Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 7

ДАРСИ

Изкочих от Дом Въздух рано сутринта в понеделник, преди повечето от другите ученици дори да са станали от леглото. Едва се разсъмваше и идващата светлина сякаш се разнасяше по небето. Бях на километри по-щастлива, откакто Тори и аз решихме да останем, макар че не можех да не се страхувам от момента, в който се натъкна на Сет. Да видия насмешливото му лице, или чуя подигравателните му подмятания. Исках да му отвърна по начин, по който да го боли най-много; Като ударя репутацията му. Изтривайки тази постоянна усмивка „Собственик на света“ от лицето му и да накарам приятелите да му се смеят, както на мен. Но нямах представа как всъщност ще се справя с това. Все още не.
Излязох от кулата и хладен вятър духаше около мен, носейки обещание за идващата есен. Морският въздух, търкалящ се над скалата, изпрати дългата трева да се завихря и танцува като вода пред мен. Следвах криволичещата пътека към Плачещата гора, където най-слабата нотка на жълто и оранжево оцветяваше върховете на листата.
Докато вървях по сенчестата пътека, си спомних чувството, че ме следят и как Наследниците се нахвърлят върху мен. Но нямаше да избягвам това място. През нощта може да изглежда, че приютява най-мрачните ми кошмари, но това не беше реално. А през деня това беше едно от любимите ми места в кампуса.
Следвах пътеката по целия път към главните сгради, отклоних се от нея, чак когато наближих библиотеката на Венера. Бях надраскала името на книгата, която Орион ми даде от вътрешната страна на дланта си. Нямах представа защо изведнъж ми помага. Може би ме съжалява. Но нещо в Орион ми подсказваше, че той не е човек, който съжалява хората.
Феите бяха силни, а най-слабите от техния вид естествено страдаха. Така работеше Солария. Беше вкоренено във всеки зад стените на Зодиакалната академия и извън нея. Изведнъж се зарадвах на това, защото определено не исках да ме съжаляват. Тори и аз бяхме дълбоко наранени, осмивани и несъмнено бяхме обект на всяка шега в училище. Но нямах нужда от извинения и потупвания по гърба. Дори не исках да бягам повече. Чисто и просто, исках отмъщение. Исках да си върна мястото в този свят и да докажа на всички в него, че заслужавам да бъда тук. Че съм Фея и не бих позволила на никого да ми каже друго никога повече. И ако това означаваше, че Наследниците ще ни нападат постоянно, така да бъде.
Библиотеката стоеше висока и внушителна над мен, когато се приближих. Одкрехнах вратите и бях посрещната от тишина, ехтящото пляскане на затварянето на вратата зад мен, изпрати тръпки по гърба ми.
Последният път, когато бях тук, беше и последният път, когато видях Аструм жив. Не исках да вземам в предвид факта, че той може би беше убит заради вярността си към Тори и мен. Но който и да беше „Сянката“, той беше безмилостен, когато откри самоличността на падащата звезда. И това може да означава само едно нещо; той знаеше нещо важно. Нещо, което може би никога няма да открием сега.
Промъкнах се през обширната библиотека, вмъкнах се в ред Епсилон под сиянието на голямата сферична лампа, която висеше от тавана. Проверих името на книгата на дланта си, след което прокарах ръка по рафта, докато я търсех. Нито прашинка прах не полепна по пръстите ми, когато ги погледнах и се чудех дали има някакъв вълшебен чистач, който броди из залите на Зодиакалната академия, или всичко е просто омагьосано да остане безупречно.
Погледът ми се спря върху тъмнозелена книга с кожена подвързия със златни букви на гърба: Земята: Силата на растежа. Стомахът ми се сви, когато я издърпах от рафта и я отворих. Прекарах очи надолу по страницата със съдържанието, търсейки това, от което имах нужда.

Естествен растеж:

нокти:
Палец на крака…340
Пръст…345
Нокът…350

косми:
Глава…360
Крака…362
Подмишница…364
Срамна област…368
Лице…370
Тяло…372

Усмивка разтегли усните ми, когато намерих точно това, което търсех. Забързах към кръгла дървена маса в края на реда и седнах, намирайки главата за растеж на косата. Прескочих поредица от диаграми на космените фоликули и потърсих заклинанието. Само дето изобщо не беше заклинание. Беше отвара.
По дяволите, още не съм учила нищо за тях.
Прочетох няколко страници уводен текст, след което сканирах списъка със съставките. Не беше дълъг, само три елемента. Но нямах представа къде ще ги намеря.

3 люспи от сушена кора от пипер.
8 изстъргвания от седеф.
Два инча жълт кристал.

Разбъркайте заедно и оставете на светлината на луната за две нощи, след което изчакайте, докато стане прозрачно на изгряващото слънце на втория ден.
Обърнете се към Полярната звезда и пийте 50 мл за инч от желания растеж на косата.

Добре, това изглежда достатъчно просто, ако не беше напълно странно.
Записах инструкциите, затворих книгата и се върнах на пътеката, за да я върна на рафта. Когато я бутнах обратно на мястото и, книгата до нея привлече окото ми.

Земята: Силата на призоваването.

Любопитството ми надделя и аз извадих дебелата книга, обърнах се към страницата със съдържанието и прочетох първия раздел.

Повикване за насекоми:

насекоми:
Бръмбари и хлебарки
Паякообразни
Мравки
Въшки, бълхи и термити
Молци и пеперуди
Скакалци и щурци
Мухи и комари
Пчели и оси

Вниманието ми се съсредоточи върху думата бълхи и обърнах на този раздел, чудейки се дали може би…
Прочетох няколко страници и сърцето ми заигра, тъй като предчувствието ми се оправда. Мехурче от смях ми избяга, когато открих, че нещо, наречено лунен камък на Водолей, може да напълни върколак с бълхи под контрола на магията. Сега просто трябва да разбера откъде да го взема.
Започнах да чета все повече и повече страници, очарована от всички луди неща, които магията може да направи. В напредналия раздел на книгата имаше начини да извикате по-големи животни, след което да натиснете волята си в тях, за да получите контрол над телата им. Напълно смазва ума ми като си помисля, че някой ден може да съм способна на такова нещо.
Училищният звънец прозвъня във въздуха и аз се вцепих от изненада. Проверих един богато украсен сребърен часовник на стената и осъзнах, че съм била толкова погълнат от книгата, че напълно съм пропуснала закуската. Натъпках учебника обратно на рафта, като наместих чантата си на рамо, докато се насочвах към изхода.
Студентите се рояха из кампуса, изливайки се от Кулбото и се разделяха на групи по криволичещите пътеки в посока към първите си класове. Завих надясно към зала „Юпитер“, като наблюдавах тълпата за някакъв признак за Тори, Диего или София. Бях изгубила единствената шапка, която имах в гардероба си, след като Орион я свали от главата ми, така че косата ми беше на показ, за ​​да я видят всички. Обмислях да вържа шал около нея, но реших, че това само ще привлече повече внимание. Освен това всички я бяха виждели във FaeBook. Най-доброто, което можех да направя, беше да я изложа на показ засега.
Хората се расмиваха, когато минавах покрай тях и видеха плешивото петно ​​на тила ми. Бузите ми пламнаха, но вдигнах брадичката си високо, опитвайки се да не се засягам, но беше почти невъзможно. Държах се за надеждата, че след като намеря съставките от тази книга, ще мога да накарам косата ми отново да порасне и този кошмар най-накрая ще свърши.
Насочих се към широкото фоайе на зала „Юпитер“ и забързах нагоре по стълбите, присъединявайки се към опашката от студенти, които влизаха в класната стая на Орион. Изпънах врат, за да потърся приятелите си, но преди да ги видя, внезапно бях смазана в четириръка прегръдка.
– Дарси!- София изпищя, увивайки се около мен, докато Диего ни придърпваше и двете към гърдите си.
— Толкова се радвам, че решихте да останете. Диего ме стисна по-силно и аз забелязах Тори през рамото му, наблюдавайки мечата прегръдка, в която бях хванат с усмивка.
Момиче на няколко крачки от нас внезапно ахна, скачайки нагоре-надолу.
– О, Боже, това е Кейлъб Алтаир.
Погледнах през рамо в посоката, в която тя сочеше, отдръпвайки се от приятелите ми. Кейлъб оглавяваше редица младежи, докато вървеше по коридора, сякаш притежаваше всяка унция кислород в него. Приятелите му ни посочиха и червата ми се стегнаха, когато каменният му поглед се плъзна по нас. Неговият фен клуб го гледаха с надежда и знаех в дълбините на сърцето си, че няма да ни подмине без коментар.
Той забави крачката си, дишайки дълбоко.
– Усещате ли миризмата на тези момчета? Той подуши въздуха и мръщенето ми нарасна.- Мирише на куп безпардонни феи, които се преструват, че заслужават място в нашата престижна академия.
– Как сте днес задници?- коментира Тори, като се извърна от него и за момент почти изглеждаше, че ще се усмихне.
– Мръсен кръвопиец – измърмори София под носа си, но вампирският слух на Кейлъб не позволи да и се размине.
– Не бих си и помислял да казвам на хората това, блонди. Да си Пегас е по-лошо, отколкото да нямаш Орден.- Приятеля му го удари с юмрук, кимвайки в съгласие, докато се смееше. Беше висок човек с червена коса и студени очи.
– Да, не знам как има толкова много от тях в кампуса – по​​дразни се червенокосия.- Само изрод би искал да оправи кон.
Кейлъб се засмя на това и кимна твърдо.
– Мисля, че предпочитам да се откажа от правото си за трона отколкото да бяда с някоя от тях.
Приятелите му от задници се засмяха, докато Кейлъб се понесе надолу по коридора към поток от развълнувани викове.
– Боже, той е ужасен – изръмжах.- Не му обръщай внимание, София.
– Ако някога се блъскам с него като Пегас, ще го запозная с лявото си копито – изсъска София и аз повдигнах вежди към огъня в очите и.
– Много бих искала да видя това – засмя се Тори, след което понижи глас, като ме погледна.- Чудя се дали можем да използваме омразата му към Пегасите срещу него?
– Да, трябва да пуснеш слух, че той харесва дупетата на Пегасите – прошепна София с маниакален блясък в очите. Донякъде ми хареса тази луда страна от нея и не можех да спра смеха си, който излизаше от гърлото ми.
Диего я гледаше шокиран, след което кимна остро.
– Това би било фантастично, София. Съмнявам се обаче, че някой би повярвал на нас, изродите.- Той и намигна и тя се изчерви от инсинуацията му.
Хор от крещящ смях привлече вниманието ми и се обърнах със смазващо чувство в гърдите си, когато Кайли и нейните приятелки пристигнаха.
– Изглежда, че наполовина оскубано пиле се присъединява към нашия клас по кардинал магия днес – каза тя високо, бледите и очи се спуснаха върху мен, докато злобна усмивка издърпа пълните и устни.- Сет я избави от мизерната и коса.- Приятелките и се засмяха и аз стиснах зъби, като я изгледах яростно.
– Изглежда, че и една напълно отритната и зарязана патка се е присъединила към нас – отвърна и Тори.- Тя все още се моли, да получи като милостиня целувка.
Колективно оооо прозвуча от съучениците ни и адреналинът плъзна във вените ми.
Лицето на Кайли се зачерви, а очите и се изпълниха с убийствена ярост. Тъмнокосата и приятелка Джилиан ни гледаше като бухал с широко отворени очи.
– Какво ми каза, принцесо курва? — изръмжа Кайли.
Преместих се до Тори, не исках тя да води моите битки.
– Чу я, Кайли. Защо не изтичаш обратно при предполагаемото си гадже? Знаеш ли, този, който те накара да стоиш в един храст и да го снимаш, докато той целува друго момиче.- Не знаех откъде идва огънят в мен или дали превъртането на моето абсолютно унижение в друга история изобщо ще проработи. Но челюстта на Кайли се стегна от ярост и тя пристъпи към нас като хищник. Около нас се образува кръг и тези, които бяха влезли в класа, вече извиха глави, за да видят какво става.
– Сети направи това само, за да те унищожи, Вега – изсъска Кайли.— Сякаш някога ще те целуне по избор.
– Е, можеш да му кажеш, че предпочитам да си изрежа езика, отколкото да го сложа отново в лигавата му уста – изръмжах аз и Диего ме хвана за ръката, сякаш искаше да ме отдръпне.
– Виждам го да целува момичета из целия кампус и нито едно от тях не си ти – добави Тори невинно.- Ако те целуне отново, Кайли, по-добре внимавай, случайно да не хванеш нещо.
– Ти малка кучко!- изпищя Кайли. Цялата и руса коса се пръсна в потоци от ядосани змии, кожата и се измести в бледозелен цвят, а зъбите и се изостриха на точки. Отдръпнах се от изненада, докато черните и зелените усойници изсъскаха към нас, плюейки отрова. В главата ми звънна орден, за който беше споменал Орион – Медуза .
– По дяволите – въздъхна Тори, а рамото и докосна моето, когато се отдръпна.- Тя изглежда като птица, повърнала кофа с червеи по цялата си глава. Не мога да повярвам, че се опита да обижда коса ти.
Очите на Кайли се присвиха до цепки и тя пристъпи напред, вдигайки ръце, докато въздушна буря закръжи между тях.
Преди да успее дори да отприщи лек бриз, тя беше издигната във въздуха във вихър от вятър, който се въртеше диво в кръгове, така че усойниците се завъртяха около главата и.
Смях се изтръгна от гърлото ми, когато Орион влезе в полезрението ми, с вдигната ръка, докато хвърляше торнадото.
– Всички трябва да седнете когато сте в класната ми стая и да ме чакате!- извика той, пускайки ръката си така, че Кайли удари пода и кацна на дупето си с писък. Косата и падаше по раменете, връщайки се към златен облък, а бузите и почервеняха от смущение.
– Двадесет точки от Въздух за загуба на контрол над формуляра за поръчка – излая Орион, след което хвърли полъх въздух, който принуди повечето студенти да се отдръпнат, за да го пропуснат. Той влезе в класната стая и изчезна от погледа ми, а сърцето ми биеше трескаво, докато всички се блъскаха след него.
Приятелките на Кайли я оставиха на пода, бързайки в стаята без нея. Тя приплеска косата си и се опита да остане спокойна, но видях, че е напълно засрамена. Една малка част от мен я съжаляваше, но след това, което ми беше причинила, затиснах тази мисъл с възглавница, докато тя се задуши до смърт.
Смехът на приятелите ми кънтеше около мен, смесвайки се с този на другите ни съученици и ме зарази, и аз се присъединих към тях.
– Видяхте ли погледа в очите на змиите, докато се въртяха около главата и?- Тайлър Корбин избухна в смях, докато разиграваше цялото нещо в предната част на класа.
Орион скръсти ръце, чакайки зад бюрото си, докато учениците се отправяха към местата си и наблюдаваха дисплея на Тайлър. Усмивка заигра около устата на Орион и той срещна погледа ми за половин секунда, което ме накара да се усмихна още по-широко.
Качих се на мястото си между Тори и Диего точно когато Кайли мина през вратата. Тя дръпна рамене назад, докато бързаше към стола си, но в момента, в който седна, се отпусна ниско, за да се опита да се скрие, заривайки лице в своя атлас.
Развълнувано бърборене изпълни стаята и Тайлър все още се въртеше в предната част на класа, размахвайки нечия жилетка над главата си. Страхотен трясък накара всички да замлъкнат веднага. Орион беше вдигнал цялото си бюро и го блъсна на пода с полъх въздух и дървеният под завибрира от удара. Тайлър бързо се върна на мястото си, като Орион го погледна остро.
Когато настъпи тишина, той се обърна към дъската, взе електронната си писалка и написа върху нея с наклонения си почерк.

НЕ СТЕ ЧИСТИ.

Извадих моя атлас, за да се ориентирам към бележките от уроците. Когато ги намерих, погледнах напред към Орион, очаквайки обяснение за последното му смътно обидно начало на урок.
Той бавно тръгна към Тайлър Корбин, който трескаво почукваше нещо по своя Атлас, напълно неосъзнавайки за опасността, която дебнеше наблизо. Едва когато сянката на Орион падна върху него, Тайлър замръзна, вдигайки поглед, за да срещне този на професора с извинение.
– Пишеш ли публикация във FaeBook в моя клас, Корбин?- Орион изръмжа и забавлението в стаята беше напълно разсеяно от ужасяващия му тон.
— Да, но… — започна Тайлър, но Орион грабна Атласа и го удари отстрани в главата на Тайлър. След което го хвърли на пода с тракане, връщайки се към дъската. — Десет точки от Земя — каза той небрежно, оправяйки вратовръзката си, преди да почука по дъската, за да покаже първите бележки от урока.
Тайлър потърка слепоочието си, протегна ръка и издърпа счупения атлас от пода.
– Днес ще обсъждаме кръвните линии – обяви Орион, сочейки екрана, който съдържаше списък с ордени и любопитството ми се пробуди, когато разпознах първия. Принадлежеше на Дивия крал. Баща ми.

Хидра.
Кракен.
Феникс.
Ариан делфин.
Емпуса.
Офиотавър.

– Някой може ли да ми каже какво свързва тези форми?- попита Орион, оглеждайки стаята, сякаш очакваше никой да не знае.
– Те са изчезнали, сър – каза София с малко по висок глас.
Орион кимна твърдо.
– Пет точки за Огън. И може ли някой да ми каже защо?- Обърна се обратно към дъската, обикаляйки Ордена на Хидра в червено.
— Заради нечисти кръвни линии? — обади се отзад момиче с гарванова коса.
— Точно, госпожице Абдул, пет точки за Вода — каза Орион.- Орденът Хидра е последният изчезнал, след като крал Вега умря преди двадесет години.
Червата ми се заплетоха, когато усетих, че очите му се насочват към нас и задържах решително погледа си върху дъската.
– Крал Вега се ожени извън неговия Орден, което означава, че кръвната му линия е смесена с тази на харпия и каквато и да е друга генетика, която кралицата е носила. Тъй като дъщерите му – той ни хвърли остър поглед – все още не са се появили във формите на Ордена си, съществува възможност Орденът на Хидрата да възникне отново. Това обаче ще зависи от различни фактори. Генетиката, звездите, с които са свързани…- Той почука по дъската и сложно дърво на генетиката се появи под списък от съзвездия.- Колкото повече генетика се въвежда в кръвна линия, толкова по-малък е шансът родител да роди потомство от същия Орден. Ето защо някои по-редки ордени сега се опитват да поддържат линиите си чисти, като се размножават само с тези от техния вид. Някой може ли да ми даде пример?
– Драконите, сър?- Предложи Тайлър и Орион кимна.
Споделих един поглед с Тори, докато и двете си мислехме за Дариус Акрукс.
Орион продължи:
– Семействата от по-редки ордени често сключват уговорени брак…- От Атласа на Орион прозвуча силно BEEEEEEП, високият шум ме уплаши.
Той веднага го грабна с тревога, очите му се плъзгаха напред-назад по съобщението, което беше получил. Прокара ръка по късата си брада с дълбоко набръчкано чело.
– По дяволите – изсъска и всички в стаята се изправиха.
Той бавно остави атласа на бюрото си, подпря длани от двете му страни и погледна към класа с мрачно изражение.
– Мое задължение е да ви информирам, че FIB току-що обяви, че смъртта на професор Аструм е причинена от нимфа.
Около мен ахнаха и сърцето ми замря в гърдите, като погледнах към Тори.
– Нимфа е влязла в кампуса?!- Кайли изпищя и няколко нейни приятелки започнаха да си говорят.
– Не трябва ли да сме защитени в тази академия?- попита друго момче, надувайки гърдите си.
– FIB хванали ли са Нимфата?- извика друго момиче.
Тайлър започна яростно да почуква отново по своя атлас и шумът в класната стая ескалира.
– ТИХО!- Изрева Орион и всички се подчиниха.
Сърцето ми биеше лудо, когато той наведе глава, а косата засенчваше очите му.
– Изглежда Нимфата е използвала новопридобития елемент на огъня, който е откраднала от Аструм, за да се опита да унищожи тялото на професора, но не е свършила достатъчно добра работа, за да скре доказателствата.- Той пое бавно дъх.- Въпросната нимфа все още не е уловена; Аструм притежаваше както въздух, така и огън, така че това същество сега ще бъде изключително опасно. FIB ще проведе интервюта с всеки, който може да е станал свидетел на нещо полезно в нощта на убийството. Ако имате някаква информация и не сте извикани за интервю, ще направите добре да отидете сами и да я предложите доброволно. Повярвайте ми, когато казвам, не искате да бъдете разпитвани от FIB против волята си. Той замълча, но никой не каза нищо. Единственото, което можех да чуя, беше как сърцето блъска в гърдите ми.
Нимфа е убила Аструм. И така, какво означава това? Че беше случайно убийство? Или че Нимфите се интересуваха от него да им даде информация?
Погледът в очите на Орион показваше, че е вбесен, челюстта му тиктакаше като бомба със закъснител.
– Те поискаха на всеки ученик в училището да бъде обяснено за нимфите и въпреки че аз обикновено не преподавам този урок толкова рано през годината, ще се наложи да сменим темата и да го покрием днес.- Той почука нещо върху своя атлас, след което минута по-късно бележките в моя се промениха и на дъската изскочи ново заглавие на урока.

Физиологията на нимфите.

Голяма тежест сякаш се спусна върху стаята. Всички чакаха Орион да проговори, за да предложи някаква представа за съществото, което беше убило Аструм. И аз бях също толкова нетърпелива, наведох се напред в стола си в очакване.
– Както всеки, който е израснал в Солария, знае, нимфите са същества, родени без магически дарби, но могат да ги придобият от феите. Те са наши заклети врагове. Тяхната природа е на унищожение и смърт. Но това, което може би не знаете, е как функционират, как работят техните умове и тела. Това знание е това, което ще ви даде предимство пред тях. Част от секундата повече, за да избягате от смъртта. И ще се опитам да ви дам това предимство днес.
Орион докосна екрана и се появи страховито изображение на висока фигура с дълги, заострени пръсти. Изглеждаше почти като дърво, тялото му беше жилаво и кафяво. Лицето му беше демонично нещо с червени очи и къдрави рога, сякаш направени от кора, която се извиваше над главата му.
– Това е нимфа в истинската и форма – обясни Орион и по кожата ми пробягаха тръпки.- Те се различават по размер в зависимост от възрастта и пола, но това е най-малкото от вашите притеснения. Нимфите са надарени с енергия, която е способна да деактивира магията на фея. Нимфата може да надвие Фея за по-малко от тридесет секунди от близко разстояние. Процесът е описан като изцеждащо, смучещо усещане, което дърпа кладенеца на магията във вас и го обездвижва. Това е придружено от тракащ шум.
Гърлото ми се сви, докато си мислех за онази нощ в алеята, когато трябваше да се срещнем с падащата звезда за първи път.
– Дарси, помниш ли? Прошепна Тори и аз кимнах с напълно пресъхнала уста, като я погледнах. Гонела ни е Нимфа!?- Мамка му.
– Някой знае ли откъде произхождат нимфите?- попита Орион класа.
– Царството на сенките – предложи Диего и лицето му пребледня.
– Точно така – каза Орион.
– Това не е ли мястото, където живее петият елемент, сър?- развълнувано попита Тайлър.
– Няма такова нещо като пети елемент — изръмжа Орион, втренчил се в него.- И аз предлагам да не раздухваш лъжата за този конкретен слух, Корбин, или ще свършиш задържан с мен след часовете в обозримо бъдеще.
Тайлър се отпусна на стола си с изсумване.
– Какво е Царството на сенките?- попитах аз, чувствайки се глупава, че не знаех. Последваха няколко кикота, но не толкова, колкото очаквах. Изглеждаше, че в стаята имаше много хора, които нямаха търпение да научат за това.
Орион се обърна към мен със силно смръщено лице.
– Това е друг огледален свят. Но не е като нашия или Земята. Оттам произлиза тъмната магия. Нимфите се раждат от него, но не могат да го владеят. Не и, освен ако първо не откраднат магия от Фея.- Той се придвижи до дъската, като посочи издължените пръсти на Нимфата.- Тези заострени сонди…
– Сонди за дупе!- Тайлър избухна в смях и няколко студента се присъединиха.
Орион щракна с пръст и над Тайлър се отвори воден поток, който се изсипа върху него в свирепа вълна. Внезапно спря и Тайлър изпръхтя силно, докато водата капеше в нарастващата локва около стола му.
Орион продължи, сякаш изобщо не е имало прекъсване.
– Са остри като бръснач и могат да бъдат вкарани в сърцето на фея, за да извлекат магията и. Процесът отнема по-малко от две минути и след като приключи, Феята, разбира се, ще бъде мъртва, а Нимфата ще придобие пълната сила на Елементите, които феята притежава.
– И, как можем да се защитим от това?- попита София със закръглени от страх очи.
Орион докосна екрана в отговор, разкривайки страница, озаглавена Щитове и защита.
– Усещането за източване е издайнически знак за Нимфа в близост до вас. Синкаво проблясване често предхожда взрива на енергия – каза Орион.- Преди да се обмисли каквато и да е друга тактика, силно ви предлагам да бягате. Вие сте първокурсници, а не обучени феи. Няма да имате почти никакъв шанс срещу нимфа, ако те започнат процеса на източване.
– И какво ще стане, ако се приближат твърде много, за да бягаме?- попита един човек, прокарвайки тревожно ръка през тъмната си коса.
– Тогава най-вероятно вече си мъртъв – каза Орион напълно спокойно.
— Но — каза Орион с тъмна усмивка, която накара трапчинката му да се покаже.- Повечето феи са твърде упорити, за да не се бият до горчивия край. Ето няколко тактики, които можете да приложите.- Той посочи първия ред на дъската.- В светлината на случилото се, щитовете без съмнение ще имат предимство във вашите елементарни класове отсега нататък. Ако се използва добре, може да успеете да се предпазите от ефектите на изтощаващата сила на нимфата достатъчно дълго, за да се измъкнете. Втората тактика.- Той посочи следващия ред.- Е да ги въвлечете в битка, преди да имат шанс да започнат да ви изтощават. Тъй като все още не сте обучени за битки, бих ви насърчил да ударите силата си върху съществото с един-единствен широк удар, за да увеличите шансовете си да уцелите целта си. Третото и най-ефективно средство за защита, което можете да използвате, е да преминете във вашата форма за поръчка. Нимфите не могат да деактивират способностите ви за Орден със своята сила, така че драконът все още може да диша огън към тях, вампирът все още може да използва повишената си сила и т.н. Най-малкото вашата форма за поръчка ще ви улесни да стартирате.
Разместих се неудобно на мястото си. Този съвет не помага много на мен или на Тори, докато чакаме да излязат нашите форми.
– Поне ще видя десет футово чудовище от дърво, което идва към мен отдалеч – каза с нервен смях момиче от реда зад нас.
– Грешно – отвърна и Орион.- Нимфите са хамелеони. Те могат да приемат формата на фея.
– Страхотно – изпъшка Тайлър.- Значи може и вие да сте нимфа, от къде да знаем.- Той посочи Орион и професорът го погледна хладно.
– Единственото нещо, което искам да изцедя от теб, Корбин, е няколко пинти кръв. Той се приближи с маниакален блясък в очите и Тайлър се сви на стола си.
На вратата се почука и преди Орион да успее да се обърне, вратата се отвори. Устата ми се разтвори при вида на красивата жена, с която бях видяла Орион на среща в Тукана. Но сега тя не беше в прилепнала рокля, която определяше фигурата и като пясъчен часовник, а беше с втален черен гащеризон с лъскава сребърна значка на гърдите, обозначаваща я като FIB.
– Какво, по дяволите?- Тори въздъхна в ухото ми и аз кимнах, без да мога да изрека нито дума по въпроса. Горещата среща на Орион е част от Бюрото за разследване на феите??
– Съжалявам, че се натрапвам, Ланс – каза тя и нещо в начина, по който изрече името му, ме накара да се напрегна.
– Всичко наред ли е, Франческа?- попита Орион с кадифено сладък глас.
Определено се оправят един друг. И определено не ми пука.
– Някои нови доказателства излязоха наяве, трябва да говоря с няколко ваши ученици.- Нейните жълтеникави очи оглеждаха стаята и се вгледаха в мен и сестра ми.- Тори и Дарси Вега? Трябва да дойдете с мен.
Орион хвърли поглед между нас със свити в стегната линия устни. Изправихме се и усетих как всички очи горят стотици дупки в гърба ми, докато събирах чантата си и се запътих към Франческа.
Когато се приближих към нея, Орион се стрелна напред и улови китката ми. Едва не се блъснах в него от силата, която използваше и трябваше да се хвана за него. Ръката ми се приземи точно там, където навитият му ръкав среща извивката на лакътя и аз погледнах надолу към повдигната линия на кожата под пръстите си. Намръщих се, когато забелязах тъмночервена татуировка, маркирана там; това беше символ, който смътно разпознах и ми отне половин секунда повече, за да си спомня, че е този за звездния знак на Лъв.
– Имате задържане с мен в събота – каза Орион в ухото ми, гласът му беше смъртоносно мъркане, което накара дишането ми да се ускори.
– Задържане?- възкликнах.- За какво?- Срещнах очите му и сърцето ми утрои темпото си от гладния поглед в тях. От известно време не се беше хранил от мен и наполовина очаквах той да се възползва от мен точно тогава.
– Звезден прах, мис Вега – каза той и сякаш мълния удари гърдите ми.
– О, точно… това – измърморих, когато той ме пусна.
– Шест сутринта в атриума на зала „Юпитер“ в събота сутринта. Не закъснявайте – настоя той.
— Стига ти да не си закъснял — казах аз, преди да успея да се спра и очите му блеснаха, когато отстъпих и излязох от вратата след Тори и Франческа.
Токчетата на Франческа тракаха по пода, докато вървеше пред нас с ожесточена скорост. Тя ни поведе по коридора покрай още много врати, докато накрая спря пред една. Тя почука с кокалчетата си по нея и дълбок мъжки глас отговори.
— След малко приключвам, една минута — извика той.
Франческа извади телефон и започна да почуква по екрана.
– За какво точно става въпрос?- попита Тори, скръствайки ръце.
Франческа бавно вдигна очи от телефона, а дългите мигли хвърляха ветрило от сенки по бузите и. – Интервюто ще бъде проведено скоро. Молим всички свидетели да сътрудничат.
– Аз ще съдействам, просто питам защо ни извикахте – настоя Тори.
Франческа я пренебрегна и се върна към тракането по телефона си.
Споделих един поглед със сестра ми, борейки се с обидата от грубото поведение на тази жена.
Вратата се отвори и Франческа отново вдигна поглед, когато висок мъж в костюм излезе от стаята.
– Всичко е готово, отивам към Дом Огън, за да проверя пожара, който започна в стаята на г-н Акрукс.
Езикът ми натежа и се борех с желанието да погледна Тори, докато той тръгваше по коридора.
– Изчакайте тук, докато ви извикам – заповяда Франческа, като се отдръпна, за да пусне последния интервюиран от стаята.
Червата ми се гмурнаха драматично и кръвта ми изстина ледено, когато се изправих лице в лице със Сет Капела.
Веждите му подскочиха при вида на Тори и аз забелязах злобна усмивка да разтяга усните му. Той небрежно вдигна ръка, прокарвайки я през дългата си коса, като ми даде ясен поглед към плитката от синя коса, която беше увил около китката си. Моята косата. Задник!
Зъбите ми се стиснаха, когато той тръгна към нас и Франческа изчезна в стаята.
Тори пристъпи напред, сякаш искаше да се постави между нас, но аз я хванах за ръката, за да я спра, втренчила се в него. Очите му се забиха като нокти във всеки сантиметър от разрошената ми коса и тази усмивка се вряза по-дълбоко в бузите му.
– О, мамка му, луда фризьорка ли те оправи така, скъпа?- Сет се смееше, като протегна ръка, за да докосне отрязаните ми кичури.
Загрех дланта си с горящ въздух и грабнах китката му, преди той да успее да ме докосне. Той трепна, отдръпвайки ръката си назад с ръмжене.
– Хей – излая той.- По добре внимавай, Вега. Следващия път може да загубиш нещо повече от косата си.
– Не трябва ли да си някъде да душиш задника на някое куче, мръсник?- попита Тори хладно, като сложи ръка на хълбока си.
Очите му се стрелнаха към нея като зареден пистолет. Той се наведе, вдишвайки аромата и, но не се опитваше да я докосне, както обикновено правеше.
– Мислиш, че всичко това е някаква игра, нали?- изръмжа той и очите му се изостриха.- Ти си мъртва и ако последното предупреждение не ти е било достатъчно, ти си по-глупава, отколкото си мислех.
– Готова съм за вас — разнесе се гласът на Франческа от стаята.
Тори се придвижи около Сет, но когато тръгнах да я последвам, той пристъпи по пътя ми, плъзгайки ръка по бузата ми в почти любящ жест. Стоях на мястото си, гледайки го втренчено, пръстите ми изтръпваха от магия. Но знаех, че ако се опитам да се бия с него, той лесно ще спечели. Не бях готова за него. Не днес.
Кожата ми изтръпна там, където лежеше дланта му, но аз го оставих да го направи, отказвайки да бягам.
– Не ми харесва изражението на огъня в очите ти, скъпа – изръмжа той.- Не те ли шчупих достатъчно добре?
Пристъпих по-напред в личното му пространство, сърцето ми биеше силно и раменете ми трепереха.
– Желязото става по-здраво в най-горещата част на огъня, Сет. Ти не ме счупи, ти ме изкова.
Той отпусна ръка, веждите му се събраха и в очите му се появи странен поглед, когато се отдалечих. Сърцето ми се блъсна в гърлото, когато се втурнах след Тори и влязох в стаята, без да повярвам, че съм се разминала с това.
Всички мисли за Сет бяха забравени, когато забелязах Франческа седнала на маса, очите и бяха две ями от лед, а гърба и беше изправен като кол.
– Седнете – нареди тя и аз и Тори заехме столовете срещу нея на единствената маса в центъра на класната стая.
Франческа бутна таблет през масата към нас и почука по екрана.- Казвам се агент Скай. Вие сте тук заради смъртта на професор Линг Аструм през нощта на двадесети септември. Наясно съм с вашето наследство и позволете ми да ви кажа, че това не означава нищо в тази стая. Вие сте свидетели на убийство и непременно ще дадете отговори на въпросите ми.
Кимнахме и аз свих пръстите си под бюрото. Въпреки че знаех, че не съм направил нищо лошо, тази жена ме караше да се чувствам като престъпник. Тори изглеждаше по-спокойно в тази среда; тя беше блъфирала да се измъкне от повече от една гадни ситуации със закона, така че това беше разходка в парка за нея.
– Една от вас ще ми даде отговори и ще ви дам пет секунди, за да решите коя.- Франческа ни хвърли твърд поглед, който накара красивото и лице да изглежда изсечено от камък. Тя бутна таблета към нас и аз се наведох напред, за да погледна екрана, намирайки всички съобщения от падащата звезда, изпратени от Аструм до нас.
– Аз ще го направя – изтърси Тори.
– Добре.- Франческа се изправи.- Това означава, че току-що си предложила доброволно сестра си за това.- Гърлото ми се стегна, когато тя заобиколи масата и се протегна към мен.
– Какво правиш?- Въздъхнах, но тя не отговори. Вместо това притисна дланта си към челото ми.
Мъгла изпълни съзнанието ми и аз примигнах озадачено, когато странна аура се носеше над мен. Опитах се да се преборя с нея, но тя се тласна по-дълбоко в мен, принуждавайки ме да не се отдалечавам от нея. За момент изглеждаше, че Франческа имаше само едно блещукащо око, вместо две точно в центъра на челото и. Беше море от зелено, което ме изпи заедно с всичките ми мисли и тревоги. Преди да успея да направя нещо, за да се изкатеря обратно от дупката, в която бях засмукан, всичко потъмня.

***
– Дарси?- Някой ме тресеше и аз премигнах тежко, като открих Тори до себе си. Бузата ми беше залепена за масата и силна болка изкриви червата ми.
– Какво стана?- Промърморих, а мислите ми бавно се връщаха.
Тори ми помогна да седна права и ужасните последици от това, което Франческа ми беше направила, най-накрая отшумяха.
– Този агент беше циклоп – каза тя, изглеждайки леко ужасена.- Тя влезе в главата ти за да види каквито отговори искаше. Но мисля, че най-вече притършува директно спомените ти за разговорите ни с Аструм. Тя се намръщи, когато от гърлото ми излезе стон.
Чувствах се напълно разбита, а тя дори не ме беше предупредила какво ще направи.
– Тя каза, че е видяла всичко от онази нощ и няма никакви съмнения, така че предполагам, че това е… добре – добави Тори, явно се опитваше да ме развесели.
– Фантастично – казах аз сухо и се изправих.
– О, и хм…- Тори прехапа устни, сякаш не искаше да каже повече.
– Какво?- настоях аз, усещайки, че ще хвърли бомба.
– Е, ти беше припаднала известно време. Изминаха почти двадесет минути, откакто агент Скай си тръгна. Орион изпрати Тайлър тук, за да ти каже, че не може да направи твоята връзка тази вечер и добре… той те снима с изплезен език и всичко е във FaeBook.- Тя каза последната част бързо, сякаш откъсва лейкопласт и аз изпъшках драматично.
– Опитах се да го спра – каза Тори с половин уста. Тя посочи вратата, където тлеещ белег от изгаряне къкреше в горната и част.- Но аз пропуснах…
– Е, вече не сме разследвани, нали?- казах аз, търсейки позитивите.
– Не. Споменах картата Таро, която ни даде Аструм, но тя изглежда не се интересуваше от нея. Предполагам, че все пак го е видяла в спомените ти. Тя знае, че нямаме повече информация.
– Е, това е нещо, защото никога повече не искам циклоп в главата си.
– Да, и аз също не искам да гледам това отново. Нейното мрачно око ме плашеше.
– Колко гнусно беше точно?- Започнах да се смея.
– Най-вълнуващото око, което някога съм виждала. Приличаше на Майк Васовски от Monsters Inc.
Изпаднах в пристъпи на кикот и Тори също избухна в смях.
– Това всъщност ме кара да се чувствам много по-добре – казах с усмивка.
– Да, ако се появя като циклоп, мисля, че ще трябва да инвестирам в някои сериозно големи слънчеви очила, за да скрия това странно нещо – изсумтя Тори.
Тръгнахме към вратата и аз наместих чантата си през рамо. Бях сигурна, че кожата ми става още по-дебела. Защото ако задържането от Орион, подигравката от Сет Капела и красив циклоп, който сърфира в главата ми, не беше достатъчно, за да развали деня ми, тогава какво беше?

Назад към част 6                                                          Напред към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!