ДАРИУС
Когато свърши почивката, се събрахме и се върнахме на терена, сякаш бяхме кралете на проклетия свят. Гневът все още се надигаше в червата ми, горещ и горчив, но не можех да му позволя да ме владее отново; трябваше да го насоча към този мач.
Изоставахме с осемнадесет точки. Осемнадесет! Струва ми се, че никога досега не сме влизали в такова неблагоприятно положение през второто полувреме. По дяволите, не бях сигурен, че изобщо някога сме влизали в неблагоприятно положение през второто полувреме.
Другият отбор вече беше излязъл на терена. До началото на второто полувреме оставаха още десет минути и те прекарваха това време в развличане на публиката.
Вдясно от мен учениците от „Звездна светлина“ все още ревяха песен за това, че Кейлъб се е хванал с пегас, и аз стиснах зъби, докато гледах към приятеля си.
Моментът на слабост, на който се беше поддал в съблекалнята, беше отстъпил място на студена, твърда ярост и той се взираше в трибуните на „Звездна светлина“ с яд в погледа си. Сега сред тях се носеха четири огромни надуваеми секс кукли „Пегас“, а мръщенето ми се задълбочи, когато забелязах собственото си име, изписано на една от тях, и имената на Сет и Макс на другите две.
Тълпата на „Зодиак“ изрева поредния хор „На наследниците не им пука!“ и в този момент ми се искаше това да е проклетата истина. Никога досега не бях изпитвал подобна подигравка. Разбира се, всички бяхме имали не една скандална или злобна история, отпечатана за нас, но никога досега не се беше налагало да стоим и да слушаме подобен вид подигравки.
Замислих се, че съм причинявал подобно унижение на хора безброй пъти, и за половин секунда се сетих за близначките Вега и начина, по който изглеждаха, след като Ланс извади Рокси от басейна. Но това не беше същото. Трябваше да направя това. Беше за доброто на Солария и потиснах гласчето в главата си, което се опитваше да постави под съмнение този факт с отмъщение.
Обърнах се, за да погледна към съотборниците си, но очите ми наистина бяха насочени към другите наследници, докато говорех.
– Как се справяте със силата си? Трябва да ги разбием с магията си тази половина – казах, като посегнах към сърцевината си, за да преценя своята. Въпреки факта, че използвах магия от началото на играта, кладенецът на силата в мен все още гореше яростно, особено след като през по-голямата част от почивката седях с торбата със злато, която бях донесъл в съблекалните.
– Три четвърти от силата е пълна – обяви Сет. Ръцете му бяха свити встрани, докато се бореше с желанието да се почеше отново. Той беше единственият от нас, който не можеше да попълни магията си по време на почивката на полувремето поради нуждата му от бягане под луната, за да го направи, но винаги се въздържаше да използва твърде много през първото полувреме точно поради тази причина.
Сега ще отида и ще си наваксам – обяви Макс и се отдалечи към мажоретния състав на „Звездна светлина“, като се бореше с гримасата от болката на лилавата си плът.
– Аз също трябва да допълня – добави Кейлъб, а погледът му се плъзна към края на игрището, където Вега стояха на местата и говореха с приятелите си. Всъщност обаче той не помръдна и имах чувството, че не искаше Рокси да го види разтреперан.
– Хайде, да покажем на тези задници от „Звездна светлина“ с кого си имат работа. Имаш шибана кралска особа за Източник – подканих го аз, като го плеснах по рамото и го поведох към тях. Орион вече ни беше изпреварил и тъкмо се промъкваше през силовото поле, за да заеме мястото си близо до близначките. Раменете му бяха стегнати от напрежение, а челюстта му бе заключена, докато гледаше право напред.
Пресякохме игрището и Рокси се огледа, когато ни видя да идваме. Тя стисна пълните си устни, но не показа друг знак, че пристигането ни я притеснява. Стиснах зъби и ми се искаше тя да трепне, за да може баща ми и останалите съветници да видят, че най-малкото се страхува от нас, но, разбира се, тя не го направи. Сестра ѝ стоеше до нея и презрителният поглед, отправен към нас, предизвика вълна от гняв в мен. За кого, по дяволите, се мислеха тези момичета?
За да стане още по-лошо, капитанът на „Звездна светлина“, Куентин, стигна до тях преди нас и им предложи дразнещ поклон и усмивка, от която ми се прииска да му избия зъбите. И възнамерявах да го направя веднага щом започнеше втората част. И двете момичета се засмяха на нещо, което той каза, усмихвайки се, сякаш беше най-забавният шибан глупак, който някога са срещали.
Тъмните очи на Рокси се преместиха към моите и за половин секунда усетих как ме присвива точно в центъра на червата, защото ми се стори, че тя почти насочва усмивката си към мен. Беше си направила рокля от една огромна риза за „Питбол“, която обхващаше бедрата ѝ и я правеше да изглежда така, сякаш току-що е изпълзяла от леглото ми и я е облякла. Идеята за това ме развълнува много повече, отколкото би трябвало, но когато тя се обърна, за да прошепне нещо на сестра си, видях, че името, отпечатано на гърба на ризата ѝ, не беше Акрукс, а Грус.
Разбира се, че е така. Престани да мислиш с пишката си и се върни в играта!
Капитанът на „Звездна светлина“ забеляза приближаването ни и се направи на ударен, но забелязах продължителните погледи, които близначките му хвърлиха, докато тичаше нанякъде.
– Наслаждаваш ли се на играта, скъпа?- Попита Кейлъб, когато се приближихме достатъчно, за да говорим с тях. Не пропуснах начина, по който очите на Рокси го проследиха, и факта, че в погледа ѝ имаше значително по-малко омраза, когато погледна към него, от тази, която насочи към мен. Предположих, че не я е стопил наполовина, но това все още ме вбесяваше.
– Разбира се – призна тя с широка усмивка.- Джералдин не е ли невероятна?
– Да, тя е шибаната пижама на котката – изръмжах, като ми се искаше наистина да мога да отправя обида към Цербер, но това момиче собственоръчно спасяваше задниците ни от пълно унищожение в този момент, така че дори не можех да се преструвам, че го правя. Без нея щяхме да бъдем жестоко прецакани.
– Може би тя трябва да е капитан – предложи Гвендалина с подигравателна усмивка.
– Може би трябва – съгласи се Ланс гръмко и аз се намръщих на приятеля си. Нямаше начин той да ми предложи някаква лоялност, когато ставаше въпрос за „Питбол“. Ако не бях най-добрият, тогава щеше да ми го каже в очите. Искаше ми се само да не изказва мнението си пред Вега.
– Просто имам нужда от едно бързо зареждане – каза Кейлъб и Рокси дори не трепна от това. Тя въздъхна, сякаш това, че ще я ухапе, беше проклето неудобство, и придърпа дългата си коса през рамо, за да му предложи достъп до шията си.
– По-добре побързай – добави тя.- Остават само две минути до края на почивката.
Погледнах към таблото, за да потвърдя казаното от нея, и докато погледна назад, Кейлъб я беше хванал в прегръдките си, а зъбите му бяха в гърлото ѝ.
Тя дори нямаше благоприличието да изглежда ужасена, пръстите ѝ се усукваха в косата му, докато той я държеше на място. Шибаната му ръка беше върху бедрото ѝ, като се плъзгаше по подгъва на ризата, и за момент наистина ми се искаше да му откъсна ръката.
Поклатих глава и се обърнах настрани от тях. Този гняв към Милтън се беше излял върху всичко, което правех днес. Просто не можех да повярвам, че той е направил такова нещо с мен. Той беше един от най-верните ми последователи, никога не бях усещал дори сантиметър непокорство у него, камо ли предателство от такъв мащаб, а не можех да го изхвърля от главата си. Ако не можех да се доверя на някой толкова предан като него, тогава на кого, по дяволите, можех да се доверя?
Погледът ми се плъзна по столовете над близначките, където седяха родителите ми, но не му позволи да се задържи там. Ако видех изражението на неудовлетвореност и разочарование, което знаех, че ще се появи на лицето на баща ми, тогава наистина щях да изгубя ума си.
Кейлъб освободи Рокси, като се наведе близо до нея, за да ѝ прошепне нещо в ухото, което я накара да се разсмее, докато аз стисках зъби. Той отдели миг, за да излекува ухапването на врата ѝ, и се върнахме обратно към игрището.
– Надявам се, че тази половина ще се справиш по-добре!- Извика след нас Гуен.
– Не може да се справят по-зле, нали?- Добави Рокси, а аз стиснах юмруци, за да не ги погледна.
Макс се приближаваше от другата страна на игрището, нервен от възбудената енергия, която току-що беше изсмукал от мажоретния състав на „Звездна светлина“, който сега се радваше не толкова ентусиазирано. Тъмна усмивка изпълни лицето ми при тази гледка и си представих, че на феновете на „Звездна светлина“ не им е харесало да гледат как техният отбор от мажоретки лапа по нашия Воден щит, докато той изсмуква цялото им настроение.
Отборът се подреди от двете ми страни, когато последната минута започна да се отброява и Престос се появи с метална стартова топка.
Куентин застана срещу мен и аз изръмжах в усмихнатото му лице. С удоволствие щях да му дам урок защо ние сме предопределени да властваме над Солария, а той се е запътил към средна позиция в някой забутан град.
Тълпата отброяваше секундите, но аз ги блокирах, целият ми свят беше насочен към капитана на отбора срещу мен. Той се опита да задържи погледа ми, но усмивката му се изплъзна и очите му затрептяха от загриженост миг преди да прозвучи свирката.
Изръмжах, като се втурнах право към него, обвивайки юмрука си в лед половин такт преди да го ударя в лицето му. Зъбите се срещнаха с кокалчетата ми и той бе захвърлен обратно в калта под огромно уууууу от тълпата.
Грабнах двайсеткилограмовата топка в ръцете си и започнах да тичам, изхвърляйки огнена магия в дъга пред себе си, докато спринтирах право към Ямата.
Всеки член на противниковия отбор скочи на пътя ми, но аз ги отблъснах със силата на заряда си и топлината на огъня си.
Двамата пазители на ямата от „Звездна светлина“ ме чакаха, когато стигнах до бронзовата плоча, обграждаща ямата, и магията ми се разпръсна, докато пресичах зоната без магия. Аз обаче тичах със заряда на препускащ слон и те нямаха никакъв шанс, когато се сблъсках с тях, поваляйки единия от тях на пода вляво от мен, а другия запратих обратно в Ямата точно когато забих топката върху него.
Обърнах се обратно към тълпата на „Зодиак“, размахвайки триумфално юмрук, докато те полудяваха.
За да допълни победата ми, Престос изкрещя:
– Паркър, аут си!- Тъй като Пазачът на ямата, когото бях повалил в ямата, не успя да се върне навреме от нея.
Вече имахме две точки стопени от преднината им и бях твърдо решен да си върна всяка точка, от която се нуждаехме, плюс още няколко. Нямаше да загубя този шибан мач.
Следващият рунд започна веднага и аз се усмихнах, когато пламтящата топка се изстреля от дупката в моята зона. Дамян, нашият резервен огняр, който зае мястото на Милтън, когато му забраних да играе, се втурна напред, за да вземе топката, а аз се нахвърлих върху двамата огнени играчи от „Звездна светлина“.
Техният Огнен щит се опита да ме пресрещне, но аз се блъснах в нея с пълна сила, като я повалих по задник в калта. Водният им защитник простреля Дамян с водна струя и топката излетя от ръцете му, преди да бъде грабната от земния им състезател Куентин.
Сет спринтираше на позиция пред мен близо до Ямата, а Макс се доближи до мен, докато атакувахме към топката.
Вълна от земна магия разкъса земята пред нас, хвърли Макс в мен и прати и двамата на земята. Макс изкрещя, тъй като натискът на моята тежест върху него засили изгарянето на кожата му. Тези задници от „Звездна светлина“ ще си платят за това, че са го саботирали по този начин!
Ланс ревеше неприлично срещу мен и аз скочих на крака, като отново се втурнах след топката, но беше твърде късно. Старлайт вкара гол и за да влоши нещата, Престос отново обяви
– Макс аут.
Устните ми се разтвориха от ужас, когато той се отдалечи, а аз се запътих обратно към Огнената четвърт в очакване на следващата топка.
Обикновено ледената топка се изстреля от Водната дупка, където бяхме с един играч по-малко. Нашият Воден защитник моментално беше повален от техния Воден страж, който я притисна към земята достатъчно дълго, за да я изхвърли. Междувременно техният Воден защитник успя да се обгради с въздушния и земния си защитник, докато тичаше към Ямата.
Хвърлих огнен взрив към тях, като повалих и тримата на задниците им, но някак си Водната гъркиня успя да закачи топката в ръцете на техния Огнеборец, докато тя падаше, и той заби топката в дупката за един дъх.
Поклатих глава, неспособен да повярвам на случващото се, докато ние възобновявахме позициите си, а яростта ми се натрупваше в нещо осезаемо.
Следващата топка се изстреля от Въздушната дупка, но Сет се беше почесал по проклетия си задник и пропусна играта. Кейлъб изтича да пресрещне Въздушния нападател на Звездна светлина, който моментално започна да свети в искрящо жълто, докато тичаше.
– Вижте, той отново преследва някакъв задник на Пегас!- Изкрещя някой.
Публиката на „Звездна светлина“ започна нова песен за сметка на Кейлъб. Алтаир обича Пега секс! Той е възбуден от рогата! Отново и отново думите се носеха от тълпата и Кейлъб се спъна, когато тя стигна до него, като пропусна шанса си да се справи с Въздушния нападател и му даде възможност да вкара отново.
Сърцето ми биеше извън ритъм, губех контрол над гнева си и бях изпълнен с ужасната шибана възможност, че всъщност можем да загубим този мач.