Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 70

ДАРИУС

Студеният въздух се стелеше около нас, когато стояхме на кулата над стаята ми, и останалите се оглеждаха за признаци, че някой ни е забелязал тук, докато аз работех, за да ни вкарам вътре. Тук горе имаше врата, която водеше надолу към старата ми стая, но аз отдавна бях разбрал, че баща ми е поставил на нея заклинания за откриване и магически аларми, за да го информира за моите движения.
Вместо това се придвижих встрани от нея, игнорирайки вратата и активирайки магията, която бях оставил там и която накара тухлите да гръмнат и да се разтворят за мен, заобикаляйки магията на баща ми и позволявайки ми да вляза в старите си стаи.
Останалите ме последваха в тъмното и аз забързах надолу по извитото стълбище, а чувството на дежавю раздвижи сетивата ми, тъй като познатото ми място, съчетано с времето, което беше минало, откакто се бях върнал тук, се смеси в нещо, от което космите по тила ми настръхнаха.
Навлязох в тъмното пространство, подминах познатата подредба на мебелите си и бързо се преместих към сейфа, който бях скрил под камъка в подножието на леглото си, а останалите ме последваха.
Отключих го, грабнах отвътре дебелата торбичка със звезден прах и се усмихнах триумфално, като се зачудих дали не бих могъл да се опитам да проникна в трезора на баща си и да открадна още много от него, докато съм тук. Тази торба нямаше да е достатъчна за транспортирането на армията ни, но ако успеех да се сдобия със складовете му, тогава можех да използвам собствената му любима форма на транспорт, за да преместя с нея цял легион от така наречените „недостойни“ феи. В този акт щеше да има някаква сладост, която беше трудно да се пренебрегне.
Грабнах и няколкото съкровища, които бях скрил в сейфа, и ги натъпках жадно в джобовете си, докато драконът в мен на практика мъркаше от щастие, че се е събрал с тях.
– Свята работа – въздъхна Кейлъб и аз вдигнах поглед, а плътта ми настръхна от страха в тона му, когато го забелязах до прозореца от другата страна на стаята ми, който гледаше към вътрешния двор далеч под нас.
Изправих се на крака и се затичах към него, като дръпнах завесите по-широко, за да мога да виждам и аз.
Устните ми се разтвориха при гледката, която ме очакваше там, и аз можех само да гледам с ужас, докато виждах олтара от черен камък, който сега доминираше в двора, вихрушка от сенки, висяща във въздуха над него, която пулсираше и бръмчеше с онази тъмна сила, която бях успял да усетя, откакто бяхме дошли тук.
Но не това беше най-лошото. Дъхът ми секна, когато погледнах надолу към редицата феи, които се бяха наредени на колене пред олтара, с ръце, протегнати в нещо като жертвоприношение, с прерязани китки и сенки, прилепнали към раните, докато трепереха под силата на тъмната магия.
Разпознах и родителите на другите наследници, както и техните братя и сестри, всеки от които беше прикован към онова гнусно нещо от сенки, които сякаш черпеха от суровата есенция на силата им, преди да я върнат обратно в небето.
– Лавиния е намерила начин да се свърже отново със сенките – издишах с ужас, когато осъзнаването се разрасна и мащабите на тази прецакана ситуация се стовариха върху мен. – Тя трябва да черпи от сенките чрез това, да използва силата им, за да подхрани отвора и да позволи на мрака отново да се промъкне в нашето царство.
– Защо не ги убива? – Измърмори Макс и можех да кажа, че е на ръба да се счупи и да се разкъса направо там долу, за да изтръгне баща си от хватката на тъмната магия, която го задържаше, и да го освободи от силата на Лавиния. Но всички знаехме, че това няма да е толкова просто. А и кой знаеше къде са останалите им семейства? Нямаше и следа от бащите на Сет и Кейлъб, а къде бяха останалите им братя и сестри? Дали изобщо бяха тук, в имението?
– Мисля, че той знае – прошепна Сет, посочвайки една забулена в плащ фигура, докато се движеше напред, вдигнал ръце във въздуха, докато викаше възхвала на Принцесата на сенките, преди да се спусне към брата на Кейлъб – Хадли и да наклони брадичката му нагоре.
На лицето на Хадли беше изписана агония и сърцето ми ме болеше за него, докато гледах как Вард напъхва флакон с нещо в устата му, преди в дланта му да пламне светкавица от зелена лечебна магия и той да притисне ръката си към страната на Хадли.
– Какво, по дяволите, му прави? – Изръмжа Кейлъб, а хватката му се затегна толкова силно върху рамката на прозореца, че парче дърво се разби в пръстите му под силата на надарената му сила.
– Мисля, че трябва да му е дал кръвоспираща отвара – каза Макс и се намръщи, докато използваше сиренните си дарби, за да потърси отговора. – Той бързо възвръща силите си.
– Искат да ги запазят живи, за да продължат с това – изръмжах аз. – Явно се нуждаят от силата им, за да насочат сенките към Лавиния, и не искат да умират.
– Ами магията им? – Поиска Сет. – Тя не е безкрайна. Щом изгорят, какво ще стане тогава?
Но отговорът на този въпрос стана ясен, когато от един тъмен ъгъл се измъкна нимфа, стиснала в прегръдката си човек, който риташе, мяташе се и започна да моли за милост. Вард се придвижи напред с вдигнат нож, заби се в ръката на мъжа и той изкрещя кърваво, докато го изтласкваха към Хадли, а ранената му ръка беше притисната към устата му.
Хадли се опитваше да се бори срещу инстинктите си, клатеше глава и проклинаше с дрезгав глас, докато се бореше срещу звяра в себе си, но явно имаше нужда от магията и със сенките, вкопчени в собствената му сила, ставаше все по-безумен от нуждата за кръв.
Вард отново пъхна ръката на мъжа в устата му и Хадли изхриптя, докато се впиваше в плътта му, пиейки дълбоко, докато зареждаше магията си, а мръсната хватка на сенките се стегна, за да нахрани своята кралица.
– Сирените се хранят с болка – изръмжа Макс, посочвайки движението от другата страна на двора, където две нимфи измъчваха няколко феи, а устата им се разтваряха в писъци, които сигурно бяха защитени от заглушаващ балон, защото изобщо не ги чувах.
– И те карат семейството ми да бяга – каза Сет, а ужасът в гласа му се превърна в ярост, когато земята под краката на Антония започна да се движи под силата на магията на земен елементал, създавайки подвижно колело, което принуждаваше краката и да се движат против волята и, допълвайки магията и, докато тичаше под луната.
– Хайде – изръмжах аз, отвърнах се от гледката на това шоу на ужасите и решително стиснах зъби, докато се придвижвах към вратата, с пълното намерение да се спусна там и да разкъсам всяка една нимфа и последователка на баща ми в опит да спася семействата на приятелите си.
Но изминах само няколко крачки, когато звукът от звънене на атлас проряза въздуха и аз се огледах изненадано, намръщвайки се към нощното шкафче, където беше оставен един от старите ми резервни модели, все още включен и явно забравен.
Макс тръгна да минава покрай мен, но аз хванах ръката му, кожата ми настръхна от усещането, че това обаждане е важно, и за момент се кълна, че чувам как звездите около нас си шепнат помежду си.
– Това е Гейбриъл – каза Кейлъб, като се стрелна през стаята, за да провери номера на обаждането, и отговори, преди да успеем да регистрираме изненадата си от това.
– Дариус? – Изръмжа Гейбриъл, когато Кал пусна повикването на високоговорител и всички се приближихме, докато отговарях.
– Всички сме тук. Какво има?
– Бъроуз е нападнат и баща ти е тук – каза той бързо и всяка последна останала частица надежда, която бях запазил, изсъхна и умря с тези думи. – Лавиния сигурно е планирала това. Не съм го видял, докато вече не бяха тук. Чувах мъката в гласа му, но това не правеше новината по-лесна за понасяне.
– Какво се случва? – Поисках, а звярът под кожата ми се гърчеше от нуждата за кръв.
– Цялата му армия от нимфи и драконовата му гвардия атакуват – каза бързо Гейбриъл. – Срещаме ги на открито поле и близначките водят атаката. Мисля, че Лавиния те е примамила оттук, за да обърне шансовете в тяхна полза.
– Или за да ни хване в капан – изръмжа Сет и ръката ми се сви в юмрук, докато обмислях това. Съветниците явно бяха тук от известно време, което означаваше, че съобщението, което Кал беше получил, никога не е идвало от майка му. – Искат да ни добавят към онова гадно празненство там долу.
– Ебаси – издиша Макс в знак на съгласие, а в гърдите ми се разнесе ръмжене.
– Все пак няма да замина без семейството си – каза твърдо Кейлъб, а сърцето ми сякаш се разкъса на две посоки, защото колкото и да го разбирах, трябваше да се върна към тази битка, трябваше да съм там, за да застана до момичето си, и трябваше да съм този, който да се справи с баща си.
– Съдбата се извива твърде бързо, за да мога да я следя – каза Гейбриъл. – Но Дариус, трябва да се върнеш сега или Ксавие ще умре. Съдбата му е определена, освен ако не можеш да я промениш. Той се е изправил срещу баща ти, но аз видях съдбата му, той не може да победи. Ще те оставя да решиш останалото, но Дариус – имаш само шест минути.
Обаждането прекъсна, като звукът от писъци изпълни фона му и аз погледнах към братята си с ужас, докато величината на това колко грандиозно се е объркало всичко това притискаше раменете ми като безкрайна тежест.
– Върви – заповяда Макс. – Ние можем да останем тук и да спасим семействата си. Брат ти има нужда от теб.
Останалите кимнаха в знак на съгласие и аз се хвърлих към тях, като ги обгърнах с ръце и ги притиснах към себе си, докато се прегръщахме за това, което се страхувах, че може да е за последен път.
– Обичам всички ви като семейство от деня, в който се родих – казах твърдо. – Без значение как ще се развие ситуацията, знайте това.
– Ние също те обичаме, братко – отвърна Кейлъб, а Сет изрева траурно, когато се отдръпнах, извадих звездния прах от джоба си и взех шепа за себе си, преди да хвърля торбичката на Макс.
– Ще те хвърлим на границата – каза Макс, избута ме обратно към витите стълби, които водеха към покрива, и ние се втурнахме по тях с бясна скорост.
– Успех – казах аз, тръгнах на спринт и се хвърлих от ръба на парапета точно когато Сет и Макс хвърлиха въздушна магия, за да ме хванат и да ме изхвърлят от имението със свирепа скорост.
Разбих бариерите, които възпрепятстваха пътуването чрез звезден прах в края на имота, и на следващия дъх хвърлих блестящата субстанция над главата си, а звездите ме отблъснаха от имението „Акрукс“ и ме изпратиха право в сърцето на битката.
Появих се над битката, под мен се чуваха сблъсъци на магии и мечове, докато бунтовниците се сражаваха срещу армията на баща ми с безмилостната нужда да оцелеят, която всички феи таяха дълбоко в сърцата си, а оръжията им проблясваха с огъня на феникса.
Преместих се, докато падах, огромната ми форма на златен дракон се откъсна от тялото ми, когато впих очи в баща ми, задникът, който щракна с челюсти към Тайлър, който летеше със София на гърба си. Тайлър набра скорост и баща ми се отказа от него, като се обърна и се гмурна към земята. Той се приземи с огромен трясък и сърцето ми се сви от ужас, когато го видях да се приближава към размазания в калта Ксавие във формата му на пегас. Брат ми се опита да се изправи, но баща ми заби нокът в страната на Ксавие, чието красиво люляково тяло беше притиснато под огромната маса на нефритено-зеления дракон, който презирах повече от всичко на този свят.
От мен се изтръгна рев на предизвикателство и баща ми отметна главата си настрани, а от Ксавие се изтръгна писък на болка, тъй като Драконът, който го беше родил, откъсна красивото му люляково крило от гърба му с това движение, кръв и пера полетяха през малкото пространство, което ни разделяше, а крилото се приземи при другото, което вече беше отрязал.
Аз се гмурнах силно и се сблъсках с него.
Костите ми затрещяха, когато го изпратих да се сгромоляса далеч от брат ми, който лежеше окървавен и счупен в калта, а болката в сърцето ми премина в ярост, каквато не бях изпитвала досега, когато се заклех в едно нещо, което бях твърдо решена да изпълня, независимо от цената.
Лайънъл Акрукс щеше да умре тази нощ и аз щях да бъда този, който щеше да боядиса света в малиново с кръвта му.

Назад към част 69                                                           Напред към част 71

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!