Каролин Пекъм – Безмилостни момчета от зодиака – Злобна фея – книга 3 – част 23

ДАНТЕ

Преведох Елис и Леон през къщата, а ерекцията ми бързо се топеше, докато следвах Рори. Слава на звездите, че ни беше намерил преди купчината кученца.
Хвърлих поглед към Елис през рамо, като реших да оставя ризата си разкопчана, тъй като нямаше шанс да я закопчая отново.
– Имаш ли навика да късаш ризите на хората по време на рождени дни, Бела? – Промърморих.
Тя се усмихна лукаво и аз се преборих със стона, като ми се искаше да имаме още малко време. Не знаех кога ще се измъкнем отново, знаех само с абсолютна сигурност, че ще го направим. Но първо беше време за парти.
Насочихме се през зимната градина към задния двор, където повдигнатата градина имаше изглед към северното лозе. От едната страна на моравата беше поставена голяма маса, отрупана с хляб, сирена, салати и торти, бисквити, сладкиши; всяка купа и чиния беше почти препълнена. Мама беше направила заклинание за отблъскване на насекомите, а чичо Хюго в момента заливаше всички купи с лед, за да запази всичко свежо.
Някои от братовчедите ми свиреха на цигулки и барабани в бърз ритъм в беседката и половината ми семейство вече танцуваше. Повече от половината от тях бяха и пияни. Обядът, който имахме този следобед, трябваше да бъде само за най-близките роднини, но повечето от тях бяха предположили, че това означава и тях, и се бяха появили няколко часа преди официалното начало на партито, за да се присъединят към нас. А когато семейството ми се събираше масово по този начин, винаги ставаше касапница. И адски забавно.
– Ето те и теб, Долче Драго! – Мама се появи от другата страна на моравата, а прилепналата ѝ бяла рокля беше покрита с малки сини цветя. Тъмната ѝ коса беше сплетена на рибена опашка, която Розали ѝ беше направила по-рано, и единственият признак, че е развълнувана, беше розовостта на бузите ѝ.
– Аз ще отида да отменя лова – каза Рори с усмивка и се отдалечи през тревата към група кученца, които виеха на луната и размахваха пръчки като мечове.
– Dalle stelle, Dante!(От звездите, Данте!) – Скара ми се Мама. – По какъв начин си носиш ризата? – Тя се намръщи на отворените копчета и се надявах да не забележи, че половината от тях липсват.
– Разкопчах едно копче. – Повдигнах рамене. – Прецених, че така изглежда по-добре.
Мама изсумтя.
– Качвай се горе и се преобличай, скоро ще режем тортата. – Очите ѝ се плъзнаха към Леон и лицето ѝ се разцепи от усмивка. – Il mio leone bambino!(Моето лъвче!) – Мама се втурна напред и Леон я обгърна с ръце, а главата ѝ едва го гъделичкаше по рамото. Тя се отдръпна, за да му се полюбува, после го плесна по ръката. – Защо закъсняваш?
– Извинявай, лельо Бианка – каза той с една от своите палави усмивки, които винаги караха мама да се разтопи.
Усмивката ѝ отново стана широка и тя го погали по бузата.
– Пропуснал си канапетата, но съм ти запазила малко в кухнята. – Тя му намигна и Леон се усмихна широко.
– Благодаря ти. А ти не изглеждаш ли красива като звездите тази вечер? – Каза той и тя се изчерви, махайки му с ръка. Не се занасяй.
Той хвана ръката на Елис, издърпа я напред и аз пристъпих по-близо, а червата ми се свиха, докато чаках мама да я поздрави. Тя не знаеше колко много означава този момент за мен. Макар че вълците бяха известни с това, че са полиаморни, щом намереха своята половинка, това приключваше. А за дракона беше нечувано да има няколко партньорки. Не че някога съм правил нещо, което да се придържа към калъпа. Така че бях сигурен, че Мама може да приеме факта, че Елис е споделена. Проблемът беше във връзката ѝ с Лунния бастард.
– Здравей, аз съм Елис. – Тя протегна ръка с учтива усмивка, която ме накара да се усмихна.
– Тя е моето момиче – гордо каза Леон, гърдите му се разшириха и ме удари пристъп на ревност, че може да я притежава толкова публично без последствия.
– Che meraviglia!(Чудесна!) – Извика Мама, хвърли се към Елис и я обви в прегръдките си. – Страхотно е да се запозная с теб. И какво красиво момиче си. Никога не съм мислила, че ще видя mio bambino leone да се установява.
Тя пусна Елис, която се беше изчервила по-дълбоко, отколкото някога бях виждал у нея, а очите ѝ искряха от щастие. Очите на мама се спряха на мен.
– Какво правиш още тук? Иди да се преоблечеш, Долче Драго!
– Съжалявам, мамо. – Усмихнах се, побързах да се върна вътре и да се кача на горния етаж в стаята си. Скоро облякох свежа бяла риза и се върнах долу, за да се присъединя към партито колкото се може по-бързо.
Тълпата се беше събрала в беседката и аз се отправих навътре, получавайки потупвания по рамото и пожелания за рожден ден от цялото ми семейство. Огромна торта стоеше от едната страна на масата, която беше препълнена с подаръци. Тортата беше на осем етажа, а белите слоеве глазура бяха изрисувани с черни силуети на вълци, които вият на луната и тичат заедно. На самия връх имаше тъмносин дракон, направен изцяло от глазура, но изглеждаше толкова истински, сякаш беше малка версия на мен. Дългата му опашка се спускаше от едната страна на тортата, а около нея бяха изрисувани светкавици. Надписът „Честит рожден ден, Алфа“ бе изписан на горния слой и усмивката ми се откъсна от устата, докато мама ме водеше към нея.
Елис и Леон стояха сред семейството ми и разговаряха с чичо Джино, който беше голям колкото кон и държеше чиния със сладкиши в едната си ръка и чаша вино в другата.
Преместих се на страната на мама и тя ми подаде голям нож за торта, като заглуши тълпата и групата.
– Днес моят малък Драго става на двадесет години – каза Мама и вече почти се просълзи от гордост. Всички започнаха да ръкопляскат, а аз се усмихнах и пуснах ръка върху раменете на Мама.
– Реч! – Обади се чичо Джино, поклащайки се, докато отпиваше от огромната си чаша вино.
Някой ми подхвърли микрофона и аз го хванах в последната секунда под бурни възгласи. Приближих микрофона до устните си, като реших да говоря от сърце.
– За мен означава всичко, че всички вие сте тук днес – започнах аз и в задната част на тълпата се чуха няколко възгласа. – Беше трудна година. Има твърде много хора, които не са тук днес. Някои ни напуснаха, нараниха ни… но днес няма да говорим за тях. Нека си спомним за онези, които дадоха живота си за клана, за нашия дом, за нашата свобода, за нашето семейство!
Всички вдигнаха питиетата си и няколко мои братовчеди се втурнаха напред, за да поставят златните чаши с шампанско в моите и на Мама ръце. Бях направил на Мама чаша като моята, но нейната имаше пръстен от рубини около основата си.
Налях шампанското в устата си и го преглътнах, докато мехурчетата се разнасяха по езика ми. Когато спуснах чашата, видях, че вълците са полудели, вият силно и се прегръщат.
Мама започна да ми пее „Честит рожден ден“ и аз се усмихнах снизходително, докато целият клан пееше с пълно гърло. Когато свършиха, те се радваха и ръкопляскаха, а аз се поклоних подигравателно, преди да вдигна огромния нож, който ме чакаше, за да разрежа тортата.
– Да ядем! – Отрязах огромно парче и го сложих в чиния за мама, докато вълците нададоха вой до Луната и се втурнаха напред за парче.
Сълзите в очите ѝ заплуваха, когато го взе, а после се наведе да ме целуне по двете бузи.
– Sono così orgoglioso di te, ragazzo mio.(Толкова се гордея с теб, момчето ми.) Баща ти днес ти се усмихва от звездите.
Сърцето ми се разтуптя при споменаването на баща ми и аз прегърнах мама силно, а разбитите ни сърца намериха цяло между себе си.
Братовчедка ми Анджела скоро се зае да реже тортата и аз я оставих да я реже, носейки две чинии на Леон и Елис, когато групата отново започна да свири. Чашите ни се пълнеха непрекъснато, докато бутилките с вино се разнасяха из беседката, и скоро се почувствах на върха на живота.
Потърсих Розали в тълпата. Не я бях виждал от обяда днес следобед. Когато Рори пристигна, тя беше изчезнала, но не беше като нея да пропусне партито.
След като изядохме тортата, оставих Леон и Елис да танцуват, измъкнах се от беседката, за да я потърся. Забелязах Рори до масата с храната, заобиколен от куп мои братовчедки. Той се опитваше да стигне до храната, но всеки път, когато се движеше, те затягаха кръга около него, без да му позволят да се освободи.
– Разпръснете се! – Излаях. – Размърдайте се, оставете горкия човек да яде.
Те се кикотеха, докато бягаха, а няколко от тях виеха, докато тичаха към беседката, за да се присъединят към партито.
– Извинявай, брато – казах с усмивка, когато Рори започна да пълни една чиния.
– Няма да използвам харизмата си върху тях – закле се той.
– Имам ти доверие – казах с усмивка. Братовчедките ми от години се опитваха да си намерят съпруг Лъв и двамата с Леон винаги бяха затрупани от тях на събития като това.
Зад гърба ми се чу звук от врата и аз се обърнах към зимната градина, веждите ми се извиха, когато забелязах Розали там. Беше облечена в зашеметяваща бебешкорозова рокля, която се вееше около бедрата ѝ, а лицето ѝ беше изрисувано с фин грим и нежно червило в тон с роклята. Дългата ѝ тъмна коса беше наполовина вдигната нагоре, а в очите ѝ имаше нотка на уязвимост, каквато никога не бях виждал у нея преди. Но по-важното е, че никога преди не я бях виждал в рокля. Мама безброй пъти се беше опитвала да я накара да носи женски дрехи, купуваше ѝ всякакви модни рокли, но Роза винаги отказваше. Дори на звездната церемония на бебето Лука миналия месец компромисът ѝ беше гащеризон.
Изглеждаше по-зряла, като Алфата, в която се превръщаше.
– Дал соле – въздъхнах аз. – Изглеждаш прекрасно, Роза.
Тя се приближи през моравата и аз осъзнах, че носи токчета, които я правеха по-висока от обикновено. Вървеше в тях, сякаш го беше правила хиляди пъти.
– Ами нали е твой рожден ден. – Сви рамене тя, но очите ѝ се преместиха през рамото ми и аз се обърнах, откривайки, че Рори я наблюдава с усмивка.
– Много красиво малко кученце – подиграваше се той, преди да насочи вниманието си обратно към храната си.
Погледнах към Розали, която на практика сияеше от непринудената похвала, и повдигнах вежди многозначително. Тя стисна устни, като ми придаде изражение, което казваше, че ако кажеш и дума, ще те изкормя.
Не казах нищо, но не можах да се преборя с усмивката, когато ѝ предложих ръката си.
– Ела да танцуваш, куджино.
Наведох се близо до ухото ѝ, когато се отдалечихме достатъчно от Рори, и прошепнах:
– Твърде млада си за този Лъв, Роза. Той е с десет години по-възрастен от теб.
Тя цъкна, опитвайки се да издърпа ръката си от мен, но аз не я пуснах.
– Не знам за какво говориш.
Засмях се.
– Добре, малка вълчице. Ела и се запознай с Елис.
– Ооо, твоята приятелка? – Подигра се тя.
– Не – отвърнах небрежно. – Тя е с Леон.
– Разбира се, че е. – Тя имитира, че закопчава устните си, а очите ѝ блестяха.
– Сериозно говоря – настоях, но тя само се засмя.
Заведох я в беседката, за да се присъедини към Елис и Леон, като ги намерих да танцуват лудо под живата музика, изпълваща палатката, заобиколени от семейството ми, което учеше двамата как да правят танца „Оскура“. Това беше глупаво съчетание, при което всеки се пляскаше по главата, докато скачаше на един крак, след това правеше до-си-до с партньор, преди да се хване за ръце в групата и да тича в кръг. Всеки път, когато приключеше кръга, те изпиваха по едно питие и започваха отначало.
Засмях се, дръпнах Розали в танца и хванах Елис за ръка, докато се присъединявахме към кръга. Моята любов ме погледна, смеейки се лудо, когато отново бяха раздадени още питиета и аз оставих чичо Джино да напълни чашата ми с вино, преди да я хвърля в гърлото ми.
Оскура танца започна отново и скоро бях адски пиян и се смеех от сърце. Този път хванах Елис за до-си-до и я придърпах към себе си.
– Добре ли си прекарваш, белла? – Извиках над музиката, щастлив да я видя да изглежда толкова щастлива.
– Твоето семейство е толкова забавно! – Каза тя и отново се засмя, когато Леон я хвана за ръка, а аз – Розали, докато отново започнахме да се въртим в кръг.
Песента най-накрая свърши и всички ръкопляскаха и викаха.
Започна една бавна песен и аз се задъхах, усмихвайки се на Елис, докато се опитвах да си поема дъх. Розали вкара Леон в танц, преди той да успее да хване Елис, и тя ми намигна, докато той я въртеше под ръка.
Усмивка се впи в бузите ми, когато предложих ръката си на Елис.
– Ще танцуваш ли с мен, Кариня?
Тя се усмихна, пристъпи напред и постави едната си ръка на рамото ми, а другата в дланта ми. Сърцето ми заби по-силно, докато танцувахме, а тялото ѝ се приближаваше все повече до моето, докато ни раздели само дъх. Тя ме погледна под миглите си и гърлото ми се сви. Тя беше най-сладкото и мрачно нещо, което някога съм познавал. А аз имах нужда от нея, както слънцето има нужда да грее.
– Нося ти подарък – каза тя с палава усмивка. – Да го сложа ли на масата за подаръци?
– Не – отвърнах веднага. – Дай ми го сега.
Тя се засмя, наклони глава назад и ми трябваше всичко, за да не я целуна в този момент. Бях обвързан със стотици причини да не го правя, но точно тогава те ме бодяха повече от всякога.
Тя бръкна в чантата си и извади гладка буца розов кварц с гравиран дракон. Сърцебиенето ми се ускори, когато тя го пъхна в джоба ми, без да каже нито дума, преди някой да го види. Защото розовият кварц означаваше принадлежност към някого. Той беше обещание и залог сам по себе си. И макар да се надявах, че тя е моя по някакъв малък начин, да ми даде това означаваше, че това е истина. И това подпали вените ми с електричество.
– Благодаря ти, Бела – прошепнах аз и една срамежлива усмивка дръпна устните ѝ.
– Хайде да излезем навън – каза тя, после пръстите ѝ се промъкнаха през моите и тя се отдръпна в тълпата, като промълви: – Доведи Леон.
Песента свърши и аз хванах ръката на Леон, издърпах го от Роза и го измъкнах от беседката, без да кажа нито дума.
– Изнизваме ли се? – Попита той развълнувано и аз кимнах силно.
– Мисля, че да, брат.
Той почти се върза до мен, докато тичахме след Елис, а аз оглеждах двора за нея. Тя стоеше в далечния край на градината до стъпалата, които водеха надолу към лозето, като се обърна с гръб към нас, така че роклята ѝ се люлееше от вятъра.
Тя се усмихна, след което се стрелна надолу по стъпалата, а ние с Леон се втурнахме напред, раменете ни се търкаха, докато я преследвахме.
Погледнах назад, за да се уверя, че никой не ни гледа, но цялото ми семейство танцуваше в беседката и не ни обръщаше внимание, докато се втурвахме надолу по стръмните стъпала и към лозето.
– Малко чудовище! – Извика Леон, докато се движехме покрай редовете лозя, търсейки онова, по което се беше насочила.
Притиснах с ръце устата си и изревах към луната, за да и дам да разбере, че я преследваме.
Смехът ѝ се разнесе някъде вдясно от мен и аз хванах ризата на Леон в юмрука си, дърпайки го към най-близката пътека. Лозята се спускаха чак до овощната градина в подножието на хълма и аз се усмихнах, когато я забелязах да седи на едно ябълково дърво и да размахва крака, докато ни наблюдаваше как се приближаваме.
Изритахме сухата земя, докато се втурвахме по тясното пространство рамо до рамо, нахлухме в овощната градина и я погледнахме на дървото. Тя ядеше ябълка, а в очите ѝ имаше зъл поглед, докато ни гледаше надолу. Обувките ѝ бяха захвърлени в подножието на дървото и тя свиваше голите си пръсти, докато вятърът я брулеше.
– Слез долу, amore mio – измърморих аз.
– Ще се погрижим да си заслужава – добави Леон с дълбоко ръмжене.
– Сигурна съм, че ще го направиш – каза тя, довърши ябълката и хвърли сърцевината на земята. – Но аз предпочитам да направя така, че да си заслужава за рожденика.
Погледът ѝ се плъзна към мен и аз засмуках долната си устна, наполовина изкушен да започна да се катеря там, за да я взема. Но с нейната вампирска скорост тя можеше просто да избяга, ако не искаше да я хванат.
– Убиваш ме, Бела – помолих аз. – Слез долу.
– Изкуши ме – каза тя с дяволски тон и аз изстенах.
Леон се придвижи към мен, протягайки ръка, за да я пъхне в косата ми.
– Ела и го вземи, Елис.
Той започна да разкопчава ризата ми и аз преглътнах смях, поглеждайки към Елис, за да видя дали това ѝ харесва. Светлината в очите ѝ говореше, че е така, и аз свих рамене назад, докато Леон сваляше ризата ми, като през цялото време погледът ми беше прикован към нея.
Тя прехапа устни, докато Леон прокара кокалчета по гърдите ми.
– Ще слезеш ли? – Обади се той, хвърляйки и обнадеждаващ поглед.
– Още не – прошепна тя развълнувано, а аз се разсмях мрачно.
– Харесва ли ти това, което виждаш, малка вампирке? – Придвижих се напред, като обгърнах с ръка задната част на врата на Леон. Бях пил достатъчно, за да ми е все едно какво трябва да направя, за да я сваля тук. А ако тя искаше шоу…
Притиснах устата си към тази на Леон и той стисна косата ми по-силно, като вкара езика си в устата ми. Наболата му брада се отърка в моята и макар да не изпитвах нищо сексуално към него, стонът, който напусна Елис, ме накара да се втвърдя за нея моментално.
Тя изведнъж се оказа до нас и ни раздели с отчаяна нужда в погледа си. Тя се премести между нас, облегна се на Леон и посегна зад гърба си, за да стисне тила му, обърна глава към него и го привлече за целувка.
Гледах я гладно, пристъпих напред и прокарах ръка по гърдите ѝ, усещайки как зърното ѝ се втвърдява под роклята. Тя въздъхна, когато пуснах линия от електричество в тялото ѝ. Прекъсна целувката с Леон и той я избута към мен. Очите ѝ станаха възбудени, докато отблъскваше ръката ми от роклята си, приближавайки се като гладно животно.
– Това е за теб – каза тя и членът ми се изду заради нея.
– Майната му да – съгласи се Леон, приближи се зад нея и сложи ръце на кръста ѝ.
Елис се наведе към гърлото ми, остъргвайки зъбите си по кожата ми по най-вълнуващия начин. Хванах я за косата, докато тя се спускаше по-надолу, хапеше и облизваше и ме побъркваше, докато се навеждаше напред и разкопчаваше панталоните ми.
Звукът от разкопчаването на ципа достигна до мен и погледът ми се насочи към Леон, който разкопча роклята ѝ и тя се изправи, оставяйки я да падне около краката ѝ. Беше напълно гола, съвършеното ѝ тяло беше само на сантиметри от мен и молеше да бъде поискано.
– Елис – изстенах задъхано, като гледах набъбналите ѝ цици, докато се освобождавах от панталоните си. – Докосни я – заповядах на Леон и той я дръпна назад към себе си за бедрата, преди да спусне ръка между бедрата ѝ. Тя се задъха и се облегна на рамото му, докато той търкаше пръсти по клитора ѝ, а на лицето му се появи закачлива усмивка.
Приближих се до нея, взех втвърдената си дължина в ръката си и търках нагоре-надолу със силни движения. Елис се наклони напред, за да продължи да прокарва уста по гърдите ми, а аз изстенах, отпуснах глава, за да гледам как се чукам с ръката си като тийнейджър и за милионен път проклех Райдър за сделката.
– Легни на земята – изръмжа ми Леон и аз паднах по гръб без секунда колебание.
Гледах как вкарва пръстите си в момичето ми, карайки я да стене с всяко помпане на ръката му, а удоволствието се натрупваше в основата на члена ми в отговор.
Той я освободи внезапно и я запрати надолу върху мен. Тя се засмя главозамайващо, докато коленичеше от двете страни на бедрата ми, отпуснала уста към ухото ми и обхождаше с език края му. Електричеството премина през мен на вълни и тя изстена, когато също го усети, а въздухът се зареди около нас.
Леон коленичи зад нея и аз се усмихнах при звука от свалянето на ципа му. Елис се подпря на раменете ми и ноктите ѝ се вкопчиха, когато той влезе в нея със силен тласък. Протегнах ръка нагоре, за да проследя с палец устните ѝ. Дръпнах се по-силно, докато момичето ми се чукаше над мен, така че почти можех да си представя какво би било да я имам аз.
Тя загреба с нокти по раменете ми, докато викаше при всеки мощен тласък на бедрата на Леон. Изръмжах от нужда, като пуснах пулсиращия си член и вместо това хванах бедрата ѝ, запращайки я обратно върху него и изпитвайки удоволствие от звуците, излизащи от устата ѝ.
– Леон… Данте – изстена тя. После хвана ръката ми, протегна се между нас и насочи юмрука ми обратно към себе си. Тя продължаваше да държи ръката си увита около моята, направлявайки движенията ми, докато умът ми не избухна и не се издигнах към шибания рай.
– Мерда Санта – изпъшках, докато се навеждах, за да прокарам език по ключицата ѝ, изпращайки вълна от електричество в кожата ѝ.
Леон изстена, когато и той го усети, а аз спуснах свободната си ръка в основата на стомаха ѝ, оставяйки електричеството да се стича по кожата ѝ до онова чувствително място между бедрата ѝ.
– Майната му! – Извика тя, ръката ѝ се стегна около моята и удоволствието се изстреля през члена ми. – Толкова съм близо.
– Аз също – каза Леон с напрегнат глас.
– Сега тримата – изръмжах точно преди да експлодирам и двамата ме последваха секунда по-късно. Проклех през отпускането си и стиснах бедрото на Елис, пръстите ми се вкопчиха, докато се взирах в морските ѝ зелени очи.
Елис ме докосна по бузата, усмивка се откъсна от устните ѝ и тя издиша задъхано.
– Честит рожден ден, Драго.

Назад към част 22                                                     Напред към част 24

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!