоби явен обрат, когато танцьорите започнаха да задоволяват себе си и един друг с изобретателен и безрезервен порив.
Фанес се наведе към мен.
– Красиви са, нали?
– Наистина са – отвърнах аз.
Той се настани обратно на стола си.
– Избери една. Или избери няколко. Или ги избери всичките. Каквото пожелаш.
Веждите ми се вдигнаха.
– Избери ги за какво?
– За удоволствие. – Той говореше така, сякаш отговорът беше очевиден. – Те са най-умелите любовници, които някога ще намериш, като изключим само мен, разбира се.
Отне ми цялата воля да не извъртя очи. Първо, Фанес ме обсипваше с прекомерни глезотии, след това с храна, която може да задуши кон, а сега ми предлагаше собствен харем. Никога не биваше да се казва, че прави нещо с половин уста.
– Благодаря – казах с възможно най-благодарния тон, на който бях способна. – Но ти знаеш за какво съм дошла тук, а то не е това.
Той се наведе, а в погледа му имаше странна интензивност.
– Много добре. Тогава ми кажи какво мислиш за пиесата. Тя ще започне скоро.
Музиката увеличи темпото си. Танцьорите се нагодиха към новото темпо, докато движенията им не станаха почти размазани. След това, с кресчендо, което ме разтърси като изкуствен сърдечен ритъм, танцът приключи внезапно, ослепително.
Всички ръкопляскаха. След това Фанес плясна с ръце и настъпи мигновена тишина. Мъглата около сцената се издигна и покри танцьорите.
Фанес отново запляска. Мъглата се разсея и разкри сцената. Танцьорите ги нямаше, а в далечината се виждаше храм, в чието село пред храма се разхождаха хора и всякакви същества. Не е изненада, че веселието скоро се превърна в еротично.
Преборих се с въздишка. Нямах никакъв интерес да гледам поредната оргия, камо ли пък такава с подсюжет „Петдесет нюанса кентаври“, но Фанес очевидно не предлагаше друга форма на забавление.
Иън нямаше да скучае. Щеше да си води записки, мислеше другата ми половинка с повече забавление, отколкото вярвах, че е способна.
Беше права и това само ме накара да ми липсва още повече.
Болеше ме да се занимавам с това, затова се концентрирах върху пиесата. За щастие, оргията скоро беше прекъсната от нови актьор и актриса, които явно играеха ролята на злодеи. Актрисата имаше фалшиви, покрити с лед крила и замрази няколко от пируващите на място с мимика на смъртоносна ледена буря. Актьорът разпръсна останалите празнуващи с имитация на земетресение, което разруши храма. След това злото дуо издигна нов храм, а останалите празнуващи вече имаха яки от кожа и изглеждаха нещастни, докато имитираха, че служат на новите си владетели.
На сцената се появи нов актьор, който носеше големи, фалшиви златни крила. Той започна да побеждава злодеите под радостните възгласи на селяните. В края на спектакъла злодеите били в клетки в тъмна яма, а актьорът, който явно представлявал Фанес, се изкачил на дубликат на планината Олимп. Когато мъглата най-накрая се вдигна и покри сцената, публиката избухна в бурни аплодисменти.
Аз също ръкоплясках, тъй като това беше учтиво. След като аплодисментите стихнаха, Фанес се обърна към мен.
– Какво мислиш, прекрасна моя?
Това, че цяла пиеса се играе, за да те възхвалява, е толкова арогантно, че дори Влад Дракул би ти казал да намалиш тона.
Не съм казал това, разбира се. Просто отговорих:
– Претоварена съм – което също беше истина.
Той се наведе толкова близо, че устните му докоснаха ухото ми.
– Някога, преди Големия потоп, спасих твоя свят от жестоките божества, които го управляваха. Сега мога да ти дам повече богатства, удоволствия и защита, отколкото някога ще ти трябват. Ето защо баща ти ме почете, като ме сгоди за бъдещото си семе. Той искаше да бъдеш с достоен партньор. Аз съм този партньор, Веритас.
Беше ми нужно всичко, за да задържа усмивката си замръзнала на място, да не говорим, че другата ми природа не показа мнението си за това, че ме наричат „бъдещо семе“. Фанес идваше от епоха, в която семейните бракове бяха норма и в която предложението да си купи обичта ми със скъпоценности, оргии и закрила вероятно беше комплимент.
– Ти си много достоен партньор – казах на Фанес, което беше това, което той искаше да чуе. После го целунах.
Той беше толкова изненадан, че не реагира цели три секунди. Не беше свикнал жена да поема сексуалния контрол, нали? Той и аз щяхме да сме най-лошата двойка.
Докато Фанес се оправи и ръцете му ме обгърнаха, аз вече се отдръпнах и се държах така, сякаш кратката целувка ме беше развълнувала. Зрителите ни се развеселиха, а аз се размърдах, сякаш бях на четиринайсет, а не на няколкостотин години след четири хиляди.
Една целувка със свидетели, готово.
– Цялото това вълнение ме измори – казах аз и се примъкнах, за да прислоня глава към гърдите му. Това отговаряше на твърденията ми, че съм „изтощена“, а и блокира опита му да удължи целувката ни.
Той не беше уточнил в сделката ни колко време трябва да продължи целувката. Това беше негов проблем, не мой.
– Позволете ми да се оттегля в спалнята – продължих аз, после добавих с по-силен глас, за да няма възможност той да твърди, че не съм изпълнила втората част от сделката ни: – И се надявам, че няма да мине много време, докато се присъединиш към мен, Фанес.
Още радостни възгласи, този път придружени от очакваното количество рижави подканяния. Фанес се засмя, обгръщайки раменете ми с крило, докато се обръщаше към гостите ни.
– Съжалявам, любима, но Фанес ще бъде задържан за неопределено време – каза последният глас, който очаквах да чуя.
Шокът ме прониза. Не. Не можеше да е така.
Имах чувството, че се движа на забавен каданс, докато се обръщах към този глас. После погледът ми се закова на високия, червеникавокестеняв мъж, който крачеше през останалата мъгла, а червената пелерина се развяваше зад него, сякаш беше негов собствен чифт крила.
Не може да бъде! – продължаваше да бушува съзнанието ми.
Но беше.
Най-после – помисли другата ми половина.
Крилото на Фанес се спусна от рамото ми, сякаш и той беше шокиран. После арогантността му се върна и той изръмжа:
– Кой се осмелява да влезе в храма ми без покана?
Бях виждала кръв, капеща от ножовете, която не изглеждаше толкова заплашително, колкото усмивката, която Иън подари на Фанес.
– Аз се осмелявам се, приятелю.