***
По-късно същата вечер тя отново лежеше в ръцете на Лиъм и двамата дремеха. Тя чуваше бавния и равномерен пулс на сърцето му в гърдите и това я накара да се усмихне, докато пръстите му нежно галеха косата ѝ.
– Това е хубаво – промълви тя.
– Най-хубавото – отвърна той.
Тя въздъхна, а после прочисти гърлото си.
– Мисля, че утре трябва да се обадиш на майка си и да се опиташ да поправиш нещата.
Лиъм се вцепени и ръката му спря да гали косата ѝ.
– Тя не заслужава това.
– Няма да се чувстваш добре, ако спреш да говориш с нея – каза му Грейс.
– Откъде знаеш как ще се чувствам?
– Защото видях това да се случва с брат ми и майка ми и двамата бяха напълно нещастни.
– Майка ми така или иначе винаги е нещастна – пошегува се Лиъм.
– Сериозно говоря – каза Грейс и изпъна врат, за да може да го погледне.
– Не искам да говорим за майка си – каза Лиъм. – В момента сме само ти и аз. Така ми харесва.
– И на мен така ми харесва – каза тя.
– Тогава защо да го разваляш? – Попита Лиъм. – Нека му се насладим.
– Наслаждавам се много – отвърна Грейс и плъзна ръка по голите му гърди, по корема му, а след това се плъзна по вече твърдия му член. – И изглежда, че и на теб ти харесва. – И тогава тя го загали бавно, карайки го да стене, а след това го галеше все по-бързо и по-бързо, и се наведе, докато той можеше да чука в устата ѝ, и не след дълго го галеше в устата си и го смучеше все по-дълбоко, докато той не свърши, експлозивно.
– Майната му – каза той, като хвана възглавницата с едната си ръка, а с другата – косата ѝ. – О, човече – изтръпна той, докато тя продължаваше да изсмуква последната освободена течност от члена му.
Грейс обичаше това, че можеше да го възбуди толкова, колкото той я възбуждаше.
Обичаше пениса му, тялото му, ума му.
Когато за миг облегна глава на стомаха му, тя дори изрече думите на глас.
– Мисля, че те обичам, Лиъм.
– Аз също те обичам – каза и той.
И след това се върнаха, увити в ръцете си и падащи, да заспят заедно.
Няколко часа по-късно алармата на телефона ѝ вече се включваше и в главата на Грейс проблесна кратката мисъл – защо да ходя на тази ужасна работа точно сега, когато мога да остана тук с мъжа, когото обичам? Мъжът, който е заявил любовта си към мен?
– Не си тръгвай – измърмори и Лиъм, докато тя седеше, плъзгаше краката си по ръба и се принуждаваше да стои в удобния, топъл мрак на стаята.
– Трябва да го направя – каза тя, въпреки че очите ѝ горяха и нямаше нищо друго, което да иска повече от това да остане там с него. – Не мога да не отида още на втория си работен ден. Както е тръгнало, вчера вече почти ме уволниха благодарение на теб.
– Иска ми се да те уволнят – каза Лиъм, а гласът му беше дрезгав от съня. – Върни се в леглото. – Той протегна мускулестата си ръка към нея.
– Хайде – каза тя и изстена. – Не ме измъчвай, Лиъм.
Но тя все пак му позволи да я хване за ръката. А после му позволи да я придърпа обратно в леглото, защото тялото му я зовеше и тя не можа да се съпротивлява – както винаги.
Тя падна върху него, а ръцете му се движеха нагоре-надолу по тялото ѝ, а устните му я целуваха.
– Остани с мен – каза той.
– Ще лежа в леглото само още три минути, а после трябва да стана.
– Добре – въздъхна той. – Отказвам се. Но ще се отбия по-късно днес и ще те взема от работа.
– Не – извика тя. – Не можеш.
– Защо не? – Попита той. – Истън е добър приятел, а ти си моето момиче. Ще дойда по-късно, независимо дали ти харесва, или не. И по-добре да ти хареса.
– Както и да е – въздъхна тя и отново го целуна. Устните му бяха неустоими и в интерес на истината тя беше щастлива, че Лиъм иска да бъде публично с нея.
Беше щастлива за цял момент.
Назад към част 15 Напред към част 17