Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 41

ТОРИ

Бъдни вечер се беше промъкнала, преди да разберем, и аз прекарах деня в Двореца на душите с Лайънъл, опитвайки се да скрия нервите си от това, което планирахме да правим тази вечер.
Гейбриъл беше убеден, че всичко се получава, въпреки всички причини, поради които се страхувахме, че това ще се обърка, и беше сигурен, че ще имаме приличен шанс да го промъкнем в двореца по време на партито.
След това трябваше само да го заведем в Камерата на кралския ясновидец и да седне на стола, за да могат звездите да го дарят с обещаното видение. Не разбирах защо трябваше да се държат като пичове и да настояват той да дойде в двореца, но той изглежда смяташе, че е напълно приемливо мрънкащите копелета да отправят предизвикателство, ако искаме да бъдем възнаградени със знание от небесата.
Лично аз си мислех, че те просто са отмъстителни малки задници, но може би просто бях зла кучка заради начина, по който многократно бяха прецакали живота ми.
Също така нямах представа защо звездите бяха решили да му позволят да се възползва от нея тази вечер, след като месеци наред той се опитваше, докато аз бях в капана на Лайънъл – може би просто не ме харесваха много – но вярвах, че той знае за какво говори. А и се надявах, че това ще бъде ключът към това да продължим с плановете си срещу така наречения крал, така че бях повече от готова да се възползвам от него.
През последния месец всички помагахме да се съберат съставките, необходими на Орион за кралския еликсир за посвещаване на членовете на зодиакалната гилдия. Беше сложно като дявол и бълбукащата отвара в килера му, която излъчваше странна миризма на бадеми, очевидно се нуждаеше от цяла седмица на тъмно сега, преди да можем да добавим следващата съставка. Която беше нещо, наречено ротиумска трева, и растеше само на една специална планина, която очевидно беше благословена от някакъв стар Вега принц преди стотици години. Честно казано, цялото това нещо с гилдията ме накара да се почувствам неудобно. Но може би защото предполагах, че всички роялисти са като онези във В.С.О., които обичаха да се взират в мен и сестра ми, снимайки ни на атласите си, когато мислеха, че не гледаме. Не исках хората да ми се кълнат в глупости и да дават обещания върху проклетите звезди, които не можеха да отменят. Но може би не беше така. Защото не можех да си представя как Орион изведнъж ме чака на ръце и крака и избухва в песен, когато вляза в някоя стая. За Дарси обаче можеше…
По дяволите, забравих да го ритна по пишката днес.
Роклята, която ми бяха дали да облека за бала тази вечер, беше златиста и заблестя при допира на светлината, приличаше на разлят течен метал върху извивките ми, когато падна в краката ми. Ръцете ми бяха голи, а деколтето – дълбоко, което щеше да ме накара да изстина в сегашното време, освен че можех да използвам огнената си магия, за да се стопля.
Лайънъл бе успял да влезе в голямата зала – която баща ми очевидно бе използвал за изпитания по време на управлението си – и бе избрал да организира това парти там. Никой не се осмели да попита защо не използваме екстравагантната бална зала и с тиха радост разбрах, че дворецът все още няма да отвори всичките си врати за него.
Вече бях изтърпяла мълчаливо опашката за прием, на която Лайънъл накара всеки гост на партито да се провре покрай него и да се поклони, докато той седеше на трона. През цялото време той държеше зад гърба ни множество нимфи, само за да може да се похвали с контрола си над тях, но всички, които бяха дошли, ги гледаха предпазливо.
Нимфите останаха в променените си форми през цялото време, стоейки стоически и величествено зад гърба ни, но всичко това ме накара да се боря, за да не изтръпна. Не им се доверявах. Макар да знаех, че Клара има пълен контрол над тях, това не ми пречеше да очаквам, че всеки момент ще нападнат. Знанието, че Диего е бил добър, само облекчаваше страховете ми като един процент. Защото от всички нимфи, с които бях влизала в контакт, той беше единственият, който не изглеждаше гладен да изяде магията ми и който се беше опитал да ни помогне. Така че предполагах, че той е аномалия. О, Диего.
Клара беше в стихията си тази вечер, разхождаше се на ръката на Лайънъл, гукаше и цъкаше за това колко тъжна уж е била заради смъртта на Каталина, докато правеше не особено деликатни намеци за желанието си да бъде новата кралица на Лайънъл.
Аз мълчах, отговарях само на всеки, който се обръщаше директно към мен, и не обръщах внимание на подозрителните погледи, които привличах. Хората така или иначе не знаеха какво да си мислят за мен, така че никога нямаше какво да кажат.
Наследниците и техните родители също бяха тук тази вечер и неведнъж бях улавяла погледите им, като се успокоявах, че имам приятели тук, дори и да не можех да говоря с тях.
Лайънъл излъчваше самодоволство в толкова гъст облак, че се задушавах от него, докато висях на ръката му, и се радвах само, че имах навика да държа лицето си празно като кучка сянка, за да не ми се налага да се усмихвам фалшиво заедно с глупостите му.
Все пак слушах. Всяка дума, която се изсипваше от устните му, всички лъжи за тибетските плъхове, минотаврите и сфинксовете и всички планове, които имаше да ги арестува.
След това всичко, което можеше да се използва за противодействие на подлите му заговори, се предаваше на Хамиш Грус и неговите бунтовници, които можеха да направят нещо по въпроса.
Най-често Лайънъл вече беше извършил злодеянията си, преди да съобщя за тях, като събираше феите и ги държеше в центровете на Небуларната инквизиция, преди всичко, което предавах, да може да помогне. Но понякога Хамиш и събраните около него феи, които желаеха да се противопоставят на тиранията на Лайънъл, помагаха на хората да се спасят, преди кралят да ги достигне. И всеки път, когато чуех, че нещо, което съм предала, е спасило живот, това правеше ролята, която трябваше да изпълнявам, малко по-лесна.
– Ах, ако това не е първородният ми син – обади се Лайънъл и ме извади от мислите ми, когато Дариус се измъкна от тълпата, облечен изцяло в черно.
Черен костюм, черна риза, черни копчета за ръкавели, всичко черно. Тъмнината на облеклото го правеше да изглежда още по-голям и по-заплашителен от обикновено, подчертаваше черните кръгове в очите му и привличаше вниманието към абаносовата му коса и наболата брада на челюстта му. Искам да кажа, че той беше направо годен за ядене. Беше минало твърде много време, откакто бяхме откраднали това време насаме заедно от звездите, и аз сериозно се изкушавах да го попитам дали не иска да опитаме за втори рунд някъде скоро. Може би някъде, където не е толкова кално, макар че трябваше да е някъде на открито… като пустиня. Слънце, пясък, секс… но тогава навсякъде щеше да има пясък, а това никога не е забавно. Никой не искаше пясъчна вагина. По дяволите, звезди, защо трябва да сте такива шибани V-блокери?
– Татко – каза Дариус рязко, погледът му се плъзна към мен за един продължителен момент, който накара топлината да се надигне по бузите ми, тъй като реших, че напълно ще рискувам да имам пясъчна задна пукнатина заради него, преди той отново да отмести поглед.
– Къде е красивата ти булка? – Попита го Лайънъл, оглеждайки се с любопитство.
– Тя получи внезапен пристъп на гадене – отговори Дариус с нотка на усмивка, която ми подсказа кой точно е отговорен за това. – И нека не се занимаваме с глупости, като я наричаме красива, татко, всички знаем, че прилича на задната част на свиня, който е била блъсната от автобус.
Изхвръкнах от смях, преди да успея да се спра, като се опитах да го прикрия с кашлица и да привлека вниманието на Лайънъл към себе си, докато се стараех да школувам чертите си.
– Това забавлява ли те, Роксаня? – Попита той, свеждайки очи към мен, което не беше толкова изненадващо, тъй като по принцип се смеех само ако измъчвах хората в сянка в прецаканото си състояние на сенчест член.
– Има нещо вярно в това, господине – отвърнах аз, като му хвърлих обожаващи очи и прокарах ръка по ръката му и по извивката на бицепса му. Това имаше странния ефект да ме накара да се развълнувам от радостта, че съм толкова близо до него, и да ми се прииска да повърна алкохола, който бях употребила. Което, признавам, можеше да е твърде много на празен стомах.
Погледът на Лайънъл обходи чертите на лицето ми, когато го погледнах най-простичко, и той кимна леко, преди да погледне към сина си.
– Е, след като не си зает с булката си, защо не заведеш Роксаня да хапне нещо? Тя има навика да забравя да яде, ако не и се напомни, а аз съм твърде зает тази вечер, за да се занимавам с нея.
Челюстта на Дариус се закова и той сви рамене.
– Харесва ли ти да ме измъчваш с нейната компания, татко?
– Бих си помислил, че ще оцениш възможността да прекараш време с нея. В края на краищата ти беше най-щателен в издирването и през цялото лято. Или пък идеалистичната ти фантазия за любовта най-сетне се е изчерпала? Може би си се отказал да се опитваш да я изкушиш да се върне от мрака?
– Никога – изръмжа Дариус и ми предложи ръката си, а аз погледнах към Лайънъл за одобрение, преди да я взема.
– Тогава я виж нахранена и спри да се оплакваш от съдбата си в живота. Все пак ти връчвам трона тук – няма да търпя неблагодарното ти отношение още дълго.
Дариус начерта подигравателен поклон и аз пристъпих напред, обвих ръка около предмишниците му и го оставих да ме издърпа.
Кожата ми се нагорещи там, където се докоснахме, но не посмях да го погледна, просто вървях до него, докато стигнахме до бюфета, разположен в далечната част на стаята. Кълна се, че през целия път усещах погледа на Лайънъл върху нас, а когато се обърнах, за да погледна назад през рамо, погледът, който ми хвърляше, предизвика тръпки на страх по гърба ми.
– Яж, Рокси – заповяда Дариус, като прие чиния с торти и ръчно изработени бисквити от един от обслужващия персонал и ми я подаде.
– Толкова властен – промълвих аз, приех храната и отхапах една бисквитка, потискайки стона си от превъзходно сладкия вкус. – Мислиш ли, че Лайънъл подозира нещо?
– Трудно е да се каже при него. Той винаги е подозрителен. Но мисля, че ако беше така, щеше да ти го покаже още тогава. – Веждите му се смръщиха от загриженост за мен и аз му се усмихнах.
– Сигурна съм, че всичко е наред. Макс ме научи да предпазвам мислите си от разпитите на Циклопа така или иначе, така че дори да накара Вард да…
– Ако той или онзи психопат още веднъж те докоснат, тогава ще ги разкъсам с шибаните си зъби – изръмжа Дариус, хвана китката ми и я стисна достатъчно силно, за да се получи синина.
– Мога да се справя с това – казах твърдо.
Не че се радвах на идеята да ме върнат в онази стая, която бяха използвали, за да ме измъчват и да ме превърнат в играчка на Лайънъл, но бях наясно, че може да ми се наложи да я посетя отново в някакъв момент. Просто се опитвах да не мисля за това и се стараех да се подготвя максимално добре с помощта на Макс.
Лайънъл се изгуби от погледа ми, насочвайки се към преддверието в другия край на стаята заедно с мъж, за когото бях сигурна, че е друг Акрукс, и побутнах Дариус, за да привлека вниманието му към тях.
– Гейбриъл каза, че подходящият момент ще настъпи – отбелязах аз, като бързо изядох още една бисквитка, защото те бяха до болка вкусни, и се отдръпнах от масата с храната.
– Ще се срещнем в западния коридор – промърмори Дариус и аз кимнах, наблюдавайки го как се отдалечава през тълпата.
Задържах се още няколко минути, след което също се обърнах, като забелязах Сет и Кейлъб до една странична врата и тръгнах към тях с целеустремени стъпки.
Сет хвърляше маслини във въздуха и ги улавяше в устата си, а Кейлъб ми намигна, докато минавах покрай тях.
– Ще те държим под око, скъпа – обеща Кейлъб с тих глас, който бях сигурна, че никой друг не чува, и аз кимнах веднъж, преди да изляза от стаята.
Сърцето ми се разтуптя, докато вървях, за да се срещна с Дариус и да отворим тайния проход, за да вкараме Гейбриъл в сградата.
Той беше сигурен, че тази част от плана ни ще мине успешно. Но оттук нататък щяхме да летим по течението, имаше твърде много възможности, за да може да бъде сигурен в коя посока ще се приземим.
Затова засега се доверявах на неговото виждане. А що се отнася до всичко останало, просто си пожелавах най-доброто.

Назад към част 40                                                       Напред към част 42

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!