Епилог
Елис се огледа в дома си под неработещата гара в квартала. В много отношения това място щеше да ѝ липсва. Но обещанието си е обещание.
Тя набута книгите си в двойно натъпканата чанта за дрехи, като си мислеше, че ще остави леглото и стола за друга изгубена душа, която да се възползва от тях. Може би бившият ѝ дом щеше да предостави същото убежище на някой друг, от което тя се бе нуждаела през последните няколко десетилетия. Тази мисъл я зарадва.
Една ръка се плъзна около кръста ѝ, мускулестата плът имаше същата температура като нейната.
– Готова ли си да тръгваме? – Елис се усмихна и се обърна в прегръдката на Блейк. Той беше слабо зачервен от скорошната плазмена закуска, но новият копринен блясък на кожата му изглеждаше съвсем различно от времето, когато беше човек.
– Вече съм готова.
Елис беше готова за много неща, но първото от тях беше да живее с мъжа, когото обичаше. А може би следващото беше да се научи да шофира. Или как да играе шах.
Сега, когато имаше Блейк, възможностите изведнъж се оказаха безкрайни – и прекрасни.
