ДАРСИ
Събудих се от звука на вятърни камбанки, които звъняха на моя Атлас, и радостта ме обзе, когато се изстрелях от леглото.
Днес е денят!
Сърцето ми подскочи развълнувано, докато тичах през стаята си към бутилката, която седеше на светлината на утринното слънце пред прозореца. Жълтият кристал излъчваше ярък блясък там, където плуваше на дъното на течността. Той се беше превърнал в напълно прозрачен, точно както беше казано в инструкциите. Ура!
Използвах звездната карта на моя атлас, за да се насоча към Северната звезда, след което седнах на пода с бутилката и си поех спокойно дъх. Молех се с цялото си сърце това да се получи, когато отвинтих капачката и до носа ми достигна аромат на нещо небесно сладко. Надявах се да се получи.
Изсипах малко в устата си и останах възхитена от вкусната напитка, като преглътнах преди да спра. Не исках да рискувам възможността да съм сбъркала рецептата и да съм на път случайно да се отровя.
Протегнах ръка, за да докосна косата си, а надеждата ме изгаряше като сияйна звезда.
Хайде. Моля те, порасни.
Очите ми се насълзиха, докато чаках, дърпайки кичурите си, молейки ги да се удължат.
– Расти, по дяволите.
Прокарах пръсти по плешивото петно в задната част на главата си и сълзите пламнаха по-силно, заплашвайки да паднат.
Мека, буйна коса се впи в дланта ми и от мен се изтръгна писък на възбуда, когато нов сантиметър израсна по цялата ми глава.
– Да!- Изправих се, накланяйки бутилката в устата си и изливайки я цялата в гърлото си.
Затичах се към банята, отворих вратата и се втурнах към умивалника, за да се огледам в огледалото. Тя вече беше по-дълга – до брадичката ми, после до врата, до раменете.
Извиках от възторг, тичайки на място, докато прокарвах пръсти през тъмните, копринени кичури. Те се спускаха по целия ми гръб, може би дори малко по-дълги, отколкото ги бях имала преди. Навих ги около пръстите си и посегнах под тях, за да проверя за плешиви участъци. Нищо. Отново бях цяла. И се чувствах по-силна от всякога.
Втурнах се обратно в стаята си с радост, която бушуваше в сърцето ми.
Грабнах атласа си, почуквайки по хороскопа ми с широка усмивка на лицето. Днес трябваше да изтърпя задържането с Орион, докато бях заклещена в компанията на Наследниците, но дори това не беше в състояние да развали настроението ми.
Добро утро, Близнаци.
Звездите проговориха за твоя ден!
Днес ще се окажете във властта на една Везна, но дерзайте, Везните са склонни да предлагат справедливост във всичко, което правят. Ако следвате естествения тласък на знаците си, ще откриете, че денят протича много по-гладко. Все пак внимавайте, тъй като през следващите седмици Меркурий се приближава към ретроградност, звездите се чувстват по-нестабилни. Едно просто хвърляне на монета може да промени деня ви към по-добро или към много по-лошо.
От вашите действия зависи накъде ще задуха вятърът.
Добре, това прозвуча доста позитивно. Усмивката все още беше запечатана на лицето ми и щях да се погрижа звездите да я запазят там до края на деня.
Не ми оставаше много време, преди да се срещна с Орион в зала „Юпитер“, за да започна задържането си
– Моля те само, недей да ме биеш! – Побързах да отида до „Кълбото“, за да си взема малко закуска преди това.
В кампуса беше тихо и спокойно, чуваше се само чуруликането на птичките и шумоленето на листата от вятъра. Над главата ми се движиха сенки и аз притиснах ръка към очите, взирайки се нагоре, за да забележа група харпии, които летяха под светлината на зората.
Досега не бях виждал нито една от тях в преместения им вид и се възхитих на красотата им. Освен че приличаха на птици, те все още приличаха предимно на феи. Крилете им имаха сребрист оттенък, който на изгряващото слънце проблясваше в розово. Телата им бяха покрити с бронзови и медни брони, а краката им се бяха превърнали в остри нокти.
Смехът се носеше от тях, докато се въртяха във въздуха, и за миг бях запленена да ги наблюдавам. Майка ми беше принадлежала към техния орден. И гледката на играта им в небето ме накара да се надявам, че и аз мога да се превърна в една от тях. Нейната кръв течеше във вените ми, но и тази на баща ми. Хидра. Изтръпнах при тази мисъл. Със сигурност не исках да бъда петдесетглав гигантски звяр, който обикаля из кампуса като статист в „Джурасик парк“. Не, благодаря.
Когато влязох в „Кълбото“, намерих мястото предсказуемо празно. Дори Джералдин не беше станала толкова рано, за да ни приготви обичайната си закуска. Макар че това вероятно беше, защото най-накрая беше разбрала, че Тори не се показва пред никого преди девет сутринта през уикендите. И дори това беше рядкост.
Насочих се към девствения бюфет с лъскави сладкиши и вани със зърнени храни, които както винаги бяха готови и чакаха. Никога не бях виждал нито един служител в Академията извън факултета, затова се зачудих дали този вид работа се извършва с магия.
Взех си кроасан и чаша кафе, огледах голямото помещение и се зачудих къде да седна. Очите ми попаднаха на извития червен диван на наследниците, когато отхапах голяма хапка от кроасана.
Не мога да седна там. Мога ли?
Почувствах се по високо от нахлулото в мен опиянение, тръгнах покрай масите и се озовах пред дивана. Огледах се наоколо, за да проверя дали съм сам, след което се срутих в центъра му, поставяйки кафето си на масата. Почувствах същия порив, който си представях, че Златокоска е почувствала в къщата на трите мечки, и се захилих, когато няколко трохи паднаха на седалките от двете ми страни.
Погледът ми все се стрелкаше към вратата. Знаех, че си играя с огъня; наследниците имаха задържане с мен днес и със сигурност щяха да си вземат закуска, преди да е започнало. Но се чувствах твърде добре, когато им се противопоставях, за да спра.
Когато преглътнах последната хапка от кроасана, вдигнах кафето си и го дръпнах към себе си твърде прибързано, като го разплисках по плюшената повърхност (е добре, и малко по коленете ми). О, дяволите.
Изправих се и се върнах към масата за закуска, за да взема няколко салфетки, когато вратата се отвори. Движех се като вятър, падайки на най-близкия стол, а сърцето ми биеше лудо, докато четиримата наследници влизаха един след друг.
Отказах да погледна към изцапания с кафе диван, вместо това се съсредоточих върху допиването на питието си с глава, наведена под ъгъл от тях, а косата ми създаваше завеса между нас.
– Донеси ми паничка с шоколад, Макс – поиска Сет и падна на мястото си, след което веднага се изправи. – Ей! Какво е това?
– Какво?- Попита Дариус, като се прозя, докато се придвижваше към него.
– Някой е разлял кафе върху седалката ми.
Хаха, гадняр.
Макс се насочи към масата за закуска, хвърляйки поглед към мен, а намръщената му физиономия се задълбочи. Но за щастие не произнесе нито дума.
– Мислех, че сестра ти е тази, която ще се присъедини към нас в задържането?- Калеб изведнъж мърмореше в ухото ми и аз се стреснах. Той се наведе близо до врата ми, отмествайки косата ми, за да може да получи достъп до гърлото ми. Устните му се докоснаха нежно до кожата ми и аз се дръпнах от ужас.
– Аз не съм Тори – изригнах, избутах го назад и със същото движение изхвръкнах от стола си. И винаги ли той докосва сестра ми толкова ужасно интимно?
Кейлъб ме гледаше с бръчка на челото.
– Това шега ли трябва да е?- Той се усмихна закачливо, но аз поклатих глава, усещайки, че всички наследници вече гледат в моя посока.
Сет потърка задната част на мокрите си панталони и се запъти към мен с присвити очи.
– Кой ти помогна?- изръмжа той, а гласът му беше лишен от топлина.
Застанах на мястото си, а ръката ми бе стиснала здраво чашата с кафе.
– Помогнах си сама. Мога да прочета книга в библиотеката, Сет. Това не е атомна физика.
Очите му се стесниха до още по-остри прорези, докато се взираше в пълната ми с коса глава. Бавно поднесох кафето към устните си и отпих глътка, като отчаяно се опитвах да не показвам колко уплашена се чувствам. Но това чувство не беше толкова силно, колкото песента, която се разливаше от сърцето ми в отговор на изражението му. Защото бях спечелила. И онази опашка от синя коса около китката му не означаваше толкова много, колкото вчера.
Погледът му падна върху чашата с кафе в ръката ми и сърцето ми се разтрепери. Тъмна усмивка дръпна устата му и той сгъна ръцете си.
– Хей, момчета, изглежда, че тази Вега е изпробвала трона тази сутрин.- Той пристъпи по-близо и сенките на другите наследници се приближиха.
Устата ми пресъхна, докато очите ми се стрелкаха между тях, а страхът се плъзна по тялото ми.
– Седяла ли си на нашия диван?- Макс попита така, сякаш бях направила много по-лошо нещо.
– Ти не го притежаваш – изригнах, преди да успея да се спра.
Групата се затвори по-плътно и косъмчетата по тила ми настръхнаха.
Глупости, глупости, глупости. Не трябваше да ядосвам семейството на мечките. Златокоска определено беше изядена в оригиналната версия на тази история.
– Всъщност, скъпа, ние го притежаваме – каза Кейлъб.- Това място нямаше да е нищо без финансирането на Небесните семейства.
– Така че се извини – прошепна Макс близо до ухото ми, но не използва сиренните си сили срещу мен.
Стиснах устни, отказвайки да го направя. Ако го направех, щях да се предам. Да се преклоня пред демонстрацията на силата им. И дори да понеса последствията от това, трябваше да отстоявам позицията си.
Само моля да не ми отнемат косата отново.
Дариус си играеше с малка огнена сфера в дланта си.
– Защо Орион те е задържал, Гвендалина?
Засмях се на името, като гледах как магията в ръката му се усуква и навива.
– Това е между мен и него.
– Ооо, тайни с Орион – подига се Сет.- Винаги си го гледала с ебати очите. Имаш ли неприятности заради това, че се опита да разтвориш краката си пред учител, бейби? Предполагам, че учениците не се интересуват от теб, така че трябваше да търсиш другаде. Ще се погрижа да го попитам за всички подробности по-късно.
Отровата в думите му се плъзна във вените ми и аз изкопах дълбоко куража си, търсейки отговор на злобния му въпрос.
– Е, предполагам, че това е разликата между нас, Сет. Бих прекарала остатъка от следобеда в повръщане, ако някой ми разкаже подробности за сексуалния ти живот. Но ти изглеждаш ужасно заинтересуван от моя. Сърцето ми заби в хаотична мелодия, докато се хващах за единствената обида, която знаех, че е влязла под кожата му. Побоят, който Тайлър си беше навлякъл за това, че намекна, че Сет се интересува от мен, беше ясен показател за това колко много го е притеснило това. И макар да знаех, че няма да изляза невредима от тази кавга, знаех също, че да отстоявам позицията си е единственият начин да оцелея в тази Академия. Освен това, след като се сдобих отново с косата си, все още бях решена да остана на върха на света днес. Независимо от всичко.
– Може би затова е тук – подхвърли Макс и аз се обърнах към него с въпросителна гримаса.- За да може Орион отново да ги разтвори.
– Върви по дяволите – изсъсках аз, а кръвта туптеше по всеки сантиметър от кожата ми.
– Престанете – каза Дариус и ме изненада.- Орион не би посегнал на дъщерята на Дивия крал. Той има повече класа от това.
Кейлъб удари рамото си в това на Дариус.
– Забравих, че вие двамата сте близки приятели.
– Не сме близки приятели – каза Дариус категорично, но се усмихна, когато Кейлъб се обърна.
– Не, определено не сме, господин Акрукс – гласът на Орион проряза стаята и групата се раздели, за да го погледне. Той стоеше на вратата с тениска и дънки, приличаше на един от нас с небрежното си облекло и младежкия си вид. Зачудих се колко по-възрастен от нас е всъщност; не можеше да е повече от няколко години.- Особено след като всички вие ме оставихте да ви чакам в зала „Юпитер“. Всички вие току-що прибавихте допълнителни два часа към деня си, което означава, че слънцето отдавна ще е залязло, когато тръгнете да ядете каквото е останало за вечеря тази вечер.
– По дяволите – изпъшка Макс и сърцето ми леко се сви.
По дяволите, защо този ден се опитва да ми развали настроението?
Дариус провери часовника си и се намръщи на Орион.
– Избрал си днешния ден, за да дойдеш навреме за първи път в живота си?
– Да – Каза Орион, усмихвайки се мрачно.- Подготвил съм ви много неща и просто нямам търпение да започнем.- Той погледна към мен с намръщен поглед.- Къде е сестра ти?- попита рязко той.
– Еми тук?- Отговорих и намръщената му физиономия се задълбочи.- Как се казваш?
Прокарах ръка в косата си.
– Аз съм Дарси, сър.
– О – прошепна той и гърлото му се размърда.- Е, последвайте ме.- Той се отправи към вратата с тъмна усмивка, която накара стомаха ми да се свие.
Макс мина грубо покрай мен, последван от Сет, който се блъсна в другото ми рамо. Глупаци.
Оставих няколко метра между нас, докато ги следвах, оставяйки чашата си с кафе на една маса, докато вървях, чудейки се дали наистина ще ми се размине инцидентът с дивана.
Орион тръгна с бърза крачка пред групата, насочвайки се към Плачещата гора. От безгрижната аура, която витаеше около Наследниците, предположих, че няма да ни пребият и оставят да умрем в гората.
Отпуснах се малко, когато се насочихме към дърветата, а Наследниците не ми обръщаха внимание. Орион тръгна по пътеката до Виещата ливада и аз се намръщих, когато спря пред комплект лопати. Той се обърна към нас, а очите му блестяха с една от онези усмивки, които казваха, че е на път да направи нещо зло.
– Първата половина от задържането ви ще бъде прекарана в копаене на дупка с дълбочина осем фута на поляната.
Сърцето ми се сви притеснено. Той наистина ли иска да направя това? Не бях точно създадена за тежък труд с моите слаби ръце и малък ръст.
Кейлъб грабна една лопата, а Орион го хвана, преди да си тръгне.
– Ще копаете дупката като екип, Алтаир.
Кейлъб се стъписа.
– Знаеш, че нашият Орден работи по-добре сам.
– Така правят и драконите, а не съм чул Дариус да се оплаква. А сега се захващайте за работа. Без магии.- Орион сгъна ръце, а изражението му говореше, че времето за въпроси е свършило.
Свъсих вежди от начина, по който небрежно нарече Дариус с първото му име. А когато му подаде една лопата, Дариус дори му благодари. Изглежда, че теорията на Джералдин за тях е била вярна. Те бяха много повече от просто приятели. Бяха свързани с чрез тези марки по ръцете си.
Дариус се отдалечи с другите момчета, а аз се придвижих напред, за да взема лопатата си. Орион я взе и ми я подаде. Преди да я взема, той хвана ръката ми, прокара палец по дланта ми и ме побиха тръпки. Повтори процеса и с другата ръка, след което притисна показалеца към устните си.
– Това ще спре протриването на кожата ти – прошепна той.
Взирах се в него с пълна изненада, когато той ми подаде лопатата и се отдалечи.
– Благодаря – казах объркано, докато пристъпвах покрай него, проправяйки си път през високата трева и пъстрото множество от ливадни цветя, докато вървях към наследниците. Четиримата бяха образували кръг и вече се бяха заели да копаят дупката.
Гърдите ми се свиха, докато се приближавах, очаквайки всеки момент да погледнат нагоре и да ме засипят с обиди. Но не се стигна до обиди, а до една лопата, пълна с кал, която ме удари право в лицето.
– Ах!- изкрещях, изплювайки калта, докато всички те ревяха от смях.- Тъпаци.
– ПАДНИ И МИ ДАЙ ПЕТДЕСЕТ СЕТ КАПЕЛА!- Избухна Орион и аз избърсах калта от очите си, забелязвайки го да се качва на един висок стол, който изглеждаше по-подходящ за спасител, отколкото за вампир в полето.
Кой, по дяволите, го е сложил там?
Сет вече беше напрвил половината от сериите си с лицеви опори, когато се присъединих към кръга, отмятайки назад новата си коса, която сега беше изцапана с кал, докато свалях един ластик от китката си и я връзвах на плитка. Разположих се между Кейлъб и Дариус, като исках да бъда колкото се може по-далеч от другите двама. Не че Дариус и Кейлъб бяха кой знае колко по добри, но нито един от тях не беше човекът, който беше отрязал косата ми, нито този, който беше изкарал най-дълбокия ми страх от устните ми.
Дариус работеше като машина, хвърляше пръста от лопатата и удряше с ботуша си по ръба, за да я забие по-дълбоко. Опитах се да подражавам на стила му, като забих лопатата толкова дълбоко в земята, колкото успях, преди да изхвърля пръстта зад себе си на купчина.
Моята купчина беше забележимо по-малка от тази на останалите, тъй като те работеха в ритъм, вече бяха направили дълбок разрез на земята.
Скоро ми се наложи да си поема дъх, отчаяно исках вода, докато избърсвах потта и калта от челото си.
– Вега!- Орион ме подкани и аз с благодарност оставих лопатата на земята. Бях малко замаяна, докато се изкачвах до високия му метален стол, където той седеше на няколко метра над главата ми. Сега над него беше разположил голям чадър, а в ръката си държеше шише с кафе, което очевидно беше донесъл със себе си. Атласът му беше подпрян на коляното и изглеждаше така, сякаш се наслаждаваше на сутринта, докато гледаше към изцапаната ми с кал кожа с ярка усмивка. Благодарение на магията му поне нямах мехури по ръцете си.
– Вода.- Орион махна с ръка и водата се събра във въздуха пред мен, като се превърна в блестяща сфера. Орион ми подхвърли чаша и аз я хванах в последната секунда. Водата падна направо в нея с плисък и аз я изгълтах жадно,
– Това е фаворизиране, сър!- Обади се Кейлъб.
– Прав си, колко грубо от моя страна!- Изкрещя в отговор Орион, вдигна ръка и върху всички наследници се изля пороен водопад. Макс кукуригаше като петел, удряше се в гърдите, сякаш подтикнат от проливния дъжд. Останалите не изглеждаха толкова щастливи, тъй като водата продължаваше да се сипе върху тях.
От гърлото ми се изтръгна смях, а Орион ми намигна.
– Е аз имам малки проблеми, мис Вега.
– С какво, сър?
– Да ви разгранича от сестра ви – каза той с тих глас, който си представих, че само аз мога да чуя през проливната буря, която все още хвърляше над наследниците.- И така и не отговорихте на въпроса ми. Син или зелен?
Усмивка изкриви устните ми и аз свих рамене, решавайки да го оставя в продължаващо напрежение по този въпрос, и се върнах, за да се присъединя към групата.
– Искам отговор до залез слънце – извика той след мен и усмивката ми стана още по-широка.
Тръгнах към проливния дъжд на Орион, когато той се смекчи до локален дъжд. Въздъхнах, докато охлаждаше нагорещената ми кожа и отмиваше калта, покрила дрехите ми. Наведох се, за да взема лопатата си, но Дариус стигна пръв до нея, замахна с нея и я подхвърли на Сет. Сет я хвърли на Макс, а той – на Кейлъб. Аз се хвърлих напред, за да я взема, а Кейлъб я изстреля над главата ми обратно към Дариус с лаещ смях.
– За бога – изсумтях аз, без да се впускам в играта им, като свих ръце.
Дариус ми я протегна и аз се пресегнах да я взема. Обвих пръстите си около края и той рязко дръпна, за да ме привлече към себе си. Кракът ми се подхлъзна в калта и нечий крак се стрелна пред мен, за да ме довърши. Приземих се по гръб със силен плясък и около мен се разнесе смях.
– ДАЙ МИ ПЕТДЕСЕТ АЛТАРА!- Орион изръмжа, така че предположих, че Кейлъб е бил този, който ме е спънал. Изправих се на крака с гримаса, като избърсах калните си ръце в дънките.
– Той се превърна изцяло в треньор по питбол. Беше само малко забавление – измърмори Кейлъб, излезе от дъжда и се спусна да прави своите опори. Не можех да не забележа набъбването на мускулестите му ръце, докато се движеше нагоре-надолу в свирепо темпо. Обърнах се, като вътрешно се изругах, докато забивах лопатата си в земята. Водата улесняваше преместването на калта и аз с облекчение хвърлих огромна лопата през рамо.
– Арх!- Кейлъб извика и аз се задъхах, когато осъзнах, че съм изхвърлила калта върху него.
Той скочи на крака, а устата му се изкриви в усмивка и сърцето ми се забави малко, докато отразявах усмивката му.
– По-добре внимавай, Вега – каза той, докато минаваше покрай мен, но в думите му нямаше нищо от гадостите, които другите наследници продължаваха да хвърлят по мой адрес.
– Дъждовните капки продължават да падат върху главата ми – пееше Сет, а бялата му риза беше станала напълно прозрачна, за да разкрие мускулестото му тяло – Но това не означава, че очите ми скоро ще станат червени, плачът не е за мен. Защото никога няма да спра дъжда, като се оплаквам…
– Затваряй си устата!- Изкрещя Орион.- Опитвам се да се концентрирам тук.
– Пак ли гледате порно, сър?- Изстреля с усмивка Сет.
– Да, майка ти наистина се е подобрила от последното издание насам – отговори той, без да пропусне нито един момент, и лицето на Сет се свлече в гримаса, когато от гърлото ми се изтръгна смях.
– Знаеш ли кой винаги гледа порно?- Каза Макс.
– Ти?- отвърнаха останалите три момчета в един глас.
Всички избухнаха в смях и аз се преборих с желанието да се присъединя към тях.
– Много смешно – сухо каза Макс.- Имах предвид Уошър. Той се измъкна в час онзи ден, за да изгледа едно.
– Лъжец – засмя се Дариус, а аз смръщих нос.
– Пш – Кейлъб махна с ръка на Дариус.- Аз дори нямам водна магия, но всеки път, когато отида на тяхна територия, чувам, че Шайбата гледа порно. Този човек е пристрастен към похотта, заклевам се.
– Вярвам в това – казах си аз, но всички се обърнаха към мен, вдигнали вежди, сякаш не можеха да повярват, че съм се осмелил да се включа в разговора им. Прибрах един разпуснат кичур коса зад ухото си, чувствайки се неловко под техния поглед.
– О, да, как така?- Попита ме Кейлъб, като ме погледна с недоумение.
– Той е поел класа ми по Таро – казах аз, чувствайки се малко неудобно от това, че всички ме гледат.- Но ние дори не четем карти, той ни накара да правим хиромантия, за да може да лапа от всички.
– Ха, няма как – засмя се Кейлъб.- Гадно за момичетата.
– Не само за тях, брато – каза Дариус.- Виждал ли си тоалетите, които момчетата трябва да носят в часовете по водни стихии? Този гад иска да види боклуците ми всеки път, когато се появя там.
– Знам, а може ли банските костюми да са с по-дълбоко деколте на момичетата?- Отговорих, като извърнах очи.
– Не го казвай пред него, защото ще намери начин да го направи – пошегува се Дариус с мен и аз се засмях заедно с него малко нервно.
Боже мой, Драконът всъщност поне веднъж говори с мен като с равна.
Забелязах, че Сет наблюдава общуването ни с настървение. Той хвърли поглед към Орион, след което продължи да работи, а гледката на плитката от косата ми на китката му отново ме изправи на нокти.
Беше пладне, когато дупката беше изкопана, и ние стояхме на дъното на осемметровата яма, потънали до глезените в кал, измокрени до кости и адски уморени. Е, поне аз бях. През последните няколко часа бях губила почва толкова пъти, че бях покрита с мръсотия, но бях свършила своята част от работата. Болящите ми ръце бяха доказателство за това.
– Надявам се, че всички сте се насладили на сутринта, както и аз – обади се Орион.- Излизайте.
Кейлъб създаде тънка платформа от пръст, която се извиваше спираловидно под него, за да може да изскочи на върха. Макс се задвижи нагоре с въздушна струя от дланите си, а Дариус заби с огън път в стената на ямата, създавайки проход до върха. Сет също се задвижи с въздух и аз разтрих пръстите си, устата ми пресъхна, докато и петимата се взираха в мен, очаквайки с нетърпение. Знаех, че можех просто да използвам пътеката на Дариус, но исках да го направя сама и да докажа компетентността си.
Макс се ухили, като побутна с лакът Дариус до себе си, който избухна в смях.
Ставах все по-добра в контролирането на въздушните си сили и докато затварях очи, за да блокирам четирите подигравателни лица, насочени под ъгъл към мен, усещах налягането на въздуха в тялото си, изтласквайки го от ръцете си.
Изстрелях се към върха с висока скорост и триумфът ме връхлетя. С един удар на сърцето късно осъзнах, че съм забравила да се прицеля, и се блъснах с пълна сила в Сет, като го повалих на земята. Той ме погледна шокирано, а аз се отскубнах от него с пламтящи бузи. Някой протегна ръка към мен и аз погледнах нагоре, откривайки Дариус там.
– Слабо усилие – каза той с усмивка и аз неохотно хванах ръката му, докато ме дърпаше нагоре.
Орион ни погледна с миг на забавление в очите, след което посочи Кейлъб.
– Алтаир, запълни тази дупка.
Кейлъб пристъпи напред, като овладя купчините пръст около себе си и я натика цялата в дупката, която бяхме пропилели цялата сутрин, за да изкопаем. Макар че, като погледнах между групата ни и се замислих за начина, по който няколко от наследниците се бяха отнесли с мен като с истинско човешко същество на няколко пъти днес, се зачудих дали все пак е било пропиляно.
Орион ни поведе обратно към центъра на кампуса и по целия път до зала „Юпитер“. Влязохме вътре и го последвахме през атриума до стълбището отвъд голяма мраморна арка. Той се изкачи няколко етажа с бърза крачка, а ние тичахме след него и скоро стигнахме до дълъг коридор и спряхме под люк на тавана.
Орион скочи нагоре, като се хвана за таблата, ризата му се повдигна при това и ми даде възможност да видя стегнатите му коремни мускули. Бузите ми почервеняха от горещина, а желанието се разгърна в корема ми. Забелязах, че погледът на Сет също се задържа върху него и бях само леко изненадана да осъзная, че той явно е замахнал и в двете посоки.
Докато се обръщах към Орион, за да скрия изчервяването си, забелязах редица метални мистрии и големи черни ръкавици, поставени на възглавницата на прозореца. Намръщих се, докато се опитвах да разбера какво ще правим.
Орион свали една стълба, а аз се загледах в облаците над мен, а над главата ми се носеше звукът на брулещия вятър.
– Нагоре – нареди той, докато се взирахме в него. Раздаде мистриите и дебелите ръкавици на наследниците, които продължиха напред и изчезнаха на покрива.
– Цялата сте мокра – отбеляза той, а очите му се спуснаха по тялото ми. Кимнах в отговор, без да мога да накарам езика си да работи, докато той ми подаваше мистрия и чифт ръкавици.- Още ли не са те научили да се подсушаваш в класа ти по въздушна стихия?
– Не, сър.
Изглеждаше толкова привлекателен, изражението му ме привличаше, а очите му запалваха пламък, който се завихряше в гърдите ми.
– Безполезно. Е, тогава се качвай – каза той и аз се придвижих към стълбата, като се хванах за първото стъпало.
Орион се приближи до мен и пръстите му докоснаха талията ми, едва забележимо, но аз го усещах навсякъде. По гърба ми се появиха леки тръпки, а по гръбнака ми преминаха небесни стрели. Под дрехите ми нахлуваше затоплен въздух, който ги изсушаваше почти мигновено.
– Благодаря – прошепнах за втори път днес. Какво му е станало?
Той хвана стълбата от двете страни на ръцете ми.
– Нагоре – въздъхна той срещу бузата ми и горещ восък сякаш се изля по всеки от краката ми, правейки почти невъзможно да се движа. Но някак си успях.
Изкачих се до люка, а дъхът ми секваше, когато пристигнах на върха на Юпитер Хол. Покривът беше покрит с червени керемиди, които се спускаха в лек наклон от двете ми страни и стигаха до отвесната пропаст долу. Орион скочи до мен и ме обърна с лице към другия край на покрива, където наследниците бяха групирани и гледаха мрачно.
Покритието на керемидите беше от гъста, сива субстанция, която приличаше на цимент.
– Един грифон, чието име не трябва да се споменава, се качи тук онзи ден – обяви Орион.- Пиян и във формата си на Орден. Явно това, което току-що е ял, не му е допаднало.
– О, Боже мой – издишах, осъзнавайки каква е тази каша.
– Грифоните са сериозно гадни – продължи ярко Орион.- Изсъхва твърдо като камък и може да ти докара парещ, петнисто лилав обрив в продължение на дни, ако го допреш до кожата си.
Наследниците веднага започнаха да си дърпат ръкавиците, всички с изключение на Макс, който сгъна ръце и поклати глава.
– Няма да го направя. Имам чувствителна кожа. Ще получа десет пъти по-силен обрив от всеки друг, който се докосне до тази гадост.
Ушите ми се наостриха при това. Това звучи като нещо, което с удоволствие бих видяла.
Приятелите му започнаха да се смеят, а Орион го погледна уморено.
– Ако откажеш, можеш да забравиш, че ще играеш в мача срещу Старлайт Академията следващата седмица.
– Но сър! Баща ми ще дойде да гледа този мач – оплака се Макс.
– Тогава захващай се – изръмжа Орион и тонът му предизвика трепет в мен. Когато не насочваше суровия си тон към мен, беше супер горещ.
Макс нахлузи ръкавиците, мърморейки проклятия под носа си, докато коленичеше до купчината екскременти на грифоните и започна да ги кърти. В момента, в който освободеше някоя буца, във въздуха се издигаше отвратителна миризма като на гниещо зеле.
Кейлъб се наведе и се изчерви, а Орион сбърчи нос.
– Долу вятърът Алтаир – насърчи го Орион и покри лицето си, докато отиваше към другия край на покрива.
Кейлъб вдигна ризата си над носа и промени позицията си, така че вятърът да духа встрани от него. Преместих се да коленича до собствената си купчина повърнато и въздъхнах, като започнах да ги остъргвам от керемидите с мистрията си.
Скоро ми се наложи да вдигна ризата си и да прикрия носа си, тъй като миризмата ставаше прекалено силна, когато все повече и повече от нещата се отчупваха. Докъто никой не гледаше, прибрах една буца от него в джоба си с надеждата, че Тори и аз ще можем да я използваме за отмъщение срещу Макс. Представете си, че ако успеем по някакъв начин да го размажем по него, красивото му лице щеше да е цялото на петна и лилаво…
Орион осигури няколко големи кофи и аз споделих една с Кейлъб, ние я напълнихме, докато Макс пое ролята да я носи напред-назад, за да я изхвърли в Плачещата гора.
Докато слънцето се спускаше все по-надолу в небето и аз започнах да мечтая за храна и горещ душ, забелязах, че Дариус се бави, седнал на далечния край на покрива заедно с Орион. Бяха обърнати с гръб към нас и разговаряха с тихи гласове. От време на време смехът им се носеше в нашата посока. Кейлъб и Сет вдигаха очи и ги поглеждаха, след което се връщаха към работата.
Макс се появи отново от последното си ходене до гората, като се издигна от земята, използвайки силата на въздуха, и се извиси над всички ни, докато губеше известно време в реене.
Орион беше твърде погълнат от разговора с Дариус, за да го забележи, а останалите наследници приеха това като сигнал да спрат да работят. Съсредоточих се върху работата си, като им обърнах гръб и се надявах Орион скоро да прекрати това задържане. Днес слънцето сякаш достигаше хоризонта по-дълго от всякога.
– Здравей, прасковке – каза Макс, като пусна кофата близо до мен и ме накара да подскоча.- Каква беше причината да те задържат?
– Тя не каза – отговори вместо мен Кейлъб, като се спусна до мен.
Макс сложи ръка на рамото ми и аз се дръпнах панически, вдигайки длан, за да се защитя. Още преди магията да изтръпне по върховете на пръстите ми, влиянието му взе връх, изпращайки поток от доверие и спокойствие чак до костите ми.
– И така?- Макс натисна.
– Откраднах звезден прах от кабинета на Орион – издишах и забелязах как Сет се приближава, а интересът му явно се засили. Беше вързал косата си на възел на върха на главата си, което подчертаваше острите ъгли на скулите му.
– Звезден прах?- Попита Сет.- За какво?
– Щяхме да се приберем вкъщи – думите се изплъзнаха от устните ми и едно малко вътрешно гласче ми изкрещя, че съм разкрила това.
Тримата се спогледаха и на лицето на Сет се появи пресметливо изражение. Той вдигна длан, рисувайки линии във въздуха, а мен ме обзе странно усещане за протичане.
Макс се усмихна, поглеждайки към Орион и Дариус, които все още бяха обърнати с груб към нас, докато седяха на ръба на покрива.
– Здравейте, професор Диксхит!- Макс изкрещя и умът ми се завъртя, когато нито Орион, нито Дариус отговориха, явно неспособни да го чуят.
– Перфектно – каза Сет студено.- Пусни я, Макс.
– Пич, Орион е точно там – изсъска Кейлъб и поклати глава, докато Макс ме пускаше.
Натискът на силата му бавно се оттече от гърдите ми и вместо това ме обзе страх. Сет ме издърпа на крака, привличайки ме в клетката, създадена от тялото му.
– Махни ръцете си от мен – изръмжах аз, привличайки магията към върховете на пръстите си. Огънят пламна и в миг на чист адреналин сграбчих ръцете му, обгаряйки плътта му. Сет стисна зъби, издърпа ме към ръба на покрива и отказа да ме пусне.- Защо не си тръгна? – поиска той, а в очите му проблясваше нещо, което почти приличаше на страх.
– Престани!- Изригнах, когато смехът на Макс ме удари в ушите. Кейлъб погледна между нас, челюстта му беше скована, а на лицето му имаше тъмна бръчка.
До носа ми се носеше аромат на изпепелена кожа, но Сет беше див, очите му пламтяха, докато отказваше да ме пусне.
– Защо?!- Той ме избута в ръцете на Макс и в момента, в който ме докосна, отново бях памук в ръцете му.
– Защо?- Макс повтаряше в ухото ми, докато силата му се увиваше около езика ми и ме караше да дам отговора, който те искаха.
– Защото тук се чувстваме като у дома си. Ние принадлежим тук.
– Знаех си.- Сет хвърли обвинителен пръст към мен.- Те наистина искат трона.
И тримата наследници изведнъж полетяха назад във въздуха и аз изтръпнах от изненада, когато бяха изхвърлени през ръба на покрива. Вместо да паднат, те се преобърнаха с главата надолу и увиснаха, сякаш държани за глезените, над огромната пропаст долу.
Орион се втурна покрай мен с навити ръкави и диво изражение на ярост.
– Вие хвърлихте шибаното заклинание за тишина зад гърба ми? Искате ли да ви изгоня?!- изръмжа той.
Дариус се придвижи до мен, прибрал ръце в джобовете си, като гледаше приятелите си със намрущено изражение.
– ОТГОВОРИ МИ!- Изръмжа Орион и аз забелязах учениците долу в кампуса да сочат нагоре към наследниците, увиснали над пътеката долу.
– Не, господине – заговориха те в един глас.
Косата на Сет се беше освободила от мъжкия му кок и се развяваше около него на вятъра. Той се опита да я задържи, но бях почти сигурна, че Орион е увеличил налягането на вятъра, за да го извие в още по-бурен порив.
– Това не са ли Небесните наследници?- един глас се носеше към мен отдолу, след което последваха смях и въздишки.
Представих си, че точно сега FaeBook се взривява, и един балон изпълни гърдите ми, замествайки тревогата ми от заплашителното им поведение.
Макс се взираше гневно в земята, докато учениците започнаха да снимат.
– Вие се изразихте, професоре. Пуснете ни.
– Добре – изръмжа Орион, махна с ръка и магията му ги освободи.
Задъхах се от шок, докато те се спускаха към земята, тичайки към ръба със сърце, което биеше като лудо.
Сет се преобърна с главата надолу, приземявайки се леко на краката си с цялата грация на ангел, а Макс се завъртя във въздуха, правейки шоу за зрителите на магическия вятър. Кейлъб се хвана за един стълб земя, като създаде стъпала, по които да се спусне до пътеката, и се поклони за стоящите там ученици.
Стиснах устни, докато фенките им се струпаха около тях, ръкопляскайки и кикотейки се.
– По дяволите – промълви Орион, като се премести и застана до мен.- Надявах се, че поне един от тях ще се прасне.- Не знаех дали се шегува, или не, но Дариус се разсмя. Така че очевидно беше шега.
– Те са недосегаеми – прошепнах аз, без да мога да откъсна поглед от групата долу, докато ръцете ми се свиваха в юмруци.
– Никой не е недосегаем – каза Орион с ръмжащ тон, който удари дълбока струна в сърцето ми.- Просто трябва да намериш правилните бутони, които да натиснеш, Блу.- Той снижи гласа си до таен шепот и се наведе близо до мен.- Или пък Зелена?