***
Бяха минали дни, откакто беше оставила болницата и Лиъм зад гърба си, но и се струваше, че са по-скоро месеци.
Беше ѝ трудно да се измъкне от апартамента дори за няколко минути, камо ли да се срещне с брат си.
Но Скот бе настоял да се срещне с него на кафе.
Разбира се, докато седеше на масата до прозореца и отпиваше от чая си, Скот закъсня. Това беше хубаво малко независимо кафене с камина и всички бяха заети да работят на лаптопите си, а малка група колежани се трудеха над записките си от часовете.
Навън се разхождаха хора, а двама влюбени, държащи се за ръце, минаха покрай нея, докато тя седеше в кафенето. Тя ги гледаше с копнеж, докато минаваха, смеейки се на нещо, което беше само между тях, без да обръщат внимание на болката ѝ, без да обръщат внимание на всичко, освен на чистата радост от това, че са заедно.
Чудя се дали някога отново ще се почувствам по този начин, помисли си Грейс.
Беше го опитала за кратко с Лиъм и се беше почувствала толкова сладко. Беше като да се лишаваш от захар, а после някой да ѝ даде най-малкото квадратче шоколад и той да се разтопи на езика ѝ за миг.
Сега отново беше в сивия, скучен свят без захар, без нищо сладко в живота си. Единственото, което можеше да прави, беше да наблюдава онези щастливци, които се разхождаха покрай нея, вглъбени в собствената си любов, без да знаят страданието, което тя понасяше в сивия си затвор.
За това си мислеше, когато Скот влезе в кафенето и я огледа.
– Не – беше единственото, което той каза, докато се приближаваше, смъкваше палтото си и го поставяше на облегалката на стола си. – Това няма да свърши работа, скъпа.
Той сложи ръце на хълбоците си и я погледна.
– Скот, моля те – изстена тя. – Не ме поучавай, добре?
– Отивам да си взема една голяма чаша кафе и когато се върна, по-добре да седиш изправена и с усмивка на лицето – каза той. – Защото сестра ми вече няма да плаче за живота си.
Обърна се на пета и се запъти към гишето, за да направи поръчката си.
Грейс въздъхна дълбоко. Значи това щеше да бъде такъв вид среща, помисли си тя. Трябваше да знае по-добре – трябваше да остане свита в леглото. Но след дни на депресия, плач, сън, тя знаеше, че е време да стане, да вземе душ, да се облече в нещо сравнително привлекателно и отново да излезе навън.
Скот се върна на масата с кафето си и малък киш и се сниши, като я погледна, докато вдигаше вилицата си.
– Трябва да си намериш работа – каза той.
– Скот, сериозно. Ще стана и ще си тръгна още сега, ако започнеш да се заяждаш с мен.
Той отново я погледна и този път очите му омекнаха.
– Добре – каза той. – Съжалявам. Няма да те претискам.
– Благодаря – отвърна тя, отпи от чая си и отново се загледа през прозореца.
– Чувствам се зле, че си скъсала с Лиъм Хюстън заради мен – призна брат ѝ.
Това я изненада.
– Наистина?
– Не съм някакво хладнокръвно чудовище, Грейс – отвърна той. – Е, като се замисля, може би съм хладнокръвен. Но не съм чудовище. – Скот заби вилицата си в киша и след това изяде първата хапка, като извъртя очи от удоволствие. – Уау, хубаво е.
Грейс сложи чая си и го завъртя бавно на масата.
– Липсва ми. – Призна тя тихо.
– Скъпа, знам, че ти липсва – каза и Скот. – Но той не беше подходящ за теб. Вие двамата не можехте да съжителствате заедно. Нито за милион години.
– Мислиш, че не съм достатъчно добра за него ли?
– Не става дума за това, Грейс, и ти го знаеш. – Скот изяде още няколко хапки, след което остави вилицата и се вгледа сериозно в нея. – Имах своя дял от разбито сърце, сестричке.
– Имал си? – Тя го погледна с любопитство. Скот винаги е бил много затворен по отношение на любовния си живот или на всичко лично.
– Веднъж бях влюбен – обяви той и звучеше гордо, а брадичката му се повдигна предизвикателно.
– О – каза Грейс. – Не знаех.
– Беше преди няколко години. Беше много успешен бизнесмен, с когото се запознах в спортната зала от всички възможни места. Беше по-възрастен от мен, богат и всичко, което можех да поискам. Бяхме заедно около седем месеца и после всичко приключи.
Грейс кимна, без да знае как да постъпи.
– Кой го прекрати?
Скот погледна надолу.
– Той. Каза, че съм твърде млад и че трябва да порасна и да натрупам повече житейски опит, преди да съм готов да се установя.
– Но ти не беше съгласен с него.
– Не, разбира се, че не. Бях лудо влюбен в него и мислех, че той изпитва същото към мен. – Скот поклати глава и примигна, вдигна чашата си и се засмя, но смехът беше изпълнен с тъга. – Няколко месеца след като се разделихме, го видях да влиза във фитнеса с друг мъж. И беше очевидно, че са заедно.
– Сигурен ли си?
– Сигурен съм – каза и Скот. – И искаш ли да знаеш какво е най-интересното? Най-добрата част?
Тя кимна.
– Какво е това?
– Най-хубавото е, че мъжът, с когото беше, беше някой дори по-млад от мен. Бях се срещал с този човек и преди, а той беше също толкова млад, глупав и неопитен, колкото и аз. Така че всички тези неща за липсата на опит и младостта ми бяха глупости – каза Скот, а очите му пламнаха от ярост. – Това беше повод да скъса с мен, без излишен шум.
Грейс седна и се замисли.
– Скот, много съжалявам. Съжалявам, че не ми каза тогава.
Той се заигра с вилицата си, като накрая я заби с отмъщение в киша си.
– Какво щеше да направиш? Сигурно би казала на мама и татко, че синът им има голяма, гейска, мръсна афера.
– Не бих казала на мама и татко – каза тя и извъртя очи. – Не съм пълна глупачка, знаеш ли.
Скот отхапа една хапка и я сдъвка, а в очите му блестяха неизплакани сълзи.
– Все още ме боли – прошепна той. И тогава я погледна. – Така че знам как се чувстваш в момента, скъпа. И мога да ти кажа, че то никога не изчезва напълно, но става малко по-лесно за понасяне с всяка изминала минута.
Грейс кимна, пое си дълбоко въздух, вдигна чашата към устните си и усети топлината от горещата вода върху брадичката си.
– Но твоята ситуация беше различна от моята – каза тя. – Аз съм тази, която настояваше да сложим край на нещата, и го направих, защото майката на Лиъм е луда.
Скот се намръщи.
– Това не е истинската причина.
– Ами не?
– Не – каза той твърдо. Той насочи вилицата си към нея и парче киш падна на масата. – Ти и Лиъм Хюстън може и да сте от две различни планети. Не, поправям се, две напълно различни галактики. Това просто не може да се получи.
– Но защо не? Защо не можем да бъдем заедно?
Той се усмихна.
– Това е все едно да питаш защо гравитацията ни пречи просто да размахаме ръце и да полетим в небето като птица. Просто така стоят нещата. Хора като Лиъм Хюстън обитават свой собствен красив, защитен малък свят, а въздухът, който дишат, е раиран. Това е различна планета от нашата, дори и да изглежда, че те споделят пространството с нас, простосмъртните.
– Не можеш да имаш предвид това – каза тя. – Затова ли си толкова влюбен в богатите хора? Затова ли се занимаваш с този сватбен бизнес – защото смяташ, че те са по-добри от теб, а ти можеш да бъдеш толкова добър, колкото тях, само ако изкарваш толкова много пари?
– Никога няма да мога да бъда един от тях, Грейс – каза Скот с лека усмивка. – Колкото и пари да изкарвам, винаги ще бъда бедно момче от предградията. Не става въпрос само за пари – това е социална класа, която датира от десетилетия. Това е начин на живот – нещо, което се предава от едно поколение на друго. Име, наследство, генетична лотария.
– Не вярвам в тези неща – каза тя.
– Не е нужно да вярваш в тях. И освен това и двамата знаем, че вярваш – прошепна той, а очите му се втренчиха в нейните. – Дълбоко в себе си знаеш, че светът никога няма да позволи на теб и Лиъм да бъдете щастливи заедно. И още в първия случай, когато се представихте като двойка, светът веднага се опълчи срещу вас. Трябва да се вслушаш в това, което ти казва Вселената, Грейс. Тя ти казва: „Опасност. Опасност. Опасност. “
Грейс отпи от чая си и се замисли какво ѝ казваше брат ѝ.
Ненавиждаше, че подозрителната част от съзнанието ѝ е склонна да се съгласи с него.
По някакъв начин чувстваше, че Лиъм и тя са отклонение – че никога не може да и бъде позволено да бъде истински с него, че той е извън нейната лига по дълбок начин. И това я ядосваше.
– Не е честно, все пак. Всички ние сме просто хора.
– Просто хора? – Засмя се Скот. – Не, скъпа. Не. Ти и аз сме просто хора. Лиъм Хюстън и подобните му са артефакти от друга епоха. Те не се вписват в това място и време и никога няма да се впишат. И честно казано, колкото и да са ми интересни, като редки птици – не бих искал да бъда като тях или да живея като тях. – Той поклати замислено глава. – Сигурен съм, че затова Лиъм се забърква в юмручни битки и се смесва с мръсното дъно на обществото. Опитва се да свали тежестта на наследството си – опитва се да се престори, че то не е истинско. Но, за съжаление, е така. И той ще открие колко истинско е то съвсем скоро.
Предсказанието на Скот я удари като юмрук в стомаха. Тя усети възела на напрежение в корема си, мислейки за красивото лице на Лиъм, за хладните му сини очи и за начина, по който я беше вкусил. Устните му, като огън, се впиваха в нейните.
Но въпреки факта, че искаше да спори срещу всичко, което брат ѝ вярваше за семейство Хюстън, Грейс трябваше да признае, че все по-дълбоко изпадаше в съгласие с него.
Хюстънови бяха различни от другите хора.
Светът не искаше да види някой като Грейс в двойка с Лиъм.
И може би Лиъм също щеше да го осъзнае. Вселената, както се изрази Скот, щеше да покаже на Лиъм по категоричен начин, че играта е нагласена и няма как да я заобиколи.
Назад към част 5 Напред към част 7