***
Протегнал отново ръка, херцогът докосна дланта ми, стисна я успокоително, после каза:
– Вие подценихте баща си, както и Ирек. Очаквахме да получим незабавно съгласие да се оженя за най-голямата дъщеря на лорд Уотърби, но баща ти стигна до пряка измама, за да не ми даде нито една от дъщерите си. И планът почти успя, но… – негово сиятелство се усмихна – ..но искрено се радвам, че Ирек те открадна. И макар че понякога ме вбесяваш, разкъсваш тъканта на живота ми и накрая ме подлудяваш, Ариела, винаги ще бъда благодарен на моя адвокат за подлостта му.
Не можех да намеря какво да кажа, но гледах херцога в шок. Той продължи:
– Искате ли да се присъедините към мен за една късна вечеря, или сте уморена?
– Бих искала да си почина. – казах неуверено.
– Лека нощ. – каза лорд отон Грейд с безупречна вежливост и стана – Но ти трябва да ядеш, Ари, и ще се радвам, ако промениш решението си.
С тези думи черният маг си тръгна, оставяйки ме в недоумение.
Седях известно време на леглото си, невярваща на отстъплението на последния член на най-войнствената династия на Империята, после внимателно се изправих, облякох отново халата си и излязох в дневната на херцога.
За да спра шокирана на прага!
Негова светлост държеше на върха на меча си над огъня отдавна изстинала яребица, от което месото се пукаше и пушеше.
– Не се плашете, – предупреди ме лорд отон Грейд, без да знам как е разбрал за появата ми – аз не обичам студено месо.
Предпазливо се приближих до него и се настаних в креслото, като се покатерих в него с краката си и известно време наблюдавах негова светлост, който държеше в едната си ръка писмо с кралските монограми, четеше го внимателно, като от време на време се мръщеше, а с дясната си ръка въртеше меча и яребицата на върха му, за да не изгори, докато се загрява на открития огън. В един момент информацията от посланието привлече цялото внимание на херцога и яребицата едва не падна в огнището, но лорд отон Грейд, спомняйки си за кулинарното си занимание, извади месото и сръчно го постави на свободното място в чинията. Останалите яребици, които вече бяха изстинали, бяха избутани настрани.
– Ще се присъедините ли към мен? – изваждайки меча си от месото, предложи негова светлост.
– С удоволствие. – отвърнах аз, изпитвайки по-скоро любопитство, отколкото желание да задоволя наличния лек глад.
Херцогът взе ножа си и с няколко движения разряза яребицата толкова лесно, сякаш беше разрязал парче разтопено масло, след което, използвайки ножа и щипките за месо, сложи едно парче в чинията ми и ми го подаде. След това сам започна да вечеря набързо, като продължаваше да чете внимателно съобщението.
Внимателно поставих чинията си на ръба на масата и като взех вилицата и ножа, започнах внимателно да режа месото. Херцогът боравеше с ножа без вилицата, тъй като лявата му ръка отново беше заета с писмото.
След известно време негова светлост изрече:
– Какво мислите да се върнете временно на кораба?
Въпросът беше неочакван, но отговорът последва веднага:
– Както ви е удобно.
– На мен ще ми е удобно вашето положително отношение. – каза лорд отон Грейд и се усмихна.
– В такъв случай положително. – уверих го аз.
– Чудесно. – обобщи херцогът и се върна към четенето си – Предполагам, че известно време ще ви се налага да сте постоянно с мен, затова ще е добре да се отнасяте благосклонно и към това.
На това си позволих само да попитам:
– За какъв период от време става дума?
Отговорът беше неочакван:
– От пет до седем години.
Ножът едва не изпадна от ръката ми.
– Простете? – Попитах, като гласът ми неволно трепереше.
Лорд отон Грейд вдигна поглед от писмото, сдъвка месото си, преглътна и попита:
– За какво трябва да ви простя?
– Пет-седем години! – Възкликнах.
Херцогът вдигна вежда и каза:
– Ваша светлост, опитайте се да разберете – нашият уважаван император, също като негово височество принц Хенри, е под контрола на Светата църква. И единственото, което му пречи да промени схемата на наследяване, е фактът, че Теодор е подкрепян от целия военен елит, който, както ви казах преди, е съставен изцяло от черни магове. Аз съм един от най-силните и вие сте отличен начин да се избавят от мен.
След като каза това, негова светлост се върна към вечерята си. Но след няколко хапки месо добави:
– Освен това те харесвам и нямам желание да те изгубя заради интригите на духовниците.
Известно време ядох мълчаливо, но после попитах:
– Ако ме отвлекат, вече няма да можеш да сключиш родов брак?
– Не и ако животът ви бъде пощаден. – честно отговори лорд отон Грейд.
Повдигнах рамене и отбелязах:
– Не беше много благоразумно от ваша страна да сключите тази конкретна форма на брак.
– Напротив – усмихнаха ми се – едно от най-добрите решения в живота ми, но… – очите на негова светлост внезапно потъмняха – Ще ви бъда много благодарен, ако съберете косата си и коригирате тоалета си така, че да не разкрива деколтето на нощницата ви, лейди отон Грейд.
И херцогът се върна към четенето. Оставих настрана вилицата и ножа, сплетох косата си на плитка, после оправих халата си.
– Благодаря ви. – каза сухо негова светлост.
Прекарахме остатъка от времето в мълчание. В края на вечерята херцогът приключи с четенето на писмото, изпи наведнъж чаша вино и като се извини, ме остави да слезе в кабинета и да напише отговор. Поседях известно време сама, след това отидох до библиотеката и се върнах с книга, която озари късната ми вечер пред камината.
Лорд отон Грейд влезе, докато завършвах втората глава на историческия роман за Зимната война, наведе се над рамото ми, прочете няколко реда, а после се върна към вечерята слагайки преди това дърва в камината. И докато четях, той довърши още няколко яребици и бутилка вино.
След това, облегнат на стола си с чаша вино в ръка, каза:
– Утре ще получите писмо от вашите роднини.
Книгата трепереше в ръката ми, но отговорът беше, както трябва, сдържан и учтив:
– Благодаря.
Кимвайки, херцогът отбеляза:
– Време е за лягане, Ари.
С известно напрежение си помислих, че със сигурност бих предпочела да прекарам нощта в този стол, отколкото в леглото на лорд Грейд. Изтръпнах при мисълта, че и утре ще ми се наложи да прекарам нощта с негова светлост. И колко дълго херцога ще се държи като истински аристократ – не се знае.
Но можех ли в този момент на съмнение и нелюбезно очакване дори да си представя, че ще прекарам следващата нощ далеч от замъка Грейд?
Станах, без да се оплаквам, затворих книгата, запомняйки до коя страница съм стигнала, и отидох до банята, за да си измия лицето, преди да си легна. Когато се върнах, намерих две прислужници, които бързаха да разчистят масата. Жените се поклониха с реверанс, пожелавайки ми лека нощ.
Влязох в спалнята със сковани крака. Херцогът, забелязвайки появата ми, също ме последва в банята. Докато се върне, вече лежах със затворени очи и усилено се опитвах да се унеса в сън.
– Ариела, ние вече прекарахме толкова много нощи заедно, а вие все още треперите, щом се появя. – каза подигравателно лорд отон Грейд, докато се събличаше.
– Студено е. – излъгах, без да отварям очи, заслушана в шумоленето на дрехите на негова светлост.
– Да ви стопля ли? – внезапно предложи херцогът.
– Вече се стоплих. – отвърнах нервно, като издърпах одеялото по-високо.
Скоро светлината угасна.
После се чуха стъпки, а след това лорд отон Грейд легна в леглото, покри се, което накара одеялото да се стегне върху мен и аз неволно се преместих на противоположния край на леглото от негова светлост. А после, някак съзнателно, отново се отдалечих… И отново… И…
Мъжка ръка обгърна кръста ми и до ухото ми прозвуча хрипкав глас:
– Ари, виждам, че възнамеряваш да прекараш нощта на пода. Трябва да те предупредя, че е твърд и студен.
– Лорд отон Грейд, аз не…
– Дезмънд. – каза още по-хрипливо последният член на военната династия Грейд – Между другото, Ариела, ти така и не ми каза откъде идват бебетата.
Притисната и отчетливо усещайки нечий дъх върху рамото си, не знаех какво да кажа, не знаех дали изобщо трябва да отговарям и….
– Да ви кажа ли? – негова светлост ме притисна към тялото си и ми стана невероятно горещо – Само слушай внимателно, – прошепна той в слепоочието ми – много внимателно.
По някаква причина си спомних редове от Свещеното писание, но не за зачеването, а по невероятен начин от молитви за спасение и запазване на живота. Отвътре ме побиха тръпки и се разпространиха по цялото ми тяло, сякаш ме блъскаше студ или прекомерна топлина.
– Децата – дланта на лорд Грейд се движеше бавно надолу, плъзгайки се по извивките на треперещото ми тяло – не се раждат от обладаването на жената от мъж. – силната ръка се плъзна надолу по крака ми, спирайки на мястото, на което херцогът веднъж бе посягал – Съвсем не…
И в душата ми се разпали любопитство. Не, не бях развратена по този въпрос, но общуването със селските деца рядко ме оставя в неведение за кучетата, които си играят по двойки, и… имах смътна и крайно отвратителна представа за самия процес. Сега, след думите на херцога, почувствах някакъв интерес и неспособна да понеса мълчанието, плахо попитах:
– И от какво?
Треперенето спря, но само докато лорд отон Грейд се приближи и започна да разказва с дрезгав шепот:
– В древната религия на Елетар имало вярване, че децата живеят сред облаците, играят си със слънчевата светлина, забавляват се с поривите на вятъра и летят сред птиците. В небето те са щастливи и свободни, но ако двама души се срещнат на земята, те ги гледат, оценяват ги и едва тогава слизат тук – топла длан покри корема ми – когато в сърцето на мъжа и жената цари любов.
– Красива легенда. – трябваше да призная.
Една силна ръка с дълги пръсти нежно се спусна по тялото ми, след което лорд отон Грейд заговори тихо:
– Всичко, в което сме способни да повярваме, е реално, Ари, дори легендите.
Напрежението се освободи, заменено от някаква празнота. Докато лежах в такава неприлична близост до негова светлост, си представих рая, пълен с пухкави бебета, заиграли се със слънчевата светлина и вятъра… Какво ли очаква моите деца тук?
– Лорд отон Грейд – гласът ми се разтрепери – какъв брак имаха родителите ви?
Известно мълчание и дори дланта на херцога замръзна, след хриптящия отговор:
– Църковен.
Тихо издишайки, аз събрах сили и решително казах:
– Искам да ви съобщя от самото начало, че децата ни ще бъдат отглеждани от мен, от вас и от онези гувернантки и гувернанти, които и двамата одобряваме. И те ще бъдат обучавани вкъщи, докато са малки. И няма да ви позволя да вкарате сина ми или синовете ми във военно…
Негова светлост не ме остави да довърша. В един миг се озовах по гръб, а разяреният наследник на семейство Грейд беше върху мен и ме прикова към леглото. А на светлината на луната, която надничаше през прозорците на спалнята, херцогът изглеждаше изключително страшен. Отчаяно стиснах очи и повторих колкото се може по-твърдо:
– И това не подлежи на обсъждане, Дезмънд.
– Така ли? – въпросът прозвуча безцеремонно.
Отворих мигли, уверено се изправих пред страха си и безапелационно заявих:
– Не знам по каква причина майка ви се е съгласила да ви настани във военно училище на толкова ранна възраст, когато едно дете се нуждае от вниманието, грижите и любовта на родителите, но ви се кълна, че ще направя всичко възможно и невъзможно, ако се опитате да ми отнемете децата. Аз…
Загубих ума и дума, когато видях как последният представител на династията Грейд внезапно се усмихва в полумрака. Беше невероятна, широка и някак изключително доволна усмивка, сякаш бях казала онова, което мага се надяваше да съм казала. Или се е надявал… Или… И щом замълчах, херцогът се наведе бавно към устните ми, докосна ги нежно и прошепна:
– А деца без изпълнение на съпружеския дълг не се появяват, моя войнствена лейди отон Грейд. Помислете върху това в свободното си време.
С тези думи лорд отон Грейд легна до мен, обгърна ме с една ръка, придърпа ме към себе си, усмихна се и затвори очи, за да заспи. Загубих всякакъв сън и страхувайки се дори да се помръдна, дълго време се взирах в тавана, слушайки дишането на негова светлост.
Но скоро очите ми започнаха бавно да се затварят, клепачите ми натежаха и не забелязах как потънах в топлите вълни на съня.
Назад към част 18 Напред към част 20