КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото удоволствие – книга 1 – част 9

***

Никол не чува Ред и не го видя до края на деня, нито пък го видя или чу до края на седмицата.
Излишно е да казвам, че тя беше депресирана и притеснена. Вършеше работата си толкова добросъвестно, колкото можеше, въпреки че постоянно се разсейваше с мисли за Ред. Вдигаше поглед от компютъра и се надяваше да го зърне да се приближава към нея с онази загадъчна усмивка на лицето си.
Обядваше с Реми и винаги следеше дали Ред няма да мине покрай нея, както през първия ден, докато Реми разказваше за обявата си за каубой, която все още беше най-голямата болка в задника и.
Никол откри, че навлиза в руслото на работата, най-вече защото беше лесно. Обикновено Глен я караше да прави копия, да изпраща факсове или да бяга да вземе обяд от кафене „Метро“. Едуард рядко беше наоколо, а когато беше, обикновено беше в офисите на Глен или Реми – понякога минаваше и ги чуваше да си крещят един на друг. А в следващия момент се смееха.
Реми беше единствената, който даваше на Никол някаква истинска работа за вършене. Предимно проучваше изображения, а от време на време молеше Никол да се отбие при нея и да разгледа някои от рекламните концепции, по които работеше.
Работата беше лесна. Трудното беше да чакаш контакт с Ред.
Една сутрин тя чу няколко от момичетата в близките кабинети да си шепнат за него. Не можеше да чуе много, защото се опитваха да бъдат тихи. Само откъслечни разговори.
– …невероятно секси в онзи костюм на Армани… онзи с лилавата вратовръзка?
– Ред… казал на някого, че може да ги купува и продава така, както продава своите Бентлита.
– …толкова смешно. Когато ме погледне, просто се разтапям…
– Бих дала всичко…
Смях, тих шепот.
– Колко е голям?
– Чувала съм, че е огромен.
Още смях. Тя мразеше тези момичета. Миг по-късно, оглеждайки се в кабината си, ги видя. Типът момичета, които тя абсолютно презираше, с техните първокласни дизайнерски чанти, обувки и дрехи, с прическите им за двеста долара в салона, с маникюра и перфектните им зъби. Какво щяха да направят, ако разберяха, че тя е била с Ред, а не те?
Никол седна отново на бюрото си и се усмихна тайно. Но усмивката угасна, когато си помисли колко време е минало, откакто го е виждала или чувала.

***

Уикендът беше безкраен. В петък вечерта тя и Даниела излязоха в местен бар и пиха маргарита. Даниела беше в рядка форма, флиртуваше с всеки наполовина привлекателен мъж, като се опитваше най-вече да получи безплатни напитки. Тя не се срамуваше, когато ставаше въпрос за почерпка през нощ в града.
– Градът е толкова скъп, как мога да си позволя да излизам, ако не мога да накарам някой мъж да ме субсидира? – Каза тя, след като Никол я попита как може така нагло да принуждава мъжете да и плащат за питиетата.
Никол беше малко отпусната от едната си маргарита. Седяха заедно на една висока маса, докато мъжките лешояди ги обикаляха като плячка, Даниела я попита за Ред Джеймисън.
– И така, виждала ли си го изобщо в офиса?
– Кой? – Каза Никол, като облизваше последните парченца сол от ръба на чашата си.
– Знаеш кой. Известният секси изпълнителен директор, който управлява компанията, в която работиш.
Тръпка на вълнение, последвана от вълна на тъга.
– Г-н Джеймисън?
– По дяволите, да. Виждаш ли го някога да се разхожда по коридорите или нещо подобно? – Усмихна се тя. – Виждаш го! Той говори ли ти? Разкажи ми, Никол.
– Няма какво да разказвам. – Никол вдигна чашата си и отпи остатъка от питието си – беше силно, повечето алкохол беше на дъното.
– Глупости. Знам, че нещо се е случило, виждам го по лицето ти. Поздрави ли те или нещо подобно?
– Ами…
– Ха! Знаех си го. А сега говори.
– Веднъж ме заведе в кабинета си – каза тя бавно, наслаждавайки се на изражението на абсолютен шок, когато Даниела регистрира информацията.
– Глупости.
– Добре, не ми вярваш. Защо тогава питаш?
Един от лешоядите кацна. Гладко момче, което изглеждаше така, сякаш не се е бръснало и един ден през живота си. Фенките на Джъстин Бийбър сигурно щяха да го харесат, но той изобщо не беше от типа на Никол.
– Здравейте, дами, изглеждате така, сякаш имате нужда от едно зареждане – каза той.
– О, колко мило – изпратиха ни сервитьор – отвърна Даниела и размаха мигли.
– Не, аз не съм сервитьор. Просто забелязах, че вие двете изглеждате жадни, това е всичко. – Сега, когато очевидно имаше успех, той се приближи до Никол. Одеколонът по тялото му беше остър и смазващ.
– Момичета, идвате ли често тук? – Извика той в ухото на Никол.
– Не – отвърна тя категорично и се обърна настрани от него.
Надяваше се, че ще усети намека и, но Даниела очевидно беше фенка на Джъстин Бийбър и сега двамата си бъбреха.
Така че през следващите четиридесет и пет минути Никол търпеше досадните флиртове на обляния в одеколон приятел на Джъстин Бийбър, като се опитваше всячески да издържи заради Даниела.
Накрая Даниела дори покани двамата ухажори да се върнат в нейния и на Никол апартамент, на което Никол поклати глава.
– Уморена съм, няма да остана на крака.
– О, хайде – не бъди такава – каза Кьолн Гай. – Да, завий се с нас – усмихна се Бийбър.
Даниела я погледна умолително, но тя вече беше направила достатъчно жертви.
– Съжалявам, но трябва да стана рано.
– За какво? – Каза Даниела.
– Имам работа за вършене.
– Гледането на снимки на шефа ти в интернет вече се смята за работа ли?
– Замълчи, Даниела, ти си пияна.
Препирайки се, четиримата се върнаха заедно в апартамента. Даниела и Бийбър се гушкаха на дивана и се държаха романтично, докато Никол отблъскваше все по-настойчивите ухажвания на Кьолн Гай.
Накрая и беше достатъчно.
– Изморена съм и сега си лягам. – Той я хвана за китката. – Успокой се, бейби.
По някакъв начин хващането му за китката и напомни за Ред. И ѝ напомни колко не прилича на Ред този шут. Ако Ред я хващаше за китката, това не беше импулсивно, като бабуин, който се опитва грубо да я спре да действа. Той го правеше от любов.
Тя издърпа ръката си от хватката му.
– Не ме докосвай.
– Отпусни се – засмя се той.
– Не ме интересуваш. Разбираш ли? – Тя го погледна и той повяхна.
– Да. Да. Ясно и категорично. Господи.
– Добре. – Тя се обърна и отиде в спалнята си. Даниела щеше да се разсърди. Тя чу гласовете им, тихи, но все пак ясно псуващи колко груба е била тя.
Разбира се, че в техните очи тя беше грубата – не Кьолн Гай, – който се беше опитал да я хване за ръката и да ѝ попречи да си легне.
Тя легна, затвори очи и се успокои с мисли за Ред, с мисли за ръцете му върху раменете и, върху гърдите ѝ и за начина, по който беше погледнал в душата и.

***

В крайна сметка Даниела не и беше толкова ядосана.
Когато на следващата сутрин Никол излезе от стаята си, Джъстин Бийбър и Кьолн Гай отдавна ги нямаше, а Даниела беше на дивана, увита в одеяло, и гледаше анимационни филми по телевизията.
– Здравей – каза тя, докато Никол си правеше кафе.
– Здравей – отвърна Никол.
Даниела я погледна.
– Съжалявам за снощи. Онези момчета бяха идиоти.
– Ти и Джъстин Бийбър целувахте ли се?
– С кого?
– Така нарекох в главата си момчето, с което беше. Джъстин Бийбър.
Даниела се засмя.
– Това е смешно. Наистина имаше лека прилика. Искрено се надявам Джъстин Бийбър да няма толкова малък пенис като него.
– Ти си го видяла?
– Наистина го видях.
– О, момиче.
Даниела поклати глава.
– Не си заслужаваше. Напих се с коктейли и съм отвратена от себе си.
– Спа ли с него?
– Не. – Той беше… малко преждевременно, ако разбираш какво имам предвид.
Никол се намръщи. Тя довърши варенето на кафето си и го наля в керамична чаша.
– Това звучи ужасно.
– Беше. – Въздъхна Даниела. – Имам нужда от истински мъж. Като онзи тип Ред Джеймисън – каза тя. – Изглежда, че ще се ориентира в спалнята, нали?
Никол не отговори.
– Не казваше ли нещо снощи, че те е извикал в кабинета си? Или просто съм го сънувала?
– Сигурно е било сън – излъга Никол. В светлината на деня тя не искаше да казва нищо на Даниела. Това беше специално. Беше само между нея и Ред.
– Боже, толкова много се нуждая от истински мъж – каза Даниела и поклати глава.

Назад към част 8                                                        Напред към част 10

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *