***
И тогава тя вече нямаше сили да се бори с него. Ръцете му бяха прекалено приятни, а никой дори не знаеше, че тя е в тази стая в момента.
Брат ѝ никога нямаше да разбере. Приятелите ѝ нямаше да разберат, освен ако тя не им каже.
Това щеше да бъде нейната малка тайна – мръснишкото нещо, което направи веднъж, когато беше млада, дива и изпълнена с приключения.
Някой ден щеше да погледне назад и да поклати глава и да извърне очи, когато си спомняше за тази нощ.
Но засега щеше да се отдаде на нея и да спре да се бори.
– Добре – каза му тя. – Ти спечели.
– Аз печеля? – Каза той и я погледна скептично.
Тя пусна ключа от стаята и той падна на килима между краката им.
– Да – каза тя. – А сега млъкни и не го разваляй. – Тя отново прокара ръце по гърдите му. – Искам просто да се насладя на това.
– Чакай малко. Ти сериозно ли говориш? – Той се отдръпна малко от нея и се усмихна.
Тя го погледна.
– Защо ме караш да го повторя?
– Защото е твърде съвършено – каза той, а после поклати глава. Той се отдръпна напълно от нея и се засмя на себе си.
– Знаех си, че мога да те накарам да отстъпиш – каза той. – Знаех си.
– Чакай. Какво се случва в момента? – Каза тя, а желанието ѝ се превърна в смущение.
– Това, което се случва – каза Лиъм – е, че никога не съм имал сериозно намерение да ти плащам за секс.
– Ти си истински задник – каза Грейс, докато бузите ѝ се разгорещяваха от срам и ярост. – Доведе ме тук, само за да ме унижиш.
– Не – каза Лиъм и се засмя, сгъвайки ръцете си. – Просто исках да ти дам урок.
– О, да? Какъв урок?
Той я погледна и сините му очи бяха студени.
– Опитах се да бъда мил с теб днес, опитах се да те заговоря. И ти трябваше да направиш онази малка изцепка по мой адрес, че няма да разбера какво означава да работиш. Сякаш само защото семейството ми има пари, това означава, че никога не съм работил и ден през живота си или нещо подобно.
Грейс не можеше да повярва на това.
– Ти наистина си глупак – каза тя. – Знаех си го. Трябваше да се вслушам в себе си.
– Сигурна ли си, че аз съм глупакът? – Попита я Лиъм. – Ти си тази, която ме предразполага, Грейс. Опитвах се да те опозная, но ти виждаш само парите.
– Това са такива глупости. Хубав опит, въпреки че… – Тя погледна ключа на пода, наведе се, вдигна го и го хвърли към него.
Той помръдна глава точно навреме, докато металният ключ профуча покрай него и се удари в стената.
– Ей – каза той, изглежда изненадан от избухването ѝ.
– Майната ти! – Каза тя със сълзи на очи и тръгна към вратата.
– Ей, Грейс, почакай малко – каза той и се затича след нея.
Той я хвана за лакътя и тя замахна със свободната си ръка към него, като го удари по рамото.
– Козел! – Изкрещя тя, като го удари отново в гърдите.
Сега той я хвана и за двете ръце.
– Успокой се – каза той. – Само ме послушай за минута.
– Не съм длъжна да те слушам – каза тя. Не можеше да повярва, че се е поставила да изглежда като глупачка. Той наистина се беше подигравал с нея през цялото време. А сега щеше да има наистина забавна история, която да разкаже на всичките си богати приятели. Историята за това как е накарал някакво жалко, средностатистическо бедно момиче да си помисли, че наистина има шанс да преспи с него.
– Исках да дойдеш в стаята ми наистина – каза той.
– Ти си лъжец. Не мога да повярвам на нито една твоя дума.
– Обаче е вярно. Да, малко ти бърках в главата. Може би стигнах твърде далеч.
– Може би? – Каза тя, като се мъчеше да освободи ръцете си.
Той стисна бицепсите ѝ по-силно.
– Не съм лъгал, че те искам – каза той и след това устните му отново се притиснаха към устните ѝ.
Грейс никога не се беше чувствала толкова разкъсана, толкова объркана през целия си живот.
Една част от нея не искаше нищо повече от това да му се отдаде отново, да му позволи да прави с нея каквото поиска. Да се справи с последствията и последиците по-късно.
Другата част от нея крещеше отвътре, че той е лош – че си играе с нея, че я унижава. Трябваше да му се противопостави, сега и да откаже да бъде робиня на хормоните си.
Тя извърна глава, прекъсвайки целувката, която Лиъм беше започнал.
Той пусна ръцете ѝ.
– Добре – каза той. – Напусни, ако искаш това, Грейс. Но аз мисля, че ти винаги си искала да останеш. Мисля, че и двамата знаем, че това ти харесва… че аз ти харесвам.
Тя стоеше там и трепереше.
– Мисля, че си жесток и злобен – каза му тя.
Той сложи ръце на хълбоците си. Дишаше малко тежко, а бузите му бяха зачервени.
– Присъедини се към клуба – каза той, като погледна надолу.
– Не беше нужно да ми правиш това – каза тя, гласът ѝ беше суров и наранен.
Най-накрая Лиъм вдигна поглед и се втренчи в нея.
– Не всички са толкова съвършени като теб, Грейс. Не всеки постъпва правилно през цялото време.
– Никога не съм казвала това.
– Но това е, което си мислиш. Мога да го прочета по цялото ти лице. От секундата, в която те срещнах, разбрах, че ме съдиш, че ме мразиш, защото така се случи, че съм роден в богато семейство. Но ти не знаеш нищо за мен или за това, през което съм преминал.
Грейс смаяно осъзна, че е била толкова очевидна в пренебрежението си към богатите елити като Лиъм, които бяха присъствали на сватбата. – Е, трудно е да си мъртвороден и да тичаш наоколо, обслужвайки всички тези хора, които изглежда гледат отвисоко на теб и те смятат за нищожество – обясни тя. – Хората гледат през теб и се отнасят с теб така, сякаш нищо от това, което мислиш, казваш или чувстваш, дори няма значение.
– Никога не съм те карал да се чувстваш така – отвърна той. – Никога не съм се отнасял към теб така, сякаш си невидима.
– Но ти не знаеш какво е да си невидим, нали? – Каза тя, предизвиквайки го с очи, а челюстта ѝ беше изпъната нагоре.
– Не – призна той. Сега той пристъпи към нея. – Не знам. И също така не ми харесва идеята някой да се отнася с теб по този начин.
Челюстта на Грейс леко потрепери, а юмруците ѝ все още бяха стиснати.
– Ти обаче умишлено ме нарани. Противопоставих се на всичко, в което вярвам, когато дойдох тук тази вечер и казах, че ще бъда с теб. Ти ме накара да се чувствам по-зле от невидима.
– Ела тук – каза той и я хвана за ръката.
Тя полугласно се отдръпна.
– Не. Просто забрави за това.
– Ела тук, Грейс. – Гласът му бе омекнал и тя му позволи да я придърпа отново към тялото си.
Вече ѝ липсваше усещането да е близо до него, да усеща топлината му, силата му, докосването му. И Грейс мразеше, че вече е толкова пристрастена към него, защото знаеше, че ще я боли много повече, когато никога повече не се видят.
– Защо се опитваш да ме измъчваш? – Попита го тя, докато пръстите му се притискаха към кожата ѝ и я подтикваха да го погледне.
Сините му очи бяха едновременно лед и огън.
– Може би сме тук, за да се измъчваме един друг. Донякъде ми харесва – усмихна се той.
– Ти си толкова злобен – каза тя отново, но и нейният глас беше омекнал. Чувстваше се млада, като тийнейджърка в присъствието на хладното, по-възрастно момче.
– Повече няма да съм зъл към теб – каза Лиъм. Устните му вече бяха близо до нейните.
– Спри да лъжеш – прошепна тя, докато устните ѝ чакаха неговите.
И тогава той отново я целуваше и тя го искаше, позволи си да му отвърне, да му покаже какво чувства.
Ръцете му вече започнаха да изследват тялото ѝ на воля, тъй като и двамата сякаш бяха захвърлили настрана каквато и да е игра, на която бяха играли.