***
Кали последва Хънтър в къщата и за пореден път бе поразена от това колко чисто и минималистично е мястото. Всяко кътче блестеше, беше безупречно, сякаш никой никога не беше живял там. И тъй като имаше съвсем малко мебели и декорация, тя предполагаше, че е много по-лесно да се поддържа така.
– Какво би искала да пиеш? На горния етаж имам пълен бар – каза и той.
Тя беше нервна. Сега се намираше в корема на звяра, така да се каже.
– Не ме интересува. Каквото искаш.
– Водка с червена боровинка – каза той.
– Да? Защо не?
– Седни. Почакай тук и аз ще се върна веднага.
Той си тръгна, изкачи се по стълбите и изчезна от погледа. Кали знаеше, че ѝ е казал да седне, но не ѝ се искаше да сяда. Вместо това се разхождаше из празната всекидневна, търсейки улики за живота на Хънтър.
Къде бяха семейните снимки, къде бяха спомените за работата му, за живота му, за приятелствата му? Не можа да открие нищо, което дори да намеква за такива неща. Имаше модерна камина и полица над нея, но на камината нямаше нищо друго освен голямо овално огледало и четири свещи в черно, елегантни свещници.
В известен смисъл беше зловещо как Хънтър сякаш умишлено бе заличил всички следи от миналото си, от приятелствата, постиженията и връзките си. Никога не бихте заподозрели, че е бил автор на хитов роман, на филмов блокбастър и е управлявал успешна продуцентска компания.
Тя погледна нагоре по стълбите и Хънтър не беше открит никъде.
Нямаше да открие нищо за него, разхождайки се из всекидневната му. Вместо това предпочете бавно да се промъкне в коридора, като отваряше вратите, докато вървеше. Имаше гардероб, който беше празен, освен няколко окачени палта, метла и прахосмукачка.
Баня, бяла и антисептична като операционна зала.
Тя затвори вратата и продължи напред. Завивайки зад ъгъла, тя стигна до друга врата, отвори я и откри стълбище, което водеше към мазето.
Какво ще стане, ако ме открие да се шмугвам наоколо? Помисли си тя, като започна да пристъпва леко по стълбите.
Е, ще кажа, че се опитвах да намеря банята.
Звучи достатъчно правдоподобно, реши тя, докато продължаваше надолу по стълбите, а в ушите ѝ звучеше сърцебиене. Може би просто се нуждаеше от всяко извинение, за да направи това, което искаше да направи, независимо дали беше разумно или не.
Истината беше, че когато ставаше дума за връзката ѝ с Хънтър, нищо от това, което беше направила, не беше разумно.
В дъното на стълбите тя се огледа и очите ѝ се разшириха, а пулсът ѝ се ускори.
– О, Боже мой – прошепна тя.
Беше като някаква средновековна тъмница, помисли си тя. Дланите ѝ се изпотиха, докато се взираше в различните уреди и машини, които обитаваха мазето. Имаше едно приспособление, което много приличаше на коня, който използват гимнастичките, само че към него бяха прикрепени ремъци и вериги.
В мазето имаше и други неща, които бяха също толкова чужди на нейния опит. Тя дори не можеше да си представи как работят. От тавана висеше сложна поредица от вериги и ролки – системата беше толкова сложна, че тя предположи, че е инсталирана от професионалисти.
Помещението беше добре осветено, много светло и с клиничен характер, подобно на останалата част от къщата.
Наблизо имаше голям черен стол, подобен на трон – с изключение на дългите черни крака и ръце, които стърчаха от основната конструкция, с белезници, които тя си представи, че са прикрепени към нечии глезени и китките, докато лежи покорно на стола.
Загледана в него, тя усети в корема си тръпка на страх и вълнение.
За пръв път имаше ясна представа какво смята да направи с нея Хънтър, ако се съгласи с условията му.
И за пръв път Кали осъзна с пълна яснота, че иска той да се справи с нея. Искаше да разбере какво е да му се отдаде и да му позволи да поеме контрола.
– Харесва ти това, което виждаш? – Попита глас точно зад нея.
Кали изпищя и скочи, като се обърна и видя, че Хънтър е в основата на стълбите и я наблюдава със загадъчно изражение.
– О, Боже мой, ти ме изплаши, Хънтър!
Той скръсти ръце.
– Какво правиш тук долу?
– Аз… аз…- Сега тя осъзна колко глупаво ще прозвучи прикритието ѝ за банята. – Бях любопитна – каза тя накрая.
Хънтър бавно се усмихна.
– Можеше да ме попиташ какво има тук долу, Кали. Щях да ти кажа. Помниш ли уговорката ни?
– Съжалявам, че започнах да шпионирам. Не съм го планирала – просто се случи.
– На горния етаж има напитки или… можем да преминем към основното ястие – каза той, а очите му потъмняха интензивно, докато я гледаше. – Можеш сама да видиш за какво е всичко това.
Тя облиза устните си.
– Нямам нужда от питие – каза тя. – Освен ако ти не смяташ, че имаш нужда. – Усмихна му се тя.
Той се приближи до нея.
– Не, нямам нужда от нищо друго освен от теб, точно сега, точно тук. Това е мястото, където ти и аз трябва да бъдем, Кали. Не го ли усещаш?
Тя кимна бавно.
– Чувствам нещо. Любопитно ми е. Искам да опитам и да видя за какво е целият този шум.
– Е, хайде тогава. – Той тръгна енергично към черния трон. – Мога да те сложа на стола. Обзалагам се, че това ще ти хареса. Широко разтворени крака, окована с белезници, безпомощна, докато те докосвам навсякъде.
Кали изтръпна, като си помисли за това. Очите ѝ бяха по-широки от всякога, а краката ѝ трепереха. И все пак, въпреки безпокойството, най-интимното ѝ място беше горещо и влажно от очакването на ръцете му върху тялото ѝ.
– Каквото искаш – каза тя.
– Да, това е духът – засмя се той и се премести към въжетата и ролките, които тя се опитваше да разгадае по-рано. – И тъй като това зависи от мен, ще те кача на люлката. Гола.
– Гола?
– Съблечи се. Точно сега.
Тя се поколеба.
– Това е смущаващо.
– Ти призна, че не е било правилно да слезеш тук по този начин, без дори да поискаш разрешението ми. Нарушила си личното ми пространство.
– И казах, че съжалявам.
– Е, това не е достатъчно.
Тя погледна надолу към тялото си и се опита да си представи как сваля дрехите си точно пред него.
– Не мога, Хънтър.
– Не можеш или не искаш?
Тя въздъхна. Защо се чувстваше по-възбудена от всякога? Каква беше силата, която той имаше над нея? Тя не можеше да го разбере, не можеше да го осмисли.
– Не съм сигурна. Просто ми трябва време.
Челюстта му се стегна.
– Няма повече време. Губя търпение. Вече сме танцували това – ти се преструваш, че не искаш това, което и двамата знаем, че искаш. Аз се преструвах, че вярвам на несигурността ти. Свърших с преструването. А ти?
Тя го погледна в очите. Ако Кали искаше да премине през това, тя осъзна, че трябва да му се довери напълно. И докато го гледаше как я гледа, Кали разбра, че всъщност му се е доверила. Нямаше основателна причина да му се доверява, но все пак му се довери.
– Добре – каза тя, сякаш се готвеше за битка. – Добре, ще го направя.
– Добре. А сега се съблечи.
Назад към част 12 Напред към част 14