Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 35

ТОРИ

Бях странно разочарована от факта, че отборът ни загуби мача, и това чувство се засили от изражението на лицето на Джералдин, когато тя пресече терена. Изглеждаше наистина съкрушена и в стомаха ми се породи чувство за вина, защото знаех, че ние сме причинили това поражение.
Макс разкъса фланелката си и лилавите рани по кожата му засияха под светлината на сребристия купол над главата. Червата ми отново се свиха виновно. Наистина не бях мислила, че ще издържи играта с това вещество по кожата си и ще завърши с толкова тежки изгаряния по него, но той явно беше направил избора да остане. Донякъде бях впечатлена от отдадеността му, дори и да беше пълен кретен.
Огромен трясък огласи Дариус, който ритна една от пирамидите, което освободи топките, и аз не можех да не остана малко доволна от това колко разстроени явно бяха наследниците.
Слаба вибрация се разнесе из земята в краката ми и аз погледнах нагоре, когато огромният сребърен купол над главите ни започна да се прибира, позволявайки да се види синьото небе отвъд.
– Какво става?- Попитах.
– В купола се съхранява магията, която захранва зоната без магия около Ямата и силовото поле, защитаващо трибуните – обясни София.- Спускат го в края на мача, за да ги изключат. Това улеснява служителите по поддръжката при пренареждането на терена и прибирането на топките от Ямата.
– Готови ли сте да тръгвате, момичета?- Попита гръмко Нова зад нас и усетих как ръката ѝ с нокти каца на рамото ми.
– Къде ше ходим?- Попита Дарси объркано.
– О, забравих ли да кажа? Смятахме, че ще е хубаво медалите да се връчват от близначките Вега.
– Какво? Не, наистина не мисля… – опитах се да протестирам, но тя вече ни насочваше и двете към игрището, а учениците от Академия „Звездна светлина“ бурно ликуваха.
Дарси привлече погледа ми и можах да кажа, че и тя е толкова нетърпелива, колкото и аз, да се изправи пред всички тези хора, но явно беше твърде късно да я спрем.
Огледах се наоколо и забелязах, че Небесният съвет и съпругите им се групират около Лайънъл, който извади от джоба си торбичка със звезден прах. Явно никой от тях не искаше да остане и да гледа как другият отбор празнува победата си и със светкавица всичките осем изчезнаха.
Двата отбора се бяха подредили от двете страни на нисък подиум и ни чакаха, като всички членове вече бяха напълно излекувани.
Наследниците дори не ни погледнаха, а очите им бяха вперени в земята, докато те беснееха от разочарование. Зачудих се дали някога преди са губили в нещо подобно и имах силното усещане, че не са. Ако изпитваха дори частица от унижението, което ни бяха причинили, тогава бях сигурна, че си е струвало.
Усмивката се бореше да завладее лицето ми, въпреки че аз се борех срещу нея. Бях сигурна, че останалите ми съученици няма да оценят, ако се усмихвам като идиот, докато връчвам трофея на състезанието, но докато Сет въртеше пръстите на краката си в калта като разочаровано тригодишно дете, ми беше доста трудно да се спра.
Нова изръкопляска учтиво и пъхна плик в ръката на Дарси, преди да ми връчи златен медал, който висеше на червена панделка. Тя махна с ръка на Дарси, която нервно отвори плика.
– Фаворит на мача – каза тя и аз изтръпнах от изненада, когато гласът ѝ отекна над целия стадион.- Присъжда се на Джералдин Грус.
Най-накрая можех да дам воля на усмивката си, когато се огледах и видях как Джералдин изскача от мястото си в подреждането, а очите ѝ блестят от емоция.
– О, сладки лукови топчета!- Изпъшка тя, докато се втурваше към нас.
– Поздравления!- Казах ентусиазирано, докато поставях медала над главата ѝ.
Тя ме прегърна и ме вдигна от краката ми, докато празнуваше. Дарси също ни обгърна с ръце и се засмяхме, докато Джералдин се разплака от щастие.
– И поздравления за победителите в мача: Академията на Звездната светлина!- Добави гръмко Нова, когато не изглеждаше вероятно скоро да се освободим от Джералдин.
Тълпата от „Звездна светлина“ полудя, аплодисментите им бяха оглушителни, докато отборът скачаше нагоре-надолу в ентусиазирано празнуване.
Ниско ръмжене привлече вниманието ми и аз погледнах надясно, където Дариус стоеше почти толкова близо, че можеше да го докосна. Челюстта му беше стегната, гръбнакът му – твърд, а очите му горяха от ярост. Бързо отвърнах поглед от него, макар че не можех да не се радвам, че това го разстройва.
Бедният малък Дариус беше загубил любимата си игра. Представете си обаче колко зле бихте се чувствали, ако някой се опита да ви удави? Съвсем не че съм озлобена…
Нова подаде на Дарси букет цветя и ми връчи медал на зелена панделка, докато Звездния пристъпваше към нас, за да ги вземе.
Човекът придърпа и двете ни в буйна прегръдка, докато си вземаше наградите, и аз не можех да не се почувствам малко доволна за отбора, докато си проправяхме път през редицата, като връчвахме цветя и медали на всеки от тях, когато се приближаваха. Представях си, че победата над отбор, пълен с Небесни наследници, е нещо, което никой от тях никога няма да забрави.
Усещах как Дариус до мен излъчваше топлина, докато се бореше да запази самообладание, докато противника си проправяше път покрай нас, но не погледнах повече към него.
Последният играч на „Звездна светлина“, който се приближи до нас, беше капитанът Куентин. Той се усмихна широко, докато приемаше цветята от Дарси, като ѝ намигаше. Когато поставих медала на врата му, той ме прегърна плътно, а ръката му неслучайно се плъзна по дупето ми. Отблъснах го със смях, вълнението му беше заразително по начин, който ме накара да си помисля, че е сирена, но не се чувствах инвазивно, както винаги с Макс. Може би защото той не се опитваше да ми налага някакви емоции, а просто споделяше своите.
– Защо вие, момичета, не дойдете и не се забавлявате с нас в „Звездна светлина“ тази вечер?- Предложи той и аз не пропуснах да чуя внушителния му тон.
– Защо не се изнесете, докато все още имате останали зъби?- Каза Дариус, преди да успеем да отговорим.
Намръщих му се, но погледът му беше вперен в Куентин.
За моя изненада Куентин се засмя подигравателно.
– И като си помисля, че се притеснявахме да се изправим срещу Небесните наследници – каза той, насочвайки коментара си към мен и Дарси.- Оказва се, че все пак те не са толкова впечатляващи. Ще бъде жалко, ако Солария се окаже в ръцете на тези неудачници. Може би вие двете трябва да преосмислите идеята си да вземете короната?
Засмях се на наглото му поведение и се зачудих колко ли още ще е нужно, за да се пречупи Дариус.
– Да – отвърнах шеговито.- Може би все пак трябва да си вземем короните обратно.
Дарси също се засмя, като разроши дългата си коса.
– О, да – съгласи се тя.- Мисля, че една корона ще ми отива всъщност.
Куентин изкрещя от изненада, когато изстрел от нагрята енергия се заби в него като товарен влак и той бе катапултиран през половината игрище, преди да падне на земята.
Преди да успея да реагирам по какъвто и да е начин, открих, че един силно вбесен дракон ръмжи в лицето ми. Дъхът ми секна в белите дробове и примижах към него, докато той ръмжеше срещу мен.
Сет се приближи до Дарси и мен, а лицето му беше със същата яростна гримаса, докато другите двама се приближиха зад тях.
– Искаш ли да повториш това?- Попита Дариус, гласът му беше тих, а заплахата в него предизвикваше трепет в сърцето ми.
Дарси хвана ръката ми и аз почти я дръпнах крачка назад, но когато дланите ни се срещнаха, усетих как между нас се заражда кладенец от сила като бурна буря. Това не беше като когато споделях силата си с Дариус по време на обучението за огнени стихии. Моята магия и тази на сестра ми не се нуждаеха от никакво поощрение, за да се слеят една с друга. Бяха родени от една и съща утроба, имаха си безрезервно доверие, копнееха да бъдат заедно.
Някъде дълбоко в дъното на душата ми един воин плачеше да бъде освободен. Не исках да претендирам за трона, но защо, по дяволите, да не го направя? Този трон принадлежеше на баща ни. Във вените ни течеше кръвта на Дивия крал и в този момент аз самата се чувствах адски дива.
– Чухте ни – изръмжах право срещу него.
– Освен ако загубата не е повлияла на слуха ти?- Добави Дарси.
– Искате да кажете, че все пак ще се опитате да придявите претенциите си?- Попита Сет с изненада в тона.
– Това не е наша претенция – отвърнах мрачно.
– Това е наше изконно право – завърши Дарси.
Вълна от енергия премина през четиримата наследници, сякаш по някакъв начин общуваха помежду си, въпреки че никой от тях не откъсваше поглед от нас и не произнасяше нито дума.
– Добре тогава – каза мрачно Дариус.- Ако го искате, ще трябва да се борите за него.
– И да изпълзите от канавката, за да го поискате – добави Макс.
– После да се стремете да го запазите всеки, един, ден – изръмжа Кейлъб.
– Така че по-добре да сте готови – изсъска Сет.
Дариус и Сет се движеха толкова бързо, че едва имахме време да реагираме. И двете изхвърлихме свободните си ръце нагоре и общата ни сила се изстреля от нас във вълна от енергия, която успя да обедини и четирите елемента.
Четиримата наследници бяха изхвърлени далеч от нас и целият стадион изпадна в зашеметяваща тишина, докато се разбиваха в земята в далечната част на игрището.
За миг никой от тях не помръдна и Дарси и аз се отдръпнахме от подиума, докато напредвахме към тях, все още ръка за ръка със суровата сила, която се извиваше под кожата ни.
Всички, които се намираха в близост до нас, се разпръснаха, докато напредвахме, дори някои от тези на трибуните започнаха да се обръщат и да се отдръпват, сега, когато силовото поле беше паднало и нямаше какво да ги предпази от магията, която можехме да отприщим.
Наследниците се изправиха на крака и за миг се раздвижиха, докато ни гледаха. Макс и Кейлъб се отдръпнаха и за секунда не можах да разбера защо, докато Сет и Дариус не се запътиха към нас, а около отворените им ръце се разрази сила. Това беше начинът на феите, един срещу един, и когато погледът на Дариус се спря върху мен, разбрах какво чака.
Размених поглед със сестра ми и тя кимна, когато ръцете ни се разделиха. Моята собствена сила се върна обратно в кладенеца в мен и аз се борих за контрол над нея, докато Дариус напредваше.
Не бяхме имали нито един урок, в който да се обсъжда използването на магия в битка, но без съмнение знаех, че на Дариус не му пука за това.
Той щракна с пръсти към мен и огнено кълбо с глава на дракон се стрелна към мен с отворени челюсти.
Стиснах зъби и призовах вода, за да хвърля потоп по пътя му, като залях дракона и изгубих Дариус от поглед, докато потокът го скриваше. Преди да успея да измисля какво да правя по-нататък, Дариус скочи през проливния дъжд, защитен от собствената си водна магия, която раздели моята като прилив.
Той изстреля копие от лед право към мен и аз изкрещях, докато отскачах назад, спънах се, докато се борех да го избегна, и паднах в калта по гръб.
Погледнах Дарси, която беше понесена във вихъра, създаден от Сет, и сърцето ми подскочи от паника.
Дариус напредна бързо към мен и аз забих пръсти в почвата от двете ми страни, насочвайки лозите нагоре от земята, за да го вържат. Стотици лиани се плъзнаха около него, като се опитваха да го заключат в хватката си, но изгоряха от плътта му веднага щом се срещнеха с нея.
Претърколих се встрани, изкатервайки се на крака точно когато Дарси падна на купчина до мен, изхвърлена безцеремонно от магическия вихър на Сет. Тя изхриптя от кашлица, но със същото движение вдигна ръка, поглъщайки върколака в огнено кълбо. Преди да успее да нанесе каквито и да било щети, Сет открадна кислорода от пламъка, като го угаси мигновено.
Изстрелях още една водна вълна към Дариус, за да го забавя, докато хванах ръката на Дарси и я издърпах на крака.
Тя ми хвърли отчаян поглед, докато насочваше още вода към Сет, но той създаде стена от пръст, за да се предпази от нея.
Дариус отново проби водната ми атака с яростен замах на ръката си и двамата напреднаха към нас като хищници с притисната в ъгъла плячка.
Отстъпих назад, но кракът ми се плъзна по ръба на дупката и само хватката на сестра ми ме спря да не падна.
Погледнах надолу, за да видя как под мен се отваря Ямата, а в дълбините ѝ, заедно със сенките, почиват безброй топки.
– Дадохме ви възможност да ни се поклоните доброволно!- Изкрещя Дариус достатъчно силно, за да го чуе целият стадион.- Но изглежда, че за да се научите, трябва да бъдете поставени на колене!
В един глас той и Сет размахаха ръце към нас и аз нямах никакъв шанс да се защитя, преди струя ледена вода да се забие право в гърдите ми точно в момента, в който Сет хвърли порив на въздух към Дарси.
Паднахме назад с писък, падайки, падайки, после се блъснах. Въздухът се изтръгна от дробовете ми, когато се приземих по гръб в гъстата кал в основата на Ямата. Болката се разнесе из тялото ми и сълзите заплуваха в очите ми, докато стадионът отвъд нас избухна в радостни възгласи и смях.
Дарси изстена до мен, а аз примигнах, докато очите ми се адаптираха към тъмното пространство.
– Ако искате да се измъкнете оттам, ще трябва да си пробиете път през нашата магия – обади се Сет, като се премести да застане над дупката над нас с Дариус до себе си.- Което би трябвало да е лесно за някой толкова могъщ като вас двете.
Паниката премина по крайниците ми, когато той и Дариус започнаха да хвърлят магии върху покрива на дупката над нас. Блестящи цветове озариха въздуха, докато те поставяха заклинания над главите ни, за да ни държат в капан, и аз се разтреперих, докато се изправях на краката си.
Дарси се приближи достатъчно, за да може ръката ѝ да се допре до моята, докато чакахме да спрат.
Когато най-накрая приключиха, Макс и Кейлъб се преместиха да застанат до тях, а четиримата наследници ни гледаха отгоре, обединени в едно цяло.
Макс се изплю към нас и аз се стреснах, но слюнката се удари в магическия щит над нас, след което бавно се плъзна по страната му.
– Ще се видим по-късно, малки Вега – измърмори той, преди да се обърне и да си тръгне.
Сет го последва, а Кейлъб задържа погледа ми за момент, преди да ги последва и той. Дариус се задържа най-дълго, със стегната челюст, докато стоеше над нас. Той бавно сведе поглед и отпусна глава, преди да се обърне и да ни изостави в Ямата.

Назад към част 34                                                               Напред към част 36

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *