Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 20

СЕТ

Дарси никога нямаше да ми угоди след това, което и бях направил на есенното парти. Не беше предвидено това да се случи. Трябваше да се чувствам на върха на проклетия свят за това, че съм унищожил една от близначките Вега. Но сега по някакъв начин я бях преобщил в глудницата си. Направих я проклета Омега. Така че бях обвързан с нея и инстинктите ми горяха, казвайки ми да я преследвам и да я поставя на мястото ѝ за това, което току-що направи.
Задоволи ме или ме предизвикай, бейби. Хайде. Това ще ме подлуди, докато не го направиш.
Седях на едно от леглата обратно в стаята си и търпението ми се изчерпваше. Отблъснах Латиша, докато тя се опитваше отново да свали боксерките ми.
– Не съм в настроение!- Изръмжах и тя хленчеше, свивайки се до мен.
– Хайде, Алфа, пропускаш цялото забавление – каза Франк и падна до мен, така че голото му бедро се удари в моето. Започна да разтрива ръката ми и опря брадичка на рамото ми.
– Не, Франк…. не – казах полушеговито, когато той се опита да ме целуне. Отблъснах го, но Латиша се появи отново, дърпайки Алис за ръката. Устата ми се изкриви в малка усмивка, когато Алиса протегна ръка, за да подхване брадичката ми. Тя беше една от моите бети и винаги знаеше как да ме задоволи по-добре от повечето.
Тя избута Франк настрани и зае мястото му, като се наведе да целуне врата ми, отмятайки косата ми, за да се приближи. Латиша седна от другата ми страна и глупава усмивка разшири устата ми, докато и двете ме стискаха, облизваха и хапеха врата ми, изпращайки вкусни тръпки по гърба ми.
Може би в момента нямам нужда от Дарси.
Паднах обратно на леглото, навеждайки се да се почеша по главата, когато нещо ме полази. Отблъснах усещането и се съсредоточих върху големите гърди на Алис, която се беше разположила върху мен, навеждайки се, за да прокарам език по върха на зърното ѝ. Тя издаде гладен стон, но аз изгубих концентрацията си, когато вратът започна да ме сърби. Попипах задната част на главата си, но когато отново се придвижих към Алис, нещо по кожата ми започна да пълзи, сякаш малки крачета се движеха нагоре-надолу по мен.
– Арх.- Изблъсках Алиса от себе си и тя се свлече на леглото. Почесах се по ухото, по гърба и отново по главата.- По дяволите.
– Какво става с теб?- Алис се намръщи и през мен премина пламък на смущение.
Аз съм нейната Алфа, тя не може да ме гледа така!
– Нищо – измърморих аз, паднах върху нея и притиснах устата си към нейната, за да я разсея. Докато очите ѝ бяха затворени, посегнах да се почеша по задната част на бедрото си, тъй като и там започна да ме сърби ужасно.
Какво, по дяволите, се случва? Дали проклетата чистачка отново е използвала евтин прах за пране? Колко пъти трябва да ѝ казвам? Първокласно пране, веднъж на ден.
Латиша прокара ръка по гърба ми и аз се опрях в острите ѝ нокти с надеждата, че може да ме избави от това сърбящо зло.
– Ах! Бълха бълха!- Латиша изпищя и аз подскочих от тревога.
– Къде?- Погледнах към Алиса, а тя посочи обратно към мен.- Там!- Тя се претърколи, хвърляйки се от леглото, а останалите от стаичката ми започнаха да се отдръпват от мен.
Поклатих глава, но ужасният сърбеж отново се появи и аз свих юмруци, отказвайки да се почеша. Всички започнаха да обличат дрехите си и от гърлото ми се изтръгна хленчене.
– Ей, почакайте…
– Обичам те, Алфе, но не мога да имам бълхи точно преди междинните изпити!- Обади се Франк, тичайки към вратата.
– Аз нямам бълхи!- Изкрещях, докато повечето от моята глутница се втурнаха след него.
Сърбежът в скалпа ми стана прекалено силен и аз вдигнах ръка, забивайки нокти по главата си със стон на облекчение.
– Виж! Махам се!- Латиша дръпна една риза, вече на половината път през стаята.
– Това не е вярно!- Изръмжах.- Аз съм твоята Алфа!- Не можех да спра да се чеша, тъй като сърбежът се забиваше все по-дълбоко и аз драсках с нокти по себе си, нанасяйки червени ивици по кожата си.
Останалата част от моята глутница напусна стаята, а аз изпуснах ръмжене, разкъсвайки тялото си, тъй като сърбежът стана безумен.
– Върнете се – казах слабо, а от гърлото ми се откъсна хленч, когато ме изоставиха. Кухина изпълни гърдите ми, когато тишината се разнесе и вратата се затвори бавно.
Не мога да бъда сам. Мразя да съм сам.
Хвърлих глава назад и изревах, а траурният звук изпълни стаята ми и достигна до Въздушната кула. Но нито един от моята глутница не отговори.

Назад към част 19                                                        Напред към част 21

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *