Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 15

КЕЙЛЪБ

Прокарах ръка през русите си къдрици, за да ги оформя отново след бягането ми по-рано, докато се разхождах из изоставените коридори на Юпитер. Закъснявах. Но Орион винаги закъсняваше, така че не се притеснявах много. Можех да се изстрелям там с надарената си скорост, но не го направих. Орион никога не го правеше.
Мисълта ми беше насочена към лова, който бях спечелил тази сутрин. Ако затворех очи, все още можех да усетя вкуса на кръвта на Тори по устните си, да усетя ръката ѝ, когато беше пъхнала в панталоните ми, и тогава – шибаният звънец беше иззвънял. Честно казано полудях. А тя ме беше изоставила в полза на шибания час по Таро. Бях я преследвал през целия път дотам, а тя се изсмя в лицето ми, когато наистина влезе вътре.
Въздъхнах и съжалих, че не съм оставил лова за тази вечер, когато можех да монополизирам повече от времето ѝ. Но като шибан идиот бях изчерпал запасите си от магия снощи, докато бяхме в Кралската дупка, така че имах нужда от питието. Поне тази част беше минала по план.
Стигнах до класната стая по кардинална магия и вече чувах гласа на Орион, който идваше отвътре. Шибано типично, че днес той щеше да е тук навреме.
Отворих вратата и се вмъкнах вътре безшумно, като се стрелнах към мястото си в самия край на огромната класна стая между Дариус и Сет.
За по-малко от две секунди се бях облегнал на стола си, кръстосал глезени под бюрото с ръце зад главата, изглеждайки непринудено като пич със самодоволна усмивка на лицето.
– Десет точки от Тера – каза Орион, без да си прави труда да повиши глас или дори да погледне към мен.
– Козел – измърморих аз, знаейки, че ще ме чуе, и без да ми пука.
Погледът на Орион се премести върху мен и той оголи зъби. Аз му отвърнах със съскане. И двамата знаехме, че съм по-високопоставен от него, а също така и по-силен. Единствените вампири, способни да ме предизвикат, бяха майка ми и вероятно по-малките ми братя и сестри, когато се събудят. Макар че благодарение на предимствата, които имах като най-възрастен наследник, тъй като силите ми се пробудиха рано, и на допълнителното обучение, което ми беше дадено, майка ми беше единствената истинска заплаха за мен. И не планирах да я предизвиквам скоро. Единствената причина, поради която на Орион му се разминаваха подобни глупости, беше позицията му на мой учител. Не беше добре да се отнасям с неуважение към него, така че той имаше известна свобода на действие.
Дълго се гледахме един друг, като естеството на нашите ордени ни караше да се съревноваваме като двамата най-силни вампири в академията. Преди някой от нас да премине границата на истинско предизвикателство, той се обърна и продължи урока си, сякаш нищо не се беше случило.
Сет се ухили и ми подаде ръка, за да си дадем пет между чиновете, а аз го направих с усмивка.
– Вампири – промърмори Дариус, но и той се усмихваше наполовина.
– Защо закъсня?- Попита Макс от другата страна на Сет.
– Запълвах си магията – допълних аз.
– И без съмнение получи и свирка – пошегува се Сет.
Аз избухнах в смях.
– За съжаление не.
Дариус се почеса по брадата, което покриваше челюстта му, докато симулираше интерес към лекцията на Орион. Това беше единственият урок, в който той се притесняваше. Заради ранното ни Пробуждане бяхме научили повечето магически заклинания и уроци, които останалата част от класа ни вече изучаваше. Обикновено използвахме първите части на часовете, за да разговаряме помежду си, докато останалите получаваха работата си, а след това учителите идваха при нас и ни караха да докажем колко добре се справяме с въпросното заклинание и ни задаваха нещо по-напреднало.
В момента Орион преподаваше на останалите от класа за укрепване на психическия щит, така че да имат по-голям шанс да пресекат примамките на сирените или нашествието на циклопите. Бързо го изключих. Майка ми ме беше карала да работя върху умствените щитове всеки проклет ден през последните четири години. Казваше, че е важно Макс и семейството му никога да не могат да имат подобно предимство пред нас, и беше права. Обичах приятеля си и му се доверявах, но трябваше да знам, че не може да ме надвие или манипулира с дарбите си, ако някога се опита, иначе нямаше да сме равностойни.
Сет опъна ръце високо над главата, изпуквайки врата си, докато се прозяваше широко.
– Вие, момчета, дори не можете да си представите колко шибан секс съм правил снощи – каза той.
– Знаем – добави Дариус.- Цяла сутрин говориш за това.
– И буквално усещам вкуса на похотта по теб – каза Макс с преувеличена тръпка.
Засмях се.
– Просто се радвам за теб, човече – казах аз.- Заслужаваш да си върнеш пакета отново.
– Те толкова шибано се извиняват – каза Сет.- Честно казано, мисля, че Франк все още е с блокирана челюст, а Алис дори не можеше да ходи права, когато станахме от леглото.
Погледнах през стаята към Франк, който се подсмихваше, докато масажираше челюстта си. Можеше да излекува тази гадост, но може би просто твърде много обичаше да си спомня какво му е причинило тази травма, за да се отърве от нея.
– Искаш ли да знаеш най-хубавото?- Въздъхна Сет.
– Вече ни разказа прекалено много за всичко това – каза Макс.
– Не, въздържах се за най-хубавото – настоя Сет.
– Ако пак опиташ с онова странно нещо със зърната, не искам да знам – каза Дариус.
– Ебати не – каза Сет с отвращение.- Казах ти, че това стана странно бързо. Никога повече няма да го направя.
Този път смехът ми беше малко прекалено силен и Орион ни се скара. – Вие четиримата задържане ли търсите?- Изръмжа той.
– Не, господине – казахме всички като добри момчета и той извърна очи, като върна вниманието си към класа.
Останахме безмълвни. Той, по дяволите, имаше предвид това. Задник.
Извадих атласа си от чантата и прегледах известията, които бяха премигвали през сутринта. Имаше обичайните съобщения от фенклуба, въпреки че никога не бях отговарял, бях отбелязан в няколко публикации във FaeBook, които не бяха нищо интересно. Погледът ми потъмня, когато видях, че една от тях е поредната порногрупа „Пегас“. Толкова ми се искаше да се разсърдя на Тори за това, но щом си помислих за нея, просто си спомних начина, по който изглеждаше притисната под мен, и сякаш забравях за това. Беше шибано нелепо. Но тя беше шибано гореща, така че вече не го подлагах на съмнение.
Разбира се, нямах никакви съобщения от нея. Тя буквално никога не ми изпращаше съобщения, освен ако аз не ги започна, което беше нещо като… нечувано. Никога досега не ми се беше налагало да преследвам момиче по този начин.
Отворих съобщенията си и заудрях с пръсти по бюрото, докато решавах какво искам да ѝ кажа. Нейният темперамент гореше толкова проклето, че вечно се движех по опасна линия. Едно грешно съобщение можеше да означава сини топки за цяла седмица. Не можех да рискувам.

Кейлъб:
Здравей, скъпа. Искаш ли да излезем тази вечер? X

Гледах как червените тикчета светват, за да ме уведомят, че е прочела съобщението. Вероятно се опитваше да измисли перфектното нещо, което да ми отговори. Умуваше над него, обсъждаше го с приятелите си и се опитваше да разбере как най-добре да ме задържи…

Тори:
Не.

За бога. Нито една шибана целувка.
Дариус изхърка от смях до мен и аз го погледнах, тъй като той дори не си направи труда да се преструва, че не чете съобщенията ми през рамо.
– Тя играе трудно – промълвих аз, след което моментално се зачудих защо се оправдавам пред него.
Той само ми се усмихна, свивайки рамене, сякаш не му пукаше. И двамата знаехме, че му пука, но както и да е.

Кейлъб:
Още не знаеш какво ти предлагам…

Тори:
Дали е среща или секс?

Сърцето ми подскочи. Ебаси да. Започна се. Среща или секс? Среща или секс? Среща или секс? По дяволите, нямам представа какъв отговор иска тя. Повечето момичета биха искали среща поне преди секс. Но Тори не беше от повечето момичета. Трябваше да призная, че идеята да я изведа на среща всъщност беше доста привлекателна. Майната му.

Кейлъб:
На среща. Най-добрата шибана среща, на която някога си била. 😉

Тори:
Не.

Въздъхнах, докато се облягах назад в стола си, а Дариус се засмя до мен. Но аз не се отказвах толкова лесно. Просто щях да променя отговора си и тогава щях да я имам.

Кейлъб:
Това беше печатна грешка. Трябваше да се каже секс. Мога да ти гарантирам най-хубавата нощ в живота ти…

Изчаках. Появиха се тикчета. Тя го беше прочела. Не пишеше. Почуках нетърпеливо с крак. Можех да се изстрелям до класа и по Таро за около минута и сам да получа отговора от устата и. Вероятно щях да си спечеля това задържане от Орион, но ако това я вкара в леглото ми, щеше да си струва. Разбира се, ако я нападнех в час, можеше да се върна в списъка ѝ с гадовете. Тогава щях да имам задържане и сини топки. Майната му.
– Добре! Ще ви кажа!- Изцепи се Сет, сякаш всички отчаяно чакахме да завърши разказа си.- Накарах Морис да седи отвън. В шибания ъгъл! Цяла нощ!
Всички започнахме да се смеем точно когато в ъгъла на окото ми се появи светкавично движение. Един ананас удари Сет право в лицето и го свали от стола му с проклятие.
Дариус се изправи и му подаде ръка, докато смехът се разнасяше из стаята.
– Задържане, Капела!- Изръмжа Орион.- Бяхте предупредени.
– Какъв е тоя хуй! Счупи ми носа, идиот такъв!- Изкрещя Сет, докато се изправяше на крака, а кръвта се стичаше свободно по лицето му.
Той сложи ръка върху носа си и поправи счупването с лечебна магия, като същевременно се намръщи на нашия кардинал професор по магия, който само се изхили в отговор.
Макс се смили над Сет, когато той се свлече на мястото си, изтегляйки кръвта от лицето и от ризата му с помощта на водна магия, така че тя да увисне в червено кълбо над него.
– Някой вампир да иска да опита кръвта на Капела?- Обади се Макс.
Момичето от първия ред скочи, както и момчето, което седеше вдясно в залата. Познавах ги смътно, но никога не бях губил време да научавам имената на феи, които нямаха значение.
Двамата се втренчиха един в друг и Орион се облегна на бюрото си, докато борбата за надмощие се разразяваше.
Те се втурнаха един към друг и аз наблюдавах с малко по-голям интерес как момичето се стрелна под атаката на момчето и го събори направо от краката му. Тя скочи върху него, като го удари няколко пъти в корема, докато той не успя да я отблъсне, преди да изхвърли лиани от дланите си и да я завърже.
– Двайсет точки за Тера – захили се Орион, докато той скачаше победоносно и отваряше устата си, за да може Макс да депозира кръвта на Сет.
Той изстена похотливо, докато го пиеше, а аз се усмихнах на Сет.
– Наистина имаш доста добър вкус – казах, но той ме игнорира, а леденият му поглед беше вперен в Орион.
Дариус обви ръката си около мен, смеейки се, докато седеше на мястото си.
– Рокси ти е изпратила отговор, Кейлъб – подиграваше се той.
Изправих гръбнака си, навеждайки се напред, за да грабна атласа от бюрото и да видя какво е казала.

Тори:
Не.

Въздъхнах, като се облегнах назад на стола си, когато го пуснах отново на бюрото, а Орион продължи лекцията си.
– Може би тя не е чак толкова увлечена по теб – засмя се Дариус и аз го отблъснах шеговито, докато той се облегна назад на мястото си. Не можех да отговоря; Орион щеше да ме вкара в задържане заедно със Сет, ако го прекъснех отново. Не беше честно, но тъй като Дариус запретна ръкавите на ризата си и аз забелязах знака на Везните, изписан на предмишницата му, предположих, че вероятно и той смята, че е доста несправедливо. А и можехме да се възползваме от малко преференциално отношение от време на време в светлината на това.
Класът избухна в разговор, когато Орион ги остави да работят, а той се стрелна по пътеката между столовете към нас.
– И така, тъй като никой от вас не се нуждае от помощ с умствените щитове, си помислих, че днес бихте могли да поработите върху илюзиите си – предложи Орион, като седна на бюрото на Дариус и ни огледа, сякаш току-що не беше изстрелял ананас в лицето на Сет. В тази връзка, къде беше ананасът?
Сет се взираше в далечната стена, отказвайки да го погледне, но на Орион явно не му пукаше за това.
Усмихнах се на предложението му. Илюзиите бяха гениална магия. Бях успял да накарам Сет да види бълха, която пълзи по ръката му, няколко дни след потапянето му срещу бълхи и на практика му докарах инфаркт. Бях повече от щастлив да работя, за да стана по-добър в тях.
– Какви илюзии?- Попита Макс.
– Гласове. Искам всеки от вас да се опита да създаде пълно изречение с гласа на някой, когото познава. То трябва да е убедително подобие, иначе ще ви отбележа. Хвърлете балон за заглушаване, за да не разсейвате останалите. Въпроси?
Всички поклатихме глави и той разроши косата на Дариус, преди да тръгне нанякъде, като някак си откри ананаса, докато вървеше, и го размаха в хватката си, докато от него капеше кръв на пода.
Аз се заех със създаването на балона за заглушаване за нас и веднага щом той беше на мястото си, Сет издаде ниско ръмжене.
– Този шибаняк трябва да си спомни кои сме – изръмжа той, а очите му бяха вперени в гърба на Орион.
– Остави го на мира – предупреди Дариус и Сет отново изръмжа.
– Може би е крайно време да бъде поставен на мястото си – продължи той.
– Казах да забравиш за него – мрачно заповяда Дариус.
– Какво ще кажете да започнем с илюзиите?- Предложи Макс, като се опитваше да разсее напрежението, да ни обземе чувство на спокойствие.
– Да, добре – каза Сет, а очите му блеснаха по онзи начин, по който го правеха винаги, когато се готвеше да премине в режим на пълен задник.- Защо не ни покажеш как звучи Тори Вега в леглото, Кейлъб?- Предложи той.
Извъртях очи, явно нямах намерение да го правя, точно когато гласът на Тори изпълни пространството около нас.
– Толкова ли трябва да е малък, Кейлъб? Просто не съм много сигурна как изобщо бих могла да се възползвам от това.
Избухнах в смях, докато се обръщах да погледна Дариус, който се усмихваше триумфално.
– Това е то, нали?- Попита той.- Или съм объркал акцента?
– Мисля, че си объркал няколко от думите – отвърнах аз и се облегнах назад на стола си, докато се концентрирах върху създаването на собствената си илюзия.
Моята версия на гласа на Тори съдържаше твърде много ентусиазъм, но това все пак работеше за това, което исках да постигна.
– Боже мой, Кейлъб! Никога не съм виждала толкова голям! Не съм сигурна, че изобщо ще се справя с теб!
Момчетата се засмяха, а Дариус извъртя очи.
– Иска ти се – каза той.
– Много правилно – съгласих се аз.
– Имам по-добра – каза Сет, докато създаваше своя собствена илюзия.
– Много се извиняваме за цялата тази глупава съпротива, която оказвахме – дойдоха в унисон гласовете на Тори и Дарси.- Но сега осъзнаваме, че не можем да се борим с истината. Вие четиримата явно сте по-добри. Ще прекараме остатъка от живота си, кланяйки се в краката ви, за да покажем колко много вярваме в това.
Изпуснах невярващ смях, докато Макс предложи на Сет да го удари с юмрук. Дариус се облегна назад в стола си, сгъвайки ръце с намръщена физиономия на място.
– Този ден никога няма да настъпи – казах аз с вдигане на рамене, защото това беше вярно. Колкото повече време прекарвах в компанията на Тори, толкова по-очевидно ми ставаше това. Тя не беше от хората, които се огъват, независимо от натиска, който и се оказваше. И въпреки различията между нея и сестра ѝ, беше ясно, че в това отношение са еднакви.
– Ако не искат да паднат на колене доброволно, тогава просто ще трябва да ги накараме да го направят по план – каза Макс.
– Нищо не ме спира сега, когато отрязах Дарси от глутницата – добави Сет с тихо ръмжене.
Прекарах ръка в косата си, като погледнах към Дариус. Понякога той беше най-суровият от нас, но също така беше и най-уравновесеният. Не се страхуваше да промени мнението си, ако имаше основателна причина за това. И нямаше да се разколебае под натиска на групата, след като решението му беше взето.
– Все още искате да продължим?- Попита Дариус, а погледът му се плъзна по другите двама, които явно бяха нетърпеливи, преди да се спре на мен.
Повдигнах рамене.
– Не е тайна, че харесвам Тори – казах аз.- И ако трябва да съм честен, не мисля, че някоя от тези глупости ще проработи. Тези момичета не са родени, за да се кланят. Може би вместо това трябва да мислим за преговори. Те не искат трона, може би просто трябва да приемем това?
– Не така работят феите – каза Макс.- Ако искаме да претендираме за властта си, трябва да сме най-могъщите. Трябва да го докажем.
– Но ние не сме такива – възразих аз.- Вече не сме. И ако продължаваме да ги притискаме в ъгъла, тогава мисля, че един ден те ще отвърнат на удара достатъчно силно, за да ни създадат истински проблеми.
– Мислиш, че могат да ни победят?- Подигра се Сет.- На наша страна са годините тренировки и подготовката през целия живот. Грубата сила не може да надмине това.
– Тези предимства няма да са вечни – промълвих аз. Момичетата вече се учеха да използват силите си. Дайте им пет години, десет, двайсет… с достатъчно решителност те щяха да се изравнят с нашите умения и да надминат силата ни. После можеха да дойдат да търсят отплата, когато си поискат.
– Ето защо трябва да ги смажем сега – изръмжа Макс.- Трябва да ги победим толкова добре, че никога повече да не посмеят да ни предизвикат.
Въздъхнах и отново погледнах Дариус. Останалите бяха изяснили позицията си. Сега всичко зависи от него. Ако застанеше на моя страна, щеше да се наложи да се разправяме. Ако застанеше на тяхна страна, аз щях да се присъединя към групата. Винаги сме го правили така. Изказвахме мнението си, излагахме аргументите си и след това се присъединявахме към мнозинството. Това означаваше, че невинаги можеше да ми харесва това, което правехме, но винаги представяхме солиден фронт. Несломим. Четиримата обединени бяхме сила, която никога не можеше да бъде оспорена.
Дариус изпъна ръката си и дълго гледа кожата. Проследих погледа му до струпването на зодиакални символи, които беше татуирал на предмишницата си. Беше обградил червения символ на Везни с тези на всеки друг звезден знак скоро след като баща му го беше свързал с Орион. Предположих, че това е било някакъв вид бунт срещу поставянето на този знак върху плътта му без негово разрешение. Той притисна палеца си към символа на Близнаци, докато мислеше какво да прави.
– Е?- Настояваше Сет, ставайки все по-раздразнителен.
– Мислех си, че твоята оргия ще те държи в по-добро настроение за по-дълго време – пошегувах се аз, като изкопчих усмивка от него.
– Винаги можеш да дойдеш при нас тази вечер, ако ти е любопитно, Кейлъб – предложи той, малко на шега, малко не.
Усмихнах му се.
– В момента интересите ми са малко по-особени, но все пак благодаря. Може би следващия път.
Сет се усмихна по-искрено.
– За бога, Дариус, ако си толкова нерешителен какво да правиш, вземи си няколко дни, за да помислиш – каза Макс, явно разчитайки емоциите на Дариус.- Все пак имам други неща, които искам да постигна с този урок.
Проследих погледа му през стаята към мястото, където Джералдин Грус се упражняваше да отблъсква примамката на една от сирените на нейния клуб „Задник“.
– Добре – каза Дариус.- Можем да се срещнем в Кралската дупка в събота вечер и тогава да вземем решение за Вега.
Останалите кимнахме в знак на съгласие и оставихме темата настрана. Дори Сет знаеше, че няма смисъл да се опитваме да подтикваме Дариус към решение, когато той не е готов да го вземе. Той беше упорит като дявол и най-лошото нещо, което можеше да направиш, ако искаше да направи избор, беше да го притиснеш в ъгъла. Той просто щеше да ти отхапе главата, да те пребие и пак да откаже да отговори.
– Какво става с теб и Кралицата на „Задник“?- Попита Дариус, докато Макс продължаваше да се взира в Грус.
– Нищо – измърмори Макс.
– И все пак.
– Сериозно?- Попитах.- Имаш нещо общо с най-големия ни критик?
– Казва човекът, който чука момичето, което може да ни открадне трона – отвърна той.
Дариус изръмжа при този коментар, но не каза нищо.
– Просто ти харесва идеята за Грус – намеси се Сет.- Защото тя е невъзможно предизвикателство. Знаеш, че по-скоро би си отрязала циците, отколкото да те пусне в гащите си.
Ъгълчето на устата на Макс се закачи леко, но той не каза нищо. Не че имахме нужда от нещо повече от това, за да разберем какво точно означаваше.
– Няма да стане!- Казах, като погледнах отново към Грус. Напрегнах уши, за да доловя разговора ѝ, докато тя започна да размахва ръце.
-… отблъсна похотливите примки на краля на сирените. Така че ми се иска да мисля, че съм овладяла това заграждане на мозъка до изкуство, малки Андре! Не се съмнявай в собствените си съблазнителни умения заради моята стена на волята!
Върнах вниманието си към момчетата, докато Дариус говореше.
– И защо не те преследва като влюбено кученце, както обикновено правят?
Макс издиша раздразнено.
– Тя е шибано имунизирана срещу дарбите ми. Почти съм сигурен, че единствената причина, поради която изобщо се свърза с мен, беше, че Луната я вкара в обятията ми, а тя е цялата в небесни напътствия. Така че, освен ако Венера не иска да ми направи услуга и да я изпрати отново по моя път, не съм сигурен, че ще ми даде още един шанс.
– Така че просто избери друго момиче – сви рамене Сет.- Избери си, копеле.- Той направи жест към стаята като цяло, сякаш всяко едно момиче тук щеше да си свали гащите само при предположението, че някой от нас го иска. Искам да кажа, не беше съвсем неточно, но със сигурност щеше да има няколко, които не се интересуват. Вероятно.
– Не искам друго момиче – каза просто Макс, а погледът му се спря на Джералдин, докато Орион се премести да говори с нея.
– Какво, по дяволите, се случва с нас?- Въздъхна Сет, като прокара ръка по лицето си.- Първо, вие двамата се карате за една Вега – Вега, която изглежда не иска никой от вас през половината време, ако мога да добавя. А сега преследваш президента на шибания Клуб на задниците, Макс! Дори не ви познавам в момента.
– Не беше ли ти обсебен от Гуен последния път, когато проверих?- Попита го Дариус.
– Не. Е, не съм обсебен. Беше нещо с Вълка. Тя вече не е моята Омега, така че това вече го няма…
– Тори ме иска – възразих раздразнено, а погледът ми за миг отново попадна на проклетото ѝ съобщение за отказ.
Дариус се намръщи към мен, след което вдигна собствения си Атлас, явно без намерение да отговаря на това.
– И Грус ме иска – категорично заяви Макс, като се изправи на крака.- Тя просто не иска наследник. Аз ще я накарам да разбере, че греши в това отношение. Тогава ще взема момичето и Вега ще изгубят шибаната си мажоретка с един замах. Вие, задници, трябва да ми благодарите.
Той се отдалечи, преди да успеем да отговорим на това, а Сет драматично извъртя очи.
Гледах как Макс се насочва право към бюрото на Джералдин и фокусирах надарения си слух върху разговора им.
– Здравей, Грас – каза Макс, като се настани с дупето си на ръба на бюрото ѝ и я погледна надолу.- Искаш ли да изпробваш тези щитове върху истинско предизвикателство?
– Предполагам, че възнамеряваш да се опиташ да ми натрапиш похотливи желания, малък Макс, но наистина не ми е интересно да се запознавам отново с твоя скитащ донгъл, така че защо не не се разкараш от мен?- Предложи тя и аз избухнах в смях. Това момиче беше странно и малко досадно с всичките си роялистки глупости, но беше и забавно. Само не бях сигурен дали това беше умишлено или не.
– Какво става, бейби? Страхуваш се от това, което можеш да почувстваш, ако си позволиш?- Побутна я Макс, като се наведе по-близо до нея.
Тя не се отдръпна, но това изглеждаше по-скоро като игра на сила, отколкото като поощрение на близостта му.
– Добре. Ако настояваш да филантропираш, вместо да се образоваш, тогава ще се възползвам от досадното ти присъствие. Чувствай се свободен да упражняваш така впечатляващите си сили над мен.
Макс се усмихна широко и пусна силата си с пълна сила. Почти всички в стаята спряха да правят това, което правеха, и го погледнаха. И момчетата, и момичетата стенеха по начин, който беше прекалено сексуален за средата на урок по кардинална магия, и забелязах Деймиън Евърджил да търка възбудено бедрата си.
Джералдин погледна безстрастно към Макс, изглеждайки близо до отегчението, и той изръмжа, когато отново увеличи силата.
За няколко секунди ме обзе желанието да отида при него, да падна на колене и да му предложа свирка, точно преди да захлопна по-здраво умствените си стени и да отхвърля идеята.
– Ебати ада – оплака се Дариус.- Ако тя не скочи върху него в следващите пет секунди, сигурен съм, че останалата част от класа ще го направи.
Джералдин бавно вдигна ръката си и аз я наблюдавах с умиление, очаквайки да започне да гали бедрото на Макс, което беше на няколко сантиметра пред нея на бюрото. Вместо това тя сви пръсти, като обърна ръка обратно към себе си, докато разглеждаше ноктите си, непринудено.
– Мисля, че току-що се влюбих в Джералдин Грус – пошегувах се аз, докато челото на Макс се набръчка от концентрация.
Някой хвърли бикините си към него, а друго момиче започна да разкопчава ризата си, докато крачеше през стаята с намерение.
– Стига толкова, много ви благодаря, господин Ригел!- Обади се Орион.- Не искам да попълвам документите, които ще са необходими, за да обясня защо половината от класа ми се е спуснал на секспарти.
Макс изръмжа от раздразнение, докато оттегляше силата на дарбата си, и стаята въздъхна с облекчение.
– Петдесет точки за Дом Тера за наистина впечатляващия умствен щит, госпожице Грус – гордо добави Орион и тя му се усмихна.
– Е, горещи краставици, не очаквах това!- Изсмя се тя.- И може би сега буцата перфектно тонизиран сексуален вредител би могъл да си махне задника от работното ми място?
– Чухте дамата, Ригел – каза Орион и с усмивка му посочи обратно мястото до Сет.
Макс се изправи, но не си тръгна, а се наведе близо масата, за да говори с Джералдин. Очевидно обаче тя все още го игнорираше.
– Хайде, Грус, знам, че си прекара фантастично в нощта на затъмнението. Обещавам, че вторият кръг ще бъде още по-добър…
– Страхувам се, че няма да има втори кръг – отвърна пренебрежително Джералдин, гледайки към предната част на класа, сякаш той не дишаше право в ухото ѝ.- Лейди Петуния вкуси от забранения плод, но занапред ще я насочвам към по-безопасни пасища.
– Коя, по дяволите, е лейди Петуния?- Попита Макс.
– Сега, Ригел!- Избухна Орион.
Макс се забави още секунда, но Джералдин го игнорира и той тръгна обратно към нас.
Много от момичетата, покрай които мина, се протегнаха към него, докато вървеше, все още усещайки ефекта от похотта, която беше предложил, и опитвайки късмета си, но той ги игнорира.
Маргьорит скочи от мястото си и се втурна през стаята, за да вземе бикините си, като се оглеждаше, сякаш се надяваше никой да не е забелязал.
– Значи това е краят на тези глупости?- Попита Сет, когато Макс се свлече на стола си.
– Няма шанс – отвърна той, а погледът му все още беше прикован към Джералдин.- Това е само проклетото начало.
Дариус се засмя и аз размених усмивка с него. Никога не бях познавал Макс, който да се насочи към някое момиче и да се разочарова, но не бях сигурен, че ми харесва шансът му с Грус.
– Хиляда аури казвам, че в крайна сметка тя ще му срита задника, за да го накара да я остави на мира – казах аз.
– Хиляда аури казвам, че ще си промени мнението и ще си свали гащите до седмица – каза Сет и поклати глава.- Тя няма да му се съпротивлява дълго.
– Пф – поклати глава Дариус.- Хиляда казвам, че тя ще разбие сърцето му, без дори да се опитва.
– Жестоко, човече – казах аз и му хвърлих циничен поглед, докато Макс продължаваше да наблюдава Джералдин.
Той сви широките си рамене и почука с химикалката по бюрото си.
– Просто го наричам така, както го виждам. Виж я как го игнорира, това е просто шибано жестоко.
– Замълчете, задници – каза Макс.- Така или иначе всички грешите. Грус също усеща това, мога да кажа. Така че въпросът е просто да разбием стените ѝ. Ще бъда толкова шибано неустоим, че тя няма да може да не се влюби в мен.
– Разбира се – каза Дариус.- Все пак ми кажи как ще се получи това за теб. Защото да си мислиш, че едно момиче чувства нещо, и да го знаеш са две различни неща. Те са шибана енигма, обвита в тайна, прикрита с проклет слой от объркващи знаци. Така че ако разбереш ключа към тях, тогава не се притеснявай да споделиш с групата.
– Мисля, че проблемът ти е с момичетата, или по-точно с момичето – пошегува се Сет.- Не е в това, че тя е загадка или нещо подобно. По-скоро е свързан с това, че ти си задник.
Дариус изръмжа, но преди да успее да отговори, звънецът обяви края на часа. Той стана и се измъкна от мястото си, преди някой от нас да успее да каже нещо друго, а Макс издиша раздразнено.
– Хубава работа, Сет. Понякога ми се струва, че имаш емоционалното състрадание на чаена лъжичка – каза той.
– Случвало ми се е да харесвам чаени лъжички – отвърна Сет с вдигане на рамене.
Дариус излезе от стаята, като кръгът на „Огън“ се затвори около него, а аз ударих с пръсти по бюрото.
– Това всичко за Тори Вега ли е?- Попитах бавно, чудейки се колко ли дълбок клин може да забие тя в нашата група. Като оставим настрана съперничеството ни по отношение на нея, аз и Дариус се разбирахме добре, но тя очевидно предизвикваше известно напрежение.
– Не – отвърна Макс.- Нещо не е наред с него от Лунното затъмнение насам. Не мога да разбера какво точно, но той е… по-мрачен. Сякаш нещо го преследва. Не знам. Справя се добре с това да ме държи далеч от главата си, но долавям странния вкус на нещо странно върху него.
– Мислиш ли, че Лайънъл му е направил нещо ново?- Попита Сет с тих глас. По-голямата част от класа вече беше изчезнала, но моят балон за заглушаване все още пазеше разговора ни насаме.
– Прибирал ли се е у дома?- Попитах с намръщена физиономия. Не ми се струваше, но той имаше много звезден прах и не беше като да го следя през цялото време.
– Не знам – отвърна Сет.- Но ако нещо го потиска, тогава не е трудно да разберем кой може да е отговорен.
– Може би трябва да прекараме нощта в Дупката в събота – предложи Макс.- Да изпием няколко бири, да го накараме да се отпусне. Може да ни каже.
– Да, а и слънцето може да изгрее на запад – промълвих аз.
– Може да помолим и Орион да дойде – предложи Макс.- Заради Дариус.
– Ебаси не – изръмжа Сет, докато устните ми се свиваха малко назад. – Мислех, че каза, че искаш да се отпуснем. Няма да вися с този задник повече, отколкото трябва.
– Добре – съгласи се Макс с вдигане на рамене.- Това беше просто една мисъл. Знаеш колко много Дариус обича да прекарва времето си с него.
– Вероятно вече знае какво става – добавих аз, като погледнах към Орион, който зае място зад бюрото си.- Можем да го попитаме.
– Да, но не мисля, че ще ни каже – каза Сет.- Той току-що ми счупи носа с ананас.
– Той няма да предаде доверието на Дариус – съгласи се Макс.- Трябва да го получим от източника.
– Добре – казах аз, най-накрая се изправих и грабнах чантата си.-Ще го измъкнем от него в събота вечер.
– Защо вие тримата се мотаете наоколо като лоша миризма?- Обади се Орион, без да си направи труда да ни погледне.
Разпръснах заглушаващия балон и се отправихме към вратата без повече думи. Ако нещо не беше наред с Дариус, щяхме да му помогнем да го поправи. Точно това правехме. Грижехме се един за друг. Независимо от всичко.

Назад към част 14                                                            Напред към част 16

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!