Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 59

КЕЙЛЪБ

Празненствата бяха доста интензивни и аз не можех да не се усмихна, отчасти защото бях шибано пиян, но също и защото нещата просто вървяха добре за първи път.
Моят брат по кръв беше намерил изкуплението си в Елисейските връзки с приятелите и аз се къпех в радостта и любовта, които всички бунтовници хвърляха по пътя им, тъй като те сякаш мигновено бяха забравили, че той изобщо някога е бил срамен от властта неудачник.
Хамиш толкова много плачеше, че в крайна сметка Каталина го заведе да си легне по-рано и дори не беше посочила косматите топки, които Ксавие беше хвърлил на брадичката си като предизвикателство, поставено от Гейбриъл. Масивните топки се поклащаха при всяко треперещо ридание, което той поемаше, и трябваше да си мисля, че това е справедливост за начина, по който се бе отнесъл с кръвния ми брат по време на позора на властта. Имах чувството, че Гейбриъл също го е възприел по този начин, тъй като по-рано продължаваше да тича из залата с Орион, посочвайки ги на всички, като двамата се смееха от време на време като малки деца.
Наслаждавах се на една бира от мястото си встрани от залата, докато гледах как другите танцуват, и попивах звука от забавлението и смеха наоколо. Ксавие беше попаднал в средата на сандвича Тайлър/София, двамата целуваха врата му и пускаха щастливи хленчове, в резултат на които над цялата тълпа постоянно се разнасяха кълбета от блясък и почти всички в трапезарията в този момент блестяха.
Сякаш отвъд тези тунели изобщо не бушуваше война. Почти.
Усмивката ми обаче се разсея, когато забелязах друга двойка танцьори в другия край на залата – ръцете на Сет се бяха увили около Розали Оскура, която се движеше в ритъма на музиката, сякаш беше родена за това, а тялото и се поклащаше в такт и беше трудно да не го забележиш. Само че не тя беше тази, в която се взирах. Не. Очите ми бяха върху ръцете на Сет, които се плъзгаха по дупето и, а тя наведе глава назад, за да изреве силно, което накара вълците из цялата стая да последват примера и.
Изглеждаха добре заедно. Перфектно съчетани. Двама прекрасни, мощни Алфа Върколаци, които без съмнение щяха да създадат силното потомство, за което майка му и баща му щяха да са ужасно щастливи да се фукат.
Прехапах езика си срещу разочарованието, което изпитвах от това, че ги гледах заедно, а челюстта ми тиктакаше, когато към тях се присъедини още едно момиче върколак с дълга, тъмна коса, последвано от момче с руси къдрици, на което Сет направи шибан знак за мир в знак на поздрав.
Перфектно, по дяволите.
Пенисът ми пулсираше в дънките, докато усмивката ми се изплъзваше и не можех да изтласкам спомена за това, че той беше коленичил пред мен. Колко шибано добре се чувстваше устата му, увита около члена ми, и колко зрелищно шибано глупав бях, че започнах да мисля, че това означава нещо повече от това за него.
Сексът беше като ядене за върколаците. Ако някой от членовете на глутницата беше гладен, те го хранеха, а ако имаше член с твърд член, го смучеха за него. Край. Съмнявах се, че сега дори си спомняше за това, че членът ми се губеше в морето от пениси и вагини, които беше имал преди и след това.
Бях такъв шибан глупак.
– Защо се мръщиш? – Попита Тори, като и се изплъзна хълцане, докато се спускаше на стола до мен и поставяше торта на масата пред себе си. Беше лепкава шоколадова торта, която изглеждаше шибано вкусна, но странно имаше дупка в средата и изглеждаше, че може да е седнала и върху нея.
Тори я бутна с върховете на пръстите си в далечния край на масата, като леко потрепери, докато я оставяше там, и обърна големите си зелени очи към мен, очаквайки отговора ми. Тя изглеждаше добре. Щастлива. И имаше нещо в нея, което малко облекчи болката в гърдите ми, защото тя и Дариус наистина заслужаваха това.
– Нищо. Просто се опитвам да реша дали искам да се закачам с някого тази вечер – излъгах, а погледът ми отново се премести през стаята към мястото, където Розали все още танцуваше с другите вълци, но Сет го нямаше и вече нямах представа къде е. Не че ме интересуваше. Но онзи русокос пич също беше изчезнал и в гърлото ми се надигна буца, която ме накара да се почувствам някак зле.
– Розали изглежда глупаво секси тази вечер – каза Тори, а погледът и следваше моя, тъй като тя получи грешния край на пръчката, но аз не си направих труда да я поправя. – Мисля, че си вгледан в нея.
– Да – съгласих се аз, без да казвам нищо повече от това, защото въпреки че беше права, Розали просто не беше тази, която исках. – Какво става с тортата?
Усмивката на Тори стана лукава и тя се наведе близо до мен, за да ми прошепне в ухото.
– Това е капан – каза тя развълнувано.
– За кого? – Попитах.
Тя се огледа наоколо, преди да отговори, като отново запази тихия си глас.
– За Сет. Той продължава да краде всичките ми проклети закуски. А току-що ме запознаха с адвокатите на Орион – Дариус вече ги е накарал да работят по документите, за да обявят статута му на елински партньор и да изтрият от досиетата му нещото „Позор за властта“.
– Губиш ме – признах, като отново погледнах към смачканата торта.
– Е, единият от тях има фетиш към тортите. В смисъл, че не му става за нищо, което не е покрито с фондан. Той беше свършил с тази. – Тя наклони глава към тортата и аз набърчих нос, защото дупката в средата и изведнъж придоби много груб смисъл.
– Няма как.
– Да, в никакъв случай. И все още не съм си отмъстила на Сет за това, че ме напика онзи път. Така че той си го заслужава.
– По звездите – промълвих аз, чудейки се дали да го предупредя, но очите на Тори се свиха опасно, когато разбра, че мога да го направя.
– Това е “ Фея срещу Фея „, Кейлъб. Не ме продавай.
– Добре – съгласих се аз, макар че като погледнах тортата, трябваше да се запитам дали мога да удържа на думата си.
Преди да успея да взема това решение, Сет се появи от тълпата с усмивка на лицето, когато видя тортата, и трябваше да се боря да не покажа облекчението, което изпитах, когато разбрах, че все пак не е тръгнал с онази блондин.
– Това е моята торта – предупреди Тори и посочи с пръст на Сет, докато тя отново хълцаше. – Не можеш да вземеш нищо.
– Ами да? – Попита той, а предизвикателството в очите му подсказваше, че всеки момент ще се хвърли с главата напред в това нещо.
– Сет – предупредих аз, без да мога да позволя това да се случи. – Не…
– Значи сега си на нейна страна? – Поиска той с възмущение. – След като споделих с теб онова мега блокче шоколад, което намерих в стаята и?
Тори се задъха, притискайки ръка към гърдите си, докато ме гледаше обвинително. Измърморих и извинение и Сет се възползва от възможността да се нахвърли върху тортата.
– Не! – Изкрещях и Тори също извика.
– Промених решението си, прекалено е гадно!
Но Сет вече беше натъпкал тортата до половината в устата си, беше твърде късно, или поне аз така си мислех.
Тори го стрелна в лицето с толкова много вода, че той падна назад от стола си и се удари в пода с трясък, който разтресе плочките под краката ни, а тортата се разлетя в масата от танцуващи тела.
– Беше секс торта – обясни Тори, а от устните и се отрони смях, докато се изправяше на крака. – Не можех да го направя.
– Защо? – Поиска Сет.
– Ти се изпика върху мен – отвърна тя и двамата се загледаха един в друг, преди той да изръмжи от смях и да скочи отново на крака.
– Е, може би ще го направя отново!
Тори изкрещя и се втурна в тълпата, а Сет я преследваше, докато тя се препъваше повече от малко на високите си токчета, а той виеше, сякаш беше на лов.
Клепачите ми изпищяха при вида на бягащата, Тори но докато се изтласквах на крака, си спомних обещанието си към Дариус за лова ѝ и свих ръце в юмруци, докато се борех да овладея инстинктите си.
Прекосих стаята, за да си донеса още едно питие, като отново забелязах Розали Оскура, докато танцуваше с русокосия пич, и се зачудих дали да не се опитам сам да се закача с нея отново. Все пак най-добрият начин да забравиш някого е да попаднеш под някой друг. И защо имах толкова голям интерес да направя това, колкото и да изям тортата?
Забелязах братовчед си в другия край на стаята и се стрелнах да се присъединя към него, като по пътя изпих бирата си и паднах на мястото до него, докато той ме поздрави и продължи да слуша историята, която му разказваше Леон.
– Здравей, загубеняк – казах за поздрав, а прякорът ми за него предизвика усмивка на устните му.
– Здравей, братовчеде – отвърна той, а Леон ми кимна, без да спира нито за миг разказа си.
– … тогава от храсталака изскочи един мъж с язовец на задника и бира, балансирана на върха на главата му – каза той драматично, привличайки повече от вниманието ми, тъй като балансираше собственото си питие на главата, а Данте нарече историята му глупост, което накара двамата да изпаднат в разправия, която наблюдавах със забавление.
Седях там с тях, докато Леон преминаваше от една приказка към друга, като всяка от тях ставаше все по-нелепа, докато вече нямах представа дали изобщо казва истината. Но колкото и пъти да ме разсмиваше, вниманието ми все се отклоняваше към дансинга, където Сет отново танцуваше с Розали и нейната Вълча глутница.
Те продължаваха да прокарват ръце по ръцете и гърдите му, привличайки го в стадото си, и да вият от възбуда, колкото по-дълго оставаше там. Беше шибано досадно.
Откъснах поглед от тях за последен път и преместих стола си така, че изобщо да не ги виждам, кожата ми настръхна от желанието да се обърна и да погледна, докато се борех с всички сили да не го направя.
Едно момиче изведнъж падна в скута ми, от устните и се отрони кикот, като ми намигна с мигли и протегна ръка, за да погали челюстта ми.
– Здравей, аз съм Луси и съм изключително гъвкава – мърмореше тя. – Искаш ли да разбереш колко?
Желанието да я отблъсна от себе си се надигна със сила, но се спрях да не го направя, докато се опитвах да обмисля предложението и. Сет явно не се интересуваше, така че дали щях просто да седя тук и да слушам нелепите истории на Леон цяла нощ, преди да си тръгна и да заспя сам? Искам да кажа, че момичето беше секси, не можех да го отрека, а начинът, по който прехапваше устните си, ме караше да мисля, че ще бъде шибано заря в леглото, но…
– Не тази вечер, скъпа – казах аз, изправих се на крака и и предложих извинителна усмивка, докато я слагах на нейните.
Трябваше обаче да се изправя и да си разкрия душата. Защото, ако не исках да загърбя проблемите си с една нощ в леглото на това момиче, трябваше да се изправя срещу тях. Което означаваше, че трябва да поговоря с най-добрия си приятел.
Но докато се обръщах обратно към дансинга, готов да отида при него и да поискам да дойде да говори с мен, сърцето ми се сви като камък.
Сет го нямаше. Както и Розали Оскура.
В гърдите ми започна да се надига студено и празно чувство, докато пулсът ми биеше в ушите и аз претърсвах стаята за някаква следа от тях, без да намирам нищо. Те не бяха тук. И толкова много мразех мисълта къде биха могли да бъдат, че кътниците ми изхвръкнаха само при тази мисъл.
Напрегнах ушите си, като насочих вниманието си към най-близките до тази стая и се опитах да се ослушвам за него, но вместо това я чух – гласът на Розали, издигнат в писклив стон.
– Да, така – изпъшка тя. – Покажи ми колко много искаш да ме задоволиш.
От мен се изтръгна ръмжене и аз се стрелнах към звука на стоновете и, преди да успея да го премисля, защото не можех да позволя това да се случи. Не и без да го попитам поне дали има някакъв шанс да се чувства по същия начин като мен и да иска нещо… повече.
Майната му.
Изстрелях се в един тъмен тунел и спрях пред врата, която беше достатъчно открехната, за да чуя ясно и отчетливо стоновете на Розали.
Отворих вратата с ръмжене, сърцето ми се разтресе, когато видях Розали в тъмната стая, седнала на ръба на масата, с вдигната пола и ръка, свита в дългата коса на Сет, който се наслаждаваше на нея и я караше да стене отново силно.
– Dalle stelle… да, така – настояваше тя с онзи хрипкав глас, а бедрата и се притискаха към лицето му, докато той я облизваше и смучеше, а тя се задъхваше силно за него.
Но когато почувствах, че целият ми шибан гръден кош е на път да се срути, до ушите ми достигна женски стон, който по нищо не приличаше на Розали, и дъхът ми секна, когато момичето заговори.
– Имаш толкова добър вкус, Алфа – изстена тя. – Ела за мен, кажи името ми, докато свършваш на лицето ми.
– Не знам шибаното ти име – прокле Розали. – Но може би ако използваш езика си за нещо по-полезно от говорене, ще го запомня след това.
– Добре. – Момичето отново се гмурна между бедрата на Розали, стенейки, докато се връщаше към изяждането и. Протегнах ръка, за да светна лампите, защото трябваше да съм сигурен, но надеждата в гърдите ми и това, което виждах от тъмната стая, вече караха сърцето ми да светне.
– Ах, Стронзо, какво, по дяволите, правиш? – Изхлипа Розали, като ме погледна, бутайки главата на момичето обратно между бедрата си, докато правеше крачка, за да се огледа и тя. – Не спирай – добави тя и Вълкът на колене веднага се върна да я чука с уста.
– Търсех Сет – казах аз, като прецених, че в този момент може и да си го позволя, докато разглеждах празната стая около тях и най-накрая приех, че той наистина не е тук.
Устните на Розали се изкривиха в лукава усмивка и тя кимна.
– Разбира се, че сте, siete destinati l’uno all’altro(вие сте предназначени един за друг).
– Не знам какво означава това – признах аз и за момент погледнах надолу към момичето на колене, докато Розали размърда бедрата си и отново изстена.
– Ще го направиш. Винаги мога да разбера – отговори загадъчно Розали.
– Така че… ти и той не сте…
Тя се засмя, задържайки погледа ми и сякаш не и пукаше, че водим този разговор, докато тя бе притиснала бедрата си около главата на някакво момиче.
– Не, Вампире. Колкото и да копнея за вкуса на Алфа, не искам да се опитвам да претендирам за такъв, който не е предназначен за мен. Не съм го чукала, откакто бяхме всички заедно в академията ви миналата година, и сега нямам намерение да бъда отново с някой от вас.
– О…кей. Е, ще те оставя да го направиш – казах, борейки се с усмивката при откровения и отговор и протегнах ръка, за да изгася осветлението.
Розали не отговори, вместо това се наклони обратно на масата и заповяда на момичето да използва и пръстите си, преди да изстене още по-силно от преди, тъй като тя явно изпълняваше инструкциите и.
Дръпнах вратата при звука, който чух, че двете се впускат още повече, и стиснах челюстта си, докато вземах решение. Щях да намеря Сет тази вечер и щях да сложа край на тази неловкост между нас по един или друг начин. Защото бях приключил с това да бъда без него, а това означаваше, че трябва да си изясним това.

Назад към част 58                                                           Напред към част 60

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *