Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Скръб и звездна светлина – Книга 8 – част 41

СЕТ

– Не знам за това – каза Ксавие, докато седяхме край огнището, а димът се стелеше към сумрачното небе.
– Глупости, ти си нинкомпоп – възкликна Джералдин, докато помагаше на София и Тайлър да вържат Ксавие в блестящ люляков колан около гърдите му. Бяха го убедили да се съблече до боксерки, готов да се промени, а София и Тайлър също бяха по бельо и си слагаха собствените колани, които бяха прикрепени към този на Ксавие между тях с четири дебели ремъка.
– Чувствам се като идиот – промълви Ксавие.
– Ще се оправи, щом сме горе – каза твърдо Тайлър. – Просто опитай.
Ксавие потропна с крак в знак на раздразнение, но не му отказа нищо повече от това.
– Това ще е гадно шоу – промърмори ми Макс от дясната ми страна.
Бях прекарал известно време в изработването на седалките от дървени трупи тук, така че те бяха адски удобни, с подплата от мъх, а краката ми бяха качени върху малък дървен пуф. Но колкото и да ми беше удобно, не бях в най-доброто си настроение. Кейлъб и Тори все още не се бяха върнали, а умът ми преследваше видения как са заедно в онази дълбока, тъмна библиотека и търсят утеха в прегръдките си. Какво отнемаше толкова много време? Неотдавна Джералдин беше приела обаждане, но оттогава беше пуснала балон за заглушаване и беше станала инкогнито, като беше изпратила Джъстин и още няколко задници с някаква работа. Тя винаги правеше глупости сякаш аз, Кейлъб и Макс не сме достойни да чуем плановете на могъщата В.С.О. И това ме вбесяваше до смърт.
– Добре, готов ли си, мой як жребецо? – Джералдин потупа Ксавие по ръката и той си пое дъх, след което кимна.
София разкопча сутиена си, измъкна се от него и го захвърли, преди тя и двамата и пега-мъже да свалят бельото си и да разкрият цял куп блестящи камъни и лъскави инкрустации по своите Ч и нейното П.
Винаги доста ми е харесвала идеята за диджаз и се чудех дали пенисът ми би оценил малко преобразяване. Чудя се дали имаше нещо вярно в онзи слух, че Кал си пада по пегаси…
Тримата се преместиха и ремъците се разтегнаха около телата им, за да се приспособят към новите им размери. На София ѝ беше хрумнало да използва същата магия, както при торбичките на Темпа Пего, за да улесни преместването им във и извън формите на Ордена, докато носят коланите. Той имаше и бързо освобождаващи се катарами за освобождаване. Изглеждаше добра идея, само че Ксавие се надуваше, сякаш някой му беше пикал в сместа за палачинки. Дори във формата на Пегас устните му бяха стиснати, а очите му – гневни.
– Продължавай, Ксавие – насърчи го Макс, а въздухът се изпълни с бучене на вълнение, докато го предаваше на всички ни.
Ксавие изглеждаше малко по-весел, докато поглъщаше подаръците на Макс, а Джералдин се пресегна да го плесне по дупето.
– Я! – Извика тя и Ксавие я ритна със задните си крака, като я накара да се измъкне от пътя и да направи преобръщане напред, преди да се изправи стилно на крака.
Това ме накара да се сетя за характерните ѝ движения в „Питбол“ и едно хленчене напусна гърлото ми, докато си мислех за тази игра и как никога повече нямаше да мога да я играя с всичките си приятели.
Макс протегна ръка, за да прокара пръсти по ръката ми, и аз му позволих да открадне част от болката ми, преди да притисне в мен малко щастие.
– Благодаря, човече – промърморих аз.
– По всяко време – каза той. – Мога да се задълбоча малко, ако искаш?
– Не – казах бързо. Още малко и той щеше да открие тайните ми чувства към Кейлъб, но мразех начина, по който приятелят ми се мръщеше, сякаш знаеше, че крия неща от него.
– Обичам те, братко – добавих аз и лицето му омекна.
– Аз също те обичам, задник – каза той.
Пегасите тръгнаха напред, като се завъртяха в голям кръг, докато не се обърнаха надолу от огнището, а опашките им се размахваха и мускулите им потрепваха в очакване на полета.
– Давай, Ксавие – изръмжа Джералдин. – Летете към небитието и отвъд него!
Ксавие изръмжа, вдигна глава и я размаха така, че красивата му люлякова грива да се развява от вятъра, след което се втурна напред и поведе пътя. Тайлър и София се втурнаха до него, а крилата им се разпериха от двете им страни и се размахаха в подготовка за излитане.
– Върви, Ксавие! – Извиках от вълнение.
Започнаха да се издигат в небето, Тайлър и София се издигаха бързо, докато сбруята, прикрепена към Хавиер, се опъна между тях и той се издигна от земята, като конските му крака се завъртяха в небето.
София заквича щастливо до Ксавие, но малкият брат на Дариус бавно престана да рита с крака, вместо това висеше като куц член, докато се носеше над главата.
– Дай малко порив, скъпи братко! – Извика му Джералдин, но чертите на Ксавие бяха станали безчувствени, дългото му лице изглеждаше адски мрачно, докато София и Тайлър летяха напред-назад в небето над него.
– Изглежда така, сякаш ще го нахранят с Т-рекс – казах на Макс, който избухна в смях точно когато Ксавие отново прелетя над нас, а конската му нацупеност се задълбочи.
– Какво, по дяволите…- Майка ми се появи заедно с Тиберий Ригел, като двамата гледаха объркано странната демонстрация.
Джералдин се запъти към тях, хвана Тиберий за ръка и го дръпна по-близо.
– Добър ден на теб и на твоите кокили, Тиберий. Слушай, исках да ти го кажа от една-две години насам, но имаше много шум около войната и политиката, които заеха предната седалка на нашия кадилак. Така че чуй ме сега. Знам, че ти и баща ми сте стояли на отделни скали, които са граничили с пусто море, но трябва да кажа, че ти си отгледал хубава сьомга и аз реших, че искам да сключа нещо като примирие с теб. Можем да оставим настрана колелетата си в името на моето и на Момчето Макси сводничество, поне извън военните съвети и други подобни, какво ще кажеш?
Тиберий се намръщи, погледна към Макс и после обратно към Джералдин.
– Ужасно съжалявам, скъпа, но нямам представа какво каза току-що.
– О-хо! Ти си направо дявол, който танцува с глухарче – засмя се Джералдин и плесна Тиберий по гърдите. – Имаш такова остроумие за брадавицата си. Ще вечеряме ли заедно тази вечер? Или може би на утрешния ден, ако тази нощ не е подходяща? Най-добре би било да се опознаем на по-лично ниво, за да създадем връзка, която да преодолее враждебността ни един към друг. Разбира се, аз няма да обещая, че ще затворя триперния си трапер, когато става дума за моята лоялност, и без съмнение езикът ти ще танцува дингоп в моя посока, когато възникне дебат, но ние с Макси намерихме плодородна почва, в която да засадим неутралните си бегонии, и не виждам причина да не можем да направим същото. И така, какво ще кажете, подходяща ли е една вечеря или един тифин е по-апетитен за коремчето ви?
– Аз, е…- Тиберий изглеждаше изгубил ума и дума и Макс се изправи на крака.
– Тя би искала да вечеря с нас, татко – обясни Макс и се премести, за да плъзне ръка около кръста на Джералдин. Майка ми направи физиономия, която подсказваше, че е загрижена за новата връзка на приятеля ми с роялистка.
Това ме накара да настръхна, защото ми беше писнало от всички тези глупости от типа „ние и те“. Кралските особи срещу Наследниците. Знаех, че всичко това може да се окаже отново актуално някой ден, ако някога имаме възможност да завземем трона, но бях уморен от битки и определено не исках да се връщам към войната с Вега и техните приятели. И да, добре, може би това ме правеше лицемер, като се има предвид цялата гадост, която бях направил в миналото, за да се опитам да се отърва от близначките, но защо сега всички не можеха просто да се разбират? Ако нещо правеше съюзите по-важни от всякога, то това беше войната. Ако някога убиехме краля на гущерите, щяхме отново да си сложим шапките на наследници. Просто.
– Разбира се – каза Тиберий и се усмихна любезно на Джералдин. – Какво ще кажете за вечеря утре?
Ксавие отново прелетя над главите ни, с присвити очи и безчувствено изражение, въпреки че София и Тайлър работеха усилено, за да му осигурят пътуването на живота му.
Мама се приближи до мен и наведе глава, като се вгледа в начина, по който се бях свлякъл на стола.
– Можеш да отидеш и да поговориш с някои от бунтовниците, да започнеш да ги заговаряш и да си спечелиш благоразположение сред тях – предложи тя.
– А защо да го правя? – Попитах, като сгънах ръце.
– Политиката, Сет – отсече тя. – Нима си забравил всичко, на което съм те учила? Трябва да станеш лидер сред тези хора. Важно е да покажеш лицето си и да те видят да помагаш с новите строителни обекти. Аз работя по изграждането на разсадник в източната част на острова, може би би могъл да се отправиш натам и да предложиш помощ?
– Искаш да кажеш, че си нахлупвам фалшива усмивка и отивам да спечеля някоя лоялност с чара си – поправих я сухо, без да я поглеждам, но тя стъпи твърдо в полезрението ми.
– Знам, че все още скърбиш, кученце – каза тя нежно. – Но наистина е време отново да започнеш да мислиш за бъдещето. Трябва да възстановим това, което е било загубено. Ако не искаш да се занимаваш с връзки с обществеността днес, тогава може би ще прекараш известно време в разговор с Ксавие, след като се отпусне от този унизителен колан?
Ксавие отново прелетя над нас точно в този момент, главата му увисна от срам, когато чу тези думи на майка ми.
– Виж сега какво си направила – изсъсках аз, сочейки тъжния малък Ксавие в небето. – Разбира се, че е срамно. Дори унизително…
Ксавие измърмори жално, явно чувайки ме да казвам това, тъй като отново профуча покрай нас. По дяволите, конските уши бяха по-чувствителни, отколкото предполагах.
– Но момчето заслужава да лети там горе, колкото си иска, да рита с малките си копита и да си спомня какво е да се рееш из облаците, преди да загубиш крилата си – продължих аз, избутах се на крака и погледнах надолу към майка ми. Тя беше висока, но аз бях по-висок. – Може би всички ние заслужаваме да си спомняме хубавите времена. Може би и аз искам да се кача на този колан.
– Не би посмял – изпъшка тя.
– Бих. Бих се качил в тази сбруя и не би ми пукало колко срамно, унизително, смущаващо и разрушаващо репутацията изглежда – казах гордо, чувайки как Ксавие отново ридае в отговор на думите ми.
Ксавие започна да хапе ремъка, за да се освободи от него, и ядосано хленчеше към София и Тайлър, но те сякаш не го чуваха. Премина обратно във формата си на фея, сякаш мислеше, че това може да го освободи, но вместо това се преобърна с главата надолу в колана, гол като новородено, с разперени ръце и бижутерския си член, който се люшкаше на вятъра.
– Арх! – Извика той, въртейки се наляво и надясно, докато Тайлър и София продължаваха да летят в огромни кръгове, без да забелязват касапницата, която се разгръщаше под тях, докато се съсредоточаваха върху това да останат във въздуха.
Ксавие се захвана с колана и успя да разкопчае едната му страна, което само го накара да виси още по-неудобно, а цялото нещо се плъзна надолу, за да се закачи за задника му. Той падна напред, със задник високо във въздуха, а ръцете му отчаяно се протягаха към другата катарама, която се беше завъртяла и се намираше в основата на гръбнака му.
– Някой трябва да му помогне – казах аз и тъжно поклатих глава.
– Ти трябва да му помогнеш – настоя мама и аз разбрах, че е права, вдигнах ръка и хвърлих порив на въздух, за да се опитам да го завъртя отново в изправено положение. Упс. Напълно можеше да помогна по-рано. Мозъкът ми беше толкова разбъркан днес. Продължаваше да виси в малкия свят, който си бях измислил, наречен Калария, където Кейлъб беше влюбен в мен, целуваше ме и ме наричаше добро кученце, докато ми галеше топките.
Направих магията си малко прекалено силно, тъй като се разсеях от мислите си, и вместо да успокоя Ксавие, го пратих в дива въртележка, а той извика от ярост, докато се въртеше покрай главата ми като задно торнадо.
Бързо оправих магията, задържах го неподвижен и щракнах ключалката, за да го освободя със силата на въздуха. Той се изтърколи от нея и аз го хванах на едно малко облаче, като го понесох надолу, за да се приземи до мен, и оставих пухкавото облаче на място, за да покрие боклуците му. Бузите му бяха яркочервени и изглеждаше готов да си изкопае дупка и да изчезне, а може би да ме удари в лицето, не бях съвсем сигурен.
– Ето ти го, приятелю – казах аз, потупах го по рамото и той ме изблъска с хъркане на ярост.
– Ти си задник – изръмжа той.
– Да, аз, хм, със сигурност трябва да поема вината за това – казах аз, като го погледнах виновно. – Но от друга страна, ти изглеждаше страхотно там горе. Наистина страхотно.
Той ме погледна невярващо, което говореше, че знае, че това е най-очевидната лъжа, която някога съм казвал, и имаше право.
– Ксавие, това беше доста… нещо – каза мама, усмихвайки се широко, а гласът ѝ беше покрит с фалшив ентусиазъм.
Погледнах я, виждайки толкова много от себе си в нейните маниери. Фалшивите усмивки, които бяха нарисувани толкова плътно, че изобщо не можеше да се види през тях. Единствената причина, поради която можех, беше, че тя ме беше научила на това умение, а аз я познавах достатъчно добре, за да усетя кога е фалшива. Беше ми писнало винаги да се държа така, сякаш всичко е перфектно, сякаш съм толкова смел, щастлив, винаги оптимистичен, на когото хората разчитат, за да поддържат духа си висок. Но какво ставаше с моя дух? Какво да кажем за това, когато те бяха заличени и всяка принудителна усмивка, която забивах в бузите си, отчупваше свежо, сочно парче от душата ми?
През целия ми живот всяко мое действие беше внимателно следено, реакциите, които получавах от новинарските статии, изискваха повече или по-малко от моята личност, докато имаше моменти, когато дори не знаех кой съм, когато стоях на световната сцена. Единствените моменти, в които се освобождавах от това, бяха в компанията на Наследниците, а напоследък и на Вега и новите ми приятели. Не бях готов да се върна към коригирането на всяка своя стъпка, която можеше да вбеси масите. Майната им на масите. Те можеха да почакат, докато приключа с тъгата.
Ксавие се обърна, като грабна дрехите си и се запъти по пътеката, която водеше обратно към замъка на Б.М.П.Б., а облакът все още витаеше около задника му.
– Върви след него – насърчи ме мама. – И се опитай да го убедиш да заеме мястото на Дариус и да се издигне до позицията на Господар на огъня. Знам, че е трудно, но ние сме във война. Време е той да поеме ролята си в нея.
Гняв проряза гърдите ми и аз и изръмжах, показвайки алфата в мен.
– Той не иска мястото на Дариус. Остави го празно, на кого му пука? – Изпсувах.
– Ти не си на себе си – изръмжа тя, хвърляйки заглушаващ балон около нас, в случай че някой любопитен бунтовник може да е достатъчно близо, за да ни чуе. Сякаш вече ми пукаше. – Днес ни съобщиха, че Линда Ригел е получила поста „върховен съветник“ в новия съд, който Лайънъл създава.
Побледнях при този малък откъс от информация, поглеждайки към Макс и баща му, които изглежда говореха сериозно в заглушителния балон, без съмнение обсъждайки какво означава това. Мащехата на Макс беше кралска кучка и всички знаехме това, така че се съмнявах, че той е бил твърде шокиран от допълнителното предателство, но това трябваше да го заболи, особено за баща му.
– Кога обявиха това? – Попитах, а любопитството ми беше голямо въпреки мен.
– Едва тази сутрин – виж. – Мама извади от джоба си дадения ѝ атлас и го протегна, за да го видя, като отвори статията от „Небесни времена“, но преди да успея да я прочета, вместо това изскачащ прозорец блокира екрана.

Добър ден и мокра сряда за теб, Везни, звездите са говорили за твоя ден!

Днешният ден е чудесен за почистване на кътчетата, които напоследък са били пълни с неволи. Навлезте дълбоко в зеещата бездна на душата си и изтръгнете тези тревожни мисли направо от себе си. Потапянето в морето е само билет и не забравяйте, че винаги можете да се хвърлите върху приятел, ако натоварването е прекалено голямо. Красивите Риби ще бъдат повече от щастливи, ако се нуждаете от разтоварване – дори едно малко изхвърляне може да ви накара да се почувствате мокри точно когато имате най-голяма нужда. Но не забравяйте, че най-хубавите тайни са тези, които пазите най-близо до сърцето си, защото сред нас все още се крие предател и всички трябва да бъдем много хитри, за да го измъкнем!

– Какъв, по дяволите, е този хороскоп? – Попитах, носът ми се набръчка, докато го четях отново, а мама изръмжа ниско в гърлото си, докато го отхвърляше.
– Онова момиче от Вега предложи на Брайън Уошър позиция като генерал в нейната армия – измърмори мама раздразнено. – И първото нещо, което му хрумна да направи с новата си титла, беше да започне да издава ежедневен хороскоп за бунтовниците. Цял ден чете карти таро и разпраща подобни глупости. Възнамерявам да му кажа една строга дума за това, когато го видя следващия път.
– Късмет с това – промълвих аз, защото ако Уошър и неговото спидо бяха решили да направят това, тогава знаех, че шансът майка ми да го убеди да спре е толкова голям, колкото шансът Лайънъл да разкрие, че е таен червеец в следващото си съобщение за пресата.
Затворих хороскопа и вместо това обърнах внимание на статията, която мама беше отворила.

Нова зора за Небесния съвет.

Днес изгря поредният бунтовен успех в новоиздигнатото кралство Солария под мъдрото и могъщо управление на нашия велик крал. Докато мнозина от нас се радват на възкачването на най-могъщата фея в Солария и на завръщането към управлението на един крал най-сетне започваме да виждаме как ще изглежда това ново и проспериращо управление през следващите години.
Днес Линда Ригел беше обявена за Върховен съветник – постът ѝ беше предоставен след смел и безкористен акт на преданост към краля, когато го информира за измяната, замислена от бившите Върховни съветници – нейния вече отчужден съпруг и заподозрян в сексуални отклонения Тиберий Ригел, заедно с Мелинда Алтаир – вижте страница шест за повече информация за камерата за мъчения, открита в мазето ѝ – и Антония Капела – вижте страница дванадесет за разкритие на култа, който тя наричаше своя пачка, и развратните дейности, които извършваха тайно.
Линда Ригел, видяла шанса си да избяга от тиранията, която се е случвала в собствения ѝ дом, говори смело за жените, които Тиберий редовно е довеждал при него, за сина си Макс – един от многото бастарди, които е създал през годините, макар и единственият, на когото Тиберий е позволил да живее след зачеването.
Като оцеляла от това безмилостно домакинство и непреклонна привърженичка на короната, Линда от години безуспешно се опитва да се измъкне от контрола на съпруга си и с помощта на нашия могъщ и благосклонен крал най-накрая успява да го направи. В обрат на съдбата, който вероятно ще зарадва цялото население, Лайънъл Акрукс възнагради годините на постоянна и тиха лоялност към него с най-прочутата позиция на ръководител на новия му Съвет.
В разрез с традицията Лайънъл реши да не назначава повече висши съветници, а Линда Ригел да оглави двора му и да му помага да изпълнява ежедневните задачи, които се изискват от едно кралство, за да може той да продължи да управлява със справедлива и твърда ръка, да издирва бунтовниците, които се опитват да го подкопаят на всяка крачка, и да превърне Солария във великото кралство, което всички познаваме и вярваме, че той може да върне.

Слава на краля.
Гус Вълпекула

Скай Мари:

Винаги съм знаела, че Тиберий Ригел е хитър – веднъж беше на състезание по ядене на пай и каза на цялата зала, че дори не обича пай, когато му предложиха парче
#пъргав човек #не мога да се доверя на Фея, който спечели чайник #бие яде пай

BigGriff99:

Аз например съм въодушевен да видя ново лице в политиката. Нямам търпение да видя какво ще донесе тя и с нетърпение очаквам да чуя плановете ѝ за данъците за Грифин, когато въпросът за облагането на уличните изпражнения бъде повдигнат следващия път в Съвета
#не преследвайте нас за нужда от акане #как трябва да се използва заповедта заотваряне на задната врата #свобода да отказвам #също така и отказвам

Бранди Мей:

@BigGriff99 Именно грифони като теб дават лошо име на останалите – никога не съм и няма да се изходя
публично и аз съм ужасена не само от перспективата да платя данък „Грифинско изпражнение“, но и от това, че феи от моя орден толкова често започват да се изсират на публични места, че вече е необходимо това да се обсъжда като възможност
#засрамване #малка глоба за противоположни глоби #не всички Грифини го правят

BigGriff99:

@Бранди Мей Искам да знаете, че нашият вид се изхвърля публично от повече от шест хиляди години
– Това е част от нашата култура и наследство и мога само да предположа, че не сте чистокръвни, ако не разбирате това
#акане по улиците #просто ги пуснете

Телиша Мортенсен:

ЛИНДА РИГЕЛ Е ЛУДА
**администратор премахна този коментар**

Кристен Канел:

О, сигурна съм, че Линда Ригел ще бъде прекрасен върховен съветник! След новия закон на нашия крал, според който по-малките феи се нуждаят от разрешително, за да се преместват на публични места, аз съм на седмото небе от щастие, че вече не ми се налага да гледам как съседът ми г-н Грюнет се премества в отвратителната си форма на хептен жаба, когато вали, и седи в канавката като слузесто изпражнение срещу прекрасната ми веранда. От него кожата на красивата ми лъвица настръхва.
#няма повече жаба на пътят #анти земноводни

Джереми Грюнет:

Проклета да си, Кристен! Ти си тази, която ме докладва на властите, нали?
#майната ти на верандата #смирен лъв

BigGriff99:

Няма нищо лошо в това, че в канавката има хлъзгаво изпражнение
#итмипрактика

Лейла Асоли:

Радвам се, че имаме върховен съветник, но трябваше ли това да е Линда Ригел?? Когато се смее, звучи като коза, която се дави в катерица. Бих могла да знам. Така загубих скъпия си Чипи. Това ми навява ужасни спомени, но дали тя ще отговори на имейлите ми за построяването на статуя в негова чест? Разбира се, че не.
#безчувствена сирена #изграждане на статуя за Чипи

Кафява крава:

Солария се управлява в земята от този предубеден, орденски, задник, който седи на трона на Вега! Не слушайте лъжите, напечатани в този дрисък. Четете „Солария дейли“, за да разберете истината!
#присъединете се към бунта #тази кафява крава ще ти покаже как #мученето идва #поздравления за кралиците на Вега
**Администратор премахна този коментар**

– Е, ти винаги си казвала, че Линда е гаднярка, така че предполагам, че сега трябва да се чувстваш потвърдена в това си мнение – казах аз, като подадох обратно атласа на майка ми.
– Сет Капела, не използвай тази мръсна уста с мен – изсумтя тя и ме подсече за ухото с удар на въздушна магия, толкова бърз, че не го видях навреме, за да го блокирам. – Не разбираш ли какво означават подобни новини? Лайънъл си създава опора в кралството, създава своя двор и хората трябва да видят, че ние укрепваме своя в отговор, ако имаме някакъв шанс да ги убедим, че сме по-добрият вариант. И като казвам нас, имам предвид точно това – Небесния съвет, какъвто би трябвало да бъде с Ксавие, който заема мястото на Господар на огъня. Вега искат добро, но са крайно неподготвени за задачата да управляват, дори ако успеят да извоюват тази позиция от нас – а аз не вярвам, че могат. Жизнено важно е да се утвърдим отново като сила в тази армия. Трябва да вербуваме. Трябва да започнем да разпространяваме информация из Солария…
– Успех с всичко това. Изчезвам. – Отвърнах се от нея, закрачих по пътеката в посоката, по която беше поел Ксавие, и ме обзе тежко настроение. Всичко, което исках, беше последните останки от хората, които обичах, да са в безопасност. Исках Лайънъл да си отиде, разбира се, но не исках да се втурвам в поредната битка неподготвен. Отказвах да гледам как умира още един човек, когото обичах, и нямах намерение да започна да събирам войници, готови да доведат още хора до кървав край, преди да сме готови за нова битка. Нямаше как да стане.

Назад към част 40                                                           Напред към част 42

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!