ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 19

Глава 19

Пет часа по-късно получих съобщение.
[Нещо се случи. Съжалявам. Ще се срещнем направо в Инфинити тази вечер. Охраната ти вече са наясно. Ще те отведат там към десет.]
Не му отговорих. Може би трябваше, но цялото ми тяло бръмчеше от възмущение. Очаквах го с нетърпение, а той ми сервира сега това. Скоро ми писа също и Тереза.
[Ще се видим в Инфинити! Нямам търпение!]
През следващия час избирах какво да облека. Отивах заради Тереза и защото Ноа ме бил повишил. Но също така нямах търпение да се види с Картър, дори и да беше по-късно от обещаното, и не насаме. Слизайки по стълбите, не обърнах внимание на шокираните погледи на гардовете и дори не забелязах вдигнатата вежда на Майк. Не исках да си признавам, че съм се нагласила така за някого, пък било то за Картър, въпреки че си беше така. Вталената жълтеникаво-кафява рокля беше сякаш излята по мен, като втора кожа. В горната част изглеждаше като корсет, което беше допълнителното й предимство.
Когато отидох в Инфинити и видях реакцията на другите, тогава разбрах, че роклята е перфектна. Но когато наближихме вратата на офисът на Картър, замръзнах. Скот Греъм вървеше по коридора към нас. Той спря пред офиса, вдигна поглед и оценяващо огледа тялото ми, и подсвирна. Двама от гардовете пристъпиха напред сякаш по команда и му блокира изгледа.
— Г-н Греъм. – Поздрави го Майк. И спря на място, като и Лорънс, чието име научих наскоро. Томас също се приближи до мен. Скот се опита да ги заобиколи и да погледне отново, но между нас веднага израсна цяла стена от хора. Никога не съм бил толкова благодарна на охраната си, както в този момент.
― Здравейте, момчета. При шефа ли идвате?
Томас се наведе към мен и каза нещо в ухото му. Това не го чух точно, но скоро друг глас проговори силно и властно.
― Г-н Греъм, г-н Рид любезно ви помоли да не безпокойте гостите му тази вечер.
― Какво? Но…
― Свободен сте от задълженията си за тази вечер.
― Но какво става, Джийн? – В гласа му се долавяше гняв. – Ти не можеш да ми кажеш какво да правя.
― Всъщност, – отвърна Джийн вече грубо, – мога. Днес е твоят почивен ден, Скот. И във твои интерес е да си тръгнеш сам.
Настъпи тягостно дълга тишина. Гардовете бяха замръзнаха като стена около мен. Въздухът се сгъсти от напрежение, но след това управителят се засмя.
― Добре. Тръгвам си, но утре ще говоря лично с Картър за това.
― Той чака вашето обаждане още днес.
Охранителите изчакаха още минута и се разделиха. Скот Греъм си беше тръгнал, както и мистериозният Джийн. Дишането веднага стана по-лесно и аз използвах момента да поема дълбоко дъх, когато Майк отвори вратата и влезе вътре. Трима от гардовете го последваха. Скоро беше подаден сигнал на останалите и Томас ми кимна.
― Можеш да влезеш, Ема.
Усмихнах се любезно.
― Благодаря ти Томас.
Когато влязох вътре, бях изумена. Пред мен се разкри огромна пищна зала с дансинг. Около дансинга бяха поставени дивани и бар плот със столове. Офисът на Картър спокойно би могъл да му служи и като негов апартамент. Оглеждайки се, видях четири врати и се зачудих дали всички те водят до спални. Останалите зали който бях посещавала не приличаха на тази. Много необичаен офис за нощен клуб. Мислех, че ще се срещна с Картър в личната му зала, но очевидно той имаше няколко. Стъклените врати се разтвориха и Тереза влезе с две огромни чаши. Тя ме гледаше удивена, с разтворена устата.
― Не може да бъде, Ема! Изглеждаш страхотно! – В очите й пламна блясък. Имаш явно специални планове за вечерта?
Изчервих се.
― Не искам да говоря за това.
― Точно планираш, – ухили се тя и ми подаде една от чашите. – И аз не те обвинявам. Този човек е просто невероятен. Ако нямах среща утре вечер и ако не бяхме приятелки, аз самата щях да си опитам късмета. Той е невероятен, Ема. Имаш голям късмет, че си намерила такъв жребец.
― Тереза… – знаех, че тя понякога прекрачва границите, но до такава степен още не бях свикнала. Тогава видях как бузите й се зачервяват и тя помаха с ръка опитвайки се да се охлади. В този момент се появи Ноа.
― Тя е пияна. Не й обръщай внимание.
― Предположих. – Така, значи имате среща? – Тереза изсумтя. Сигурно бе прочела мислите ми.
― Не с него. Този следобед срещнах чаровен джентълмен. Който ми предложи питие. И накрая бях поканена някъде… – тя хвърли мрачен поглед встрани към Ноа. А Ноа отмести очи, докато наливаше напитки зад бара.
― Джентълмен? Той е негодник. Ти само почакай малко. Ще се убедиш сама. – Тя се изправи и повдигна раменете. – Ще видя как?
Ноа измърмори нещо под носа си и се върна на дансинга. Тереза го наблюдаваше, докато не изчезна от погледа й. Ъгълчетата на устните й увиснаха, раменете й се отпуснаха.
― Той е копелето, не е Алън. Алън се отнасяше с мен като джентълмен. Мил. Грижовен. Не като Ноа. Той понякога е такъв задник.
― Какво е станало? – Попитах аз разтревожена. Устните й трепереха, брадичката й трепна и сълзите й потекоха.
– Тереза?
Тя поклати глава, без да може да говори, и седна на един от диваните. Седнах до нея и сложих напитките на масата. Погладих с кръгови движения гърбът й, и прошепнах.
― Какво стана? Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
― Не, няма да е наред.
― Какво се е случило? Разкажи ми!
— Той е задник, ето това се е случило. – Тя вдигна глава и избърса сълзите си.
― Когато пристигнахме, отидохме у нас. Бях толкова щастлива, че ние отново ще работим заедно и исках да започнем възможно най-скоро да празнуваме. Ноа каза да те оставя на мира до вечерта. Ние малко си пийнахме, а след това, – тя пое дълбоко дъх, отново избърса сълзите си. Гримът й се размаза. – След това преспахме.
Изправих се, закръглих устни, но не бях особено изненадана.
― И, беше лошо ли?
― Не! – Изхлипа тя. – Това е проблема. Беше невероятно. И болезнено. Като по филмите.
― Та какъв е проблема, тогава? Освен ако той не…
― Ема, направихме го два пъти. – Тя се обърна към мен продължавайки да плаче. – Ами искам още, това е проблемът. Готова съм да го правя цяла вечност, но той каза благодаря. Благодаря ти! Можеш ли да си представиш? Благодаря ти. Все едно съм му прислужница, която е почистила дивана. Благодаря ти! Майната му. Благодаря ти! А после той ми предложи да ходим заедно на фитнес. Фитнес, представяш ли си!
― Съжалявам, Тереза.
― Спести на приятелката си подробностите от интимния ни живот. Тя си има по-сериозни проблеми – Изкрещя Ноа, като се приближи към нас. А тя пое дъх и се изправи.
― Това е личен разговор. Не те засяга.
― Не беше много личен, чух всяка шибана дума. Достатъчно сълзи, Тереза. Сериозно възнамерявам да те чукам днес.
Челюстта на Тереза падна. Тя залитна и изпищя.
― Наистина ли?
― Да. – Очите му блестяха от досада. Той свали и хвърли вратовръзката си на маса. – Хайде допий питието си, ще си вземем други и да отидем да по танцуваме.
Когато той излезе, Тереза ме хвана за ръката олюлявайки се и измърмори.
― Знам, че не трябва да ми харесва. Знам, феминистките ще ме осъдят. Но ще правя секс с този мъж. Ще правя секс тази вечер и всяка вечер следваща вечер след тази, надявам се.
Засмях се и я плеснах по дупето.
― Хайде, Тереза. Покажете му кой е шефът.
― Аз естествено.
― Иди и му го кажи.
Тя се усмихна ослепително и ме прегърна силно за момент, придърпвайки ме към себе си.
― Благодаря ти, Ема. Много се радвам, че се запознахме двете. Дори не можеш да си представиш. Не ми е лесно да се сприятелявам, но с теб веднага си паснахме.
Потупах я по гърба в знак на приятелство и казах.
― Аз също се радвам много, Тереза.
Но когато тя се обърна и радостно побърза към Ноа на дансинга, аз се натъжих и насладата ми от вечерта секна. – Аз имам и други приятели. Двама от тях ми бяха много близки и скъпи, но аз ги изоставих.
― Какво е станало?
Обърнах се и видях Картър. Носеше черен суитчър черна риза и черен панталон. Никога не съм оценявала гардероба му, но веднага разбрах, че не е дошъл от офиса. Гърлото ми пресъхна.
― Къде беше?
Грижовният му поглед се превърна в изучаващ. Чак потръпнах под внимателно му наблюдение, знаейки, че го прави обичайно. Просто отново ме четеше, опитвайки се да разбере какво не е наред. Той се наклони глава на една страна, вълчите ми очи се присвиха замислено и пристисна устни.
― Сърдита ли си, че не дойдох при теб? – Той протегна ръка към мен, но аз се отдръпнах.
― Разстроена съм, че не дойде при мен. И се ядосвам, защото криеш неща от мен които трябва да обсъдим.
Той се приближи до мен и ме докосна. Ръката му докосна гърба ми, придърпвайки ме още по-близо. Замаях се, както винаги от допирът му. Бях заслепена от емоции, страст и удоволствие. Желанието се надигна като ураган в мен. То отново ме обзе и затворих очи. Усетих как главата му се накланя към мен. Той меко ме докосна с устните си и промълви.
― Права си, но сега – ръката му обгърна врата ми, – ние сме тук, за да отпразнуваме повишението ти.
Аз се разтопих в ръцете му.
― Все още не са ми го съобщили официално.
Устните му се притиснаха в моите, открадвайки дъха ми. Ръката му срещна моята. Той преплете пръстите ни и прошепна, без да вдига поглед от моите устни.
— Тогава нека да го обявим официално. – Той се обърна към дансинга и извика.
― Ноа.
― Да?
Той вървеше за ръка с Тереза. И двамата изглеждаха сякаш току що се бяха целували. Срещнахме очите си с нея, тя се усмихна и аз разбрах. Че е щастлива и много пияна. Картър ме прегърна и ме придърпа по-близо към себе си. Той протегна ръка настрани и сръчния сервитьор, веднага му подаде питие. Той ми го подаде, взе още едно за себе си и го вдигна във въздуха.
― За един прекрасен нов продукт в Ричмънд и за Ема, получила днес новината… – той замълча, гледайки изразително Ноа.
— О, да – Ноа вдигна чашата си. – Ти беше повишена, Ема, но тези двамата вече всичко издрънкаха. Честито! Сега ти си лидерът на популяризиране на проекти и ще работиш с ръководителя на иновационните проекти. – Той прегърна Тереза.
― Поздравления и на двете ви.
Тереза се изкикоти и вдигна чашата си.
― Поздравления и за двете ни!
― Благодаря.
Гледах Тереза и Ноа да докоснаха чашите си и отпиха по глътка. Тя посегна към него за целувка, но той я отблъсна тактично. Тя се нацупи, но той се намръщи и я повлече обратно към дансинга за да се уединят.
Картър и аз ги наблюдавахме през стъклените стени как те се целуват. Аз се изкикотих.
― Знаят ли, че ги виждаме?
Картър ме придърпа към себе си и наклони глава. Леко целуна врата ми и промърмори:
― Не ми пука. Докато можем да бъдем сами. – Той хвана бедрата ми и ме придърпа здраво към себе си, докато устните му целунаха врата ми. Затворих очи и почувствах нещо ново. Необичайно, но приятно. Успокоение. В ръцете му, заобиколена от двама нови приятели, аз бях щастлива.

* * *

Картър остана с мен през по-голямата част от вечерта. Той се отлъчи само за няколко телефонни разговора или ако някой от служителите в клуба го извикаше за момент, но предимно бяхме само четирима. Няколко часа по-късно сестрата на Ноа, стройно момиче, се присъедини към нас с платинена коса и искрящи сини очи. Те двете с Тереза явно бяха близки. Гледайки ги как се смееха заедно, явно ги свързваше много годишно приятелство. Аз почувствах ревност, дори. Когато видях как момичето общува с брат си, ревността прерасна в завист. Липсваше ми Ей-Джей. Липсваха ми прегръдките му. Липсваше ми закачливите боричкания. Липсваше ми начина, по който ми казваше какво да правя, а аз го игнорирах. Липсваше ми времето, което така и не можахме да имаме заедно. Ей-Джей загина толкова отдавна, че вече много рядко си мислех за него, но тази вечер аз си спомних за него. И не можах да сдържа сълзите си. Те бяха изцелителни и не се срамувах от тях. Тереза забеляза сълзите ми и попита.
― Добре ли си?
Аз кимнах. – Добре съм. Наистина.
Картър се върна след едно от обажданията и видя всичко. Хвана ме за ръката и ме отведе в една от задните спални. Там той щракна ключа за осветлението. То стана меко и приглушено, но аз успях да видях, че това изобщо не беше спалня. Два големи дивана бяха свързани с още един ъглов. Цялата стена беше заета от огромен екран. Картър го включи, но изключи звука. Това беше предаване от камерите на клуба. Всяка минута изображението се променяше, показвайки различно помещение в Инфинити. Той се обърна и ме огледа внимателно. Цветните изображения на мигащият екран, оцветяваха в различни нюанси кожата му. Така изглеждаше още по-съблазнителен и опасен. Той попита.
― Какво стана?
Аз въздъхнах. Той винаги знаеше.
― Нищо.
― Ема.
― Нищо. – Гласът ми трепна.
Той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.
― Какво стана?
― Нищо.
Ръцете му ме обгърнаха силно. Докосванията му бяха стана за мен е като втора кожа.
― Просто ги наблюдавах.
― Те направиха ли нещо?
― Не, просто любовта им един към друг… И Тереза е израснала с тях. Това е…
― Ей-Джей.
Една дума, а все едно в мен се взриви сърцето ми. Да, той ми липсваше, но сякаш предишните емоции не изглеждаха нищо в сравнение с бурята, която избухна в мен сега. Паднах на дивана, Картър седна до мен. Той ме сложи в скута си и ме целуна по челото. Махна косата от лицето ми, като продължаваше да го гали. Докосванията му бяха
нежни и успокояващи. Той беше прав. Става дума за Ей-Джей. Липсваше ми брат.
―И той ми липсва, – усмихна се тъжно Картър. – Ние не говорим твърде често за него, но аз го обичах. Въпреки че те защитавам не заради него. Знам, че мислиш така, но причината не е тази. Защитавам те заради теб, защото…
Бях онемял. – Щеше ли да каже точно това, което си мислех?… Аз чаках със затаен дъх, но той беше предпазлив. Понечи да погледне настрани, но аз го хванах за брадичката и я задържах на място.
― Картър.
Предпазливият му поглед изчезна.
― Какво?
Ръката ми го стисна.
― Какво щеше да кажеш?
― Кога?
Обърнах се с лице към него, обвивайки краката си около него. Вкопчих се в гърдите му и го погледнах в очите. Приближи устните си до неговите и прошепнах.
― Какво щеше да ми кажеш?
Гърдите му се вдигнаха и усетих дъха му. затворих очи. Но той така и не го каза.
— Моля те – въздъхнах аз.
― За какво?
― Защото мисля, че знам. – Надявах се, че зная. Всеки нерв в тялото ми беше напрегнат от желание. Жадувах да чуя тези думи. Жаждата нарасна в гърдите ми и
изглеждаше на път да избухне.
― Кажи ми.
Той се усмихна.
― Да кажа какво? Че ме е грижа за теб? Ти вече го знаеш.
― Спри да ме дразниш.
Той спря да се усмихва и сведе поглед. Погледна устните ми. И накрая го каза.
― Обичам те.
Целият свят в миг изчезна. Погледнах го в очите. Сложих ръка на гърдите му и я задържах там, близо до сърцето. Той наклони главата ми назад, целуна ме нежно. И прошепна.
― Винаги съм те обичал.
Още една целувка.
— Винаги ще те обичам, Ема. Имам нужда само от теб.
Той обви ръце около врата ми и ме целуна по устните.
― А ти обичаш ли ме?
Не можах да не се усмихна.
― Ти вече знаеш, че те обичам.
Ръката му се стегна по-силно.
― Кажи го.
― Обичам те.
Разтопих се отново в ръцете му. Когато казах тези думи, станахме като едно цяло. И аз пак повторих.
― Обичам те. И винаги съм те обичала.
Устните му се притиснаха към моите, настоявайки да го пусна. Поддадох се. Нуждаех се от него изцяло, целият, исках колкото се може повече.

Назад към част 18                                                                 Напред към част 20

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!