Глава 5
Денис пое дълбоко въздух и се опита да се държи безгрижно. Добре, че в този хотел имаше парно, иначе с това, което беше облякла, щеше да замръзне.
Един от служителите беше взел палтото и веднага щом Денис влезе в балната зала на „Хорасан“ заедно със Спейд. Залата беше огромна, побираше над две хиляди души, но въпреки това беше почти пълна. Самият размер на редицата на Спейд беше зашеметяващ. След като свали палтото си, въпреки че беше сред толкова много хора, главите се обърнаха.
Денис вдигна брадичка и отказа да се разкрещи. Продължавай, погледни. Виждала си повече кожа на плажа, не е толкова шокиращо.
Само че това не беше плаж, макар че това, което носеше, изглеждаше вдъхновено от бикини. Горнището и беше диафаново болеро, а подходящите прозрачни панталони изглеждаха като свалени направо от снимачната площадка на „Аз мечтая за Джини“.
Вампирите са извратеняци, всички до един – беше казвала Кат неведнъж. Ако това беше стандартно облекло за събитие, посветено на немъртвите, тогава Кат беше напълно права.
Денис очакваше умна забележка от страна на Пик, когато слезе долу в нелепото си облекло. Защо той да не се забавлява? Той беше този, който и беше купил това облекло на момиче от харема. Но той я беше погледнал само за секунда, след което и подаде палто и отбеляза, че навън е студено.
Разбира се, че беше. Не се предполагаше, че февруари в Сейнт Луис ще бъде топъл. Ако Спейд имаше сърце, тя щеше да е с панталон и пуловер. Той не беше оскъдно облечен, носеше дълго черно палто върху бяла риза и черни панталони, които му прилягаха толкова добре, че трябваше да са изработени по поръчка. С тъмната си поразителна външност Спейд на практика капеше от декадентска елегантност, а ето я тук, като истинска Шехерезада.
Така че най-малкото, което можеше да направи, беше да отдели време, за да оцени как изглежда костюмът, който и бе натрапил. Или пък да забележи, че е направила прическата и грима си по много ласкателен начин, ако може да се каже така. Може би щеше да я представят като собственост, но тя щеше да се погрижи хората да знаят, че тази собственост е от висок клас, по дяволите.
И все пак Спейд почти не я погледна нито тогава, нито по време на двайсетминутното пътуване с кола до хотел „Чейс Парк Плаза“. Той също не говореше, освен да размени няколко думи с шофьора. Ако не беше отворил вратата на колата, когато тя влизаше и излизаше от автомобила, можеше да си помисли, че по някакъв начин е станала невидима. За да добави обида към обидата, той я беше оставил почти веднага щом влязоха в тази огромна стая. Денис беше взела чаша шампанско от минаващия сервитьор, за да изглежда заета, вместо да стои там като статуя.
Защо ти пука, че Спейд се държи студено с теб – попита едно гласче отвътре.
Не ми пука – отвърна му Денис.
Ако беше възможно да се чуе вътрешна насмешка, тя го направи. Тя го пренебрегна, концентрирайки се върху хората около себе си, вместо върху вътрешния си идиот. Веднага щом го направи обаче, осъзна, че е направила грешка.
Толкова много бледи лица. Тези бързи, замислени движения. Хладна плът навсякъде около нея. Кътници навсякъде. Всички тези светещи очи…
Започна да се надига позната паника в нея. Денис се опита да я отблъсне, но тя се надигна безпощадно, задушавайки я в спомените.
– Трябва да се измъкна оттук – промълви тя.
Пик тръсна глава. Беше се озовал в другия край на стаята и говореше с някого, оставяйки я заобиколена от съществата от кошмарите и. Вампири навсякъде. Кръвта щеше да я последва. Смъртта щеше да я последва. Винаги се случваше.
Спомените се сгъстяваха, докато не я погълнаха. Ужасният вой се приближаваше. Всички онези други писъци. Ние сме в капан и те идват. Нещо я хвана за ръката. Денис се дръпна назад от ужас, но студената хватка не помръдна.
– Пусни ме – изкрещя тя.
– Какво става с нея? – Промърмори някой. Денис не можеше да разбере защо човекът звучеше толкова безпомощно. Защо никой не беше побягнал? Нима не осъзнаваха, че нещата, които ги преследват, не могат да бъдат убити?
Тази хватка се затегна и нова се стегна на устата и. Тя се бореше, но не можеше да се освободи. Няма надежда. Ние сме в капан в мазето и те идват. Всеки момент вратата ще се пръсне и една гротескна фигура ще изскочи към мен. Не. Не. НЕ!
Студена вода плисна в лицето и. Тя примигна, кашляйки леко, и успя да вдигне ръка, за да блокира по-голямата част от второто ледено пръскане.
– Престани.
Пик се надвеси над нея, подпрял едната си ръка под течащия кран. Тя примигна още веднъж. Предната част на тялото и беше мокра и тя трепереше, свита на кълбо на пода в банята. И нямаше представа как е попаднала тук.
– Не отново – изстена тя.
Спейд изключи кранчето и коленичи пред нея.
– Сега знаеш къде си. – Това беше изявление.
Тя опря глава на шкафа до себе си, като от чисто разочарование леко го удари.
– Бих казала, че съм на около три мили от Крейзитаун с крак на педала.
Пик издаде звук, който звучеше като въздишка.
– Това случвало ли се е и преди?
– Не от месеци. Не и от…
По лицето му се появи познавателен поглед.
– Не и откакто ме видя да убивам онзи тип – довърши той вместо нея. – Защо не ми каза, че страдаш от посттравматично стресово разстройство?
Сега, когато епизодът беше отминал, тя се почувства смутена.
– Казах, че не ми се е случвало от известно време, а и това не беше ли най-малкото ми притеснение, когато те видях отново?
Денис вдигна китките си за акцент. Демоничните следи бяха скрити от широки сребърни и златни гривни, но и двамата знаеха какво има под тях.
– Току-що съсипах плана за тази вечер, нали? – Изстена тя. – Не мога да повярвам, че позволих това да се случи.
Спейд избърса лицето и с една от хартиените кърпи.
– Ако бях обърнал повече внимание, щях да предвидя тази възможност. Ще си тръгнем сега. По-късно можем да измислим как да разгледаме останалите.
– Не. – Денис взе кърпата от него и я прокара под очите си. Вероятно спиралата и беше навсякъде. – Ние сме тук. Нека направим това. Ще се оправя, ако – това звучи толкова патетично – ще се оправя, стига да не ме оставяш отново сама. Това, че бях сама сред всички тези вампири, ми напомни твърде много за онази нощ. Не знам дали е възможно при такива неща…
По лицето му проблесна нещо, твърде бързо, за да може тя да го разбере.
– Няма да те оставя сама. – Той протегна ръка. – Моля те.
Тя постави ръката си в неговата. После се вгледа в огледалото.
– Гримът ми е развален.
– Глупости, изглеждаш прекрасно. Всъщност вече два пъти ми направиха предложение от твое име.
В гласа му прозвуча острота. Денис не можеше да разбере дали е забавление, или раздразнение. Тя реши да не пита.
– Сигурна съм, че това ще се промени след малкия ми психопатски епизод. Обикновено това оставя лошо впечатление. Между другото, това повдига един въпрос. Не се ли притесняваш, че по пътя някой от твоите хора ще каже на Боунс или Кат: „Ей, разпознах брюнетката. Тя е лудата, която принадлежи към линията на Пик“ и тогава ще бъдеш разкрит за ролята си в това?
Погледът на Спейд се втренчи в нейния, а изгорелите му медни очи бяха едновременно далечни и безкрайни.
– Не. Защото и двамата знаем, че нямаш намерение да се виждаш с никого в света на вампирите, след като това приключи.
Денис отвърна поглед. Пристъпите и на паника бяха намалели едва след като беше прекъснала връзките си с Кат и с всеки друг, който не беше човек. В никакъв случай нямаше да се върне на милостта на спомените си, без да знае кога умът и ще я подмами да си мисли, че е отново в онази ужасна засада в новогодишната нощ.
– Виждаш какво прави с мен обкръжението на такива като теб. Не искам да живея по този начин и знам как да го спра.
Ръката му все още беше свита около нейната, а хватката му беше хладна, сигурна и със скрита сила, която беше напълно нечовешка.
– Добре, тогава – каза той накрая. – Нека видим дали не можем да ускорим този ден за теб.
Денис седна отдясно на богато украсената маса в балната зала, без да подозира, че това е причината за дискретните погледи, които получаваше. Несъмнено си мислеше, че те се дължат на това, че по-рано беше изкрещяла и загубила съзнание от шока. Не осъзнаваше, че подобно избухване щеше да събере само лека интрига сред членовете на светската му линия. Истеричен човек? Кой не беше виждал това преди?
Но това, което хората му не бяха виждали, беше жена с биещо сърце, седнала от дясната му страна по време на официално събитие. Подобно разположение показваше много по-високо положение от това на обикновен собственик, но лявата му ръка беше запазена за Алтън, най-старшия вампир в рода му. Спейд възнамеряваше Денис да седне зад него, както беше по-подходящо за собственост – дори за привилегирована собственост. Но макар че това щеше да е разумно и вероятно дори достатъчно за нейното посттравматично стресово разстройство, той откри, че не иска да пусне ръката и.
А това означаваше неприятности на всеки език, който знаеше.
Ако имаше Бог, Натаниел щеше да е сред хората тук и Спейд щеше да го предаде на демона тази нощ. Спейд дори щеше да се поклони на тревата и да пожелае на Раум добра вечер, стига това да означаваше, че Денис ще напусне живота му незабавно. Той не можеше да си позволи да се грижи за човек. Не и отново.
И все пак циникът в него не се изненада, че след мъчително дългия процес на запознаване на Денис със стотиците хора, живи и немъртви, в редиците му, тя разочаровано поклати глава.
– Не е тук – прошепна тя.
Спейд прехапа проклятие. Така е. Щеше да е твърде лесно, ако беше тук.
Алтън се наведе и му подаде един диск.
– Финансови данни – каза той. – Прегледах числата. Всичко изглежда наред, с изключение на Търнър. Той пропусна второто си поредно тримесечие.
Спейд разсеяно продължи да гали кокалчетата на Денис. Кожата и все още беше по-топла, отколкото би трябвало. Можеше ли да се е разболяла? Може би не трябваше да се опитва да я дразни за депресията и с нелепите оскъдни дрехи, които беше облякла.
– Мммф – измърмори той.
Алтън се вгледа в него.
– За второ поредно тримесечие – повтори той.
Спейд отново насочи вниманието си към другия вампир. Да, точно така, отказът на Търнър да плаща десет процента от заплатата му беше проблем. Всеки вампир дължеше това на господаря на рода си.
– Търнър – извика той. – Имаш ли причина да не си платиш десятъка?
Русокосият вампир премина през останалите и застана пред масата. Направи подобаващия поклон, но когато Пик долови аромата на Търнър и видя бунта в изражението му, той въздъхна мислено. Търнър се канеше да го издебне с нещо ужасно.
– Не платих десятъка си, защото искам свободата си от вашия род, сир – каза Търнър, като изправи рамене.
Пик го изгледа, а търпението му намаляваше с всяка секунда.
– Нежив само четиридесет и четири години, а мислиш, че си готов да станеш господар на собствения си род?
– Да – каза Търнър. После, с още по-голяма арогантност: – Освободете ме да бъда мой собствен господар. Нямам желание да се бия с теб, но ако откажеш молбата ми, ще те предизвикам.
Глупости. Безразсъден. Глупак.
– Подобна прекалена самоувереност е точно причината, поради която все още не си готов да ръководиш собствената си линия. Заради прибързаността ти ще бъдеш убит, а след това всички, които си създал, ще останат без защита. Ето защо отхвърлям молбата ти за свобода, Търнър, и ако осъществиш намерението си да ме предизвикаш, обещавам, че ще съжаляваш.
С ъгълчето на окото си Спейд видя как Денис поглежда напред-назад между него и Търнър. Той я погледна и видя, че лицето и е бледо. Може и да не знаеше много за вампирското общество, но беше ясно, че разбира, че ако Търнър не получи внезапен проблясък на интелигентност, нещата ще станат кървави. Това можеше да се окаже пагубно за трудно извоюваното спокойствие, което бе демонстрирала през последните няколко часа, заобиколена от много повече немъртви, отколкото живи хора.
Пик върна погледа си към Търнър. Търнър се огледа, а после ръката му се насочи към колана, където имаше сребърен нож.
– Предизвиквам те.
Много бавно Спейд пусна ръката на Денис. После се наведе и устата му почти докосна ухото и.
– Според моите закони трябва да отговоря на това. Ще помоля Алтън да те изпрати до колата. Това не би трябвало да отнеме много време.
– Аз оставам.
Той се отдръпна, за да види лицето и. Все още беше много бледа, а ноктите и дълбаеха бразди в крака и, но гласът и беше твърд.
– Това може би не е разумно…
– Ако усетя, че настъпва лудост, ще си тръгна, но дотогава оставам.
Упорита жена. Никой ли нямаше разум тази вечер?
Пик се изправи, като хвърли остър поглед към Алтън.
– Ако иска да си тръгне, заведи я до колата и ме чакай там.
Алтън бързо прикри изненадата си с кимване. Хората не решаваха да станат и да си тръгнат по средата на дуел. Особено не и собственост.
– Както желаеш.
Ако се държеше логично, Алтън щеше да накара Денис да го заведе до колата още сега. Вместо това приканваше към още спекулации за Денис, както като я настани от дясната си страна, така и като я остави да спори с него публично. Никой няма никакъв разум тази вечер, помисли си изнервено Спейд. Най-малко от мен.
Той отхвърли тази мисъл настрана и насочи вниманието си към Търнър. Трябваше да го превърне в пример, иначе щеше да бъде затрупан с предизвикателства от други млади вампири, които си мислеха, че са готови за това, с което не могат да се справят.
Спейд свали ризата си и я постави на стола си, като не откъсваше поглед от Търнър.
– Оттегли предизвикателството си или ще имаш късмет, ако те оставя жив.
Търнър поклати глава.
– Не.
– Така да бъде.