* * *
Когато се върнах, лорд oтон Грейд седеше в креслото до камината с обилен сандвич в едната ръка и писмо в другата. На масата до прозореца димеше кожен калъф, което показваше, че пощата тъкмо е пристигнала.
Негова светлост посрещна пристигането ми с внимателен поглед и грубо нареждане:
– Яжте.
– Благодаря, не съм гладна. – отвърнах, като се приближих до камината.
Трябваше да подсуша и да среша косата си, но нямах сили за това.
– Ариела – гласът на херцога беше студен дори близо до ярко горящата камина – простих ти за шегата с виното. Но ти многократно пренебрегваш заповедите ми. Трябва ли да ти отговоря?
Въпреки страха, който идваше от думите му, аз се опитах да настоявам и отговорих:
– Студено ми е. Мога ли поне да се стопля?
Нямаше отговор. Сметнах мълчанието за разрешение и отново се обърнах към огъня, като протегнах по-близо измръзналите си длани.
Потръпнах, когато херцогът безшумно се приближи и докосна косата ми. После, все така без да каже нито дума, прокара дланта си от върха на главата ми по дължината на косата ми, която се беше разпиляла по време на полета… И косата ми моментално стана по-лека. Без да вярвам на предчувствието, вдигнах ръка, докоснах кичурите – сухи. Напълно сухи.
– Благодаря ви. – казах искрено.
– Към масата! – каза категорично лорд отон Грейд.
Погледнах за последен път огъня, след това отидох и седнах на стола пред масата. Мълчаливо.
Негова светлост също седна на отсрещния стол и се върна към четенето си. След няколко вяли минути той каза:
– От името на баща ви е подадена молба до Негово величество за отвличането на лейди Ариела Уотърби.
Татко…
Сърцето ми се сви неволно. Може ли татко… не, не може да бъде.
– Молбата е подадена на сутринта, след като Ирек ви е отвлякъл. Тя е престояла в Голямата канцелария, както и трябва, но днес някой ѝ е дал ход. Чудите ли се кой?
– Ще ми е интересно да видя молбата. – казах аз, едва чуто.
Лорд oтон Грейд се изправи, отиде до масата до прозореца, извади от купчината документи лист бяла официална хартия, изтърси го от пепелта, дойде и ми го подаде.
Татко го беше написал. Нервният му, неправилен почерк, прекалено закръглените гласни букви и внушителната, ясно отбелязана точка в края на всяко изречение.
– Имаш любопитно изражение на лицето. – каза лорд oтон Грейд – Има ли нещо в това заявление, което ви обърква?
Имаше много неща. Най-вече следното:
– Видях предбрачния договор, подписан от татко. А сега виждам и това.
– Обърка ви подписът? – попита херцогът.
Кимнах, потвърждавайки го.
С усмивка лорд oтон Грейд произнесе:
– Ирек е маг, син, достатъчно слаб, но ако се окажат насаме с лорд Уотърби, няма да е трудно да му повлияят.
И аз спрях да дишам.
В умопомрачението от осъзнаването се взирах в херцога, който продължаваше да чете безразлично и се опитвах да осъзная огромността на случилото се! Не бях продадена! Татко не ме е продал за една много значителна сума пари! Бях най-нагло открадната!
Поглеждайки към мен, лорд отон Грейд се усмихна и каза:
– Лейди отон Грейд, зле ли се чувствате?
Аз ли?! Аз да! Защото ясно разбрах, че брачен договор, подписан под влиянието на магьосник, е недействителен! Нищожен и недействителен! Аз наистина бях отвлечена! И изобщо не трябваше да се омъжвам! Напротив, трябваше да се обърна към някое длъжностно лице за защита! Дори при капитана на „Предизвикателство“. Достатъчно беше да се обърна към него и…
– О, Пресвета! – скочих и изтичах до прозореца.
Замръзнах, загледана в нощния мрак.
– Ариела, добре ли си? – попита негова светлост.
Треперех от възмущение. Мен просто ме тресеше от възмущение. И ако този брак се беше състоял в църква, информацията за магически повлияния подпис щеше да е достатъчна, за да го разтрогне… Но! Но едно малко и неизбежно „но“ – коя щях да бъда в очите на света, след като дни наред съм живяла под един покрив с мъж без подходящ дамски придружител. Никоя.
Нямам път назад. Просто няма. Ако знаех, ако дори имах подозрения, щях да се обърна към капитан Ордаз или към който и да е служител на пристанището още при пристигането си. Но след една нощ, прекарана в „Орлово гнездо“… А херцогът беше наясно с това, като не ми беше наел гувернантка или компаньонка, а камериерка!
– Тъжно е, разбира се, че Ирек е използвал нежелано средство за влияние, но вече е късно за съжаления. Освен това родовия бракът е нерушим нито от църквата, нито от държавата, така че императорът няма да се намеси. – каза херцогът, сякаш мислеше на глас.
Никой няма да се намеси…
И в същото време:
– Но на молбата е даден ход – не разпознах моментно дрезгавия си глас – следователно църквата има някакъв план.
Лорд отон Грейд обмисли казаното от мен за известно време, после се съгласи:
– Вероятно е така.
После добави:
– Но ако имам наследник след срока, вероятно ще се опитат да оспорят законността на раждането му. На всичкото отгоре вероятно щяха да очакват да навредят на репутацията ми.
О, да – един от най-богатите лордове в империята откраднал най-малката дъщеря на обеднял лорд, за да се ожени за нея по неразрушима кръвна линия. Най-очарователния слух, който със сигурност ще предизвика вълнение в света!
– Предполагам – усмихна се той – че светът ще си помисли, че съм се влюбил в теб от пръв поглед, когато съм те видял в лицея на Дева Есмера, опитал съм се да получа съгласието на баща ти да се оженя за теб и като не съм успял, съм решил да те открадна.
И може би е така… колкото и да е тъжно да го призная.
– Ще се появяваш в столицата само под мой ескорт и под мой контрол. – продължи негова светлост – В противен случай Светата църква ще те открадне от там, преди още да си решила какъв да е цветът на салфетките за шведската маса.
– Бели. – казах аз, като се обърнах от прозореца и погледнах гневно херцога.
– Не се обсъжда. – усмихна се лорд отон Грей – И да, какъв вид бяло? Снежно, ленено, опушено, амиантово, маренго?
Неволно се замислих върху въпроса му.
– Виждате ли. – херцогът се усмихна снизходително – И докато вие мислите, аз ще се лиша от една млада, интелигентна, задоволяваща всички параметри, изпитана и възпитана съпруга. А това би било тъжно. Седни на масата, Ариела.
Аз останах да стоя до прозореца. После попитах тихо:
– Мога ли да пиша на баща ми?
– Това е странен въпрос. – каза негова светлост и отново започна да чете.
– Логичен, като се има предвид какво направихте с писмото ми до майка Йоланта! – възкликнах гневно.
Като ме погледна над хартията, лорд отон Грейд отбеляза:
– Можете да пишете при всички случаи. Дори до майка Йоланта. Друг е въпросът дали ще позволя писмото ви да бъде доставено.
Като погледнах гневно последния член на династията Грейд за няколко секунди, уточних:
– Да разбирам ли, че това, което казвате, означава, че писмото, което ще напиша на баща ми, вие със сигурност ще прочетете?
– Със сигурност. – потвърди херцогът.
След това трябваше само да кажа:
– Лека нощ, ваша светлост.
И като се обърнах, гордо се отправих към спалнята си, която, за мое безкрайно съжаление, беше съпружеската спалня. Където намерих сили да съблека тоалета си, да сплета косата си, да легна под одеялото и дишайки премерено, да не се разплача.
– Изключително съм любопитен – чу се гласът на херцога в спалнята, но не исках да мисля колко време мага е бил тук – какво точно си планирала да напишеш на баща си, което не трябва да знам?
Нямах никаква енергия да обяснявам толкова прости термини като лично пространство, термин, който се разбира от всички образовани хора, и само повторих:
– Лека нощ, лорд отон Грейд.
Обърнах се настрани и затворих очи, с което ясно показах, че нямам намерение да продължавам този разговор.
Известно време в спалнята цареше тишина. След това се чуха тежки стъпки, херцогът се приближи до леглото от моята страна, постоя известно време и накрая, като се наведе, отмести мен, която предвидливо се бях настанила на самия край, от предполагаемото място, където се предполагаше, че ще спи негова светлост, и седна. Въпреки справедливото си възмущение от действията му, аз държах очите си затворени и се опитах да се унеса в сън.
След като седя така в продължение на няколко вяли, напрегнати минути, лорд отон Грейд каза по-скоро утвърдително, отколкото питащо:
– Вие сте ми обидена.
Не успявайки да се сдържа, попитах студено:
– Изненадва ли ви това?
– Ядосва. – отвърна откровено херцогът.
– Лека нощ! – изсъсках, не по-малко ядосана.
В спалнята отново настъпи тишина.
И тогава се случи онова, което лорд отон Грейд имаше пълното право да направи и което аз не посмях да предотвратя. И така, когато тежката мъжка длан стигна под одеялото и докосна крака ми, аз само притиснах лице към възглавницата и прехапвайки отчаяно устни, се помолих на Пресветата, към която вече не можех да се обърна.
Пръстите нежно докоснаха стъпалото, плъзнаха се нагоре по подбедрицата, едва докоснаха коляното и отново пътуваха надолу, след което дланта на херцога замря, стискайки ме леко.
– Имам предложение, лейди отон Грейд. – каза студено негова светлост – Сега ще престанете с истериите си по пресилени причини и ще се върнете на масата, като в такъв случай няма да продължа тези докосвания, които очевидно не са ви приятни.
Може би понякога под влияние на големи емоционални сътресения и щастливото съзнание, че баща ми не ме е продал на един от най-жестоките лордове в кралството, в душата настъпват странни промени, които се отразяват на поведението на човека. И може би затова, противно на всякакъв разум, подскочих в леглото и като се покрих с одеялото, казах гневно:
– Аз също имам предложение, лорд отон Грейд. Сега ще ме оставите мълчаливо на мира с осъзнаването, че имах възможност да избегна този брак, и най-малкото няма да изисквате от мен невъзможното, а именно още едно хранене в състояние на изтощителен морален натиск!
За момент настъпи мълчание, в което ние с негова светлост се изгаряхме с яростни погледи. После херцогът разкъса яката на черната си риза, разхлаби я, усмихна се криво и каза съвсем спокойно:
– Нали разбирате, че толкова явно неподчинение не мога да оставя без наказание.
Въпреки страха, който се появи в гърдите ми, аз язвително отбелязах:
– Разбирам, правилата на дресировката задължават да се наказва и за най-малкото провинение.
Очите на отон Грейд блеснаха с метален блясък и той каза гневно:
– Дресировка? Не. Това е банално изискване да ме уважавате като ваш съпруг и господар.
– Искане за уважение?! – гласът ми се пречупи в писък – Не, ваша светлост, вие изисквате подчинение във всичко, включително и в дребни незначителни неща!
Подигравка и провокация:
– Не знаете ли, скъпа моя, че животът се състои от дребни неща?
Оглеждайки изразително спалнята на негова светлост, аз отбелязах:
– Във вашия живот, лорд отон Грейд, дреболии на практика няма. Вие не ги понасяте и личните ви покои са доказателство за това.
Гримасата се превърна в усмивка и негова светлост попита:
– Какво общо имат спалнята ми и личното ми пространство с прякото ви неподчинение?
Въпросът беше поставен по такъв начин, че единственото, което оставаше да се отговори, беше:
– Нищо.
Негова светлост кимна, после каза спокойно:
– Все пак не мога да разбера какво ви е изкарало толкова извън нерви, че сте загубили сдържаността, на която се възхищавам? Съобщението, че Ирек е повлиял психически на баща ви?
И аз разбрах, че последният член на династията Грейд е бил много проницателен. Кимнах принудително.
Приемайки отговора ми, херцогът продължи:
– Възмущавахте ли се от баща си, че е подписал брачния договор?
Бях принудена отново да кимна, без да мога да отговоря. Лорд отон Грейд се усмихна и каза:
– И вие щяхте да му пишете, че всичко е наред, че сте омъжена и че възнамерявате да останете лейди Грейд?
Този път отговорих по-скоро с предпазлив поглед, отколкото със съгласие. Защото в този момент имах чувството, че негова светлост чете мислите ми.
– Ариела – херцогът протегна ръка, докосна лицето ми, прокара пръсти по бузата ми – не мислите ли, скъпа моя, колко много би било застрашено семейството ви от подобно съобщение?
Почувствах хлад в душата си.
– Виждате ли, – в гласа на лорд отон Грейд се долавяше укорителна нотка – причините за искането ми да видя цялата ви лична кореспонденция стават ясни само ако оставим емоциите настрана.
Преглътнах трудно, но възразих:
– Баща ми трябва да знае, че съм жива и… че…
– Добре, ще се погрижа за това. – твърдо каза херцогът – Но за вашата съдба ще му бъде съобщено лично, без писма, които със сигурност ще бъдат прихванати. И, Ари – погледът му стана строг – ако семейството ти е скъпо за теб, не показвай отношението си. Не искаш да изтъкваш слабостите си пред своя противник.
Отначало погледнах към негова светлост с известно съмнение. После разбрах и тихо отговорих:
– Добре.
– Знаеш ли, – херцогът махна ръката си, усмихна се – а аз все си мислех защо сантименталната ученичка от манастира не прави дори опит да изпрати съобщение на роднини и приятели. А се оказа, че си била ядосана.
Когато чух думите му, не можах да обясня дори на себе си защо бях толкова откровена и казах тихо:
– Трудно ми е да ви обясня, но ми беше много трудно да разбера, че съм продадена, и то на един от най-ужасните лордове на Империята, черен магьосник, който беше погребал дванадесет булки преди мен. Чувствах се нежелана и от това ме болеше. А сега, когато се оказа, че баща ми не е искал да ме предаде дори срещу такава внушителна сума, аз… аз… аз се срамувам, че съм мислила толкова лошо за него.