***
Кали не знаеше дали е преминала границите си, като се е появила в болничната стая на Никол толкова скоро след операцията. В края на краищата Кали не беше семейство – тя дори не беше дългогодишна приятелка като Даниела. Беше просто момиче, на което Никол бе помогнала да се измъкне от трудна ситуация.
Но Ред ѝ беше изпратил съобщение и ѝ беше казал да се отбие в стаята, така че това ѝ даде малко повече смелост.
Когато се приближи до вратата на стаята, тя чу как двамата се смеят и разговарят вътре. Звучаха толкова щастливи, толкова влюбени – тя можеше да го усети чак тук, в коридора.
Осъзна, че малко я боли. Колкото и да беше щастлива, че всичко се е получило и бебето е в безопасност, а Никол е здрава – Кали не можеше да не си помисли колко е сама и как няма нищо от това, което те имат.
И все пак сега не беше време за егоистични и самосъжалителни мисли. Беше време да помисли за радостта на приятелката си.
Кали почука. Вратата беше открехната, но тя не искаше да предполага.
– Влез – извика Никол.
Когато Кали влезе в стаята, тя беше поразена от това колко лъчезарни бяха двамата. Лицето на Никол сияеше, а Ред се усмихваше така, както никога досега не беше виждала у него.
– Поздравления! – Извика Кали и се затича към болничното легло на Никол.
Тя я прегърна, не прекалено силно, и осъзна, че точно в този момент е напълно и изцяло щастлива за Никол.
Погледни я, помисли си Кали. Тя заслужава това. Заслужава всяка частица от това. Никол се усмихна и задържа ръката на Кали за миг.
– Наистина искам да ти благодаря, че дойде тук, за да ни подкрепиш днес. И двамата с Ред го оценяваме повече, отколкото предполагаш.
– Благодаря, но това беше най-малкото, което можех да направя след всичко, което си направила за мен.
– Ти ни се отблагодари повече от всичко това – каза Никол и ѝ махна с ръка. – И особено след начина, по който се отнесох с теб по-рано. Начинът, по който говорих с теб, беше напълно неприемлив и се срамувам от себе си.
– Никол, не е нужно да казваш…
– Трябва. Наистина трябва. – Никол погледна Кали, а очите ѝ бяха непоколебими. – Прощаваш ли ми?
– Разбира се! Разбира се, че ти прощавам. За мен това е вода под моста, сериозно.
– Добре. – Никол отново я потупа по ръката и сякаш и олекна. – Сега ние можем да преминем към други важни въпроси. – Тя погледна към Ред и той пое разговора.
– Кали, Никол и аз се замислихме за нашето положение. Тя вероятно ще се възстановява през следващите няколко седмици, а ние не искаме да рискуваме със здравето ѝ.
Никол се поизмести малко в леглото си и продължи.
– Преценихме, че може би ще е хубаво за всички ни, ако останеш на работа – каза тя.
– Да остана?
Никол се усмихна.
– Питаме те дали искаш да ни бъдеш бавачка.
Кали беше изненадана. Изобщо не беше очаквала това да се случи. И тогава осъзна, че много иска да го направи. Харесваше ѝ да бъде около Ред и Никол. Харесваше енергията им и любовта им, а и вече толкова много ценеше приятелството на Никол.
– С удоволствие – отвърна тя.
След като отпразнуваха още малко, Ред попита дали Кали няма да има нищо против да се върне в къщата в Кънектикът, за да вземе някои неща за Никол, тъй като тя не е подготвила нищо за престоя в болницата.
– Ще поръчам кола да дойде и да те посрещне пред главния вход – каза ѝ той.
Кали взе ключа за къщата и кода за алармата, след което се отправи към главния вход. Главата ѝ се въртеше. Толкова много неща се бяха променили само за последните двадесет и четири часа и тя не знаеше как да ги обработи.
Но знаеше, че е щастлива, че има тази работа и че работи с хора, които харесва и уважава.
Докато чакаше отпред колата, която Ред беше изпратил да я вземе, Кали се огледа в цялото преминаващо движение и хората, които се занимаваха с ежедневието си. Имаше нещо толкова свързано във всичко това, реши тя. Хората шофираха, тръбяха, тичаха, вървяха, говореха по телефони, слушаха слушалки. Но по някакъв начин всички те бяха част от това, всички заедно в този странен малък свят.
За пръв път от много време насам тя се почувства свързана – наистина свързана със света около себе си. И тогава разбра, че е взела правилното решение да напусне дома си и да дойде в Ню Йорк.
Всичко я беше довело до това място и до този момент.
Секунда по-късно до нея на улицата спря черна кола. Пътническата врата беше бутната отвътре, Кали я дръпна докрай и се наведе, за да надникне вътре.
Това не беше колата, която Ред беше изпратил за нея.
Защото Хънтър Риърдън седеше на шофьорската седалка и я гледаше, сякаш нямаше нищо странно в това, че се е появил тук.
– Какво правиш? – Попита тя.
– Качвай се – каза той.
– Не мога – каза му тя, въпреки че сърцето ѝ биеше – и ѝ казваше „да“. Тя искаше да влезе. Не можеше да излъже себе си – беше щастлива да го види.
– Можеш.
– Чакам друга кола, която да ме вземе и да ме закара на важно място.
Хънтър се усмихна загадъчно.
– Това е добре. Можеш да я изчакаш с мен. Само ми дай пет минути от времето си, Кали. Изминах дълъг път, за да те видя.
Въздъхна, влезе вътре и въздухът веднага се зареди. Не можеше да го погледне от страх, че той ще види в очите ѝ колко много още го иска.
– Защо си дошъл? – Попита тя.
– Защото трябва да ти обясня защо се държа по този начин. Трябва да ти помогна да разбереш.
– Не ми дължиш никакви обяснения – каза тя.
– Но това е важно за мен. Ти си важна за мен.
След като го каза, настъпи дълго мълчание и пулсът на Кали се ускори. Беше ли лудост това, че обичаше да чува тези думи, дори и да се страхуваше какво може да означават те за нея?
– Чувствам се така, сякаш мога да се нараня, ако продължавам да те виждам – каза тя тихо.
Хънтър облиза устните си и я погледна право в очите. Бавно се протегна и сложи ръка под брадичката ѝ, като я побутна, за да срещне погледа му.
– Никога не искам да те нараня. Но има нещо, което трябва да ти обясня.
– Добре, обясни.
– Много е, за да се вмъкна в пет минути – отговори той внимателно.
– Каза, че това е всичко, от което се нуждаеш.
Хънтър се усмихна.
– Добре, достатъчно честно.
Тя изведнъж осъзна, че Хънтър Риърдън е нервен. Какво в нея и в този разговор можеше да го накара да се изнерви?
– Слушам – каза тя. – Но ще изляза от тази кола, ако не ми кажеш какво искаш от мен.
Хънтър замълча и сякаш търсеше думи. Накрая проговори.
– Чувала ли си някога за БДСМ?
Кали чу думите и не знаеше какво да каже. Тя кимна бавно и тогава Хънтър започна да говори. И тя не можа да повярва на това, което каза след това.
