Джанин Фрост – Демона ще си плати ЧАСТ 8

Глава 8

Блейк застана под горещата струя на душа и затвори очи. Чувстваше се добре. Нормално. Това беше рутинната му практика всяка сутрин и вечер. Сега не можеше да си спомни кога за последен път е вземал горещ душ.
Кабината също беше голяма. Една от онези луксозни версии, в които имаше няколко глави и два входа. Тези вампири определено живееха със стил.
Той насъпониса косата си за втори път, когато Елис влезе в банята. Блейк замръзна толкова напълно, че дори не избърса очите си, когато пяната се стичаше по тях.
Тя беше гола, тялото ѝ беше стройно и елегантно и толкова невероятно красиво, че Блейк за момент се зачуди дали не халюцинира. Елис взе шампоана от нишата по безгрижен начин, като спря, за да остави погледа си да го обхване.
– Без всичката тази мръсотия си по-млад, отколкото си мислех – каза тя, като звучеше леко изненадана.
Ръката ѝ прокара пръст по лицето му, като избърса сапуна от очите му и отметна калната му коса назад.
– Изглеждаш съвсем различно.
Мога да кажа същото за теб, помисли си Блейк, без да може да откъсне очи от бледата ѝ кожа, дългите крака, дребните кръгли гърди и тесния кичур косми между бедрата. Членът му също забеляза, събуди се и се протегна, сякаш за да я погледне по-добре.
Блейк се завъртя. Въпреки всичко, което беше преживял, изглежда, че смущението все пак не беше извън него.
– Ами, Елис, не мисля, че трябва да се къпеш с мен – успя да каже Блейк.
Той чу как водата я удари, когато тя се приближи. Боже, мисълта как ще изглежда Елис с вадички от вода, стичащи се по кожата ѝ, го накара да се възбуди. Изведнъж душ кабината му се стори прекалено малка.
– Защо не? Трябва да те пазя, а и имах нужда да си взема душ. Оставих те сам, за да облекчиш телесните си функции, но за нас е по-ефективно да се къпем заедно. – Тя звучеше напълно спокойно, сякаш обсъждаше ползването на кола в сравнение с автобус. Очевидно това, че е гола под душа с него, не означаваше нищо за Елис. Дали демонът в него я караше да го смята за по-малко от мъж? Или пък фактът, че той беше човек, а тя – вампир?
Така или иначе, пълното пренебрежение на Елис накара Блейк да се разгневи. Той се обърна, а ерекцията му изпъкна и почти я удари в стомаха.
– Както виждаш – започна Блейк, – има проблем със стратегията ти за ефективност. – Изненадан, погледът ѝ пропътува по Блейк по съвсем различен начин, отколкото преди, спирайки се на гърдите и стомаха му, преди да се спусне по-надолу. С полуотворена уста и вода, която се стичаше по нея точно толкова чувствено, колкото Блейк си беше представял, пенисът му подскочи, сякаш молеше за докосването ѝ.
Тя се обърна и излезе от душа, без да каже нито дума повече. Блейк затвори очи и бавно въздъхна. После отново започна да атакува косата си с шампоана.
Елис беше потресена от реакцията си към Блейк под душа. Да види гол мъж не би трябвало да има какъвто и да било ефект върху нея. Превръщането във вампир обикновено убиваше скромността заедно със сърдечния ритъм, така че гледката на гола плът не съдържаше същото провокативно табу, каквото имаше за хората. Освен това беше свикнала да се къпе пред непознати, като се има предвид, че в повечето случаи се къпеше във фитнес клуба.
Така че вълната от нужда, която заля Елис, когато видя Блейк гол, беше пълна изненада. Блейк беше с дълги крака и мускули, а тънкото му тяло изглеждаше изваяно, а не мършаво. Тъмните, чупливи косми, които покриваха гърдите на Блейк, се стесняваха, когато стигаха до стомаха му, след това се насочи към слабините му, преди леко да разгледа бедрата му. Гледайки Блейк, Елис беше обзета от желание да го докосне.
Беше погалила лицето му и прокарала пръсти през косата му, преди дори да успее да се спре.
На Елис не ѝ беше хрумвало, че Блейк може да я поиска. Тя беше вампир, а той – човек. Освен това тя участваше в убийството му – факт, който Блейк добре знаеше. При цялото му съгласие относно причината, поради която трябваше да умре, все пак позицията на Елис като един от неговите палачи едва ли би оправдала нежни чувства.
Разбира се, може би това желание беше естествената реакция на Блейк към гола жена – всяка жена, дори и към нея, студеното безжизнено нещо, което беше. Мисълта облекчаваше и натъжаваше Елис. Просто спри, каза си тя. Едно е, когато се принуждаваш да се грижиш за Блейк, за да не го убиеш. Сега се грижиш прекалено много. Защо не можеш да чувстваш нещата като нормален човек, вместо постоянно да е всичко или нищо?
Излизането на Блейк от банята прекъсна мисловното ѝ наказание. Той беше обгърнал бедрата си с хавлиена кърпа, а черната му коса докосваше раменете му и се къдреше от влагата.
– Съжалявам – каза той, сините му очи бяха стабилни. – Може би груповите душове са просто това, което правят вампирите, но те са повече, отколкото мога да понеса.
Елис трябваше да отвърне поглед. Искреността на Блейк накара сърцето ѝ да се свие странно, сякаш нещо го дърпаше.
– Аз съм тази, която съжалява – отвърна тя, като се бореше да запази гласа си хладен. – Това няма да се повтори.
Блейк прочисти гърлото си, сякаш се канеше да каже нещо, но спря. Елис погледна нагоре в очакване, но устата му беше плътно затворена. Каквото и да искаше да каже, той се отказа.
– Ето. – Елис посочи стола срещу себе си. – Седни. Ще те обръсна. – Менчерес беше донесъл тези неща от първа необходимост заедно с някои дрехи за Блейк, тъй като бяха почти еднакви по размер. Блейк не спореше дали да се обръсне сам. Той просто седна на стола и наклони глава назад.
Елис се приближи, като погледът ѝ се спря на дългата линия на гърлото на Блейк, където пулсът му пулсираше толкова изкусително. Тя облиза устните си. Какво ли щеше да е да го опита?
Престани – упрекна се тя веднага. Той се нуждае от помощта ти, а не от твоя егоизъм.
Тя насъпониса врата на Блейк, като работеше бързо с бръснача, за да не се налага да бъде толкова близо до него.
Ароматът на Блейк беше смесица от нервност, умора и още нещо. Нещо пикантно, което Елис не можеше да назове, тъй като досега не беше успяла да определи естествения аромат на Блейк под маскиращите миризми на кръв и смърт. Пулсът му се учестяваше всеки път, когато тя правеше черти с бръснача. Дали се притесняваше, че вампир държи остър предмет на гърлото му? Чудеше се дали няма да я обземе жажда за кръв, ако случайно нарани кожата му?
– Няма опасност да се нахраня от теб – каза му Елис, след като той трепна, когато тя се наведе близо, за да се обръсне под челюстта му. Дори с полепналите по лицето му капки крем за бръснене, без предишната му рошава брада, той беше по-красив, осъзна за пръв път Елис.
– Все още ли мириша твърде лошо? – Подигра се той.
„Не. Миришеш прекрасно и бих искала да заровя кътниците си в гърлото ти и да чуя как стенеш, докато смуча кръвта ти.“
– Не съм, ами гладна – заекна Елис. Къде беше изчезнала ледената ѝ отпуснатост? Защо той я беше засегнал толкова много?
Тя завърши с последното възходящо движение на бръснача и скочи назад, за да направи жест към дрехите на леглото.
– Това е за теб. Аз ще изляза, докато се преоблечеш.
Елис почти избяга от стаята, като затръшна вратата и се облегна на нея, докато стискаше бръснача в ръка.

Назад към част 7                                                                 Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!