ЛЕОН
Водната стихия започна да се отдръпва от тялото на Титан, водните капки се завъртяха около него, докато крадяхме от него това, което той беше откраднал от безброй други. Сладко задоволство ме изпълваше, когато го виждах да страда, докато викаше, опитвайки се да се бори с обединената ни сила. Но беше твърде късно. С пича беше свършено. А нашето момиче нямаше да се разколебае от глупостите, които изригваха от устните му, тя го видя такъв, какъвто беше. А то беше тъмна фея, която се опитваше да открадне власт в името на кауза, за която отдавна беше загубил морала си.
– Това е всичко – каза Гейбриъл през зъби, докато ние пеехме по-силно на Титан, а той завика и се спъна на колене, когато последният воден елемент се откъсна от тялото му и се издигна към звездите в блестяща вихрушка от синя светлина.
Титан се задъхваше, по челото му се стичаше пот, ръцете му се притискаха към земята, гърбът му се прегърбваше, а лицето му се изкривяваше от болка.
Настъпи тишина и челюстта ми се стегна, когато песнопението ни замлъкна и ние се вгледахме в жалката фея между нас.
– Как можа? – Изръмжа Титан, вдигна глава и се втренчи в Елис. – Посрещнах те в прегръдките си, исках повече за нас, обичах те, когато нямаше никой друг. И това е начинът, по който ми се отплащаш?
– Аз не съм твоя дъщеря, Титан – изсъска Елис. – Връзката ни беше изградена върху лъжа. Знам какво си ти. И знам какво си направил на брат ми.
– Гарет Темпа не трябваше да се сблъсква със съдбата, с която се сблъска – изплю той. – Той не можеше да си държи носа настрана от неща, които не го засягаха.
– Значи си го накарал да замълчи, защото се е намесил в шибаните ти планове? – Изръмжа Елис, все още отчаяно търсейки онази единствена истина, която сякаш така упорито се опитваше да ѝ се изплъзне.
– Никога няма да разбереш. Трябваше да се правят жертви в името на по-голямото благо – изръмжа Титан, после скочи на крака и разпери длани. От него избухна огромна въздушна струя и всички бяхме изхвърлени назад от кръга, блъскайки се в земята. – Може и да сте ми отнели достъпа до другите стихии, но не можете да лишите собствената ми стихия от костите ми, аз все още съм всесилен само с въздушна магия! – Извика той.
Трябваше да се върнем в кръга, трябваше да започнем последната част от заклинанието, за да отнемем от него и последната открадната сила, преди да успее да избяга.
Но когато Елис се изстреля на крака, знаех, че няма да рискува това. Един вампир би могъл да изцеди откраднатата магия по-бързо, отколкото ние бихме могли да го направим като едно цяло със заклинанието, а яростната решителност в очите ѝ говореше, че вече е взела решение за това. Тя искаше да сложи край на това. И сега, когато той беше отслабнал и откраднатите му Елементи бяха изчезнали, тя можеше да го направи.
Гейбриъл скочи и извика:
– Чакай! – Докато тичаше да я хване. Но ръцете му се сключиха около въздуха, когато тя се стрелна напред със скоростта на своя Орден, разкъса кръга и се сблъска с Титан. – Не! – Изкрещя той и сърцето ми се разтуптя от притеснение. Защо се опитваше да спре това? Нима не се беше доверил на нашето момиче с тази сила? Дали беше видял нещо лошо?
Сърцето ми заби неравномерно, когато юмрукът на Елис се строполи върху лицето на Титан, преди тя да забие зъбите си във врата му. Той изкрещя от ужас, когато тя обездвижи магията му и започна да пие, а Гейбриъл се взираше уплашено, докато очите му се заслепяваха от видение.
– Гейбриъл, какво да правим?! – Изкрещях и погледнах към останалите.
– Тя е достатъчно силна, за да направи това. Това е най-бързият начин да отнемем магията от Титан, за да може тя да бъде освободена обратно към звездите, където ѝ е мястото заедно с душите на феите, които са я притежавали – обади се Данте и сърцето ми се повдигна, но лицето на Гейбриъл само се изкриви от още по-голям ужас, тъй като беше изгубил представа за някакво тъмно видение.
По дяволите, това не е добре. Или е? Не знам, не знам.
– Продължавай, бебе! – Изръмжа Райдър, докато се изправяше на крака.
Елис изцеди Титан докрай докъто не остана само той, който крещеше от болка, напразно дерящ ръцете ѝ, докато се опитваше да я отблъсне. Тя пиеше и пиеше от него и Титан пребледня, очите му се разшириха, когато разбра, че тя няма да спре. Той се мяташе и се бореше, но моето малко чудовище беше в пълен дивашки режим, докато се хранеше от него, отнемайки му живота. Беше брутално, диво, поетично. И аз бях тук за него.
Титан се срина на колене, държейки се за талията ѝ почти като в прегръдка, докато я гледаше нагоре. – Не съм лош м-мъж – заекна той уплашено, след което тя хвана главата му, наведе се, за да говори директно с него.
– Това е характерно за лошите хора, Титан, те винаги си мислят, че са в правото си. Но ти си унищожил безброй животи, убил си тези, които са имали нужда от помощ. И ако мислиш, че като го правиш в името на някаква велика кауза, това те изкупува, защо не помолиш звездите за милост, когато ги срещнеш на небето? – Изсъска тя, после със силен трясък удари главата му настрани, счупи врата му и го остави да падне мъртъв на земята.
Тя увисна, раменете ѝ се извисиха, а аз се изправих на крака и се затичах към нея.
– Елис! – Извиках, викайки до небето, докато скачах напред, за да я издърпам в прегръдките си. Бяхме го направили. Титан беше мъртъв, светът беше спасен, всички бяхме герои и беше време да направим празнична оргия върху мъртвото тяло на Титан. Твърде много? Не.
Посегнах към Елис, но тя изведнъж се извърна и от нея избухна въздушна буря с такава сила, че отново ме повали на земята, премятайки ме през полето.
Блъснах се в Гейбриъл и той изтръпна, когато се разтресе от зрението си.
– Елис? – Обади се Данте с нотка на паника в гласа си и аз погледнах към нея, и открих, че очите ѝ са широко отворени и искрят от всемогъща сила. На лицето ѝ падна безумен, трескав поглед, преди да се обърне и да се изстреля с вампирската си скорост, изчезвайки в нощта.
– Елис! – Изръмжах от страх, обръщайки се към Гейбриъл, когато той ме избута от скута си и задникът ми се удари в земята. – Къде отиде? – Помолих го, докато Райдър и Данте притичаха разтревожени.
– Тя взе силата му – изръмжа Гейбриъл. – Не само магията му, а всяка частица тъмна сила във вените му. Тя взе всичко. Трябваше да я пусне към звездите, но сърцето ѝ беше толкова изпълнено с болка заради Титан и Гарет, че когато дойде моментът и силата предложи да вземе болката от нея, тя ѝ позволи, вместо да я прогони от тялото си.
Лицето му пребледня, като погледна ужасено към звездите, а очите му заблестяха, преди да заговори със странен шепот, който изобщо не беше неговият глас, а силата му предизвика трепет в земята под нас.
– Смъртта идва.
Назад към част 52 Напред към част 54