КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово движение – книга 9 – част 8

***

Следващите няколко дни минаха без инциденти, с изключение на един ярък кошмар, в който Терънс реши да не вярва на историята на Кали, че ще се обади на полицията, и вместо това я блъфира.
Кали се събуди точно в момента, когато големите ръце на Терънс се бяха сключили около гърлото ѝ и напълно ѝ бяха прекъснали кислорода. Задъхвайки се, тя беше благодарна, че се намира вкъщи, в хубавото си, безопасно легло, толкова далеч от замъка на Хънтър, колкото е възможно.
Това беше единствената кисела нотка в иначе щастливия период от време в дома на Джеймисън.
Бебе Райли се справяше чудесно – имаше огромен апетит и всъщност спеше достатъчно, за да запази разсъдъка на всички тях. Кали ставаше с нея около шест сутринта, тъй като Никол обикновено правеше по две хранения през нощта и имаше нужда да си почине.
В останалите случаи нейната работа беше да помага на Никол с каквото е необходимо, да гледа Райли, когато Никол си почиваше или ако двамата с Ред искаха да прекарат известно време заедно.
Това беше приятна, спокойна рутина, макар и малко скучна на моменти.
Кали беше твърдо решена да не продължава да е обсебвана от Хънтър, дотолкова, че започна да ходи всеки ден на фитнес за един час.
Един ден, докато беше на елиптичния уред, на съседната машина се качи мъж и започна да тренира.
Беше симпатичен мъж на нейната възраст, с широки рамене и светлокафява коса, подстригана на каре. Носеше черни къси панталони и черен потник, който разкриваше големи бицепси.
Забавното беше, че беше подпрял списание на таблото на машината и четеше статия за Кардашиян.
Кали не можа да се сдържи да не се усмихне, когато погледна и видя какво чете толкова съсредоточено.
Той се огледа и я забеляза как се взира в него. Веднага на необикновено красивото му лице се появи усмивка.
– Ей, това беше единственото списание, което имах вкъщи.
Кали кимна, осъзнавайки, че е на машината от близо четиридесет минути и се поти като буря.
– Но истинският въпрос е: защо изобщо го имаше в къщата си?
Човекът се намръщи. Дишаше тежко, но все още беше много способен да говори, сякаш не се движеше с невероятно бърз темп.
– По дяволите. Нямам добър отговор за това. Предполагам, че имам нещо общо с Кардашиян. Вероятно не бива да признавам това на напълно непознат човек.
– Предполагам, че сега не съм напълно непозната, след като знам дълбоката ти, тъмна тайна – усмихна се тя.
Той я погледна по-дълго, а кафявите му очи бяха мили, може би дори заинтересовани.
„Флиртувам ли?“- Попита се тя. – „Може би флиртувам. И какво лошо има в това?“
– Казвам се Леви – каза той. – Тъй като вече не сме непознати, смятам, че поне трябва да знаеш името ми.
Кали кимна, пое си дълбоко дъх, който не беше само от нейната тренировка.
– Аз съм Кали – каза му тя.
– Красиво име – отвърна той.
– Толкова красиво, колкото Ким Кардашиян?
Той се замисли за това.
– Близо. Може би. Трябва ми време да помисля.
Кали се засмя. Добре, значи той изглеждаше добре и имаше чувство за хумор. Тя дори усещаше малки раздвижвания на пеперуди в стомаха си.
– Добре, ами кажи ми, когато вземеш решение – каза му тя, като изключи елипсовия си уред. Вече беше стояла на него десет минути повече от обикновено.
Като избърса лицето и ръцете си, Кали взе ключовете и водата си и изстреля към Леви още една бърза усмивка, докато слизаше от машината.
Той ѝ махна с ръка, но продължи да се занимава усърдно с тренировката си, докато тя отиде в другата част на залата, за да направи упражненията си с тежести.
След размяната на мнения Кали беше в приповдигнато настроение. Чувстваше се като голяма работа, макар да знаеше, че това е просто един безобиден разговор. Тя седна и започна да прави машината за раменна преса.
Когато стигна до почивката между втората и третата си серия, трябваше да напълни бутилката си с вода и така се случи, че Леви се нареди зад нея на опашката при фонтанчето за вода.
– Здравей – каза той. – Все се сблъскваме.
– Изглежда така – съгласи се тя и напълни бутилката си.
– Знаеш ли, мислех си за този въпрос за Кардашиян.
– Труден въпрос.
– Може би ще успея да го разбера, ако те опозная по-добре.
– Може би. – Тя усети как по бузите ѝ разцъфтява цвят. Бутилката ѝ започна да прелива и тя се отдалечи от фонтана.
Леви ѝ се усмихваше.
– Имаш ли време за чаша кафе или нещо друго? Чай? Сладкиши?
– Кога? Сега?
– Няма по-подходящо време от сегашното. Освен това винаги пия кафе, след като съм прекарал един час в потене във фитнеса.
– Някак си ми е трудно да повярвам в това. – Той сви рамене.
– Искаш ли да се присъединиш към мен?
Тя се поколеба. Какво щеше да си помисли Хънтър, ако знаеше?
Само тази мисъл я накара да се ядоса достатъчно на себе си, за да се съгласи веднага.
– Абсолютно, с удоволствие ще се присъединя към теб – каза тя.
– Страхотно. Искаш ли да се срещнем отпред след пет минути? Трябва да се преоблека и да си взема бърз душ.
– Разбира се. – За щастие, в чантата си за фитнес имаше дрехи за смяна, така че можеше да вземе и душ – макар че обикновено чакаше да се прибере вкъщи, за да го направи.
Кали отиде и си взе много бърз душ, чудейки се какво всъщност означава тази среща на кафе. Дали той е човекът, от когото наистина може да се заинтересува, или това е просто начин да се опита да се убеди, че е приключила с Хънтър?
В крайна сметка може би нямаше значение – реши Кали. Всичко, което имаше значение, беше да се опита да прави нови неща и да поеме отново контрола над живота си.
Когато Кали излезе навън, Леви я чакаше. Сега той изглеждаше още по-добре, облечен в тесни дънки и светлозелена риза с дълъг ръкав, а на главата му се мъдреха слънчеви очила.
– Искаш ли просто да се разходим дотам? – Попита той, посочвайки улицата. – Това е само на около една пресечка оттук.
– Става – каза Кали и те тръгнаха.
Беше странно да се разхождаш с човек, който не беше Хънтър. Леви имаше съвсем различна енергия. Беше лек, привлекателен, остроумен и тя не усещаше мрака, който обикновено излъчваше Хънтър. В същото време се чудеше за химията – можеше ли Леви да я накара да почувства нещата, които Хънтър я беше накарал да почувства?
Престани да анализираш прекалено много – скастри се Кали. Просто се наслаждавай.
След като влязоха в кафенето, Леви я придружи до касата.
Момичето, което работеше там, го попита за поръчката му и се усмихна срамежливо.
– Голямо студено кафе, шот с ванилия. И за моята нова приятелка тук…- Той се обърна и я погледна. – Какво искаш, Кали?
– Само едно малко капучино.
– Значи, малко капучино – каза той.
Момичето кимна и изписа поръчката.
– Имам това – каза Леви, преди Кали да успее да посегне към парите. И тогава плати, като даде на момичето два долара бакшиш отгоре на поръчката.
Отидоха и седнаха на малка масичка до прозореца.
Леви се загледа за малко в прозореца. Кали го наблюдаваше, чудейки се какво мисли. За миг изражението му се промени и тя се зачуди дали не го е преценила погрешно. Мислеше си, че под хумора и лекотата се крие твърдост.
Но после чувството премина и той се обърна и отново ѝ се усмихна.
– Не си оттук, нали?
Кали поклати глава.
– Как можеш да разбереш?
Той сви рамене.
– Нямаш акцент и си прекалено дружелюбна.
– Да бе – засмя се тя.
– Сериозно говоря. Да завържеш разговор с жена във фитнеса е като да видиш Халеевата комета.
– Често ли се опитваш да водиш разговори с жени във фитнеса?
Той посочи към нея.
– Това е хитър въпрос. Аз възразявам.
– Отхвърля се.
– Студено кафе с шот ванилия, капучино – извика бармана. – Това сме ние – каза той и се изправи.
– Колко удобно – каза Кали.
Тя го наблюдаваше как отива и взема кафетата им, като направи бърз коментар, който разсмя момичето зад щанда.
Кали се зачуди дали Леви наистина е просто един от онези свръх общителни хора, или наистина се интересува от нея.
След малко той седна отново с напитките им.
Тя духна от кафето си, а той отпи от своето.
– И така – каза той. – Достатъчно за навиците ми във фитнеса. Разкажи ми за себе си, Кали. – Тъмните му очи се фокусираха върху нея.
– Ами какво точно искаш да знаеш?
– Изненадай ме. Знаеш за дълбоката ми тайна любовна афера с клана Кардашиян. Мисля, че имам право да чуя също твоята дълбока тайна в замяна.
Кали се поколеба. По някаква причина коментарът му за тайните я накара да се сети за мазето на Хънтър. Изведнъж тя си спомни ярко как е гола, вързана за онази система от ролки. Пот, стичаща се между гърдите ѝ, топлина между краката ѝ.
– Кали? – Попита той, като махна с ръка. – Мисля, че те загубих.
Тя примигна.
– О, съжалявам – каза тя, чувствайки се развълнувана. – Просто осъзнах, че всъщност трябва да тръгвам след минута-две. Аз съм бавачка и…
– О, бавачка. Това е страхотно.
– Да. Това е наистина добра работа. С какво се занимаваш?
– В момента съм в училище на пълен работен ден, уча за учител по специално образование.
– Това е невероятно – каза Кали.
Леви се усмихна.
– Благодаря. Наистина съм запален по това.
– Съжалявам, че си тръгвам толкова скоро – каза му Кали и стана. Не знаеше какво точно не е наред, но изведнъж и се прииска да се махне оттам.
– Ще те придружа до колата ти.
– Разбира се. Благодаря.
Те се върнаха на паркинга на спортната зала, а Леви отпиваше от кафето си и говореше за аспирантурата и за работата, която се надяваше да получи, когато завърши.
Кали най-накрая започна да се успокоява, след като се чувстваше толкова разтревожена в кафенето. Тя реши, че всъщност харесва Леви. Все още не беше сигурна доколко. Но той беше приятен, открит и забавен.
– Това е моята кола – каза Кали и спря. – Всъщност това е колата на шефа ми.
– Ей, добре – с удоволствие бих направил това отново – каза и Леви. – Мога ли да получа твоя номер преди да тръгнеш?
– Абсолютно – каза тя, изненадана от прямотата му и щастлива едновременно. Леви извади своя iPhone и записа телефонния ѝ номер. Когато приключи, той се усмихна.
– Имаш ли нещо против да ти изпратя бърз SMS, за да го изпробвам?
Тя се засмя.
– Разбира се. Защо не?
Той набра нещо и натисна „Изпрати“. Миг по-късно тя го получи.
– Ще го прочета, когато се прибера вкъщи – каза тя.
– Добре. Довиждане, Кали. Беше ми много приятно да се запознаем. – Той и помаха, докато тя се качваше в колата си и я запалваше.
След това започна да шофира към дома. Но по пътя се разсея твърде много, чудейки се какво ѝ е написал, затова спря и извади телефона си.
Той написа две кратки изречения.
Между теб и Ким Кей? Избирам теб всеки път.

Назад към част 7                                                          Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!