Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 40

ЛАЙЪНЪЛ

Седях в по-малкия от двата кабинета, за които знаех, че се намират в Двореца на душите, презирайки факта, че все още не мога да получа достъп до покоите на Хейл и до главния му кабинет, който вероятно криеше безброй тайни в дълбините си. Но с времето щях да си пробия път и поне засега можех да се наслаждавам на това, че доминирам над това пространство, което някога бе обитавал и той. Надявах се, че ме наблюдава отвъд завесата, виждайки човека, в когото се бях превърнал, и кипеше от ярост заради по-добрата фея, която бе спечелила короната му.
Галех дъбовото бюро, което се простираше по дължината на огромния прозорец на задната стена, а пръстите ми се огъваха по текстурата на дървото. Светлината беше остра и хвърляше сенки из стаята, включително и тези на главите на хидрите, които съставляваха железния полилей над нея. Бях се заигравал с идеята да потроша двореца, да премахна изцяло следите от стария крал, но имаше нещо изключително удовлетворяващо в това да седя на мястото на човек, който някога се е смятал за много по-велик от мен.
Но Хейл беше марионетка по мой замисъл и цялото това издигане щеше да мине много по-гладко, ако не се беше оженил за онази курва кралица от една дива земя. Тя беше направила нещата много по-сложни за мен, нейната Сияние беше трудно препятствие за преодоляване. Но в крайна сметка намерих начин да се съюзя с нимфите и да използвам сенките, за да скрия плановете си – нещо, което дори могъща ясновидка като нея не можеше да предвиди.
Смъртта им би трябвало да е краят на проблемите ми, но сега дъщерите им се бяха върнали, за да примамят наследника ми и неговия пазител с вагините си. Няма значение, нещата бяха под контрол. Скоро щях да създам още един наследник, за да се уверя, че родът на Акрукс е запазен, а онези, които ми се противопоставяха, щяха да бъдат смазани под петата ми и вкопани в земята като безполезни мравки.
А още по-добре, че те ми играеха в услуга, като затваряха този процеп към Царството на сенките.
Лавиния се оплакваше от слабостта, която това е предизвикало у нея, и това беше нещо, което ме радваше най-много. Защото сега не можеше да ме контролира толкова лесно, а и прекарваше голяма част от времето си сама и замисляше някакво омразно отмъщение срещу тях, което се равняваше на това да стои далеч от пътя ми.
Все още имах нужда от нея, но трябваше да я държа на каишка, която да дърпам здраво, когато ми е удобно. Но нека да я отслабят, защото ми пука за нея, а когато отново стане податлива, ще е по-лесно да я контролирам.
Все пак трябваше да следя ситуацията. Не можех да допусна да ми отнемат изцяло Принцесата на сенките, но засега щях да ги оставя да вярват, че са спечелили предимство пред мен, докато всъщност само бяха направили оръжието ми по-лесно за владеене.
На вратата се почука, лекото потропване на кокалчетата беше достатъчно познато, за да разбера, че това е камериерът ми Дженкинс.
– Да? – Излаях.
– Кралю мой, Стела Орион, е тук, за да те види – отвърна той и от мен се изтръгна уморена въздишка.
Обмислях да я отблъсна, както правех от известно време насам, но от друга страна… Лавиния не беше толкова лесна за принуждаване под мен и за чукане, колкото беше, когато Клара я обитаваше.
Изръмжах ниско в гърлото си, исках да упражня силата си. Искаше ми се да доведа в двореца тълпи от жени, най-красивите в Солария. Все пак аз бях кралят. Трябваше да заровя члена си в която пожелая, но първия път, когато бях довел някоя тук, всичките пет жени бяха намерени осакатени в антрето.
Лавиния беше застанала сред труповете им и се усмихваше заплашително, докато стоеше обляна в кръвта им, а в ръката си стискаше буца месо с отхапана от нея дивашка хапка.
Оттогава не бях довел нито една жена тук.
Но Стела можеше да идва и да си тръгва, когато пожелае, а тя беше красива жена, на която отдавна се радвах, макар че с времето ми беше омръзнала. А Лавиния в момента не се виждаше никъде. Членът ми вече копнееше да е в топло тяло, защото това на Лавиния беше студено и неприветливо. Нуждаех се от горещата плът на някоя фея, за да се наситя, и изглеждаше, че е време да получа това, което искам.
– Пуснете я – извиках аз и вратата се отвори, разкривайки Стела, която влезе в кабинета ми на високи черни токчета и в прилепнала бяла рокля, която обгръщаше перфектно шибаното и тяло.
– Кралю мой. – Тя наведе глава и аз се облегнах назад в креслото си, докато я гледах как върви към мен, възхищавайки се на стегнатата и фигура.
Някога тя и аз бяхме учили заедно в Зодиакалната академия заедно с Хейл Вега, другите Небесни съветници и Азриел Орион. Разбира се, тогава аз бях просто резервен член, който през повечето време не беше забелязван от тях, докато по-големият ми брат Радклиф властваше над мен, вярвайки, че винаги ще бъде най-могъщата фея в нашия род и че аз никога няма да представлявам заплаха за позицията му.
Разбира се, той умря, задушавайки се от тази вяра, гледайки ме с ужас, когато една нощ се събуди и установи, че съм пуснал норианска оса в леглото му, докато е спял, а ръцете му са били заключени отстрани с въздушната ми магия, което му е попречило да се излекува от тежката реакция, която е имал към жилото. С помощта на лечебна магия ужилването на норианските оси не представляваше голяма заплаха за повечето феи, но за всеки, който не успееше да излекува последиците от него, настъпваше бавна и мъчителна смърт, докато вътрешните му органи се подуваха и раздуваха, докато се пръснат. Процесът отнемаше почти час, за да убие човек с размерите на брат ми, и родителите ми бяха шокирани, когато го намериха на следващата сутрин. Всички вярваха, че сигурно е бил улучен и ужилен в съня си, а езикът му е бил твърде подут, за да извика помощ, когато се е събудил от агонията на ужилването.
Но това изобщо не беше начинът, по който се беше случило. О, не. Големият ми, могъщ брат не беше спал през цялото време, събуден от острото щракване на крайниците му, обездвижени от моята сила, и от сърдитата червено-черна оса, хваната в капан до гърдите му в чашата.
Той проклинаше и крещеше, докато умираше, като всичко това се съдържаше в заглушаващия мехур, който бях хвърлил, докато гледах как агонията се разиграва в очите му, и бях изпълнен със задоволство, че никога повече нямаше да ме нарече Лайънъл. Бях му се подиграл за това, докато се давеше в собствената си кръв и ме молеше да го излекувам. – Кой е нежелан сега, Радклиф?
Предсмъртният му отговор обаче беше оставил горчив вкус в устните ми.
– Ти си – изплю той около подутия си език. – Ти си не Фея, нежелан си и винаги ще бъдеш Хроми Лайънъл, каквото и да постигнеш.
Приятелката му беше ридала толкова силно на погребението му. Сега не можех да си спомня името и, но си спомнях добре как я утеших, като я заведох в стаята му, за да може да си поиска нещо за спомен от него. Чуках я на леглото му, докато гледах как сълзите се разливат по бузите и, докато тя се опитваше да погребе скръбта си в обич към мен, а аз заравях члена си в жената му, доказвайки колко нежелан съм.
Стела винаги е споделяла моето виждане за света, тя беше перфектният ми съучастник в много отношения. Обсебеността и от мен винаги беше полезна за нуждите ми и тя с удоволствие играеше ролята, която бях създал за нея в моя възход. Тя дори се омъжи за Азриел Орион, за да може да ми осигури достъп до изследванията, които той правеше за краля, помагайки ми да научавам все повече и повече за царството на сенките и да създавам плановете ни да откраднем властта им за себе си.
В миналото Орион отдавна поддържаше съюз със семейството ми, като ни учеше на тъмната магия, но след смъртта на Радклиф и заемането на мястото на брат ми като наследник, Азриел се бе отдалечил от мен, като малкото му приятелство с Хейл винаги вземаше превес над ангажиментите му към Акрукс. Накрая обаче намерих начин да вкарам Азриел в капан, като го манипулирах да ми помогне, насърчавайки го да се ожени за Стела. Той винаги се е съпротивлявал на роднинството ми, но в крайна сметка свързах сина му с моя в акт, който винаги съм чувствал като сладко отмъщение за дързостта на Азриел.
Глупакът дори беше повярвал, че Стела го обича. Точно до момента, в който я беше видял да смуче члена ми по време на вечерята за годишнината им. Кълна се, че видях как сърцето му се разпука на две, точно когато разлях семето си върху легналия и език. Глупакът се беше самоубил с неудачно заклинание скоро след това, така че не беше страдал дълго от разбитото сърце. Жалко наистина.
– Приятно ми е да те видя – промърморих, а погледът ми се плъзна по пълните цици на Стела и стегнатото прилепване на талията и. Исках днес да се изгавря с дивотията на моя вид, исках името ми да пада от тези пълни устни, докато тя страдаше от могъществото на Краля на драконите.
– Удоволствие, което можеше да получиш много пъти досега – каза тя със строг звук в гласа си и веждите ми се извиха при ледения и тон.
– Горчивината не ти отива, Стела – предупредих аз, оправяйки вратовръзката си, докато пръстите ми трепереха, за да я накажа.
– От години стоя до теб. Нима тези дни не заслужавам нито миг от времето ти? – Попита тя, а по чертите и премина болка.
Жените винаги бяха толкова уморителни с емоциите си.
– Как наричаш това, ако не миг от моето време? – Разхлабих вратовръзката си, издърпах я от врата си и разкопчах горните копчета на ризата си, а Драконът в мен нагряваше тялото ми с желанието да я имам.
– Беше трудно спечелено – каза тя, спря пред бюрото и сведе очи към сребърната кутия за пури на бюрото. Върху нея беше гравирана хидра, обвита в прегръдката на две крила. – Мислиш ли някога за тях? Какво направихме?
– Почти нищо не си направила. Аз бях този, който се справи с тях – изръмжах и тъмните и очи се вдигнаха, за да срещнат моите.
– Аз те научих на всичко, което знаеш за тъмната магия – изсъска тя и аз седнах по-изправен на стола си, а тонът и накара огъня в мен да пламне още по-силно.
– Беше полезна, сега си по-малко полезна – казах с вдигане на рамене и се надигнах от мястото си, така че да я гледам надолу, а сянката ми падаше върху нея и я поглъщаше цялата.
Винаги съм позволявал на Стела да говори по-открито с мен от повечето, но нещо в остротата на очите и днес разбуни звяра в мен.
– За какво си дошла тук, Стела? Да се опиташ да си присвоиш част от моята слава? – Подиграх се, движейки се бавно около бюрото и приближавайки се към нея, а погледът ми отново попада върху набъбналите и цици.
– Разбира се, че не – промърмори тя, отмести погледа си от моя и завъртя гривна на китката си. – Дойдох да помоля за милост.
– Милост? – Засмях се на думата. – Нямам нищо общо с теб, Стела.
– Не е милост за мен – каза тя и отново вдигна очи към моите. – За сина ми.
Изръмжах, приближавайки се до нея, докато в мен се надигаше опасна енергия.
– Синът ти е предател на краля.
– Знам – издиша тя, а гърлото и се повдига и спада, докато страхът се прокрадва в чертите и. – Не искам да го помилваш. Единственото, за което моля, е, че ако го хванат, няма да бъде убит. Вече претърпях загубата на дъщеря си, да загубя и него…
Ударих я, като ръката ми удари достатъчно силно по лицето и, за да остави там пламтящ червен отпечатък.
– Глупава жена – изплюх се аз. – Изрежи привързаността си към него в корена. Той е опетнил името ти дори повече, отколкото баща му. Утробата ти те е подвела. По-добре ще е да изгориш реколтата, която е пожънала.
Сълзите плуваха в очите и, докато ме гледаше, докосвайки мястото, където я бях ударил, докато долната и устна трепереше. Протегнах ръка, за да прокарам зад ухото и кичур гарванова коса, който се беше разпилял по лицето и. Приближих се до нея и вдъхнах сочния аромат на кожата и. Обичах, когато се бореха, това го правеше още по-удовлетворяващо, когато бях в тях. Стела винаги е била толкова скучна, но сега съпротивата и определено беше по-апетитна. Знаех какво всъщност иска, защото кой не би желал вниманието на Краля на драконите само за себе си?
– А сега бъди добро момиче и зарадвай своя Лъв, а? – Свалих ципа си и пуснах едната си ръка да стисне циците и, докато тя се сковаваше и се опитваше да се отдръпне. Но аз я хванах за кръста и не я пуснах, като взех ръката ѝ и я поднесох към мощния напън на члена си.
– Това беше заповед на твоя крал – измърморих, навеждайки се, за да вдишам сладостта на страха и.
– Тааааткооо – гласът на Лавиния се разнесе из въздуха, сякаш носен от някакъв неземен вятър, и гръбнакът ми се изправи. – Бях лошо момиче, татко. Ела да ме намериш. – След този звук последва кикот и аз неохотно свалих ръцете си от Стела, а разочарованието ме изпълваше, докато я бутах назад и вдигах ципа си.
– Ще трябва да се срещнем на някое по-уединено място – промълвих аз. – Ще те повикам, когато настъпи подходящият момент. – Минах покрай нея, отворих вратата и тръгнах да търся психопатичната си съквартирантка, а пенисът ми все още бе много твърд от незадоволените си нужди.
Докато крачех по ехтящите коридори, до мен достигна звукът на пеещата си Лавиния и атласът ми забръмча в джоба.
Извадих го, като се ухилих, когато открих, че имейлите ми се пълнят заради някаква статия, която беше публикувана онлайн за мен. Пиар екипът ми вече се опитваше да се изкаже по въпроса и аз набързо вдигнах статията, за да видя за какво е цялата суматоха.

Каталина Акрукс живa!

Направено е шокиращо откритие, което е на път да разтърси нацията. Каталина Акрукс – съпругата на крал Лайънъл Акрукс – досега се смяташе за мъртва след трагичен инцидент в Двореца на душите. Тя обаче не само е намерена жива, но и е обявено, че е разтрогнала брака си с краля и се е омъжила отново за известния поддръжник на Вега и водач на бунта Хамиш Грус.

Замръзнах, всяка фибра на тялото ми се превърна в твърд, непоклатим лед, докато се взирах в придружаващата статията снимка на съпругата ми – моята шибана съпруга – жива и здрава, изглеждаща също толкова зашеметяващо, както в деня, в който я бях направил своя булка в съвсем различна сватбена рокля и на ръката на онзи отвратителен бунтовник Грус.
От гърдите ми се изтръгна драконово ръмжене, докато очите ми обикаляха напред-назад по статията, забелязвайки всеки детайл, докато яростта се надигаше по гръбнака ми.

На сватбата присъстваха не кой да е, а двете Солариански принцеси, Тори и Дарси Вега, както и дъщерята на Хамиш, Джералдин Грус, четиримата бивши Небесни наследници Кейлъб Алтаир, Сет Капела, Макс Ригел и двамата синове на самия фалшив крал Дариус и Ксавие Акрукс.
Снимките демонстрират силен съюз между наследниците и близнаците на Вега, а след изчезването им след битката в Двореца на душите става ясно, че те са създали връзка, която може да разклати основите на кралството.
Каталина беше на разположение за коментар, а тайните, които тя разкри за фалшивия крал Лайънъл Акрукс, го обрисуват в ужасяваща светлина, която е на път да му отнеме подкрепата на тълпи.
Каталина заяви, че Лайънъл „я е принуждавал да прави всичко, което пожелае“, и че е била подложена на „неописуема жестокост под негов контрол“. Може би един от най-разтърсващите моменти в разказа и е, когато разказа за бизнес приятелите на бившия си съпруг и как той е сключвал сделки с високопоставени служители като Грегъри Гандър, Пърси Ностар и Кристофър Блъдстоун, като е принуждавал Каталина да им предлага тялото си, използвайки тъмната си магия, за да я „държи в подчинение“.
Каталина смело разказва за годините на насилие, докато новият и съпруг Хамиш Грус остава до нея, а ръцете им са сключени в съюз, който говори за дълбока и грижовна връзка между тях.
Дариус и Ксавие Акрукс също разказаха за годините на малтретиране, рисувайки плашеща картина на баща, който е упражнявал насилие и е създал страшен дом за семейството си с малко стабилност и постоянен натиск за изпълнение.
Ксавие разказва как баща му го е държал затворен в имението на Акрукс, след като се е появил като пегас, подлагайки го на порочната и забранена дотогава практика на промяна на реда. Все още не сме наясно с причината, поради която баща му би предприел такива мерки, но е възможно да е планирал да хвърли илюзия върху втория си син, за да го накара да изглежда като Дракон, за да избегне признаването на истинския му орден. Това, разбира се, поражда въпроса защо така нареченият крал би искал да направи такова нещо и предполагам, че неговите Орденски закони се основават на предразсъдъци, а не на легитимни факти, както той твърди.
Вестник „Дейли Солария“ търси за коментар крал Акрукс и ще очакваме да чуем неговия отговор. Това, което знаем със сигурност, е, че фалшивият крал, който се представя за велик владетел, изглежда не е нищо друго освен насилник с дългогодишни срамни тайни на свое име. Човек може само да се чуди какво още крие той, а във време на големи вълнения в царството трябва да се запитаме с кого е морално правилно да се съюзим.

Кликнете тук, за да гледате цялото интервю с Каталина Акрукс и синовете и Дариус и Ксавие Акрукс.

(Всички твърдения са проверени от уважавани циклопи и бившия агент на FIB Блейн Мунбид).

От Тайлър Корбин

Хвърлих атласа си толкова силно, че той се разби на парчета в стената, разпръсна се по коридора, докато ревях с пълната си ярост в двореца, а цялото място се разтресе около мен.
– Татко, какво става?! – Извика Лавиния и аз се запътих към гласа и с ръце, свити в юмруци, и се канех да вляза през вратата пред мен, когато тя се блъсна в лицето ми толкова силно, че ми счупи шибания нос.
– Арх! – Изкрещях, стискайки лицето си и лекувайки раната, преди да запратя юмрука си във вратата.
Шибаният дворец ме затваряше от все повече и повече стаи и аз блъсках вратата с кокалчетата си, докато се борех да мина през нея.
– ДЖЕНКИНС?! – Извиках слугата си, за да ми донесе звездния прах.
Щях да се насоча към пресата и да се уверя, че всяка една част от тази статия е подкопана. Щях да накарам всички почтени феи в кралството да говорят от мое име, за да очернят всяка дума на този мръсен пегас.
Отказах се от вратата, която сама се беше затворила пред мен, и завих по следващия коридор, като поех по дългия път към гласа на Лавиния, искайки да я удуша, за да и затворя устата.
Очите ми попаднаха на кървава следа по пода, сякаш някой се беше влачил по нея, и мрачни мисли ме завладяха, докато ускорявах крачка и я следвах.
– Дженкинс! – Извиках. – Кой остави тази шибана бъркотия тук?!
Кракът ми се подхлъзна в кръвта и аз изплюх ръмжене, като едва не паднах на шибания си задник, преди да използвам въздушна магия, за да се изправя, и да се втурна по следите от кръв.
– ДЖЕНКИНС!
Кръвта се отклони наляво в една стая и аз блъснах вратата, а димът се процеждаше между зъбите ми, докато яростта замъгляваше всяка мисъл в главата ми. А там в мъгла от сенки стоеше Лавиния с Дженкинс, вдигнат над главата и, ръката и заровена в гърдите му, докато той се дърпаше и мяташе, неспособен да крещи около сенките, които се вливаха в устата му. Ръцете му липсваха и аз ги забелязах на пода, наполовина изядени като сурово месо.
Не, той беше моят иконом. Най-верният ми слуга.
– Чакай! – Наредих, но Лавиния само се усмихна като вещица и изтръгна сърцето му чисто от гърдите, оставяйки го да падне на пода, а краката му се подкосиха от удара.
Тя захвърли сърцето му и се спусна над тялото му, отхапвайки кървава хапка от страната му, докато аз се препънах крачка назад, гръбнакът ми се удари в отворената врата, докато тя приковаваше тези диви очи в мен.
– Ще го изям хапка по хапка – каза тя, смеейки се маниакално, а аз вдигнах ръка, огънят пламна във върховете на пръстите ми, докато се подготвях да се защитя.
– Защо? – Задъхах се. – Защо него? – От всички хора на този свят Дженкинс беше този, който вероятно щеше да ми липсва най-много. Беше неуморим във вниманието си към детайлите, непоколебим в преклонението си пред мен, толкова съвършено запленен от моята сила и насилие, колкото един мъж може да бъде, предан фен на бруталността на Питбол, най-безупречният лизач на обувки, когото някога съм познавала, и нямаше феи в цяла Солария, които да могат да съперничат на калиграфските му умения. Просто казано, той беше незаменим. И от всички безполезни феи в този шибан дворец, които трябваше да ни служат, тази кучка беше избрала него, за да си разиграва гнусните игри. Защо звездите ме проклинат така?
– Трябва да те убия за това! – Изригнах, яростта ми избухна, докато правех крачка към нея, с намерението да я върна на шибаното и място и да я накажа за това, че ми открадна най-добрия мъж.
Но тогава онази моя предателска ръка в сянка се блъсна силно между бедрата ми и аз изхриптях от кашлица, паднах на колене и угасих пламъците в дланта си, докато притисках чатала си.
Лавиния дръпна брадичката си и вратата се затръшна зад мен от пипалата на сянката, а още две ме хванаха и ме повлякоха по пода към нея.
– Спри – изръмжах аз, като отново изхвърлих ръката си и я обстрелвах с огън. Тя го отклони лесно, а сенките и погълнаха пламъците, докато крачеше към мен, а лицето и тялото и бяха мокри от кръв.
– Забравяш коя съм аз, кралю мой – изсмя се тя, кръвта се стичаше по брадичката и, докато се приближаваше, а очите и бяха буря от сенки. – Аз съм Принцесата на сенките, владетелка на моето царство и скоро ще бъда твоя кралица. Свършило ми е чакането на короната и няма да понеса болката от това, че сенките ми са изтръгнати от мен, без да ми бъде позволено да удавя мъката си в кръв.
Паниката ме обзе, когато тя прихвана камшици от сенки по цялото ми тяло, привързвайки ръцете ми отстрани, докато се борех да я взривя с магията си. Но тя беше неудържима сила, същество толкова могъщо, че изведнъж се оказах в нейна милост и не бях сигурен какво ще направи.
– Стига! Аз съм твоят крал – излаях, когато тя се изправи над мен и ме огъна обратно на пода.
– Да, ти си – каза тя, облизвайки кръвта от устните си. – И аз ти дължа наследник, татко.
Тя освободи дясната ми ръка и хвана сенчестата ръка, която ми беше подарила, принуждавайки ме да разкопчая панталоните си и да освободя посинелия си член.
– Не, спри – изревах, докато тя ме караше да го помпам със сила нагоре-надолу за нея, гледайки ме с радост в очите, докато ме караше да го правя толкова грубо, че се страхувах, че ще го откъсне. – Моля те, Лавиния – изпъшках панически и тя ми предложи известно облекчение, като ме накара да го галя по-нежно.
– Направи ме своя кралица – изсъска тя, а заплахата за отказ беше ясна в очите и. – Достатъчно дълго го отлагаш.
– Нуждаем се от магистър – изригнах, търсейки причина да я задържа.
– Думата на краля ще бъде достатъчна, за да ни обвърже под погледа на звездите – отвърна тя, с див поглед в очите, докато чакаше съгласието ми, и можех да кажа, че съм я притискал толкова дълго, колкото можех с това. Тя не искаше да чака повече и може би с обявяването на съюза на Каталина с онзи шибан бунтовник Грус, кралската сватба беше точно този рекламен ход, от който се нуждаех, за да отклоня вниманието от нея.
– Добре – съгласих се аз, като се опитвах да игнорирам начина, по който шибаната ръка на сянката все още дърпаше мъжествеността ми. – Ще я организирам за уикенда. Огромно тържество, целият съвет ще присъства и…
– Не – изръмжа тя, насочвайки кървавите си зъби към мен. – Кажи на звездите сега, татко. Искам си короната.
Преглътнах силно, взирайки се в нея, докато тя клатеше глава, а ръката ми стискаше члена ми малко по-силно, сякаш ме предупреждаваше какво ще се случи, ако откажа, и аз се предадох.
– Със силата на короната – извиках, наклоних глава назад, за да погледна нагоре към небето, и извиках от тревога, когато Лавиния разби дупка в покрива със сенките си, така че наистина можех да видя звездите. – Като крал на Солария избирам да се обвържа с тази жена с брак. Нека и двамата влезем в този съюз с яснота и честност и завинаги да бъдем свързани от звездите.
Лавиния запляска развълнувано, като също наведе глава към небето и повтори думите в обратен ред.
– Избирам да се обвържа с моя крал в брак. Нека и двамата влезем в този съюз с яснота и честност и завинаги да бъдем свързани от звездите, докато той ме прави своя кралица.
Усетих как ударът на тази връзка пада върху нас като гръм, който зловещо прогърмя в цялата ми душа, и когато погледнах към новата си невеста, тя ми се усмихна с една злокобна, кървава, триумфална усмивка, подтиквайки ръката ми да се движи по-бързо нагоре-надолу по все още вялия ми вал.
– Свърши се – издишах аз, като гледах как тя отпусна глава назад и на челото и се изкова корона от сянка, която я накара да изстене, докато започна да спуска ръце по гърдите си.
– Искам само да те задоволя, татко – мърмореше Лавиния, а покривалото от сенки върху тялото и се разтвори и разкри голата и плът. Тя беше кървава и красива и може би да имаш толкова могъща кралица не беше толкова лошо, стига наистина да иска да ме задоволи. Тя беше моя, моя, за да я притежавам, моя, за да я погубя, ако реша, и когато тя ме освободи от сенките и ми позволи да се издигна, си позволих да се отдам на гледане на похотливото и тяло.
Тя поглади ръка по гърдите ми, ноктите и прорязаха ризата ми и я скъсаха от мен, докато ме гледаше с широко отворени очи, а короната на главата и явно смекчаваше част от яростта в нея ѝ и напомняше за мястото и. Все пак работата на кралицата е да служи на своя крал.
Най-сетне започнах да се втвърдявам, когато зърната и се допряха до гърдите ми, а тя изстена тихо, пускайки кървавата си уста към гърлото ми. Кожата и беше почти полупрозрачна, във вените и вместо кръв кипеше мрак, но имаше нещо безкрайно съблазнително в това да притежаваш това могъщо същество.
– Ти уби камериера ми. Никога няма да намеря достатъчно добър човек, който да го замени – изсъсках, протягайки пръсти към гърлото и.
– Тогава по-добре ми покажи колко лоша съм била, татко – каза тя, прехапвайки долната си устна, и не можех да отрека, че ми харесваше да имам тази власт над нея.
Освен това аз бях Кралят на драконите, ако някой можеше да я укроти, това бях аз.
Завъртях я, запратих я към стената отдясно и я притиснах здраво там. Тя притисна дупето си назад нетърпеливо и аз подпрях члена си до входа и. В мен се разля прилив на сила от това, че я контролирам, че и напомням, че съм нейният крал.
Бях вътре в нея в рамките на един силен тласък и изръмжах, изкарвайки яростта си върху нея заради тази статия, заради Дженкинс, пръстите ми бяха силно стегнати върху ръцете и, докато я притисках към стената, а тя викаше, сякаш колкото по-груб бях, толкова повече ме желаеше.
– Ще ти дам наследник – изстена тя. – Ще те задоволя, кралю мой. Само ми дай семето си и аз ще ни отгледам момче, по-могъщо от всички, които си правил досега.
– По-добре да го създадеш скоро – изръмжах аз и я чуках по-силно при мисълта за това. Заместител на коварните същества, които ме бяха изоставили заради курвите на Вега. Истински наследник, на когото бих могъл да се доверя, че ще управлява вместо мен по начина, по който това кралство трябва да бъде управлявано, докато изпълнява моето наследство.
– Имаше достатъчно време да ми предложиш такъв. И къде е? – Притиснах лицето и по-силно към стената и тя изстена по-силно.
– Казах ти, че ще ти дам наследник, щом стана твоя кралица. Не и преди това – изпъшка тя.
– Е, сега ти си моя кралица. Така че ми го дай – изхриптях, а пенисът ми беше близо до пръсване, докато се забивах в стегнатото и тяло.
– Както желаеш – отвърна тя, думите и бяха насилствено обещание, на което не успях да реагирам достатъчно бързо, докато се готвех да завърша в нея.
Точно когато се канех да се освободя, Лавиния отново хвана ръката ми в сянка, удари ме в главата и аз се препънах назад от силата, която използва, ревейки от ярост, когато пенисът ми се измъкна от тялото ѝ и краката ми се удариха в масата зад мен.
Лавиния се преобърна, тичайки към мен с писък в гърлото си, и макар да хвърлих въздушен щит, за да се предпазя, тя го разкъса като хартия със сенките си, гмурна се върху мен и ме запрати на масата.
Тя заби центъра си върху члена ми, огъвайки го настрани, и аз изкрещях от болка, преди да го сграбчи и да го вкара в себе си, яздейки ме силно, докато заключваше и двете си ръце около гърлото ми.
– Спри – изпъшках, опитвайки се да я отблъсна, докато тя подскачаше яростно в скута ми, а короната на главата и се увеличаваше, докато стенеше в екстаз. Тя завърза здравата ми ръка настрани, докато владееше ръката на сянката ми така, че да пощипва собствените ми зърна достатъчно силно, почти да ги откъсне.
– Лавиния! – Помолих я.
– Татко! – Извика тя в отговор, сякаш молитвата ми да спре беше възклицание на удоволствие, и аз изревах, докато тя ме караше да пъхна ръката на сянката под себе си и да разтворя бузите на дупето си.
– Спри – спри! – Изревах, опитвайки се да я отблъсна от себе си, но това само я подтикна да продължи.
Следващите думи умряха в гърлото ми, когато тя ме накара да пъхна два сенчести пръста в собствения си задник, а изгарящата болка от това ме накара да крещя като новородено кученце.
Лавиния виеше като банши, а сърцевината и се стягаше около члена ми до степен на агония. И изведнъж тя изтръгна от мен оргазъм, който някак си болеше, сякаш огън се откъсваше от члена ми, докато се разливах в нея, и тя продължи да подскача, докато не и дадох всичко, което имах, а членът ми се чувстваше така, сякаш е счупен непоправимо.
Изстенах от неудобство, когато тя скочи от мен, оставяйки ме вързан на масата, без да мога да помръдна, тъй като пръстите на сянката оставаха дълбоко в задника ми, а другата ми ръка все още беше пристегната отстрани.
Лавиния се движеше из стаята, докато сенките танцуваха по кожата и, и ме обзе ужасяващо осъзнаване, когато коремът и започна да се подува и набъбва, сякаш беше бременна, но това изобщо не беше възможно.
– Какво става? – Попитах, а гласът ми излезе слаб, докато продължавах да се напрягам срещу нейната хватка върху мен.
– Това е твоят наследник, разбира се – каза тя с маниакална усмивка, притискайки корема си, докато падаше на дивана и разтваряше широко краката си, така че да имам изглед право към центъра и. – Той иска да поздрави баща си.
– Престани – помолих, клатейки глава, не бях сигурен каква игра е това, но изобщо не ми харесваше. – Пусни ме, Лавиния. Аз съм твоят крал – подчинявай ми се!
Тя изстена радостно, притискайки подутия си корем, докато разтваряше краката си по-широко.
– Той идва.
– Кой? – Издишах уплашено, но отговорът ми беше даден по най-ужасяващия начин – малки сенчести ръце си проправиха път от вагината и, а след тях бързо се появи почерняла глава с две кървавочервени очи, които се втренчиха в мен, докато нещото си проправяше път от нея и я караше да крещи.
– Той е тук! – Изпъшка Лавиния и аз се разтреперих, опитвайки се да се освободя, но бях вързан на място и тя не ми позволяваше да погледна настрани.
Сенчестото същество се измъкна напълно от тялото и. Нещото беше с размерите на бебе, но не приличаше и на такова. Крайниците му бяха твърде дълги, главата – твърде луковична, и в момента, в който се измъкна от майка си, то се изправи на два крака, очите му светеха в червено, а тялото му беше гладко и мокро от някаква черна субстанция, която капеше на пода при паяжинените му крака.
– Поздрави, бебе – насърчи го Лавиния.
– Здравей, татко – изръмжа то с глас като от кошмари и аз изкрещях.
Изкрещях и шибано изкрещях, както никога досега не бях крещял.

Назад към част 39                                                                 Напред към част 41

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *