МАКС
Маргьорит Хелебор:
Не е трудно да си представим защо @Дариус Акрукс каза „не“ на каналната курва, но ще бъда повече от щастлива да му помогна да продължи напред.
Тайлър Корбин:
Дариус отдавна е захвърлил муфтата ти, но защо не продължиш да се возиш на влака на отчаянието и да видиш докъде ще стигнеш? Просто се чудя колко време ще мине, докато той извади ограничителна заповед срещу отчаяния ти задник.
#Тори Вега е по-готина от теб #отчаяна за драконов член #Наследникът не се интересува #озлоблението поражда бръчки #чувам, че си хванала мантикраби
Маргьорит Хелебор:
Всички знаят, че с Дариус споделихме единствената истинска любов, която той някога е изпитвал #и ще бъда с него вбъдеще #когато той се отърве от наследничките, ще бъдем заедно завинаги
Тайлър Корбин:
Ти се шегуваш @Маргьорит Хелебор? Беше напомпана и захвърлена и чух, че си била нищо в леглото. #здравей титаник потъна #съжалявал е още на следващия ден #Надявам се, че Дариус е получил финал #Тори Вега е много по-секси от теб #скрий се в чувала #чух, че е заспал по време на секса
Дариус Акрукс:
@Маргьорит Хелебор, не бих те чукал отново, дори ако беше последната фея в Солария, а членът ми щеше да падне, ако не фантазирах за нея. Не говори глупости за Тори Вега. Още една дума и ще те унищожа #фрегидна кучка
Погледнах нагоре изненадано, когато Дариус удари атласа си върху бюрото и насочи ехидно поглед през класната стая по кардинална магия към Маргьорит, която изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче… да, тя напълно се разплака. Дариус буквално никога не коментираше публикации във FaeBook. Никога. Сигурно щеше да е най-добре да избяга, както и да си поръча водосвета, защото бях готов да се обзаложа, че той е на секунда разстояние от това да и изпече задника на барбекю в стил Дракон.
Маргьорит сякаш също осъзна това, тъй като Дариус продължаваше да я стреля с поглед, а изпод дланите му по масата се разстилаше лед. Тя скочи и се запъти към вратата, но когато измина половината път през класната стая, се блъсна в невидима преграда и падна на земята с трясък и изкрещя, когато носът ѝ се счупи.
– Двайсет точки от Огън – каза лениво Орион от мястото си, без да вдига поглед от своя атлас. – За опит да напуснеш класа ми без разрешение. И още десет за това, че не успя да забележиш щита ми, преди да се блъснеш в него с лице напред. Още десет, ако се окървавите на пода ми, госпожице Хелебор.
Маргьорит се надигна, като заздрави лицето си през сълзи, преди да изтича обратно до стола си, където продължи да плаче в ръцете си. Орион хвърли върху нея балон за заглушаване, така че никой от нас не трябваше да я слуша, а усмивка дръпна ъгълчето на устните ми. Този задник можеше да бъде див, когато искаше, и това ми харесваше. Предполагам, че не насочваше тази жестокост към мен.
– И така, Дариус, на Тори хареса ли и подаръкът ти? – Попита небрежно Кейлъб и аз замръзнах.
Около нас се беше вдигнал балон за мълчание, за да запазим разговорите си лични, както обикновено, но все пак беше смел избор да го попита това в клас, пълен с ученици. Предположих, че си е мислил, че е в безопасност с всички тези свидетели, ако Дариус се превърне в убиец.
Искам да кажа, да, всички отчаяно искахме да разберем как е приет лимитираният супербайк с единствената по рода си боя, откакто го видяхме паркиран на нашия паркинг, но никой от нас не се осмели да зададе въпроса. Очевидно днес Кал имаше желание да умре. Или може би просто си мислеше, че ще може да изпревари Дариус с неговата вампирска скорост, ако той се опита да го припече с Драконовия огън.
– Това не беше подарък – измърмори Дариус. – Имахме облог и тя спечели. Аз просто плащах.
Заплащането не изискваше боядисване по поръчка със съзвездието Близнаци, инкрустирано с диаманти върху двигателя, но майната му, ако исках да го изтъкна. Доверителният му фонд със сигурност е понесъл сериозен удар заради тази красавица.
– И така, хареса ли ѝ печалбата? – Натисна Кал и аз го ритнах под бюрото му, като го стрелнах намръщено, опитвайки се да разчета емоциите му, но за пореден път той ме блокира. На устните му обаче играеше изкривена усмивка, така че трябваше да си помисля, че е замислил нещо.
Дариус въздъхна и в този звук се съдържаше тежестта на целия свят. Нарани ме. Искрено. Сякаш усещах как болката му се врязва в душата ми. Беше толкова нещастен, сякаш се давеше, а аз просто не можех да се сетя за нищо, което бих могъл да направя, за да го издърпам обратно над повърхността.
– Тя още не е ходила да го погледне. Направих заклинание за откриване около него, за да усетя магията ѝ, когато го направи, но… предполагам, че трябва просто да се радвам, че не е запратила ключа обратно в лицето ми.
Сет проплака тъжно, като прокара ръка през дългата си коса. Орион ни беше поставил за задача да тренираме лицеви илюзии и аз му отделях малко внимание, докато основно се съсредоточавах върху приятеля си.
– Е, знаеш, че ще и хареса – каза Кейлъб с вдигане на рамене. – Защо просто не я помолиш да отиде да го види с теб?
Настъпи тежка тишина и за момент бях почти сигурен, че Дариус ще се разкрещи и ще изпепели бюрото си, но вместо това той просто се намръщи на Кейлъб и отговори на въпроса му.
– Защото ако сме сами заедно, звездите предизвикват гръмотевични бури, земетресения и Грифони, които падат от проклетото небе между нас, и дявол знае какво още, за да ни принудят да се разделим, задник.
– Да… как точно става това? – Попита Сет, решавайки да се включи по някаква неизвестна причина. – Защото всеки ден тичаш с нея и ти се разминава.
– Аз не тичам с нея. Тичам зад нея и по някаква причина тя все още не ми е казала да се махам. Изглежда, че мога да бъда на няколко метра от нея по този начин само с няколко души наоколо, стига да не си взаимодействаме наистина. Предполагам, че звездите виждат в това, че копнея по нея, и са доволни да ме оставят да се измъчвам.
– Значи има вратички? – Попитах, без да мога да се спра. Освен това за пръв път той ни говореше повече от две думи за ситуацията с Тори Вега, откакто се беше случила, и ми беше адски любопитно.
– Предполагам – отвърна Дариус с вдигане на рамене.
– Като това, че можеш да говориш с нея и други глупости, когато наоколо има други хора, както го правиш в клас? – Попита Кал, като потупваше с пръст по устните си, сякаш се опитваше да разбере нещо.
– Да. Стига да има още един човек там, мога да се приближа до нея, да говоря с нея… но ако я докосна, гръмотевичните бури и прочие започват отново. – Дариус се върна към работата си, с което приключи разговора.
Почесах се по брадата, която очертаваше челюстта ми, чудейки се защо, по дяволите, звездите са измислили такава жестока съдба за него. Може и да е имал много тъмнина в себе си, но беше получил гаден баща и труден живот. Елисейският партньор можеше да бъде отговорът на всички неща, които му липсваха – любов, привързаност, преданост, но да му я откажеш беше много по-лошо, отколкото никога да не му я предложиш. И аз знаех, че двамата са имали избор в това отношение, но шансовете бяха сериозно натежали още от момента на раждането им. Небесните наследници не се женеха за кралски особи. Никога не са се женили. Никога нямаше да го направят. Освен ако не искаха да се лишат от собственото си място в Съвета в полза на брат или сестра. Но Дариус бе работил твърде усърдно, за да извоюва позицията си, а Ксавие нямаше никакво желание за това. Освен това сега, когато се бе появил като пегас, имаше нулев шанс Лайънъл да му позволи да се издигне.
Кейлъб размени с мен поглед, който подсказваше, че е замислил нещо, и позволи на една хитрост да се промъкне през защитите му, само за да ме подразни.
Вратата се отвори и аз погледнах нагоре, когато Орион изръмжа от прекъсването, а сърцето ми застина, когато видях кой беше дошъл.
Директор Нова влезе в стаята с учтива усмивка на лицето, а едно момиче я следваше. Не просто момиче. Милдред шибаната Канопус. Втората братовчедка на Дариус и негова годеница.
Беше надарена с пълните размери на мъж-дракон-обръщач, а широката ѝ мускулеста фигура почти съперничеше на моята. Имаше лъвска грива от къдрава кафява коса, която стърчеше във всички посоки, а в горната ѝ част беше закачена панделка на точки. Долната ѝ челюст стърчеше повече от горната, което я правеше да прилича на хищник, а горната ѝ устна беше покрита с фини косми, които можех да видя дори от позицията си в задната част на стаята.
– О, по дяволите – издишах, когато Дариус стана страшно неподвижен.
Беше казал, че баща му го е карал да прекарва време с Милдред през уикендите, да излизат на вечери и да позволяват на папараците да ги хванат нарочно, такива неща, но явно не е знаел, че тя ще дойде и тук.
Очите на Милдред се лутаха, сякаш никога не можеха да се спрат на това, върху което да се съсредоточат, макар че в този момент успяха да задържат позицията си върху Дариус доста лесно, когато го забеляза.
– Скъпи! – Извика тя, когато Нова започна да обяснява, че към класа ни се присъединява нов ученик.
– Майната му на това. – Изръмжа Дариус и яростта, която се изплъзна от него, беше достатъчна, за да накара собствената ми кръв да се разгорещи.
Тръгна през стаята с широко разперени ръце, сякаш мислеше, че той ще скочи и ще я прегърне. Вече имаше повече от няколко задници, които заснемаха реакцията му, и ако той й поднесеше нещо по-малко от ентусиазиран поздрав, тогава целият план на Лайънъл да ги изкара като тази велика любовна история, неподвластна на шансовете, щеше да се разпадне на пух и прах. А това можеше само да навреди на Дариус.
Преди да успея да измисля нещо, с което да му помогна, Милдред внезапно се спъна и се сгромоляса на пода. Забелязах как около крака ѝ се заплита зелена лоза, докато тя се удряше силно в земята, а брадичката ѝ се удари в дъските на пода, така че изпъкналата и долна челюст се врязваше в косматата ѝ горна устна. Намек на самодоволно задоволство трепна срещу сетивата ми от Сет, когато той щракна с пръсти, за да унищожи земната магия, която беше предизвикал, преди да скрие усмивката си с ръка, докато се задъхваше, сякаш беше шокиран от току-що случилото се.
– Канопус! – Изръмжа Орион, докато се катереше нагоре. – Бюрото ти е в предната част на класа, където мога да те държа под око и да видя дали си в състояние да се справиш с останалите ученици тук, или не. Можеш да поздравиш годеника си в свободното си време!
Милдред започна да протестира, но той щракна с пръсти, загреба я с порив на вятъра и я захвърли на празното бюро в началото на класа.
– Благодаря – промърмори Дариус, а погледът му се плъзна между Сет и Орион в началото на класа.
– Помислих си, че може би ще можеш да бъдеш връзка на мис Канопус, Ланс? – Попита го Нова, докато се придвижваше към бюрото му, като напълно игнорираше начина, по който Милдред току-що беше влязла в стаята.
Всички останали ученици бяха започнали да си шепнат развълнувано, а погледите им се въртяха напред-назад между Дариус и Милдред. Атласът ми започна да изобилства от известия, тъй като повече от половината от тях качиха новината за новия ни ученик във FaeBook, и се зачудих дали Тори Вега не седи някъде в класа, четейки за това, и се чувства също толкова гадно, колкото и момчето, на което беше отказала.
За момент наистина се надявах да е така. Надявах се, че е там, със свито сърце и сълзи, изгарящи очите ѝ, в знак на благодарност за гадостите, с които беше проклела двамата. Но после си спомних начина, по който емоциите ѝ отразяваха тези на Дариус, когато ги зърнех, и установих, че дори не мога да се прикривам с враждебността си към нея както преди. Тя също беше наранена заради това. И колкото и да беше прецакано цялото нещо, колкото и да ми се искаше да беше направила другия избор, можех да разбера защо е отказала. Особено като се има предвид, че не е израснала тук. Концепцията за съдбата, елинските партньори и проклятия все още беше толкова нова за нея, че се съмнявах, че дори е имала пълно разбиране за това, на което ги обрича с отказа си. Но сега явно плащаше цената за това.
Работихме мълчаливо до края на часа и пет минути преди да бие звънецът, Орион помоли Дариус да отиде и да предаде съобщение на професор Уошър в Лагуната на водните стихии. Това явно беше глупава мисия, целяща да му позволи да избяга от Милдред, тъй като нямаше никакъв шанс да се върне тук преди края на часа, но след обяд, когато имахме следващия урок, нямаше да има много за бягство.
Дариус си тръгна, без да каже нито дума, като ни изпрати съобщение в груповия чат, че отива да лети по време на обяда и ще се видим по-късно. Направих си бележка, че трябва да му занеса няколко субпродукта в „Таро“, за да ги изяде, и започнах да събирам нещата си, когато всички започнаха да се изнасят.
– Алтаир, Ригел и Капела, имам нужда от една дума с вас, ако нямате нищо против да почакате – обади се Орион. – И Канопус, преди да тръгнете, трябва да уточним разпределението на къщата ви.
Милдред изпъчи широките си гърди, докато крачеше към бюрото на Орион, а аз не можех да не се загледам в смешната ѝ стойка, докато се приближаваше към него. Преди няколко седмици Дариус ни беше казал, че е почти сигурен, че тя си е инжектирала подобряващи представянето фероиди, за да напълнее. Тя не обичаше да е по-малка от мъжките дракони и смяташе, че натрупването на мускули (и придружаващото ги окосмяване) прави присъствието ѝ по-властно, което според нея подхождаше на ролята ѝ на бъдеща съпруга на наследника.
Години наред ние тримата се подигравахме на Дариус за годежа му с това странно момиче, като всичко изглеждаше като някаква скалъпена шега, която никога нямаше да се осъществи. Но сега, когато Лайънъл все повече ги притискаше да се съберат, беше изместил датата на сватбата им и продължаваше да кара пресата да пише статии за тях, вече не беше точно смешно.
– Разбрах, че притежавате магии на Огъня и Земята – каза Орион, когато Милдред дойде да застане пред бюрото му и тримата се отдръпнахме.
– Да – отвърна тя и гордо изправи гръбнака си.
– Тогава ще трябва да настоявам да избереш Дом Земя. Ние не позволяваме на учениците да правят секс, докато сте под наша опека, а като знам, че сте във връзка с господин Акрукс, не мога с чиста съвест да позволя да бъдете поставени в положение на изкушение.
Прехапах езика си при тази декларация. Да, бях почти сигурен, че някъде в ученическия справочник има правило за забрана на секса, но учениците в това училище се чукаха като зайци във всеки шкаф, ъгъл и поляна в гората при всяка възможност и той го знаеше. Учителите никога не прилагаха това правило и ясно знаеха, че не го спазваме, като предлагаха часове по сексуално възпитание вместо наказания. Но тъй като Милдред беше нова, тя нямаше да разбере това, докато не влезе в Къща Тера и не можеше да премине обратно. Това беше извратен вид гениалност.
– Но чичо Лайънъл каза, че ще ми осигури стая в съседство с моя годеник и…
– Категорично не. Това няма да е подходящо. Как бих му обяснил една непланирана бременност? Не. Ще отидеш в Къща Земя след часовете тази вечер и господин Алтаир ще ти уреди стая.
Милдред се нацупи, когато Кал ѝ подхвърли поздрав със средния си пръст и тя се изниза от стаята разочарована.
– Сега те мразя малко по-малко – мърмореше Сет, докато се усмихваше на Орион, а задникът дори му отвърна с усмивка.
– Мисля, че в тази конкретна ситуация е добра идея четиримата да работим заедно, за да помогнем на Дариус да се защити от Милдред и каквото още, по дяволите, Лайънъл реши да му подхвърли. Не сте ли съгласни? – Попита Орион.
– По дяволите, да – изръмжах аз.
– Добре. И в тази връзка си помислих, че мога да ви кажа, че се опитвам да намеря начин да разбия проклятието, което Дариус и Тори са си наложили. Ако по дяволите има някакъв начин те да получат още един шанс, то аз ще го намеря.
– Но всички знаят, че няма да получи нов шанс – казах безпомощно. – Така е. Те са обречени да бъдат разделени завинаги, да тъгуват и да копнеят и никога да не обичат друг и…
– Има толкова малко случаи на хора, които стават Звездни кръстоски, че отказвам да се преклоня и да повярвам толкова лесно – изръмжа Орион. – И така, вие тримата ще ми помогнете ли или не?
– Но как? – Попитах, като повече от всичко исках да го направя, а в същото време се чувствах безкрайно безпомощен.
– Мога да се справя с изследванията – каза той. – Но това, което трябва да направите вие тримата, е да му помогнете да спечели Тори. Защото няма смисъл да намирам начин да накарам звездите да променят мнението си и да им дадат още един шанс, ако тя все още не го иска.
– Тя го иска – изръмжах аз. – Усещам топлината между тях от километър.
– Тя може да иска да го чука, но не иска да го обича – мрачно каза Сет. – И това е проблемът, нали?
– Как да я накараме да го обича? – Попитах. – Тя дори не ни харесва, камо ли да цени мнението ни.
– И двамата дори не могат да се приближат един до друг, без шибаната земя и небе да се опитат да ги разделят отново – добави Кейлъб.
– Е, това са проблемите, които трябва да разрешите вие тримата – избухна Орион. – Или пък не ви пука достатъчно за това, за да си изцапате ръцете за него?
– Не ни е безразлично – изръмжах аз, а сърцето ми се разтуптя от мисълта, че можем да променим съдбата му.
– Добре. Защото вие сте трима от най-могъщите живи феи. И аз вярвам, че ако всички ние насочим сърцата си към това, тогава може би ще успеем да го постигнем. – Орион погледна между нас тримата, като протегна ръка в знак на предложение.
– Искате да се закълнем в това? – Попита развеселено Сет.
– Да, искам. Искам всички да се закълнем, че ще направим всичко по силите си, за да преодолеем шансовете в името на брат ни. И така, какво ще кажете? – Попита Орион.
– По дяволите, да – съгласи се Кал и удари дланта си върху юмрука на Орион, преди аз да стисна своята отгоре му с усмивка.
Сет и Орион си размениха заредени погледи, преди той да сложи ръката си отгоре и всички едновременно да се закълнем в него.
Магията звънна между нас и ние се усмихнахме, преди да се отдръпнем. Може и да нямахме най-голям шанс за успех при наличието на звездите, които бяха натрупани срещу нас, но се чувствах шибано добре, че правя нещо.
Орион се изстреля от стаята с вампирската си скорост, а ние тримата го последвахме.
– Имам идея, но може да е луда – каза бавно Кал, докато започнахме да вървим.
– Каква е тя? – Попита Сет.
– Има дупки в начина, по който звездите ги принуждават да се разделят. Не съм убеден, че ги наблюдават толкова перфектно, колкото изглежда. Но трябва да го проуча повече. Може би ще помоля Гейбриъл за някакво прозрение в бъдещето, за да разбера дали съм на прав път, или не.
– Добре, но това, че ще ги сближи, ще помогне само ако тя не го смята за най-лошия човек, когото познава – каза Сет замислено. – Мисля, че той има нужда от помощ при планирането на грандиозен жест.
Подсмъркнах от смях при това, чудейки се дали ще има някакъв успех там. Исках да кажа, че моторът беше доста голям жест, но предполагах, че Сет има предвид нещо по-публично, а не виждах Дариус да се съгласи на това. Особено при положение, че баща му следи всяка негова стъпка и държи безопасността на Ксавие в откуп.
– Е, не мисля, че Тори Вега ще ме изслуша, ако започна да и разправям за най-хубавите качества на Дариус – казах бавно. – Но се случи така, че познавам един Цербер, от когото тя може би се интересува достатъчно, за да го изслуша.
– Ти просто искаш да използваш Грус, за да можеш отново да се опиташ да и влезеш в гащите – подиграваше се Кал и всъщност не грешеше кой знае колко. Но това беше и солиден план. Тя беше приятелка на Тори. Тя беше против наследника. Ако успеех да я убедя в Дариус, тогава Тори щеше да е разходка в парка.
– Не, това е солиден план. Но ако се случи да се окажа отново с Грус в леглото си като част от него, определено няма да се оплаквам.
Останалите се засмяха, докато излизахме на слънце отвъд Юпитер Хол, а аз усетих лекота в гърдите си при мисълта за изпълнението на този план. Разбира се, сигурно беше едно на милион, че ще проработи. Но трябваше да опитаме. Не можех просто да гледам как Дариус страда до края на живота си, без да направя всичко възможно, за да го поправя. Така че сега единственото, от което се нуждаех, беше да накарам Джералдин да остане сама.
***
Седях сам на едно от горните нива на Библиотеката на Венера, работейки върху задачата си за напреднало картографиране на звездите, като с едното си око гледах Грус и Вега и някои от малките им приятели от отряда „Задник“.
Те седяха около една от груповите маси на долното ниво на библиотеката, докато учеха. Никой от тях не ме забеляза тук. Бях разбрал тяхната рутина и се настаних тук веднага след вечерята, като използвах заклинания за прикриване и отвличане на вниманието, за да се направя почти невидим. Те щяха смътно да знаят, че има още един ученик, който седи тук и работи, но тъй като нямаха причина да се вглеждат по-отблизо, бях сигурен, че никой от тях нямаше да разбере, че това съм аз. Освен това тази вечер нямах нужда от приятели, последователи или желаещи да ме разсейват – защото имах мисия.
Останалите им приятели бавно се процедиха от стаята, викайки за довиждане и раздавайки въздушни целувки. Момчето с шапката се задържа, хвърляйки погледи към Вега, които ме накараха да се запитам дали не е влюбен в някоя от тях, преди да си тръгне, и накрая в тъмната библиотека останахме само те трите и аз.
Те останаха там, движейки се по различни задачи и задания, говорейки на тихи гласове и смеейки се от време на време.
Опитах се да не гледам Тори прекалено много. В нея имаше тъмнина, която караше кожата ми да настръхва. Дълбока тъга, която караше дарбите на Ордена да се притискат към повърхността на кожата ми и ме подтикваше да отида и да се нахраня с нейната магия. Беше първична потребност да видя толкова могъща фея като нея в емоционален смут.
Според класификацията моят Орден беше наречен паразитен и предполагах, че черно на бяло това е правилно, но сирените не бяха просто пиявици, създадени да изсмукват емоции и магии от другите. В нас имаше вродена потребност да осигуряваме мир и спокойствие, да успокояваме другите с дарбите си и да им помагаме да се справят с бремето на емоциите си, когато те станат прекалено много. Имаше причина, поради която обичах да се храня с болката и тъгата, която нямаше нищо общо с това, че се наслаждавах на страданието на другите, и всичко беше свързано с онази инстинктивна нужда в мен да им помагам. А точно сега Тори Вега се нуждаеше от такава помощ. Ако ми позволеше, можех да успокоя тази болка и да я изпълня с чувство на спокойствие, което да ѝ позволи да спи спокойно поне една нощ. Но знаех, че тя няма да приеме, без да се налага да ѝ предлагам. Дори Дариус не би ми позволил да му помогна по този начин. Беше прекалено шибано сигурен, че заслужава да се чувства по този начин, че изобщо не ми позволи да облекча бремето му, настоявайки да изпита сам всяка сърцераздирателна, раздираща червата минута от него, независимо каква болка му причинява.
Накрая Вега каза, лека нощ, и тръгна, оставяйки Грус зад себе си, докато тя се луташе в стелажите, за да върне една книга, която беше използвала.
Измъкнах се от стола, хванах се за парапета от ковано желязо пред себе си, докато се качвах на него и го прескачах. Използвах въздушна магия, за да забавя спускането си, и разпръснах заклинанието за прикриване, което ме обграждаше, преди да се насоча към редицата, която Грус беше заела.
Тя пееше под носа си, когато я приближих в далечния заден ъгъл на стаята, поклащаше бедра в ритъма, който се носеше в главата ѝ, и за дълъг момент привлече погледа ми към дупето ѝ. Тук долу беше тъмно, светлината от лампите в основната част на библиотеката едва достигаше, за да освети тихите кътчета като това.
Приближих се, докато тя придвижваше книгата обратно на високия рафт, опрях рамо на стилажа и наблюдавах как полата ѝ се издига нагоре, разкривайки върховете на високите чорапи до бедрата, които беше съчетала с униформата си.
– Нарочно ли ми правиш шоу или просто си толкова секси, без да се стараеш? – Попитах с груб глас.
– Подскачащи банани, ти, хлъзгава змиорка! – Извика Джералдин от изненада, докато се въртеше, за да ме погледне.
Шок, страх, възбуда, похот – Тя захлопна здраво психическите си стени, но аз я бях уловил и това беше повече от достатъчен стимул за мен.
– Извинявай, Джери, не исках да те изплаша. – Усмихнах се лениво, докато очите ми я попиваха, а тя също ме оглеждаше. Бях изоставил вратовръзката и сакото си на работната маса и бях разкопчал няколко копчета, оставяйки част от гърдите си на показ, и почти изръмжах, когато погледът ѝ се задържа там за дълъг момент.
– Извинението е надлежно отбелязано и прието. Лека нощ. – Тя направи крачка, за да мине покрай мен, и аз се преместих на пътя ѝ.
– Трябва да поговорим – казах аз.
– Страхувам се, че имам дела, за които не е необходимо да се занимавам с хитра риба тон…
– Ще нося маслена багета като пръстен за цял ден, ако това ще те накара да спреш и да ме изслушаш за момент. Моля те за помощ, Джери, и не го правя с лека ръка – изръмжах, прекъсвайки я.
Джералдин стисна устни, сякаш усещаше капан, и аз трябваше да се принудя да не изстена от неудовлетворение.
– Казах ти, че нямам никакво намерение да се усуквам с рибите за втори път и…
– Става въпрос за Тори и Дариус. Но е хубаво да знам, че мисълта ти се насочва направо към пениса ми, когато ме видиш.
Тя въздъхна драматично.
– Говори думите на моята госпожа, ако имаш да кажеш нещо полезно. Тази вечер имам среща със звездите на Спангъл и трябва да стигна до обсерваторията до полунощ.
– Добре, ще премина към същността. Аз и другите наследници плюс Орион решихме да видим дали има нещо, което можем да направим, за да принудим съдбата да преразгледа решението си.
– Искаш да се противопоставиш на небесата? – Въздъхна тя. – Но как? Щом те са решили съдба като тази…
– Орион работи по действителната свръзка със звездите. Аз и момчетата го разглеждаме от по-лична гледна точка. Тоест възнамеряваме да помогнем на двамата да преодолеят проблемите си по един или друг начин. Но имам толкова шансове да убедя Тори Вега да основе кънтри и уестърн група, докато носи клоунски костюм, колкото и да я накарам да ме изслуша по този въпрос. Ето защо се нуждая от твоята помощ.
– Искаш да кажеш… че без никаква друга причина, освен преследването на истинска и честна любов, искаш да поправиш това, което не може да бъде поправено, и да се противопоставиш на самите звезди? – Въздъхна тя, а очите ѝ се разшириха, докато ме гледаше по начин, който не можех да опиша. Сякаш виждаше нещо в мен, което не беше смятала, че съществува преди, и ми хареса как блестят дълбоките ѝ сини очи.
– Ами… да, предполагам, че е така. – Повдигнах рамене и прибрах пръсти в джобовете на панталоните си, когато устните ѝ се разтвориха и погледът ѝ ме обходи.
Чувствах се странно изложен, когато тя ме гледаше по този начин, и прочистих гърлото си неудобно.
– Значи предлагаш примирие? Ние с теб да се съберем в преследване на истинската любов? Да се борим срещу небесата за това, което е правилно и справедливо? – Тя издиша, като накара всичко това да звучи като мисия на някой от рицарите на крал Артур, вместо аз да се опитвам да се грижа за приятеля си.
– Да. И така, какво ще кажеш, ще ми помогнеш ли да я убедя, че Дариус не е чак толкова лош, че може би заслужава втори шанс, така че ако Орион успее да намери начин да накара звездите…
Джералдин внезапно пристъпи напред, като хвана лицето ми между дланите си миг преди устата ѝ да кацне върху моята.
Въздъхнах от копнеж, когато тя ме избута обратно към рафта с книги, хванах я за кръста и я придърпа към себе си, докато аз попадах в дълбините на целувката ѝ.
Устните ѝ се отвориха за езика ми и тя изстена гладно, когато се завъртяхме, притискайки я обратно към рафта, докато тя най-накрая се поддаде на това, което желаех от нея.
Не знаех какво се криеше в това момиче, дали предизвикателството, което представляваше, или фактът, че знаех какъв скандал щеше да предизвика, ако някой разбере за нас, но не можех да спра да я желая. Сякаш онази нощ на лунното затъмнение ми беше отворила очите за нещо в нея, което просто не можех да отрека. И се нуждаех от нея толкова отчаяно, че не ми пукаше за последствията.
Ръцете ѝ се спуснаха надолу, разкопчавайки още копчета на ризата ми, докато изследваше кожата на гърдите ми. Ръцете ми се плъзнаха по-надолу, опипвайки съвършената извивка на дупето ѝ, преди да намерят подгъва на полата ѝ и да го надигнат.
Прокарах пръстите си нагоре, стенейки от нужда, когато намерих ръба на бикините ѝ и ги хванах в юмрука си.
Паднах на колене пред нея, а тя протегна ръка, за да прокара пръсти през косата ми, очите ѝ бяха притворени от желание, докато плъзгах бикините ѝ надолу.
Тя излезе от тях, без да се колебае, бедрата ѝ се разтвориха за мен, докато аз избутвах полата ѝ нагоре с ръмжене на желание. Този път щях да и размажа главата толкова силно, че тя нямаше да може да си помисли да отрече тази топлина между нас отново. Щях да я разтърся и унищожа, да и доставя удоволствие и да я накарам да моли за още, още и още, докато приключа.
– Развращавай ме, дяволска поничка – заповяда тя и кълна се, че членът ми се втвърди още повече, когато тя изрече тази нелепа шибана фраза.
Хватката ѝ се стегна в косата ми и тя натисна главата ми между бедрата си с ясна заповед, която бях повече от готов да изпълня.
Изстенах, когато я вкусих, а езикът ми се притисна гладно към нея, докато тя стенеше шумно в знак на подкрепа.
О, проклети багети, заведете ме до черничевия храст – изстена тя и аз нямах никаква шибана представа какво означава това, но ми хареса.
Целувах я и я облизвах, поглъщайки я гладно, докато тя продължаваше да вкарва главата ми между бедрата си, а ноктите ѝ се впиваха в скалпа ми по начин, който ме караше да ръмжа.
Тя се задъхваше, молеше, проклинаше по своя особен, нелеп начин, а аз бях толкова вглъбен в нея, че сякаш си губех ума. Вкусът ѝ беше толкова добър, че не мислех, че някога ще се наситя, но докато езикът ми кръжеше около клитора ѝ отново и отново, можех да кажа, че тя е на път да падне в бездната заради мен.
– Мариновани краставички на пикник, това е толкова хубаво усещане, колкото глухарче, което духа на летен вятър и о! – Джералдин извика толкова силно, че бях сигурен, че ако някой друг все още беше в библиотеката, нямаше да има абсолютно никакво съмнение за това, което току-що ѝ се беше случило.
– По дяволите, Джери, ти си нещо божествено – изръмжах, докато я гледах нагоре, където тя се задъхваше на рафтовете с книги.
– Изправи се, сочен калмар – заповяда тя задъхано и аз сериозно не разбирах защо при тези думи членът ми сякаш се пръсна. Очевидно имах фетиш към всички безумни глупости, които това момиче говореше, и нямаше нито една част от мен, която да не ги харесва.
Отново улових устните ѝ и тя въздъхна с копнеж, докато се разтапяше срещу мен. Опитах се да разпаля още повече пламъците на похотта ѝ с даровете си, но душевните ѝ стени останаха непроницаеми както винаги и всъщност открих, че това ми харесва. Тя не се възбуждаше от това, което бях аз, не искаше да усети удоволствието, което една от най-могъщите сирени в Солария можеше да прокара в тялото ѝ. Тя дори не искаше да се опита да ме залови заради позицията ми на наследник. Не, всичко, което ми даваше, и всичко, което ми вземаше, не беше свързано с нищо повече от мен и нея. И в това имаше някаква дълбока чистота, която ме караше да искам да потъна в това чувство завинаги.
Ръцете ѝ стигнаха до колана ми и аз изстенах, когато тя го разкопча, разтвори ципа ми, преди да потопи пръсти под боксерките и да погали члена ми.
– Ти си голямо морско магаре, нали, Макси? – Мъркаше гладно тя, като ме галеше по начин, който ми беше толкова шибано добър, че дори не можех да отговоря.
Тя ме избута назад и падна на колене, преди още да съм осъзнал какво се случва.
– Майната му, Джери, толкова много те искам, че не мога…
Тя плъзна пениса ми между устните си и го изтегли чак до гърлото си със стон на копнеж, който ме накара да проклинам.
Чувствах се толкова шибано добре, че дори нямах думи за това. Езикът ѝ ме галеше и се въртеше около мен, докато тя се отдръпваше, преди изведнъж да ме вкара отново. И отново.
Ноктите ѝ се впиха в дупето ми, докато ме поглъщаше, и аз изстенах, докато пенисът ми се удебеляваше между устните ѝ, а топките ме боляха от нуждата да се освободят, докато тя ме държеше напълно на милостта си. Оставаха ми секунди до края и колкото и да исках да се сдържа, не можех, бях напълно подвластен на нейната магия и можех само да стена, докато тя ме тласкаше към забрава.
В посока на бюрата се чу слаб звън и тя изведнъж се отдръпна.
– О, при светлината на Венера в лятна утрин, закъснях!
– Какво? – Изпъшках, гледайки я с разбъркани мисли, когато тя се наведе напред, за да притисне целувка към главичката на члена ми.
– Трябва да се сбогувам с теб, Макси – обяви тя, скочи на крака и грабна бикините си от пода. – Но очаквам с нетърпение да работя срещу звездите заедно с теб за истинската любов на моята дама.
– Сериозно ли ще ме оставиш отново тук с изваден член? – Попитах, но тя вече беше избягала.
Въздъхнах шумно, погледнах надолу към бушуващата си ерекция, когато тя изчезна, и се зачудих какво, по дяволите, съм направил на звездите. Защото те сигурно също ми се подиграваха.
Назад към част 13 Напред към част 15