Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 8

КЕЙЛЪБ

Преминах през съблекалнята за нашия клас по огнена стихия и прокарах ръка в русите си къдрици, докато стоях пред огледалото, за да укротя заплитанията им от бързането из целия кампус, да стигна дотук.
– Кого се опитваш да впечатлиш?- Попита ме сухо Дариус откъм гърба ми, където седеше на една от пейките и обуваше белите си маратонки за часа.
Погледът ми се премести върху него в огледалото и му се усмихнах подигравателно.
– Кого мислиш?
Дариус издиша дъх, който беше примесен с дим от Дракона му, и се облегна назад на седалката си, извивайки вежди към мен с ризата си, която все още стискаше в ръка, и оголените си от мастило гърди. Преди да продължи, той пусна балонче за заглушаване около нас двамата.
– Сериозно? Планираш да флиртуваш с момичетата, от които родителите ни специално са ни възложили да се отървем?- попита той.
– Да, човече – потвърдих аз, като погледът ми се премести от него обратно към собствения ми външен вид, като продължавах да реша къдриците си, докато не паднаха в идеалния вид безредна бъркотия, която да намокря гащичките на километри наоколо.- Вегас са сериозно секси и сериозно мощни. Тори има вкус на шибан наркотик и планирам да се опиянявам от нея отново и отново и отново. Знам, че трябва да се отървем от тях и всичко останало, но не виждам причина да пропускаме хубавите моменти, докато можем да ги имаме.
– Така че преследвай другата – промърмори Дариус.- Рокси е в моята Къща и аз искам да я имам под петата си.
В тона му прозвуча заповед, която просто нямаше да ми подейства, и аз изправих гръбнака си, обръщайки се да го погледна с вдигната вежда.
– Под петата ти, да бе?- Подиграх се.- Защото имам чувството, че я искаш под себе си по много по-интересен начин от този.
– Знаеш ли какво искат родителите ни да правим – отвърна Дариус, без да отговори на закачката ми, докато се изправяше на крака и дърпаше ризата, която беше осигурена за този клас, тъмночервената материя прилепваше към плътта му като втора кожа и очертаваше всичките му мускули, точно както моята беше по мен.
– Да, да – съгласих се лаконично, защото знаех каква е официалната позиция на Съвета по въпроса. Вегас бяха заплаха, която не можехме да търпим, и трябваше да си ходят. Чувах го ясно и категорично. Но майка ми не винаги беше толкова категорична като останалите и ми беше дала допълнителни инструкции, а не само сляпо да се опитвам да изтласкам Вегас. Тя искаше да ги разбера, да разбера какво ги кара да се държат така и да реша дали наистина могат да представляват заплаха за нас или не. В края на краищата всички ние бяхме предназначени да служим под дъщерите на Дивия Крал един ден, ако съдбата се беше развила по друг начин и те бяха израснали тук с живи родители, така че тя не искаше просто сляпо да пренебрегне заплахата, която тяхното ниво на сила можеше да ни причини. Което означаваше, че не е против да се сприятеля малко повече с момичетата, ако искам. И разбира се, в нито един момент не ми беше казала да опитам късмета с някоя от тях, но също така не ми беше забранила да го правя. А и откакто бях забил кътници в гърлото на Тори Вега, бях пристрастен към идеята за нея толкова дълбоко, колкото пияницата към алкохола, така че нямаше да се отдръпна само защото на Дариус не му харесваше.- Никой не е казал, че не мога да се забавлявам по пътя, нали?
Очите на Дариус пламнаха от раздразнение, но ако искаше да ми каже да се отдръпна, щеше да се наложи да го каже направо. Освен това нямах никакво намерение да се съглася с това, дори и да го беше направил.
– Тези момичета ще създадат проблеми – каза той, погледна се в огледалото и отметна тъмната си коса назад от лицето с много по-малко внимание, отколкото аз току-що бях отделил на моята.
– О, разчитам на това – отвърнах аз с тъмен смях.
Излязохме от съблекалните и Дариус остави заглушителния балон да падне, докато се движехме в подобната на колизеум постройка, където щеше да се проведе урокът ни. Призовах огнената си магия, като оставих топлината ѝ да се разлее във вените ми, докато се подготвях за урока, а един поглед към Дариус подсказваше, че този урок ще бъде объркан.
Да, беше ми ядосан заради Вегас, но бях готов да се обзаложа, че това е свързано повече с желанието му да я вземе за себе си, отколкото с изпълнението на заповедите ни като добри малки наследници.
Професор Пиро разговаряше с няколко първокурсници, които вече бяха пристигнали за урока, а аз се преместих да застана до стената на момичешката съблекалнята само с една цел.
Дариус застана до мен и издаде раздразнителен звук, който явно нямаше намерение да продължи, така че аз само му предложих усмивка, която разкри заострящите ми се зъби.
– Дай ми да предположа, имаш вкус към Вега?- изрече той.
– Да. И като виждам, че последният ни малък проблем шибано мрази, когато я хапя, би трябвало да ме подбутваш с ръце. Защото единственото, което те интересува, е да ги изгониш оттук, нали?
– Точно така – съгласи се той, но онзи демоничен поглед в очите му подсказваше, че държи езика си настрана от още неща, които искаше да каже.
– Значи снощи ти е влязла под кожата, а?- Натиснах го, а той сви рамене.
– Предполагам. Тя има свойството да ме изненадва, но скоро ще я пречупя.
– Обзалагам се.
Точно тогава Тори Вега излезе от съблекалнята с още едно малко момиченце първокурсничка до себе си и погледът ми падна върху извивките на тялото ѝ в прилепналото облекло, необходимо за този клас. Кървавочервената материя обгръщаше заобленото ѝ дупе толкова перфектно, че ми се искаше да забия зъби право в него, сякаш беше проклета ябълка.
Хвърлих поглед към Дариус и топлината в очите му на практика се превърна във вулкан, докато я гледаше, а тъмният гняв в него се смесваше с първично желание, което накара ханша ми да се надигне. Бях го видял, когато се опита да я поиска в момента, в който тя пристигна тук, и един поглед към твърдите мускули и свирепия глад в очите му показваше повече от ясно, че той все още иска това. Но в това се състоеше проблемът, защото аз също исках да предявя претенциите си към нея, а не бях същество, което лесно би отстъпило.
Излязох от сенките, закрачих след нея, докато тя се отдалечаваше, и погледът ми остана здраво втренчен в това нейно дупе, докато привличах земната си магия, а усмивка се отскубна от ъгълчето на устните ми.
Едно завъртане на пръстите ми накара земята да се разлюлее под краката ѝ и тя едва не падна, а ръцете ѝ се завъртяха, за да се закрепят, докато приятелката ѝ се отскубна настрани. Дадох ѝ миг да повярва, че е оцеляла, и след това забих земята достатъчно силно, за да я извадя от строя.
Тя падна назад, а аз се стрелнах напред, хванах я, преди да успее да се удари в земята, и я повалих в ръцете си като любовник, който потапя момиче за целувка.
– Благодаря, аз… – започна тя, но когато тъмният ѝ поглед се спря на мен и нахалната ми усмивка, тя прекъсна думите си, гневът ѝ избуя там, където благодарността срещна бързата си смърт.
– Трябва да внимаваш за това. Земята тук може да бъде много непредсказуема – измърморих, дърпайки я изправена, но продължавайки да държа ръцете ѝ, сякаш все още я стабилизирах, но нямах намерение да я пускам скоро.
Малката руса първокурсничка се отдръпна назад, а очите ѝ диво търсеха някакви признаци за намеса на учителя, но такива нямаше. Това беше свят, в който феи ядат феи, и аз бях гладен да вкуся от нея.
– Добре. Ще се погрижа да го направя.- Тори изтръгна ръцете си от хватката ми направи крачка назад, сякаш смяташе, че ще е толкова лесно да ми избяга. С малко повече от едно помръдване на пръстите ми земята под краката ѝ отново се размърда и сърцето ми подскочи, когато тя падна по задник в краката ми, като жертва пред олтара на божество.
Едва задушен смях се разнесе около нас, докато другите ученици се приближиха, за да гледат шоуто, а Тори направи крачка да се изправи, но аз нямаше да го допусна.
Нахвърлих се, преди тя да успее да направи нещо повече от това да се отдръпне няколко сантиметра назад, коленете ми се приземиха от двете страни на бедрата ѝ, а на лицето ми се появи усмивка, която разкриваше изострящите ми се кътници, които тръпнеха да вкусят от кръвта ѝ. На практика можех да я усетя от това разстояние, силата във вените ѝ бръмчеше като опияняващ аромат на пристрастяване, на който бях повече от щастлив да се поддам.
– О, за любовта на Бога – изръмжа тя, удряйки длани в гърдите ми и не можех да кажа, че мразя начина, по който ръцете ѝ се усещат върху тялото ми.- По-добре да не си на път да…
Хванах китките ѝ, когато тя отново се опита да ме бутне, от мен се изтръгна ниско ръмжене, докато я принуждавах да се свлече под мен, тялото ми се притискаше към извивките ѝ, а на члена ми това адски много му харесваше, докато притисках това мощно същество и го забивах в земята под мен.
Зъбите ми намериха гърлото ѝ, без дори да взема съзнателно решение да я захапя, и издишането, което се изтръгна от устните ѝ, когато те пронизаха плътта ѝ, беше достатъчно, за да накара стонът на удоволствието да се надигне в гърдите ми.
Отпих дълбоко, небесният й вкус запя по езика ми и се разля в гърлото ми, докато богатата й сила се разля в мен и ме изпълни докрай. Вместо просто да се предаде, както очаквах, Тори започна да ме проклина толкова силно и цветисто, колкото можеше да си представи, бедрата ѝ се поклащаха между бедрата ми в опит да ме изтласка от себе си въпреки начина, по който отровата ми я бе отслабила.
Изръмжах в отговор на борбите ѝ, забих я под себе си и се отдадох на жаждата за кръв, когато вкусът на нейната сила ме завладя напълно. Тя беше като най-добрия вид грях, тялото ми и звярът в мен станаха жертва на съблазънта ѝ, а пенисът ми определено също се интересуваше повече от малко от нея. За нейно щастие начинът, по който я бях притиснал, означаваше, че всъщност не я чуках на сухо, докато и взимах кръвта, така че тя вероятно не знаеше за този малък факт, но колкото повече получавах от нея, толкова повече исках и знаех, че няма да се откажа от нея след това. Дариус може и да искаше да предяви претенции, но аз бях готов да вдигна ръкавицата на неговото предизвикателство, защото това момиче беше от всички видове обсебване, в което нямах търпение да се потопя.
– Това е повече от достатъчно, Алтаир – въздъхна професор Пиро някъде наблизо и аз бях принуден да си спомня за класа, който ни заобикаляше.- Трябва да и остане малко енергия, ако иска да се представи в днешния ми час.
С известна трудност се принудих да се отдръпна, извадих кътниците си и облизах последната капка кръв от меката кожа на Тори, преди да се отдръпна и да я погледна надолу.
Изглеждаше сериозно добре, притисната под мен по този начин, черната и коса се развяваше по земята, а тъмните и очи пламтяха от яростна омраза, която някак си ме разгорещи още повече към нея.
– Нямаш представа колко си вкусна – коментирах аз, облизвайки устните си, за да прогоня и последния и вкус от тях, докато тя се почесваше по врата.
– Получихте това, което искахте, така че защо просто не се махнете от мен?- Поиска тя, като отново дръпна китките си, докато ги държах притиснати в пясъка над главата ѝ. Сигурно трябваше да я пусна, но тя толкова не приличаше на никоя друга фея, когято бях срещал оказа се, че се задържам, попивам я и се опитвам да я разбера.
Наклоних глава, докато я разглеждах, и по лицето ми се разля бавна усмивка, която, както знаех, само щеше да я ядоса още повече.
– Знаеш ли, не съм сигурен, че някога съм се хранил от човек, който да го мрази толкова много, колкото ти – коментирах аз.- Другите феи са израснали, знаейки за моя вид, и просто приемат това като част от веригата на властта, но ти…
– Да, мразя го – избухна тя.- Така че защо не си изкарваш хляба, хранейки се с някой, който се наслаждава на извратения ти начен, и не ме остави на мира?
Току-що се опита да ми даде заповед ли? О, не, тази глупост нямаше да ми мине. Ако досега си мислеше, че ме мрази, то нещата щяха да станат наистина интересни. Пуснах я внезапно и скочих на крака, като за щастие пенисът ми спадна достатъчно, че тясното облекло, което носех, вероятно не го разкриваше пред всички присъстващи.
– Това момиче е моят личен Източник – заявих аз, като проследих с поглед всички феи в класа ни и се уверих, че няма и най-малкото трепване на несъгласие с това твърдение.- Ако някой друг вампир иска да се храни от нея, може да се обърне към мен, разгласете това.
Тори се изправи на крака и изглеждаше така, сякаш с удоволствие би ме ударила, тъй като юмруците ѝ се свиха отстрани, а очите ѝ пламнаха от ярост.
– Аз не съм нищо лично за теб – каза тя.
– Не се притеснявай да се опиташ да ме спреш, скъпа – подразних я аз, знаейки, че шансът ѝ за това е нулев.- Но докато не успееш да го направиш, можеш да се смяташ за моята лична кутия със сок.
Тори изглеждаше готова да се изплюе, но вниманието ѝ беше привлечено от Дариус, който се разсмя гръмко от предната част на тълпата вляво от нас. Тя изглеждаше още по-намусена, когато го откри, че наблюдава малкото ни общуване, и можех да кажа, че не е доловила напрежението в позата му, докато стоеше със сгънати на широките си гърди ръце. Лицето му за покер беше дяволски добро и бях сигурна, че всички около нас вярват, че той се забавляваше напълно, като ме вижда как смилам принцесата на Вега в земята и я хапя против волята ѝ. Но аз виждах демона в очите му, когато погледът му се премести от нея към мен, и знаех, че е ядосан.
Сбърчих вежди към него в знак на предизвикателство и той вдигна брадичка в отговор. Да, щяхме да отработим някои от нашите Алфа глупости наистина шибано скоро, защото напрежението между нас беше достатъчно силно, за да се скъса. Все още се обичахме, но понякога другите наследници и аз трябваше да се изправим един срещу друг, само за да свалим напрежението от целия тестостерон, който витаеше във въздуха около нас. И не беше като някой от нас да се страхува от добрата битка – всъщност знаех със сигурност, че всички се наслаждаваме на нея, а със силата на Тори Вега, която заливаше вените ми, собствената ми кръв бучеше от желание да му дам това, което иска.
– Е, ако всички вампири са напълно попълнени, бих искал да продължа с урока си – обяви гръмко професор Пиро и Тори рязко обърна гръб на двама ни в знак на явно неуважение.
От гърдите на Дариус се изтръгна дълбоко ръмжене при обидата, а аз едва потиснах съскането си, като мускулите ми се стегнаха от желанието да я поставя на мястото ѝ още веднъж. Никой не ни обръщаше шибания си гръб и не се измъкваше от отговорност, а сега тази дребосъчка го беше направила два пъти.
Направих крачка към нея, но Дариус хвана ръката ми, едва сдържаният гняв в него беше ясен, когато от устните му се отрони една-единствена дума, толкова тиха, че я долових само с вампирския си слух.
– По-късно.
Напрегнах се, не ми харесваше да ми казва какво да правя, но виждах смисъл в това. Проблемът ни с Вега явно щеше да отнеме известно време, а тя буквално току-що беше притисната на милостта ми пред целия клас. Не беше нужно да доказваме отново господството си над нея още сега.
– Тъй като това е първият урок за първокурсниците, искам останалите да се разделят по двойки и да отделят известно време, за да се запознаят отново с техниките, които научиха в края на миналата година. Трябваше да тренирате през лятото, а аз ще дойда да потърся подобрения, след като изпробвам новите ученици.- Професор Пиро отблъсна по-големите ученици, но аз и Дариус останахме на мястото си, вперили погледи в предизвикателната малка Вега.
– Какво правите още тук, момчета? Последно когато проверих, бяхте второкурсници – каза Пиро, като ни фиксира с проницателен поглед.
– Просто искахме да видим колко могъщ е новият наследник – каза Дариус, а устните му потрепваха от забавление, докато Тори се местеше неудобно пред нас, макар че все още отказваше да се обърне и да се изправи отново с лице към нас, сякаш това, че има две чудовища в гърба си, изобщо не я притесняваше.
– За ваше нещастие, гледането на новото момиче не е част от учебната програма – отвърна Пиро надменно, като ни изблъска отново и ние бяхме принудени да си тръгнем, освен ако не искахме да се опитаме да се заядем с учителката.
Тори се обърна, за да ни гледа как си тръгваме, и адреналина ми се вдигна, когато видях как очите ѝ обхождат тялото на Дариус с явна наслада в очи. Не, това нямаше да се получи за мен. Блъснах с лакът приятеля си Дракон, докато той я чукаше с очи, и той се обърна, за да прекоси арената заедно с мен с хъркане на разочарование.
– И така, сега ли ще ти набия задника или ще запазим цялата тази агресия за по-късно?- подиграх се.
Дариус ме погледна, очите му за миг проблеснаха със златните прорези на Дракона, а от ноздрите му се изви дим и аз се усмихнах в очакване на битката ни.
– Тогава сега а – съгласих се аз и напрегнах мускулите си, докато вървяхме, насочвайки се към широка открита зона в далечната част на арената, където наистина можехме да покажем силата си, без да се притесняваме, че някой безсилен идиот ще ни попречи.
– Може би трябва да се замислиш дали да не си намериш друг Източник – изръмжа Дариус, докато размахваше пръсти, а пламъците се извиваха по ръцете му като плъзнали мравки.
– Дай ми една добра причина, поради която да искам да го направя, и може би ще го обмисля – подхвърлих аз, макар че категорично нямаше да го обмисля. Силата на Тори Вега беше индулгенция, от която нямах намерение никога да се откажа, освен ако тя не стане достатъчно силна, за да ми попречи да си я присвоя. И тъй като нямаше никакъв шанс това да се случи скоро, имах пълното намерение да я обгръщам с уста толкова често, колкото е възможно. И като хвърлих отново поглед към нея, с удоволствие си признах, че се надявам да успея да го направя със или без участието на кътниците ми. Това момиче беше секси и не приемаше нашите глупости. Харесваше ми характера в нея почти толкова, колкото ми харесваше да я хапя, и исках да се доближа до нея по повече причини, отколкото просто да претендирам за кръвта ѝ.
Преди да успея да се изгубя прекалено в тази мечта, огнена топка се заби в гърдите ми и аз бях хвърлен през арената, преди да се блъсна в стената толкова силно, че въздухът се изтръгна от дробовете ми.
Дариус се засмя гръмко, тъмните му очи пламнаха от вълнение, когато се изтръгнах на колене и му изръмжах за евтиния удар, като същевременно отделих миг, за да излекувам болката от нараняванията си от плътта ми.
След това се започна.
Скочих на крака и хвърлих огнено кълбо директно към него, като го използвах, за да го заслепя, докато се втурнах отляво с вампирската си скорост и вместо това изстрелях истинския си удар в страната му. Разбира се, задникът беше очаквал това и падна на колене, като юмрукът му се удари в пясъка и изпрати пръстен от мощни пламъци около него във всички посоки, преди още да се ориентира за новото ми местоположение.
Отправих собствената си сила към него, като накарах пламъците да се разпръснат около мен и изстрелях серия от ракети към него.
Дариус се изправи и пое удара, челюстта му се изкриви, докато впиваше пети в земята и просто остави магията да се разбие в гърдите му като психопат, игнорирайки болката от огъня и разчитайки на костюма си да спре изгарянето му.
Той отдели време да изработи магията си в по-изтънчена форма и аз извърнах очи, когато огромен дракон, изграден изцяло от пламъци, се втурна към гърба ми.
– Толкова си предвидим, човече!- Подиграх се, като се стрелнах встрани, когато огненият Дракон изрева и от устата му се изляха още пламъци в моя посока.
Другите ученици започнаха да ни обръщат повече внимание, някои от тях бягаха на безопасно място в далечната част на арената, други се приближаваха, за да наблюдават шоуто. Но аз не можех да отделя внимание на тях, очите ми оставаха залепени за противника ми, докато го заобикалях и предизвиквах собствените си огнени творения в гърба му.
Змиите, изградени от пламък, изникваха от земята след стъпките ми, като намерението ми беше да поваля дракона му със силата на много хора, вместо просто да се изправя срещу него с друго огромно създание.
Дариус се засмя, когато драконът му излетя, а звярът се блъсна в змиите ми, които изплюха пламъци и се втурнаха към него в отговор.
Опитах се да ги задържа, но когато драконът се вряза в тях, пламъците им започнаха да се сливат със звяра, а Дариус открадна контрола над магията и я прикрепи към своята.
Създавах все повече и повече змии, насочвах ги към Дракона, докато той излиташе и започваше да ги обстрелва отгоре, докато усмивка се впиваше в бузите ми от напрежението да задържа толкова много сила наведнъж.
Тя гореше от плътта ми, караше цялото ми тяло да пее от бръмченето на магическите ми мускули, а един поглед към Дариус издаваше колко много се наслаждава и той на тази битка. Но това беше нещо повече от игра на война, ние се борехме за победа и никой от нас нямаше да се предаде лесно. Змиите ми започнаха да надвиват Дракона му и от устните ми се изтръгна победен смях, когато видях, че това се случва, но, разбира се, гадината не беше свършила. Със сетни усилие Дариус вдигна ръце и от водния фонтан вляво от нас предизвика втори Дракон, който съперничеше по големина на първия, а челото му се покриваше с пот от усилието да управлява толкова много сила наведнъж. Но си заслужаваше. И макар да се помъчих да подсиля огнената магия на змиите си, те нямаха шанс срещу толкова много вода и когато блестящият Дракон се вкопчи в рояка от моите създания, обливайки ги с вода и магията ми се разпадна.
Дариус нададе нахален победен вик, а аз му се скарах, докато се задъхвах от усилие, а двата дракона направиха победна обиколка на арената.
– Винаги измамник – извиках аз, сгъвайки ръце, докато го гледах от мястото си, защото задникът знаеше, че си играем с огъня и внасянето на вода в него беше подъл ход.
Дариус започна да се смее, а аз се стрелнах към него с ръмжене, готов да завърша тази битка и все пак да изляза начело.
Блъснах се в него, преди още да е разбрал, че идвам, и юмрукът ми се сблъска с твърдата му челюст, докато го повалях на земята.
Дариус ми изръмжа, като бързо се впусна в боя, а враждебността и гневът, които се зараждаха между нас, най-накрая намериха отдушник, когато се отдадохме на бруталността на ударите си и на удовлетворението от това да се опитаме да си избием душата един на друг.
Юмрукът му се удари отстрани на черепа ми като проклета наковалня, нанасяйки удар в мозъка ми със силата на шибаните му драконови мускули. Той беше огромно копеле и физическата му сила беше почти невъзможна за сравнение, независимо колко голям бях аз самият.
– Шибан – Драконов – задник – изсъсках между ударите, а той се засмя, като успя да ни преобърне така, че да е отгоре ми, а юмруците му се разбиваха в гърдите ми с удари, достатъчно силни, за да счупят шибаните ми ребра.
Изръмжах свирепо, докато се нахвърлях върху него, челото ми се сблъска с носа му и се чу силен пукот, който бързо бе последван от проклятие на болка и проливане на кръв.
За момент успях да взема надмощие, приземих се отгоре му и използвах скоростта си, за да нанасям удари по ребрата, гърдите и корема му отново и отново, преди Дариус да изръмжи и да изхвърли тежестта си нагоре, за да ни преобърне отново.
Ръцете му се вкопчиха здраво в гърлото ми и аз изсъсках между зъбите си, докато той започна да ме души, а на лицето му се появи дивашка усмивка под кръвта, която сега оцветяваше зъбите му.
– Майкопродавец – изревах и хватката му се усили, а коляното му се заби в гърдите ми, докато тежестта ме притискаше.
Опитах се да го отблъсна, но болката от тежестта му, която смазваше спуканите ми ребра, беше почти ослепителна и въпреки мятането ми скоро стана ясно, че съм загубил тази шибана битка.
Очите на Дариус блестяха със смъртоносно намерение, докато продължаваше да ме души, и бях почти сигурен, че задникът наистина щеше да ме изчака да загубя съзнание, ако не призная поражението си.
Но аз не исках да го направя. Дори когато пред очите ми танцуваха петна, а дробовете ми горяха за отчаяна, гладна въздух, все още не исках да се предам. Но ушите ми звъняха и крайниците ми ставаха все по-слаби и с яростно чувство на неудовлетвореност изтръгнах ръката си и я ударих три пъти в земята до нас, за да му дам да разбере, че се предавам.
Дариус се усмихна широко, като ме освободи в един миг, изправи се и заздрави лицето си, преди да отмие кръвта с водната си магия.
Вдишах няколко пъти силно, след което започнах да се смея, когато напрежението между нас най-накрая спадна и аз погледнах нагоре към големия гад на Дракона, когото обичах с цялата жестокост на слънцето.
Дариус ми предложи ръката си и аз я приех, като му позволих да ме издърпа на крака, докато притисках другата ръка към ребрата си и лекувах пораженията по тях, за да мога да си поема по-дълбоко въздух.
– Следващия път ще те победя – предупредих го, като го плеснах по гърба.
– Ти го каза и миналия път – подигра се Дариус, като ме блъсна с лакът и аз трябваше да потисна стона си. По отношение на силата всички определено бяхме равностойни, но с Ордена на Дариус, който повлия на телосложението му, той вече беше висок над метър и деведесе и мускулите му имаха мускули, така че дори моите метър и деведесет не можеха да се сравняват. Задник.
Отворих уста, за да отговоря, но вместо това нещо ме накара да се огледам и открих, че имаме публика, която не очаквах.
Тори Вега стоеше там със скръстени ръце и примирение на лицето, което почти засенчваше ясната неприязън, която излъчваше. Професор Пиро беше до нея и беше ясно, че от известно време ни чакат да свършим.
Вкарах ръка в косата си, докато отделях внимание на Тори, наблюдавайки шията ѝ, докато прокарвах език по кътниците си. Току-що бях използвал голяма част от магията, която бях откраднал от нея, и не можех да не се запитам дали тя не разполага с още малко запаси…
– Имам нова задача за вас, господин Акрукс – каза професор Пиро, а погледът ѝ се спря на Дариус и вниманието ми се повиши.
– Да, професоре?- Попита Дариус, като и придаде своя учтив учителски глас, който по мое скромно мнение много малко прикриваше грубияна в него.
– Бих искала да дадете на Тори тук малко индивидуални уроци, за да и помогнете да се научи да овладява тази буря от сила в нея. Опитах се да я напътствам сама, но тя има нужда от някой по-могъщ от мен, а като най-опитния огнеплетец в академията ти беше очевидният избор.
Вниманието на Дариус се насочи към Тори, гръбнакът му се изправи, докато я разглеждаше така, както вълк може да гледа агне, а аз трябваше да потисна кикота, защото знаех със сигурност, че той няма абсолютно никакво намерение да помага на Вега да прави каквото и да било.
– Разбира се, професор Пиро – съгласи се Дариус, макар да знаех, че това са глупости.- Само че в момента имам пълен график, така че за нея може би ще е по-добре да избере някой друг.
– Добре – съгласи се Тори с ярка усмивка, давайки да се разбере, че така или иначе абсолютно не иска помощта му, а аз трябваше да се преборя със смеха, когато Дариус се нацупи от обидата.- Няма значение.- Тя започна да се обръща от нас, но професор Пиро я спря.
– Това не е проблем – каза Пиро твърдо, като погледна Дариус с остър поглед.- Можеш да я обучаваш в четвъртък вечер след вечеря, а ако е необходимо, можем да добавим и понеделник.
Погледът на Дариус потъмня и на практика можех да усетя вкуса на дима по езика си от огъня, който знаех, че гори в него при тази команда. Нямаше никакъв шибан начин да направи подобно нещо, а от изражението на Тори беше съвсем ясно, че тя така или иначе не го иска.
– Да, професоре – съгласи се Дариус, а Пиро кимна, преди отново да поведе Тори.
Гледахме я как си тръгва и аз се наведох малко по-близо до приятеля си, като очите ми останаха залепени за това нейно перфектно закръглено дупе.
– Как ще се измъкнеш от това, братко?- подиграх се.
– Просто – отвърна Дариус, като и неговият поглед все още беше прикован към принцесата на Вега.- Няма да се измъкна. Но ако тя наистина очаква да се появя, тогава ще трябва да ме накара. Така би постъпила едина истинска фея, в края на краищата.
Подсмръкнах при това, знаейки много добре, че Тори няма да може да направи подобно нещо. И тъй като тя хвърли поглед назад през рамо към нас, беше адски ясно, че и тя не е никак щастлива от това.

Назд към част 7                                                                           Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *