ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 14

Глава 14

― Значи си бил ти…
Сърцето ми щеше да изскочи, когато устните на Картър докоснаха врата ми. Аз усетих влажният му език и се опитах да се обърна към него. Исках да го почувствам пред себе си, между краката си, но ръцете му стегнаха хватката още повече. Той се притисна с цялото си тяло зад мен.
И прошепна в ухото ми:
― Бях аз.
Сложих ръката си върху неговата, която беше обвила врата ми и, тогава ми позволи да се обърнах към него. Дланите му се плъзнаха нежно по тялото ми. Очите на Картър бяха потъмнели, чак изглеждаха неестествено. А аз знаех какво ще види той в моите очите, същата страст и желание , но вече се бях предала не можех да се съпротивлявам повече. Не можех да живея без него. Спомних си онази нощ … Мелс ме заряза, бях сама докато не усетих някой зад себе си. Не бях пила достатъчно за да загубя контрол, но алкохолът също допринесе за неповторимото усещане. Когато си спомних онази вечер отново, цялото ми тяло пламна от страст.
Той наведе глава и прошепна.
― Бях в стаята на охраната. Видях те на камерите и не можах да се сдържа.
Ръцете му се плъзнаха бавно върху гърба ми, после една от тях слезе до бедрото ми и той ме придърпа към себе си. Въздъхнах, когато той притисна бедрата си към мен, после ме повдигна и ме отнесе в ъгъла.
Също както онази нощ, той ме държеше във въздуха и аз обвих краката си около кръста му. Сега той беше още по-близо. Ръцете му се плъзнаха под роклята ми, проправяйки си път все по-нагоре и нагоре. Ръката му стигна до бикините ми, а пръстите му нежно започнаха да търка между краката ми.
Страстта и удоволствието ме завладяха. Изгаряща от желание, го молех да не спира. Бедрата ми се движеха в такт с неговите пръсти. Изведнъж той дръпна роклята ми и я разкъса, а ръката му нетърпеливо докосна кожата ми.
— Картър – прошепнах аз, извивайки гръб. Той целуна врата ми отново галейки го с езика си.
― Искам те вътре в мен, сега.
Той простена , докато стисна по-здраво бедрата ми, а два от пръстите му внимателно потънаха вътре в мен. Той ги пъхна дълбоко вътре, след това ги извади и пак ги вкара дълбоко колкото можа. Аз вече изгарях от похот. Езикът му продължи да гали врата ми. Изстенах и раздвижих инстинктивно бедрата си за да го улесня. Пръстите му веднага влязоха още по-дълбоко. Той ме придърпа към себе си и устните му се сляха с моите. Неговият език влезе в устата ми и срещна моят, докато пръстите продължиха да влизат дълбоко в мен. Горях от страст, имах чувството че ще експлодирам.
— Моля те — изстенах аз.
Цяла седмица ме държиш на разстояние и си играеш с мен. Тялото ми беше напрегнато като струна през цялата проклета седмица. Не са ми достатъчни твоите пръсти. Аз искам него, целият.
― Искам те.
Пръстите му продължиха щурмът върху нежните ми части. Той ускори темпото и аз вече не можех да се сдържа. Финалът се приближаваше все повече и повече. Няколко мига преди да свърша извих тялото си толкова много, че чак ударих стената с главата си. Избутах бедрата си. Той измърка, направи няколко последни дълбоки влизания, Аз избухнах направо в ръцете му.
Тялото ми трепереше неконтролируемо, докато се носеше през вълните на оргазъма. Картър ме държеше, а аз се отпуснах в ръцете му. Тогава той ме целуна нежно по рамото ръката му се плъзна нагоре под роклята ми и обхвана гърдите ми.
Искам да се съблека. Искам да го съблека. Искам да няма нищо между нас.
Гледах Картър с опиянен поглед. Той веднага Осъзнава какво искам и нежно ме свали на пода. Притисна ме към себе си, нежно ме целуна по устните и прошепна.
― Не тук, имай търпение.
Затворих очи и отпуснах глава на гърдите му. Той ме целуна отново.
― Скоро.
Тялото ми се отпусна и направо не бях на себе си. Ушите ми пищяха, а вълните от оргазма все още не бяха затихнали. Картър ми помогна да оправя роклята си. Едва успях да оправя косата си, той се усмихна и ме хвана за ръката. И тогава дрезгаво обеща.
― Ти само почакай да се приберем. Няма да можеш да ходиш цяла седмица.
Това се надявам.
В главата ми изникнаха образи от предстоящата нощ и отново се навлажних. Ти ще ме довършиш. Дори когато го усещам вътре в себе си, това пак не е достатъчно. Аз искам повече. Никога няма да ми е достатъчно, а днес той просто ме дразнеше. Моето тялото отново беше готово. Тя го очакваше с нетърпение влажна и пулсираща.
Ръката ми се плъзна по мускулестия му гръб нагоре към врата. Усетих всички издутини, вдлъбнатини и извивки. И с удоволствие усетих как мускулите му се напрягат, докато обърна глава, за да ме погледне.
Всичко това принадлежеше на мен. Той беше мой.
Той изстена и в същия момент ме притисна към стената. Сграбчи бедрата ми със сила и се вкопчи в мен. Усетих издутината в неговите панталони. Всичко това е мое. Само мое. Той се наведе, устните му отново се залепиха в моите.
Едва дишайки, хванах ръцете му. Мускулите му потреперваха при докосванията ми. А той искаше още.
— Ето… – прошепна той срещу устните ми. – Точно това исках онази вечерта. Едва се сдържах да не те вкуся. Но днес ти наистина ми принадлежиш. Ти си моя, Ема. Винаги си била моя.
Намерих сили да кимна в знак на съгласие.
― Моя.
И той беше мой, но не събрах смелост да го изрека. Но всяка клетка в тялото ми крещеше за това.
Той отново ме хвана за ръката и ме изведе в коридора. Някакви хора спряха и ни погледнаха. Знаех, че е заради него. Картър беше просто неустоим. Перфектно тяло. Студени сини очи и ангелско лице. Всички знаеха кой е той. Дори медиите полудяваха, когато той се появеше публично. Но в същото време той беше невидим, като призрак, и учеше на същото своите хора. Затова рядко го виждаха. Дори служителите от клубът замръзваха в присъствието на смъртоносният тип, въпреки че го бяха виждала и преди.
Чувствата и мислите ме обзеха отново. Краката ми трепереха и пак си спомних за оргазъма.
Този опасен тип, които ме държи за ръката, принадлежеше на мен и само на мен Аз принадлежах на него и треперех дори само при мисълта за него. Аз съм напълно под негова власт. Ставам все по-зависима от него. Ръце ми жадуваха да докосват мускулестото му тяло отново и отново.
Прехапах устни. Пламъкът между краката ми не затихваше. Дори се превръщаше в болка, изникваща някъде дълбоко вътре в мен, болка която чувствах когато бяхме заедно всеки път, докато ме гледаше и ме докосваше.
Въздъхнах тихо, а Картър се обърна и ми хвърли изгарящ поглед. Вълчите му очи сякаш пронизваха направо душата ми. За него винаги съм била гола, независимо с какво съм облечена и колко високи са стените около сърцето ми. Той усети сякаш мислите ми и стисна ръката ми, вдигна я, и нежно я целуна. Аз затворих очи от удоволствие, а палещата болката между краката ми стана още по-силна.
― Господине. Един мъж излезе от сенките. Беше един от гардовете.
Картър спря, за да го изслуша. Мъжът говореше тихо и не чух нищо, но и двамата се взираха в мен.
― Какво, има? – попитах аз машинално
Картър направи гримаса, а ръката му стисна още по-здраво моята. Аз попитах пак.
― Картър? Какво?
Той се обърна, с присъщата му решителност, сложи ръката си на гърба ми и ме поведе отново по коридора. Скоро видях да ни чакат Майк и осъзнах, че сме се върнали в същата стая, където са Тереза и Ноа. Дръпнах се рязко. Не знаех какво става, но разбрах, че той щеше да ме остави тук. Нещо се е случило и той явно трябваше да реши проблема, но не искаше да съм сама.
― Ема?
— Не – поклатих глава. – Няма да си тръгнеш този път.
Той ме изгледа гневно, след което кимна. Дръпна ме за ръката. Почти припаднах от облекчение, когато той се обърна към гарда и му нареди.
― Разберете всичко и ми се обадете. Бързо.
Гарда се обърна и тръгна бързо по коридора. Нямаше нужда да му се казва два пъти.
Той отново ме поведе през коридорите на Инфинити и накрая стигнахме до задния вход. Черна кола с отворена врата вече ни чакаше, а до нея беше застанал Майк. Картър му направи знак и той си тръгна. Приближихме се до колата, той ми помогна да седна и седна до мен. Когато протегна ръка да затвори вратата, наведох се напред и погледнах навън. Тереза и Ноа чакаха колата си зад нас. Тя зяпна от изненада, когато ме видя, а Ноа се намръщи и наведе глава.
О не, по дяволите.
Вратата се затвори в този момент и колата потегли. Картър не разбра, че те бяха там, или просто не му пука. Трудно ми е да повярвам, че не знаеше че Ноа стоеше зад нас.
― Какво? Картър ме погледна.
Явно издадох звук, без изобщо да си дам сметка за това. Последните събития бяха сякаш като някакъв сън.
― А нищо, глупости. Дори не си струва да се обсъжда.
Той взе отново ръката ми и я целуна нежно.
― Ема, кажи ми.
При докосването му веднага сякаш се отпуснах и успокоих, но инстинктивно поклатих глава негативно. Дори се почувствах някак неудобно.
― Наистина няма нищо.
— Ема — въздъхна той. Заради Греъм ли си така замислена? Казаха ми, че си помолила да го изведат от салона. Съжалявам за това. Трябваше да предвидя това. Той повече няма да те притеснява. Обещавам.
Поклатих машинално глава, но бих казала, че изпитах облекчение от чутото. Но само успях да кажа.
― Ноа и приятелката му стояха зад нас.
― Знам.
― Знаеше?
Картър кимна, а погледът му падна към устните ми. Той вдигна ръката си и прокара палец по тях. Сърцето ми се сви отново. После наведе главата си по-близо, но не ме целуна. Аз очаквах целувка, но той само погали нежно с ръка моята буза.
— Да, но ти не искаше да се срещна с твоята приятелка.
Срещнахме се едва преди седмица. Тя е по-скоро приятелка на Ноа. Ръката му стисна бедрото ми. Той ме придърпа по-близо до себе си.
― И твоя също. Нали тази вечер, беше при нея на гости?
Аз кимнах. От близостта ни започнах отново да се вълнувам. Не знаех кой ще бъде отгоре, но бях вече готова за него. И чаках със затаен дъх той да ме вземе.
― Значи тя също е и твоя приятелка, – усмихна се той и притисна челото си към моето. – Аз се отнасям добре с хората, които осъждат тези, които имат връзка с мафията. Затова не се тревожи за твоята приятел, Ема. Ако тя е толкова добра с теб, колкото е била през всичките тези години с Ноа, нямам причина да не я харесвам.
Той позна. Аз наистина се притеснявах повече какво ще си помисли той за Тереза, отколкото обратното. Изпитвах нужда той да одобри единствената ми приятелка в момента. Имах трима приятели, които смятах за мое семейство, но сега те бяха заменени от Картър. Той бързо завладя целия ми свят.
― Какво не е наред?
Поклатих глава, усещайки как от емоциите ми ме задушавах. Аз самата не си вярвах. Щях да заплача, и едва сдържах сълзите си. Той ме обърна към себе си.
― Ема!
Виждайки загрижеността в очите му, не издържах. По бузата ми потекоха няколко сълзи, а той ги изтри. Докосването му беше така леко и ласкаво.
— Картър – изхлипах аз.
Той ме постави на коленете си и ме придърпа към себе си. Чувствах се защитена и удобно, като у дома. Затворих очи и се отпуснах, опитвайки да се отърва от тревогите си. Спрях да се боря с моите чувства и с факта, че този човек завладя не само живота ми, но и сърцето ми. Знаех, че не искам да го оставя повече и Франко Дънван нямаше нищо общо с това. Сякаш съм го наблюдавала и бях искала да дойда при него в продължение на всички тези години, но никога нямах подходяща причина. Тази мисъл ме обля като кофа с ледена вода. Отдръпнах се и погледнах Картър. Загрижеността и страстта блестяха все още в очите му. Той очакваше да направя или да кажа нещо.
Аз въздъхнах натъжено. Трябва да забавя малко. Трябваше да защитя сърцето си, но го погледнах и не можах. Море от емоции бушуваше в мен и погледът му ми беше достатъчен. Само един поглед,. Само един и ме теглеше безнадеждно. Винаги съм бил привлечена от него. Той беше като котва в океана за мен. Колкото по-дълбоко навлизаше, толкова повече го исках. Бях влюбена в Картър Рид.
Ами ако винаги съм го обичала?
― Картър.
― Ммм? – Той отново леко докосна устните ми с палец. И погледна нагоре. Гласът ми стана дрезгав:.
― Как направи това?
Той знаеше за какво говоря. Свали ръка и се облегна на седалката, вперил очи в мен. Меката игривост беше заменена от леден студ. Сега Картър ми напомни за студения убиец, за който всички говореха.
Исках да сляза от скута му, но той ме задържа на място.
― Искаш да знаеш какво се случи след смъртта на Ей-Джей?
Аз кимнах. Мислех, че знам всичко, но може би не беше така.
― Ти спомена преди, че те са ме търсили?
Той веднага реагира на тези думи, като стисна силно ръката ми. Но бързо се взе в ръце и отпусна хавата си, и отговори.
― Да. Търсиха те. Франко Дънван е чудовище, но няма да се преструвам сякаш аз не приличам на него. Наложи се и станах като него.

* КАРТЪР *

Картър я погледна. А тя беше толкова искрена. Искаше да знае всичко и той видя, че тя има нужда от това, но замълча. Ще се справи ли тя? Неговият човек му беше казал, че са изгубили връзка с Трой. Той беше техен информатор при Дънван и никога не го беше разочаровал. Но нещо се е случило или предстои да се случи. Последния път Трой каза, че приятелят я „продаде“ на Франко и сега хората му я търсят.
Трябва ли да й каже, преди да е станало твърде късно. Всичко от самото начало.
Тя трябва да е готова.

Назад към част 13                                                                  Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *