Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 3

ОРИОН

Tри месеца в Царството на смъртните и най-накрая се приближих до целта си. Кристалът в ръката ми бръмчеше с енергията на близначката Вега и аз изчаках да се появи с усещане за боцкане, търкалящо се по врата ми. Тази беше Гуендалина или Дарси, както я наричаха тук. Кристалът разпознава всяка от тях на свой ред и различните вибрации в дланта ми ми подсказваха коя от тях се приближава. На практика можех да чуя името и, прошепнато от кристала, беше нещо неосезаемо, в ръбовете на съзнанието ми. Усещах я. И не се чувстваше като тежко наметало от тъмнина, обгръщащо ме по начина, по който очаквах, чувствах я като слънце в дланта ми.
Няколко четения на Таро и малко побутване от моя приятел Габриел, след като ми се обади снощи, ме доведоха до тук днес, застанал пред къщата на някакъв човек, докато дъждът леко се сипеше около мен и аз го задържах далеч от кожата си с най-финната въздушна магия, която мога да създам. Макар че честно смъртните бяха достатъчно скептични към света, че ако застана тук на полъх въздух и направя задно премятъне, докато извиквам воден кон, някой ще намери начин да го дискредитира. Те биха го отписали като някакъв трик или илюзия. Технически не ми беше позволено да се разктивам пред смъртни, но също така технически никога не съм бил човек, който следва правилата.
Трябват много умения, за да нарушаваш закона няколко пъти седмично заедно със сина на най-безмилостния съветник в Солария. Но успяхме, отчасти нещо като по дяволите на великия стар Господар на драконите, малко защото искахме да ловим Нимфи „което само по себе си беше друг вид нелегално“ но най-вече защото имахме сметка, която трябваше да уредим с споменатия Драконов Господар, а аз работех, за да дам предимство на Дариус Акрукс срещу баща му, когато дойде време да го измести от Съвета.
Разбира се, Лайънъл Акрукс беше обучен в тъмна магия от собствената ми майка и баща ми, така че всъщност аз просто отплащах услугата в натура на сина му, за да съм сигурен, че той може да се изправи срещу всичко, което неговият задник баща му хвърли. Играехме толкова честно, колкото играеше Лайънъл, така че на кого му пука, ако беше незаконно? Нарушаването на закона имаше значение само ако те хванат. Което не планирах да стане. Защото това ще ми изрита задника в затвора Даркмор, а не мислех да ходя там. Това място само по себе си беше смъртна присъда, така че ако трябваше да умра в опита си да унищожа Лайънъл Акрукс, поне нека бъде навън в свободния, проклет звезден въздух.
Пръстите ми бръмчаха, когато енергията в кристала стана по-неистова и умът ми се върна към задачата ми. И по-точно моя проблем. Защото да се уверя, че Дариус ще седне в Съвета, беше единствената ми цел, заради която си струваше да живея през последните години, тъй като бях обвързан с него като негов Пазител и бях принуден да се откажа от живота си в преследване на бъдещето на Дариус. И единствената утеха в това беше, че един ден щях да видя Лайънъл да пада в ръцете на Дариус и да знам, че съм бил отговорен за това по някакъв начин, помогнал съм да усъвършенства магията му на елемента и съм го научил на начините на тъмна магия, така че той да се превърне в най-страшния опонент, срещу който Лайънъл някога се е изправял.
Но сега… по дяволите, сега имаше проблем с този план. Проблемът, който никой не би могъл да предвиди, очевидно дори и най-великите ясновидци в страната не са го виждали. Поне докато Вегас не бяха навършили осемнадесет години и магическият им подпис се беше появил, тогава всеки ясновидец в кралството го беше усетил. Промяната в съдбата. Огромна пукнатина метафорично разкъсва центъра на нашия свят и променя всичко.
Близначките Вега бяха живи, двете момичета, родени от стария крал и кралица на Солария и се смятаха за изгубени в огъня, който погълна родителите им, след като бяха убити от Нимфи. Кълна се, че и аз го почувствах, събуждайки се в ранните часове на сутринта на единадесети юни, докато звездите сякаш шепнеха нещо в ума ми, което не можех да разбера, но знаех, без да се налага да дешифрирам думите че беше изключително важно. Тази нощ не бях спал нито едно намигване, говорейки с Дариус, който също беше събуден, измъчван от кошмари за огън и смърт.
На следващия ден беше обявено, че магическите им подписи са открити в Смъртното царство и Съветниците свикаха среща, за да решат как да продължат. Но аз знаех от момента, в който беше обявено, че това ще се случи. Щяха да бъдат намерени и докарани в Солария да тренират, защото такъв беше законът. И дори и да не беше, съветниците трудно можеха да пренебрегнат буйните луди роялисти, които купонясваха по улиците като диви животни, когато беше обявена новината за продължаващото съществуване на Вегас. Кълна се в шибаната луна, ако трябваше да гледам още един новинарски репортаж на роялист, който се радва, като съблича дрехите си и разклаща циците или члена си пред камерата, щях да се самоубия.
Както и да е, Лайънъл беше помислил, че ще бъде страхотна идея да избере мен да бъда този, който ще доведе Вегас, за да мога „да ги разбера“ вместо него. И сега бяха изминали три проклети звездни месеца, откакто започнах да търся в Царството на Смъртните – по-конкретно целия щат Илинойс – за двете подменени близначки, които щяха да променят историята на моя свят. Така че лятото ми отмина и утре щях да се върна за да преподавам на малките задници в Зодиакалната Академия.
Днес беше последният ми ден, в който успях да се докопам до близначките и най-накрая определих местоположението им, така че трябваше да ги хвана възможно най-скоро и да ги завлека до тяхното Пробуждане тази вечер.
– Хайде, къде си, ти, малък животоразрушител?- Измърморих под носа си.
Погледът ми беше прикован в пътя, засиления поглед на моя вампирски орден караше очите ми да потрепват върху всичко, което се движи, от прозяващата се котка от другата страна на улицата до катерицата, която се движеше нагоре по дървото над нея и клатеше агресивно опашката си.
Проблясък на синьо в периферията ми накара главата ми да се наклони настрани и аз се намръщих, когато забелязах гърба на момиче със синя коса, докато тичаше през една градина отляво. Тя стигна до отворения прозорец на къщата, която наблюдавах, протегна ръка и започна да се промъква вътре. Маратонките и ритнаха в стената и тя изръмжа ядосано, докато се бореше да влезе, главата и изчезна през прозореца, докато аз се преместих, за да я видя по-добре.
Дупето и се размърда отляво надясно, когато бедрата и се забиха в тясната пролука – дупе, което привличаше твърде много вниманието ми. Зъбите ми настръхнаха, докато се разтягаха и аз прокарах език по тях, борейки се с този плътския порив в мен. Това беше просто реакция на нейното ниво на сила, бях сигурен, така че нямаше да мисля много за това. Освен това защо да не хапна от Вега? Нямаше да са безпомощни за дълго, така че защо да не се възползвам максимално от това, докато мога?
Вероятно е по-добре да ги заведа в клас, преди да започна да ги изсмуквам. Все пак трябваше да бъда професионалист.
Полицейска сирена зазвуча в ушите ми и аз се потрудих, за да заглуша виенето и, сетивата ми бяха твърде остри, когато ставаше дума за подобни звуци.
Момичето почти падна в къщата и веждите ми се извиха. Какво, по дяволите, прави тя?
Вървях покрай къщата и използвах заклинание за прикриване, за да придърпам сенките по-близо около себе си, докато се шмугнах през предната порта и се насочих към прозореца, за да надникна вътре. Малък крадец ли беше тази Вега?
Полицейските сирени се приближиха и един поглед настрани каза, че са на път да спрат, така че набрах скорост и се стрелнах към градината, прескочих оградата и се стрелнах зад прикритието на високо дърво. Не трябваше да използвам силите си от Ордена по този начин, но също така нямах нито едно притеснение по този въпрос.
Едно ченге изтича до вратата и разби нещото с няколко негови приятели и аз изпсувах. Първия ден, в който намерих една от Вегас тя прави някаква тъпа кражба за да бъде арестувана?
Да… не. Това нямаше да се случи. Нямаше да се връщам в Солария с празни ръце. Отново.
Атласът ми избръмча в джоба и аз го извадих, намирайки съобщение от Габриел. Бях го помолил да следи съдбата ми днес и изглеждаше, че се изплати. Той беше добър приятел и един от най-добрите ясновидци в кралството. Срещнахме се преди няколко години, докато учех в „Зодиак“ и той беше изпратен тук на екскурзия от собствената му академия. В крайна сметка бях дрогиран с отвара за похот от фенка и той се беше погрижил за мен – след като отварата ме накара да се опитам да смуча члена му. По дяволите, аз и той нямахме късмет с подобни глупости, но странно се свързахме заради това. Заклех се да пазя тайна следващия път, когато някой се опита да ме упои и Габриел се окаже жертва. Той каза, че ако някога кажа на някого какво се е случило с члена му онзи ден, той ще ме убие. Но той знаеше, че може да ми се довери. Все пак ме караше да се смея, когато си помисля за това.

Нокси:
Визията е неясна, но трябва да вземеш парите, Орион.
Какви пари?

– Хей спри!- извика жена ченге.
Главата ми се завъртя, когато тропотът от стъпки достигна до мен и погледнах покрай дървото, виждайки ченгето да преследва Дарси Вега през тревата. Момичето вече беше на колене до оградата с пачка пари, натъпкана в задната част на колана и, като започна да се промъква през дупка под нея, която изглеждаше като изкопана от животно. Ченгето я настигаше, движваше ръцете си напред-назад като супергерой.
– Имам нужда от тези пари дори не са негови!- Дарси се разплака точно преди ченгето да я хване за глезените и да започне да се опитва да я издърпа обратно.
Това е моята Вега, кучко.
Изхвърчах от скривалището си, проклинайки този ден, когато парите се освободиха от колана на Дарси и паднаха навсякъде.
– Не!- извика Дарси с болка.
– Сарж!- ченгето извика за подкрепа, когато се приближих зад нея, тялото и попадна в голямата ми сянка.
– Пусни я – наредих аз, използвайки Принуда, за да я накарам да слуша.
Ченгето веднага пусна момичето и Дарси се измъкна из под оградата, преди да ритне в ярост.
Грабнах парите и, преди тя дори да успее да се опита да ги вземе отново и ги пъхнах в джоба си.
Погледнах през оградата, когато зад мен се чуха викове и бях принуден да избягам в мъгла от скорост, прескачайки през градините опитвайки се да държа окото си върху косата със сини връхчета на Вега, минаваща през дърветата отляво. Най-накрая стигнах до онези дървета и се втурнах в сенките, хвърляйки заглушаващ мехур около себе си, за да запазя движенията си скрити.
Но докато се оглеждах, не можах да видя къде, по дяволите, е отишла.
Съдбата се приближава към теб, Дарси Вега. Не можеш да ме изпревариш.

***
Бях проследил тананикането на моя кристал до една запусната част на града и сега седях в автобусна спирка, докато чаках една от близначките да се появи отново, въртейки карта Таро между пръстите си докато спящ пиян човек, който вони на бира и пикня спеше до мен. Кристалът беше достатъчно добър само да ме вкара в общата зона, в която се намираха и тъй като нивото им на мощност беше толкова силно, не можеше да ми помогне да заключа местоположение по-конкретно от това.
Майната му на този ден. Майната и на тази работа. Въпреки че животът ми беше откраднат от мен преди много време, аз все още не бях свикнал да бъда роб на Лайънъл Акрукс. Някои феи бяха родени за подчинение, но аз със сигурност не бях от тях. От дете мечтаех да управлявам собствения си живот. Беше достатъчно лошо, когато майка ми очакваше да се присъединя към незаконния семеен бизнес да помагам на Акрукс с всяка нужда от тъмна магия, която биха могли да пожелаят, но сега да бъда принуден да се занимавам с това и да работя като професор по всички звездни проклети неща, само за да мога да държа под око Дариус, това унищожаваше душата. Буквално. Защото душата ми беше на парчета, откакто тази магическа връзка беше наложена върху мен и постоянното желание да защитя Дариус в моя собствена вреда сега живееше в мен като чуждо тяло. Това беше сукуб, хранещ се с моята жизнена сила, и разбира се, че обичах Дариус като приятел и разбира се, исках да го защитя по нормален начин, по който той ми е най-добрият приятел. Но не бях планирал да се откажа от свободната си воля за него или да търпя дори една секунда повече глупостите на баща му, отколкото исках.
Имах шанс да играя за Соларианска питболна лига. Бях буквално на път да стана звезда и се бях отказал от толкова много по време на обучението си в Зодиакалната Академия заради това. Бях пропуснал да купонясвам, да пия с приятели, да имам приятели. Искам да кажа, да, аз бях вампир и самотата така или иначе беше едно от любимите ми неща. Но може би можех да имам… повече. Сега всеки шанс за повече беше добре и наистина премахнат от Лайънъл и всяка тъга, която бях изпитал, че съм пропуснал да пия, беше забравена, като се има предвид, че тези дни потенциално бях около границата на алкохолизма.
Пънкар Пегас беше нахлул в офиса ми миналия мандат и откраднал бутилка бърбън от бюрото ми. Достатъчно е да кажа, че малкият задник беше задействал магическите ми аларми и аз бях хвърлил задника му в арест, карайки го да се търкаля в лайна на Грифин само по боксерките си, докато не се покри с непоносим обрив. Но той вече беше успял да изпие по-голямата част от моя бърбън, преди да стигна там. Това беше и времето, когато разбрах, че може да имам проблем с пиенето.
Дъждът беше завалял отново и сега беше постоянно влажно, докато седях нетърпеливо там в заслона и тъмнината започна да пада. Пияният се събуди рязко с хълцане, след което вдигна стара бирена кутия, все още стисната в ръката му, към устните си, изтръсвайки последните капки от нея в зейналата си уста. Погледът ми се плъзна твърдо обратно към пътя, докато търкалях кристала в дланта си, ниското, бумтящо усещане ми подсказваше, че и двете близначки са близо. Но къде?
Заедно техните магически подписа се чувстваха като нощ и ден, съвпадащи в перфектна хармония един с друг, сякаш не биха могли да съществуват отделно. Усещането беше топло и хладно едновременно и те не се чувстваха като пълно и катастрофално падане на Солария – каквото очаквах. Това бяха децата на Дивия крал, дъщери на жестокост, потисничество, убийство. Фамилното им име остави горчив вкус в устата ми и нямаше да се заблуждавам от усещането им. Вълшебният подпис на Дивия крал можеше да се почувства като целувки на коте и захарен памук, доколкото знаех. Това не означаваше, че той не е разярен мръсник, който е управлявал с железен юмрук и карал цялото кралство да се страхува от него.
– Тази сутрин видях котка там – промълви пияният, като посочи от другата страна на пътя и аз му хвърлих гневен поглед, който го предупреди, че не съм в настроение за разговор. Харесваше ми да говоря с много малко хора в този живот, и мразех приказките с непознати. Особено пияните, които миришат на пикня.
– Прилича на теб.- Той дръпна брадичка към мен и намръщеният ми поглед се задълбочи.- Това е погледът, който ми отправи!- Той махна към лицето ми и зъбите ми настръхнаха от желание да му изтръгна гърлото, за да не се наложи да слушам блуждаенето му и секунда повече.- Имаше най-ядосаното лице, което някога съм виждал. И си помислих, че котката е нещастна. Беше тъжна отвътре.
– Спри да говориш – наредих аз, използвайки Принуда, за да реша проблема си и следващите му думи замряха в гърлото му. Смъртните бяха пластелин в ръцете ми; беше твърде лесно да ги манипулираш. Ето защо имахме строги закони, които ни забраняват да го правим. Миналата година в Източна Солария беше разкрита група за трафик на смъртни. Те бяха отвлечени от това царство и бяха принудени към сексуално робство за феите. Шибано нещо. Смъртните дори не можеха да оцелеят в нашето царство много дълго, така че тази история взе още по-тъмен обрат, когато FIB разкри първия масов гроб.
Моят вид имаше способността да бъде зъл. Това живееше във всички нас. Цялото ни общество беше изградено върху спечелването на власт и всички бяхме лесно подтикнати да я претендираме над по-слабите феи от нас самите. Предполагах, че смъртните са изкушаващо място за придобиване на висока сила, когато магията ти не е силна и всеки ден си бил унищожаван от Фея с превъзходни подаръци. Много от задниците, замесени в групата за трафик, бяха слабаци, половината бяха попаднали в затвора Дармор, половината бяха загинали по време на набезите. Надявам се, че са крещяли, когато са умирали. Нямаше нищо, което да ме отврати повече от фея, която злоупотребява с властта си. Предполагах, че това е, защото знаех какво е да бъдеш смазан под петата на някой, срещу когото не мога да спечеля. А Лайънел Акрукс беше олицетворение на насилник. Той биеше сина си до черно и синьо, за да се опита да го изкове по своя образ, стопроцентен насилник.
Когато се стъмни напълно и най-после пияният се качи в автобуса, вратата на жилищния блок отсреща се отвори и Роксаня, известна още като Тори, излезе навън с голямо кожено яке и нещо, което приличаше на мъжки дънки и рокерски ботуши. Енергията в кристала се измести в дланта ми, когато тя пресече улицата и аз издърпах качулката си нагоре, използвайки магия, за да приближа сенките около мен. Нейният магически подпис нахлу в кристала, докато всичко, което усетих, беше нещо като хладната целувка на луната срещу дланта ми. Беше странно как две близначки могат да се чувстват толкова различни, но предполагах, че всички братя и сестри са уникални по свой начин. Сестра ми беше обратното на мен. Оптимистична, забавна, закачлива – по дяволите, липсва ми.
Тори изтича надолу по улицата и аз се изправих, като тръгнах след нея на известно разстояние и прокарах палец по кристала, сякаш се опитвах да извадя нещо друго от него. Бях пристрастен към нощта, като се има предвид, че моята поръчка е свързана с луната, но по някаква причина ми липсваше докосването на слънцето в дланта ми и топлината на присъствието на сестра и. Пренебрегнах това странно чувство и последвах Тори, докато вървеше няколко пресечки. Имаше слушалки в ушите си и от време на време поклащаше главата си докато слушаше, аз вътрешно и завъртях очи. Това момиче да не търсише смърта си? Тя вървеше през лошата част на града през нощта и всеки можеше да я нападне отзад с нож. Или остри зъби.
В крайна сметка тя се промъкна в многоетажен паркинг, вдигна качулката си и наведе глава, докато вървеше право под охранителна камера. Размахах пръсти, използвайки полъх въздух, за да откъсна камерата от стената и внимателно я спуснах върху тревистия ръб, докато последвах Тори вътре. Смътният ми план беше да я притисна в ъгъла, да обясня, че е изгубена фея принцеса, която трябваше да дойде с мен тази вечер на нейното пробуждане, след което да вземем сестра и по пътя и да тръгнем. Или това или да ги отвлека, но това беше план Б, към който бих прибягнал само ако трябва. Имах конкретни заповеди от съветниците „да бъда професионалист“. Което беше чиста глупост, но както и да е. Бих им дал един доброволен опит, но така или иначе те идваха с мен тази вечер, защото приключих с Царството на смъртните. Не можех да усетя звездите тук така, както в Солария, и с всеки изминал ден магията ми ставаше все по-трудна за усещане. Това ми се отразяваше и трябваше да се прибера вкъщи, преди да се разболея. Вероятно съм прекарал повече време тук, отколкото на някое друго място през живота си.
Загубих Тори от поглед, но имаше само едно място, към което тя можеше да се отправи, така че започнах да се изкачвам по рампите към по-високите нива, кристалът в ръката ми ме подтикваше към нея.
Докато се качвах на третото ниво, руса жена с малка розова рокля, високи токчета и мрежести чорапи излезе от асансьора и погледът и се спря върху мен.
– Ей, здравей, каубой, искаш ли да се возиш на диво пони?
– Не – казах просто, вървейки към следващата рампа, но тя тичаше след мен, като се смееше бурно, сякаш съм казал нещо особено смешно. Не бях сигурен какво точно е смешното в моя пренебрежителен отказ, но всеки е люд по своему.
– Предполагам, че едно хубаво момче като теб има жена, която го чака у дома, а? Но какво правиш толкова късно без нея? Търсиш си неприятности ли?- попита тя, опитвайки се да ме хване за ръката, но аз просто ускорих крачката си, за да не може. Като вампир можех да се движа по-бързо от вятъра, ако исках, но също така можех да вървя постоянно с темпото на закъснял пътуващ, без да се потя.
– Хайде, двеста за през нощта – предложи тя, като започна да бяга, за да се опита да ме хване.
Ревът на двигателя прозвуча и аз изпсувах, докато заобиколях следващата рампа и се свих обратно в сенките точно преди Тори да мине с мотоциклет покрай мен, завивайки покрай рампата с висока скорост.
Проститутката се затича по рампата към мен и аз изръмжах от разочарование.
– Затвори си очите – наредих на момичето и очите и веднага се затвориха. Увеличих вампирска скорост и се спуснах обратно през паркинга, следвайки бръмченето на кристала в дланта си, докато препусках след Тори Вега.
Майната и на тази нощ.
Препусках през града в мъгла след този мотоциклет, движейки се достатъчно бързо, за да не ме виждат, знаейки, че това нарушава куп правила, но вече не ми пукаше. Трябваше скоро да се свържа с близначките Вега и да ги заведа в Солария, иначе щях да се побъркам.
Най-накрая стигнах до бар, където енергията на Тори бръмчеше по-силно в кристала и забавих, за да спра в тъмна уличка от другата страна на улицата.
Пресякох пътя, минах покрай редицата мотоциклети отвън и бутнах вратата. Беше като един от онези моменти във филмите, в които всички вдигат поглед и знаят, че не сте на мястото си там. Но дали ми пукаше? Ни най малко. Защото бях най-смъртоносното същество в стаята, дори и да бях с хубава риза.
Зъбите убождаха езика ми, докато огромни мотоциклетисти с татуировки по тях ме гледаха яростно над бирата си. Отидох направо до бармана, игнорирайки всички и се приближих до Тори Вега, която пиеше текила.
Найнакрая.
– Може ли да поговоря с вас?- попитах аз, борейки се да запазя тона си учтив, когато всичко, което исках да направя след тези дълги три месеца, беше да я хвърля през рамо и да се хвърля в облак звезден прах, изпращайки я към новия и живот. Но предположих, че мога да изразходвам последната си капка търпение, за да опитам това по добрия начин.
– Загуби ли се?- попита с усмивка. Тя ме огледа отгоре-надолу, явно мислейки си колко се различавам от всички останали в бара, докато аз разглеждах красивите черти и подозрението в зелените и очи. Това беше моят враг. Може да е била малка, но това не означаваше нищо, когато си Фея. Силата, която се намираше във вените и, накара гърлото ми да гори от нуждата да пия от нея, но смятах, че това е сигурен начин да я изплаша завинаги. И тъй като имах работа за вършене…
– Не. Намерих точно това, което търся – отвърнах аз, опитвайки се да заглуша силната хеви метъл музика, която опустошаваше моите обострени сетива.
– Радвам се за теб. Ще се видим наоколо.- Тя започна да се отдалечава от мен, но това нямаше да го бъде, по дяволите, не, затова я хванах за ръката.
– Кой, по дяволите, си мислиш, че си… – започна тя.
– Седни с мен – принудих я, приключих с добрите опити.
Тя моментално се строполи на стол до бара и аз седнах до нея, като пуснах ръката и. Тя имаше абсолютно нулеви умствени щитове и въпреки че очаквах това, все пак ме изненада. Дори и без магия, феите бяха научени млади да работят върху умствените си стени, които им помогнаха да се борят срещу Принудата, но това момиче изглежда имаше нулева способност да ми се съпротивлява. Така щяха да превърнат времето им в академията в истински ад, докато успеят да се защитят. Жалко.
Усетих как барманът гледа между мен и Тори и решително го игнорирах, докато обръщах цялото си внимание към тази болка в задника ми.
– Ще пиеш ли тази вечер, Тори?- попита барманът, докато и напълни още една доза текила.
– Мисля, че ще го пропусна след събитията от миналия уикенд – каза тя и предположих, че това означава, че е редовна тук. Това изглеждаше като място, където хората идват за да умрат, а аз знам всичко за такива места.
Барманът се наведе по-близо, сякаш се е настанил за разговор.
– Е, някой от тези дни може би…
– Изчезни – наредих аз раздразнено и човекът моментално се отправи към далечния край на бара.
Тори вдигна вежда към мен.
– Мисля, че това е и моята реплика – каза тя, като скочи от мястото си и се промъкна между тълпата от облечени в кожа тела.
– Дайте ми шибана сила, звезди – измърморих, потърках очи и се избутах от собствения си стол. Тръгнах след нея през тълпата, движех се с бърза скорост, докато никой не гледаше и хванах ръката и. Този път не я пуснах. Най-после имах пред погледа си Вегас и щях да ги върна в Солария, ритайки и крещейки, ако трябваше.
– Трябва да поговорим – изръмжах аз, но не изглеждаше, да ме е чула при силната музика.
– Махай се, по дяволите – отсече тя, изви ръката си от хватката ми и отново изчезна в тълпата от тела. Няколко задника я дочуха и пристъпиха на пътя ми, пукайки кокалчетата си, сякаш наистина си мислеха, че ще ме набият. Беше наистина смешно.
– Махнете се от пътя ми – изръмжах аз, гласът ми звънеше от магия и всички се разтърсиха като треперещи се мишки. Тръгнах през пролуката, която се беше отворила за мен, търсейки Тори, докато зъбите ми се изостриха от ярост. Това е. Приключих.
Тръгнах през бара към изхода, като отворих вратата, докато горната ми устна потрепна от желание да изръмжа. Но да покажа на куп смъртни зъбите ми вероятно не беше най-добрата идея, така че държах вътрешните си феи под контрол, докато тръгвах към улицата и погледът ми се прикова в Тори качена на мотора на някакъв пич.
– Спри!- Изревах, опитвайки се да принудя шофиращия, но той в същото време отпусна газта, така че гласът ми се загуби от рева на двигателя. Тогава наистина ми избяга ръмжене и изчезнах през улицата в сенките, преди да спринтирам след нея с вампирската си скорост, разкъсвайки пътищата в мъгла, която просто трябваше да се надявам, че никой не може да види.
Човекът я остави на една пресечка от дома й и аз я последвах чак до апартамента. Изчаках в тъмнината на нечия веранда, докато тя отключи вратата, след което се стрелна зад нея, мислейки, че най-накрая ще я притисна в ъгъла и този път няма да се прецакам. И двете щяха да ме изслушат и ако не им хареса това, което имах да кажа, по дяволите. Това не беше мой проблем.
– Не приключихме разговора си – извиках аз на Тори, знаейки, че ще я изплаша, но в този момент не ми пукаше. Тя погледна назад, очите и се разшириха от страх, че ме намери точно зад себе си, а туптенето на сърцето и достигна до ушите ми.
Доказвайки, че всъщност не е имала желание да умре в този град, тя се обърна и избяга нагоре по стълбите.
Тръгнах спокойно след нея, като затворих вратата с крак и прекарах пръсти през косата си. Бях уморен и ядосан и не исках да бъда тук. Така че сега това щеше да стане в режим задник. Което беше моята природа по подразбиране.
Изстрелях се нагоре по стълбите, устата ми се напълни, докато тя продължаваше да бяга и желанието да я ловя се зароди в сърцето ми. Беше адски изкушаващо, но изцяло против Кодекса на вампирите и вероятно щях да бъда хвърлен в затвора за това, като се има предвид кои са тези момичета.
– Спри!- Казах, принуждавайки я да го направи и тя го направи. За всичките две секунди, след което тя се пребори и продължи да бяга.
Извих вежди, някак впечатлен от това, като се има предвид, че тя имаше нулева тренировка, но след това настроението ми отново се изостри до ярост, защото, по дяволите, се уморих от тази игра.
Ускорих се и се стрелнах зад нея, запуших с ръка устата и, за да заглуша писъка и. В този момент желанието за хранене се надигна в мен като звяр. Бях хванал плячката си. Трябва да ям. Така беше справедливо.
Стиснах челюст, борех се усилено с този инстинкт и поех бавно дъх.
Не я хапете. Дръж лайната си затворени.
Преглътнах назъбената буца в гърлото си и се преборих с жаждата, но силата на нейната сила дърпаше инстинктивните нужди на моя Орден и ме молеше да погълна всяка капка от кръвта и.
Не, няма да го правя. Не съм роб на жаждата си.
– Аз съм професор Орион. Няма да те нараня и няма да крещиш. Искам да ме пуснеш вътре.- Освободих я и се отдръпнах, докато тя се взираше в мен със страх в очите, но сега тя беше уловена в примката ми, силата на Принудата, която използвах, не и остави шанс този път да се измъкне от нея.
Тя отвори уста, сякаш щеше да откаже командата ми, после пъхна ключа си в ключалката и го завъртя.
– Влезте – каза тя мило. Така е по-добре .
Пристъпих близо до нея, в случай че някак си и хрумне да избяга отново, знаейки, че тези Вегас трябва да са изключително мощни, дори и все още да не го знаят. Предложих и плоска усмивка, докато я последвах вътре и затворих вратата зад себе си, хвърляйки лед в ключалката като предпазна мярка, за да я държа плътно затворена. Докато Тори не гледаше, аз извадих камъка от джоба си, който криеше чантата ми с моите бележки в нея, и свалих магическата отливка, задържайки я скрита, като преметнах чантата през рамото си.
Влязох в малкия, запуснат апартамент с шокиран поглед, след което погледът ми почти неволно се насочи към момичето, свито на дивана и гледащо телевизия. Главата и се завъртя, а погледът и падна върху мен и сестра и, карайки сърцето ми да се свие в гърлото ми. Боцкането в зъбите ми веднага стана по-взискателно и желанието да се храня от нея беше почти невъзможно да се пребори. На лице тя беше същата като сестра си във всяко отношение, единствената разлика между тях бяха сините краища на косата й и все пак…
Погледът ми се движеше по гънката между очите и, когато тя се намръщи към нас, след което вниманието ми се насочи към устните и, когато ги намокри. Пълни. Розови. Апетитни – майната му , Спри.
Това момиче беше красиво по начин, който минаваше някак по-дълбоко под кожата ми, по начин, който можех да усетя. Тя ме погледна с повишено внимание и за момент ми се стори, че сме две животни, които ще се разкъсат в плътта на другия. Не, беше нещо различно от това. Това не беше битка, която исках, членът ми се раздвижваше в панталоните ми и в гърлото ми се надигаше собственическо ръмжене. И двете Вега бяха привлекателни, но нещо в тази беше хипнотизиращо. Не исках цял живот да откъсвам очи от нея.
-По дяволите не.- Дарси се изправи, давайки ми възможност да разгледам пижамата, която носеше, беше покрита с пухкави зайчета. Устните ми потрепнаха, когато зъбите ми изтръпнаха по-силно. Приличаше на един от тези зайци, невинен, с широко отворени очи, точно като моя плячка. И все пак нещо ми подсказваше, че това, което живее в нея, е чисто диво и не е лесно да се опитоми.
– Отиди при него, Тор, ти луда ли си? Наистина ли очакваш да се разкарам, за да оскверниш единственото ни легло?
Страхотно. Тя мисли, че съм тук, за да чукам сестра и.
Не че има значение какво мисли тя. От утре тя ще бъде моя ученичка.
Тори поклати глава .
– Очевидно не. Този човек просто… е искаше да влезе, става ли?
– И това е приемливо защото?- попита Дарси в пълно объркване и ме заля забавление. Това всъщност беше доста забавно. Тя беше шибано сладка когато се ядоса, докато носеше тази нелепа пижама.
– В какво се взираш?- попита Дарси, обръщайки се към мен за първи път и веждите ми се извиха. Момичето зайче хапе.
– Мислех, че идвам тук, за да взема две осемнадесетгодишни момичета. Сигурно съм попаднал в грешен апартамент, малко зайче. Засмях се, наслаждавайки се на начина, по който бузите и порозовяха и тя започна да се притеснява. Можех да чуя буйното и сърцебиене оттук. И това ме правеше гладен.
Очите и паднаха към пижамата, която носеше, а бузите и пламнаха от още кръв. Кръвта, на която исках да знам вкуса. Не, трябваше да знам вкуса и. Имаше ли вкус на нейния вълшебен подпис? Топла ли е кръвта и като слънчева светлина? Топло и толкова шибано приканващо, че да се пазя от него в момента беше най-голямата работа, с която някога съм се сблъсквал. Храненето от това момиче би било осмият смъртен грях, но по дяволите, исках да го извърша.
– Кой по дяволите си ти? И защо си в дома ми и ме обиждаш?- Дарси отново погледна сестра си и Тори и повдигна извинително рамене, преди да се обърне към мен.
Дарси се придвижи да се присъедини към нея, измъкна се от дивана и застана рамо до рамо с близначката си, давайки ми възможност да ги сравня отблизо. Погледнах надолу към двата малки тръна в очите ми и се зачудих дали не стоя пред най-голямата заплаха, пред която някога се е изправяла Солария. Бях хванат неподготвен от това колко много не ги намразих веднага. Аз мразех всички, така че това говореше нещо.
– Донеси ми вода – стрелях към Тори и тя незабавно влезе в кухнята и ми наля чаша вода, което ми даде възможност да изучавам Дарси отблизо. Какво беше толкова привлекателно в тази? Инстинктите ми се объркаха и гърлото ми изгаряше от жажда. Не се бях хранил твърде дълго, ето какво беше.
Дарси се взря в мен със същата свирепост, след което челото и се намръщи, когато осъзнаването премина през чертите и.
– Ти си ченге. Ти беше там днес.
– Къде точно?- попитах невинно, харесвайки начина, по който самото ми присъствие сякаш я раздразни.
– Не се прави на глупав с мен.- Тя ме посочи, когато пулсът и се ускори още повече и ми хареса, че и въздействам по този начин. Въпреки че определено не трябваше да си мисля това, които ми минава през ума за нея. Тази синя коса би изглеждала толкова добре, увита около юмрука ми.
По звездите, тя ще ти бъде проклета ученичка, идиот.
Тори се върна, пъхайки водата в ръката ми с напрегнато изражение, докато се опитваше да се пребори с принудата ми, а Дарси я погледна намръщено, ясно усещайки необичайното и поведение.
Изказах и благодарност, след което изсипах водата в устата си, надявайки се, че може да направи нещо, за да измести болката за кръв от гърлото ми. Изцеждах водата до капка, всеки път, когато преглъщах, се надявах това да отслаби малко от жаждата ми за кръв, но като я свърших и поставих чашата на кухненския плот, се оказах още по-кръвожаден от преди.
Може би просто ми трябва малко простанство.
– Преследвах двете ви цял ден.- Тръгнах към дивана, хвърлих се на мястото, което Дарси беше освободила, и сложих ръце на корема си.
– Просто не намесваите Тори в това. Аз бях тази, който взе парите – каза Дарси, притеснението в гласа ими се стори доста смешно, че тя вярваше, че съм ченге, когато бях докрай нарушител на закона. Нямаш представа на какво съм способен, принцесо.
– С изключение на това, че не донесе парите, ти ги изпусна – посочи Тори и аз се усмихнах.
– Имаш предвид тези пари?- Вдигнах дупето си и извадих пачката пари от задния си джоб, като я размахах над главата си.
Тори се приближи и я грабна от ръката ми, кацнала на масичката за кафе пред мен, докато броеше всяка една бележка.
Когато беше доволна, че всичко е там, тя ме погледна с леден поглед и аз видях блясък на Фея в нея. Но нищо, което би ми предизвикало кошмари. Като цяло дъщерите на Дивия крал изглеждаха доста недиви, ако трябва да бъда честен. И докато оглеждах скапания им апартамент, започнах да се чувствам неудобно. Това място беше дупка, а те бяха кралски особи. Ако бяха отгледани от родителите си, щяха да са по-богати от всички феи в Солария. Те щяха да познават богатство, различно от всичко, което биха могли да си представят. Те нямаше да отброяват тези пари, сякаш това е нещо, което им осигурява добър живот.
Изграждах досие за тях, докато бях тук, преглеждах болничните им досиета, приемните им домове, изграждах картина в съзнанието си за живота, който са водили. И честно казано, това беше гадно, нещо което не бих пожелал на никое дете. Не исках да ги съжалявам, защото те щяха да бъдат от другата страна на войната, в която щях да бъда твърдо техен враг. Но свидетелството на ада, който са издържали, беше обезпокоително.
– Та какво искаш?- настоя Тори.- Хората не дават просто пари в брой, освен ако не искат нещо за това, г-н Орион.
– Професоре – поправих я аз, преценявайки, че е най-добре да заложа границите сега. Особено след като все още си мислех за малката пижамена мис зайче в периферията ми и как може да изглежда тялото и под цялата тази торбеста материя.
– На колко години си?- попита Дарси.
– Достатъчно възрастен, за да бъда професор.- Очите ми се върнаха към нея и моментално отново попаднах в нейния капан. Може би тя беше сирена, нейният орден на път да се появи, и тя някак вече владееше силите си над мен, привличаше ме и се превръщаше в тъмно желание, което не можех да пренебрегна. Разбира се, ще се съглася с това.
Дарси застана пред дивана, скръстила ръце, докато чакаше обяснение.
Тя изглеждаше строго, но излъчваше и страх, несигурност и продължаваше да ме гледа по начин, който не можех да разбера. Но имах чувството, че е точно същият начин, по който продължавах да я гледам и аз.
– Ще ме изслушате и ще останете спокойни и събрани – казах аз със силен тон, за да ги принудя и да се уверя, че това е минало без проблем, сега ги притиснах в ъгъла.
Дарси кимна лесно и майната му, това ми хареса. Прекалено много ми хареса, че тя ми се подчинява. Тя беше принцеса, дъщеря на мъж, когото презирах, мой смъртен враг точно тук, от плът. И аз я притежавах в този момент.
Тя се спусна до Тори на масичката за кафе и двете ми дадоха цялото си внимание. Най-накрая.
В мен засия задоволително, подготвяйки се да издухам тъжния им малък беден балон и да ги тласна в свят на невъобразими богатства, слава и повече врагове, отколкото биха могли да си представят. Един от които бях аз, защото бях твърдо от отбора на Наследниците – въпреки че някои от тях ме дразнеха – и още по-твърдо отбора на Дариус Акрукс.
– От осемнадесетия си рожден ден и двете издавате подпис, който моят вид може да усети през един свят. Буквално.- Замълчах, оставяйки ги да възпиемат тези странни думи. Дарси отвори уста, за да зададе въпрос, но аз вдигнах ръка, за да я спра, продължавайки напред, преди те да успеят да откачат.- Ще обясня, само се успокой.
Дарси кимна и аз отделих един мъчително дълъг момент в изучаване на устата и. До луната, тази уста.
— Продължавай — насърчи ме Тори. Да, кажа нещата, които трябва да кажа.
Облегнах се на облегалката, като потърках ръка по тила си.
– Аз не съм човек, който се върти около въпроса, така че ето го: Вие не сте човеци. Вие сте Феи. Което означава, че имате непробудена сила във вас, определена от самите звезди. Вие принадлежите на Солария: огледален свят на земята, където властват феите. Продължаваме ли?- Забавлението ми кипна от пускането на бомбата просто така. Може би ми беше приятно да бъзикам близначките на Дивия крал.
И двете се спогледаха, което потвърди, че смятат, че съм за лудницата, така че аз просто продължих, като си помислих, че или ще ми повярват, или не, но когато им пусна задниците в Зодиакалната Академия, те вероятно ще получат съобщението.
— И двете сте Близнаци — казах аз. — Луди глави, оттук и Принудата, която използвах върху вас, за да поддържам всичко това гладко. Особено след като вече закъсняваме — измърморих аз, повдигайки китката си, за да си погледна часовника. Сега наистина надхвърлях границите. Тяхното Пробуждане трябваше да започне всеки момент.
– Близнаци…като в знака на зодията?- попита Тори.
– Точно така – казах аз. Ах добре, те не са абсолютни идиоти.- Близнаците са въздушен знак, така че след като силите ви се събудят, вие ще…
– Чакай малко – проговори Дарси над мен и пръстите ме засърбяха от желание да я накажа за това. Ако беше направила това в моята класна стая, щях да я накарам да плати сериозно за това. Както и да е, предполагах, че мога да бъда снизходителен този път. Тя скоро щеше да научи, че така или иначе не трябва да ме прекъсва. Разбира се, тогава коварният ми ум се втурна към опасното място, където наказанията ми включваха, че я бутах на бюрото си и я наплясквах силно по дупето, и вътрешно се проклех.
Какво, по дяволите, става с мен?
– Наистина ли очакваш да вярваме, че имаме сили? Като магия ?- Дарси се присмя.
– Честно казано? Не ме интересува в какво вярваш. Но имам работа за вършене и част от тази работа е да ви обяснявам това. Честно казано, предпочитам да не си губя дъха, тъй като така или иначе ще разберете всичко сами достатъчно скоро – казах аз с достатъчно рязък тон, за да прореже стъклото, а очите и се присвиха върху мен, сякаш искаше да се справи с предизвикателството в моето глас. Ела при мен, малка фея, ще ти покажа как изглежда истинската сила.
– Какво означава това?- попита Тори с намръщено лице.
– Това означава, че цял ден се опитвах да говоря с вас, но очевидно разбиването, влизането и кражбата на мотоциклети е било в дневния ви ред, така че тичах наоколо след вас като куче. И наистина не обичам да гоня хора, така че нека просто кажем, че не съм в най-доброто настроение в момента.
Дарси стисна устни и това нахалствено изражение накара зъбите ми отново да настръхнат.
Устата ми се сви от раздразнение и отново погледнах часовника си, като открих, че времето ни е изтекло. – Добре, тръгваме.- Изправих се, измъкнах малко звезден прах от джоба си и двете ме гледаха напълно объркани. О, ще стане много по-объркващо, момичета Вега.
– Чакай малко.- Дарси също се изправи и аз я погледнах надолу с меко изражение, което не издаваше нищо от ненаситния глад, който изпитвах над нея.- Казахте, че сме фея? Какво изобщо означава това?
– Ние сме различна раса. По-добъра.- Вдигнах рамене и тя се намръщи по начин, който изпрати гореща вълна по гръбнака ми. По звездите, това момиче.- Внимавайте госпожице Вега, подобни изражения са наказуеми в класната ми стая.
– Вега?- Носът и се сбръчка и си спомних, че буквално нямаха представа за нищо.- Това не е моето име. Чакай, моля те, кажи ми, че имаш грешни близнаци?
Поклатих глава отчаяно.
– Това е истинската ти фамилия в Солария. Никой няма да ви нарече с друго име, след като стигнете там, запомнете думите ми.
– Е… извинете?- Тори се намеси. Челюстта и беше стисната, сякаш искаше да може да извика тези думи, но благодарение на моята Принуда тя беше просто ядосано куче на каишка.- Няма да ходим никъде с някакъв измамник от фоайето. На какъв наркотик точно си? Съдейки по луксозното облекло, ще позная кока?
Усмихнах и се хищнически при тези думи, огънят в очите им накара чудовището в мен да надигне глава.
– Вижте, имам далеч по-добри неща, които да правя с времето си, отколкото да стоя тук в мръсен апартамент с две момичета, които си мислят, че съм пристрастен към кока. Но нямах избор по въпроса. Така че просто ме последвайте, нали?
– Нищо не си обяснил.- Дарси поклати глава в знак на отказ.- И защо трябва да вярваме на всичко, което казвате?
Грабнах чантата си, обърнах я и изсипах съдържанието върху масичката им за кафе. Водопад от хартии падна навсякъде, страници и страници от всяка информация, която бях събрал за тях по време на престоя си в Царството на Смъртните, падаха на повърхността.
Прегледах всичко, като извадих снимка на осиновените им смъртни родители в деня на сватбата им. Дарси я грабна от ръката ми, притисна я към гърдите си, докато сълзите блеснаха в очите и, сякаш мислеше, че ще я изгоря.
– Какво правиш със снимката на нашите родители?- изсъска Тори.
— Те не са ваши родители — казах хладно.- Вие сте Смяна. Родени фея. Елементали с естествена магия, която тече във вените ви. Истинските ви родители те ви замениха с близнаците, родени от тази двойка. Посочих снимката в ръката на Дарси и веждите и се събраха.
Тези хора бяха просто смъртни и тези момичета не разбираха величината на това кои са всъщност.
– Това не е вярно. Ти си луд. Защо биха направили това?- попита Дарси.
– Моето предположение? Бяхте в опасност — казах и свих рамене. Кралицата сигурно е предвидила смъртта им, но ако е знаела, че идва, защо не е успяла да промени съдбата на себе си и на съпруга си?- Или може би просто сте ги дразнили толкова, колкото мен в момента и те са решили да ви заменят с по-малко дразнещи близнаци.
Тори изглеждаше така, сякаш се кани да ме удари с юмрук и щях да се смея с глас, ако беше опитала.
– Махай се – каза Тори с премерен тон, сякаш наистина щях да я послушам.
– Добре, опитах се.- Извадих малката копринена черна чанта от джоба си и развързах конците.- Срамота е обаче да загубиш наследството си. Истинските ви родители бяха най-богатото семейство в Солария.
– Добре – измърмори Дарси, но аз бях закачил моркова и изглеждаше, че Тори ще захапе.
– Чакай… богати?- попита Тори, приближавайки се, гневът и очевидно намаля. Начинът, по който тя беше грабнала тези пари от мен, показа точно колко отчаяни са те за пари, така че ако това беше, което беше необходимо, за да ги примамя, тогава имаше много от това. Но изглеждаше, че Тори е била привлечена повече от Дарси.
– Не може да е истина, Тор – каза Дарси под носа си.
Тори вдигна едно рамо.
– Нека го изслушаме. Тя хвърли поглед на сестра си, който не можех да видя и аз се усмихнах.
– Да. Чуйте ме – настоях аз и изведнъж Дарси кимна, повлияна отново от мен и ми даде още едно малко захранване. Издърпах снимката от хватката на Дарси, като я изгледах за момент с намръщен поглед.- Вижте, не се опитвам да разбия малките ви мечти за тази двойка, но те са просто двама случайни хора, които са се замесили в нещо много по-голямо. Фактът, че са мъртви, е трагедия, но те не са вашата кръв. А кръвта е всичко, което има значение според мен.- Особено когато кръвта ти е кръвта на Дивия крал. Вдигнах рамене, хвърляйки поглед между тях.- Вие двете бихте направили всичко една за друга, надявам се? Тъй като този скапана живот може да си отиде като дим – щракнах с пръсти.- Всичко, което трябва да направите, е да се съгласите да се запишете в Зодиакалната Академия. Ще получите пълен пансион, ще имате свои собствени легла — Погледнах дивана – и наследството ви ще покрие разходите за престоя ви плюс ще получавате месечна стипендия от него. След като завършите, всичко е ваше. Но само когато завършиш. Такъв е законът.
– Значи искаш да отидем в някъкво училище?- попита Тори.
– Да. Но не кое да е училище. Най-доброто училище.- Наистина беше най-доброто по дяволите.- Е какво казвате?
– Казвам, че си луд – каза Дарси и имах идея да и покажа колко луд мога да бъда. Все пак не е подходяща. Видът, в който тя беше прикована под мен, задъхана от името ми.
Фокусирай се.
– Да… но аз искам парите.- Тори удари Дарси с лакът в ребрата и тя се намръщи.
– Пълен пансион ли е?- Дарси отново ме погледна, дърпайки кичур коса със сини връхчета. Беше много разсейващо.
– Редовно хранене – заклех се аз.- Така?- Потупах нетърпеливо крака си.
Никоя от двете не отговори.
– Просто кажете „да“ и ела с мен – изръмжах.
– Да – казаха двете в един глас, без да се колебаят.
Ухилих се от ухо до ухо, работата ми най-накрая приключи.
– Трябваше да го направя по рано.- Дигнах брадичка към Дарси.- Отивай да се облечеш, ако се появиш така в Зодиак, ще бъдеш изядена жива от другите ученици.- И от мен.
Тя излезе от стаята и аз останах с Тори, тъй като тя остана под моите магии.
– Значи има… много пари?- потвърди тя.
– Купища – потвърдих аз и очите и блеснаха.
Малко по-късно Дарси се върна от банята с тесни дънки, прилепнали към кръглото и дупе, и черен потник, който обгръщаше извивките на тялото и в формата на пясъчен часовник. А, страхотно. Защо не можеше да е покрита с кожа на хептова жаба?
По някаква причина нейната близначка с абсолютно същата фигура не беше раздвижил нищо в мен, но тази накара члена ми да пулсира и съзнанието ми се върти от мръсни фантазии, на които никога, никога не бих могъл да дам живот. Проклет идиот.
– Споменахте магия… – каза Дарси любопитно.
– Да – казах аз, опитвайки се да гледам другаде, само за да открия, че отново се взирам в нея.- Вода, въздух, огън, земя. И двете ще притежавате един, може би два елемента. Родителите ви бяха много могъщи, така че очаквам да бъдете неизмеримо надарени.- И ако сте, Наследниците ще загубят позицията си. Но разбира се, че сте, разбира се, че ще направите това трудно.
Отворих копринената торба, щипнах звезден прах между пръстите си и го поръсих в дланта си.
– Какво е това?- прошепна Тори, когато Дарси се приближи, за да го разгледа.
– Най-рядкото вещество в Солария и най-бързият начин за пътуване: звезден прах.- Това ще бъде забавно. Вдигнах глава с демонична усмивка.- Добре дошли във вашето пробуждане.
Издухах праха право в лицата им и те ахнаха в такт една с друга. Звездният прах се изсипа над нас и скапаният им апартамент избледня, докато бяхме вкарани в ефира между световете, пренасяйки ни в Солария, завеждайки ме най-накрая у дома.
Краката ми се удариха в земята и Дарси се препъна в мен, а челото и се блъсна в гърдите ми. Ръката и се притисна към корема ми, а точката на допир изпрати в мен изгаряща, почти непоносима нужда да я хвана. Ухапи я, вземи я, хвани я.
Хванах я за раменете, като я завъртях, за да се изправи пред кръга от нови студенти на „Виещата ливада“, готови за тяхното пробуждане, докато сърцето ми биеше и буйстваше в гърдите ми.
Дарси се отдръпна от мен и пръстите ми се свиваха и разпускаха, докато се взирах след нея, ръмжене се търкали тихо през гърлото ми, докато работех, за да се боря срещу жаждата, и другата, гладна част от мен, която се беше събудила.
Дарси ме погледна уплашено.
– Какво става?- попита тя, а зелените и очи танцуваха от паника. Предполагах, че това наистина е така.
– Току-що ни упои?- Тори се обърна към мен.
– Какво става с теб и наркотиците?- измърморих аз.- Не забравяйте да запазите спокойствие – заповядах аз, като имах нужда те да преминат през това, без да правят някъква сцена.
Трябваше да знам какви Елементи притежават. Лайънъл щеше да ме чака да се обадя и да му разкажа всичко, което се беше случило тази вечер, всичко, което бях научил за Вегас. Но имаше едно сигурно нещо, което не бих казал дори на Дариус за тази нощ. Че почувствах притегляне към една от тях, което се противопоставя на всякаква логика и накара омразата ми към тях да се задълбочи. Поради всички притеснения, които имах относно връщането на близначките Вега в Солария, нито едно от моите въображения не беше измислило това.
Може би силата на кръвта им ме вика, но тъй като само Дарси ме беше накарал да горя от нежелана нужда, се съмнявах, че бих могъл да се спра на това. Едно нещо беше сигурно, щях да отрежа тези изкривени пориви от мен веднага щом мога. И те нямаше да повлияят на нищо от това, което следва. Защото близнаците Вега няма да се изкачат на трона. Мой дълг беше да се уверя в това. И никое момиче със синя коса в пижама зайче нямаше да прецака моите планове.

Назад към част 2                                                             Напред към част 4

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *