Глава 22
― Добре ли си?
Няколко часа по-рано Картър ми разказа, какво са искали да сторят с Мелъри. Тогава го помолих да ме остави за малко сама. Оттогава седях на леглото, просто така седях и мислих. Когато осъзнах колко много всъщност беше направил Картър за мен. Почувствах дълбока благодарност. – Той е купил моята свобода, въпреки че самият той не беше свободен до край. Ще трябва да им плаща в продължение на пет години, но дали това ще бъде достатъчно? Вероятно няма да го оставят на мира. Какво знаех за този живот аз. Това беше неговият свят. И съдейки по властта и богатство му, той просперира в много добре в този свят. – Не отговорих, изчаках го да затвори вратата след себе си. Той ми донесе чаша вода и чиния със сандвич, който не докоснах. Моят стомах мислеше различно, но не желаех да ям сега. В мислите ми беше само Мелъри като секс-робиня.
* * *
― Ема? Картър влезе през вратата и седна до мен на леглото.
― Как ще разберем, че всички те са премахнати?
― Няма значение. Франко е единственият, който може да ни отмъсти. Когато той умре, никой друг няма да плати за твоето убийство. Ти ще бъдеш в безопасност.
― Но не и ти… – избухнах аз. Те не се те освободили.
― Ема?
― Ти не си в безопасност. Все още си свързани с тях. – Той ме придърпа към себе си, като нежно прокара пръсти по ръката ми.
― Не е нужно да се тревожиш за мен. Докато продължавам да правя това което правя, аз ще бъда наред.
— А ако грешиш? Ами ако спреш да правиш пари за тях? – Това, което можеха да му направят, беше най-лошият ми кошмар. Образът на неговия труп мина в съзнанието ми. Като тялото на Джеръми Дънван, в локва кръв. Представих си сините очи на Картър, изрязаните му скули и мускулестото тяло, безжизнено и студено. Потръпнах и поклатих глава. Това не може да се случи.
Той пусна ръката си от рамото ми и я плъзна между нас, намирайки моята длан. Пръстите му се преплетоха с моите.
― Това няма да стане. Не съм нов, Ема. Работя със семейство Маурицио от много години. А сега моята дума има тежест и в двете семейства. Ще се оправя. – Усмихна се той. – Но признавам, че е приятно да чувстваш, че някой се интересува и притеснява за мен . Обикновено хората се страхуват от мен, а не обратното.
Погледнах към него, разкъсвайки се отвътре.
― Те не те познават като мен. – Те не те обичат като мен. – Той погледна устните ми и прошепна:
― Не, не ме познават. Никой не ме познава като теб. – Приближи се, а аз затворих очи и усетих докосването на устните му. Той ме целуна с нежна настойчивост и аз му отвърнах. Езикът му се плъзна вътре и надделя над моя, докато ме сложи в прегръдките си. Аз ахнах, когато той съблече блузата ми.
― Картър. – Устните му отново намериха моите. Желанието ми растеше, заплашвайки да ме лиши от контрол. Трепнах, когато ръката му се плъзна нагоре. Тя сякаш остави по кожата ми горяща следа. Той продължи да изучава тялото ми, а любовта ми към него ми размъти главата. Бях като ослепяла от страст. Той промени позата, като ме положи по гръб, надвиснал над мен, наслаждавайки се на всеки милиметър от тялото ми. След блузата ми, последва я и сутиенът. След това панталоните. Неговите пръсти се пъхнаха под ластика на бикините ми. Докато ги смъкваше надолу, те ме гъделичкаха от вътрешната страна на краката. Придърпах го към себе си, нетърпелива да съблека ризата му. Почувствах възхитително кадифената му кожа и веднага посегнах към дънките му. Картър се отдръпна назад, събу ги и ги хвърли настрана. Той се върна бавно между краката ми, целуваше ме и ме галеше. Обичаше ме с всяко докосване, с всяка ласка.
Когато най-накрая той го вкара в мен, аз замрях, неспособна бях да сдържа трепета си. Той започна да се движи бавно навън и навътре, а аз се разкъсвах от страст в ръцете му. Темпото му се ускоряваше, всяко следващо проникване ставаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Обвих краката си около него. Всички мои сетивата станаха едно с него. Тялото ми му принадлежеше. Той можеше да прави каквото си поиска. Прокарах ръка по гърба му, а той потрепери от докосването ми. Тялото му също принадлежеше на мен. Двамата си принадлежахме един на друг.
В следващият миг усетих, че съм на ръба на екстаза, и се вкопчих още по-здраво в него. Той продължи да се движи. Хвана краката ми и ги вдигна нагоре. А аз ги разтворих още повече за да може той да влезе още по-дълбоко в мен.
— Картър… – прошепнах аз.
Хванах го здраво. Когато той правеше тласък, аз се движих към него. Унисонът беше пълен. През цялото това време той ме гледаше в очите. Чувствах се напълно разкрита, с гола душа. Бедрата му набираха скорост. Най-после дойде моментът. Той се напрегна, а аз избухнах в мощен оргазъм. Заливаха ме вълни от неконтролируемо удоволствие. Когато приключих, той все още беше вътре в мен, горещ и пулсиращ, усещах как със всеки тласък той се предава. Докато се строполи върху мен, прокарах ръка по потния му
гръб и го целунах по рамото.
— Картър… – изстенах аз.
Той издиша толкова дълбоко, че цялото му тяло потрепери. Погали ме по ръката и се повдигна, без да сваля очи от устните ми. Не казах нищо повече. Не можех. – Този мъж беше мой. Мощно, съвършено създание с очи на вълк, и безкомпромисен характер.
Той ме целуна и нежно и прошепна.
― Обичам те по дяволите, Ема.
― И аз те обичам.
Бях твърде слаба и залята от блаженство, за да изразя силните чувства, които се рояха вътре в мен, но когато погледнах Картър, видях мощта му. През нощта, докато лежах в ръцете му, той се обърна към мен. И отново станахме едно цяло, усетих как в мен се пробужда собствената ми сила. Не можех да живея без този прекрасен човек. Той беше моето второ аз. И винаги ще го обичам.
* * *
Станах от леглото и навлякох халата, който висеше на вратата на банята. Влизайки в кухнята, се огледах и видях кафеварка. Включих я и докато се приготвяше кафето, започнах да ровя, за нещо за ядене. Мислех да приготвя закуска за всички. Аз знаех и усещах, че се бях променила. Може би защото почти ме убиха и го бях видяла със моите собствените очи. Или може би заради осъзнаването на това, което можеше да се случи на Мелъри, ако не бях натиснала спусъка. Във всеки случай бях променена. Нещо вътре в мен превключи. Вече не треперих, вече не плачех за загубата на свободата си или за, това че нямах възможност да пийна с приятели по коктейл без зоркият надзор на охраната си. Всичко това вече не беше важно. Хора бяха загинали заради мен. Но аз вече не се притеснявах за това. Въпреки че беше неправилно. Или може би бе защото с Картър бяхме станали едно цяло. Чувствах силата му вътре в себе си. Досега не бях усещала подобно нещо. Може би усещах това защото бях неговата любима. Беше завладяващо и опияняващо чувство.
— Добро утро… – прозя се Тереза отзад.
Обърнах се и сякаш я виждах за първи път. Въпреки че знаех, че тя си е същата. Явно бях аз, промяната беше в мен. Тереза ми се стори някак слаба. Тя също забеляза това. Вдигна ръка, за да се почеше зад ухото, но срещайки погледа ми сведе ръка отново. Изумена се взря в мен. Настъпи няколко секундна тишина. Тя поклати глава и присви очи. Завърза колана на халата си и скръсти ръце на гърдите си, и се замисли.
― Изглеждаш някак различно, Ема.
Разопаковах бекона и сложих няколко парчета в тигана. Мазнината зацвърча, а аз се обърнах към нея и я попитах.
― Успя ли да поспиш?
— Да, колкото и да е странно. Отново се прозя и се подпря с лакти на плота. – А ти?
В главата ми веднага се появиха картини на нашите занимания с любов и веднага приятна тръпка премина през цялото ми тяло. Усмихнах се леко и кимнах положително.
― Да, спах.
― Той още ли спи? – Като чух усмивката й, стиснах дръжката на тигана. И двете знаехме кого има предвид. Изпънах гърба си и се насилих да се успокоя.
― Да. А Ноа? – Последва тихо ридание след което тя отговори.
― Не знам.
Погледнах я и видях страданието в очите й пред да успее да го прикрие.
―Съжалявам много, Тереза. – Тя сви рамене и възкликна.
― Какво може да се направи? Бриана каза доста ясно снощи каквото желае. Ноа няма да тръгне срещу й. Въпреки че почти не умряхме.
― Скот Греъм беше виновен за лудостта, която се случи снощи.
― Не съм много сигурна в това… – аз се напрегнах, чувайки гласа й ме подразни. – Значи това ти е казал той?
― Добре, достатъчно. – Погледнах я, кипяща от гняв. – Стига толкова.
― Имаш грешна представа за снощи, Тереза. Позволи ми да ти изясня случилото се сега веднага. – Тя се изпъчи недоволно, но замълча. А аз изтървах щипците, които държах в ръката си и те паднаха с трясък върху плота.
― Ти видя това, което видя! Видя как Картър уби твоя приятел, но този човек беше изпратен да убие мен. Да Тереза това е самата истина и той щеше да го направи. Може би Скот Греъм е бил мил с теб, когато си ходила в Инфинити, но той продаваше информация на човек който ме искаше мъртъв.
— Стига глупости… – изсъска тя. Беше пребледня с всяка моя дума. – Престани, Ема. Говориш пълни глупости.
Аз бях спокойна. Дори ледено студена.
― Преди около три седмици се върнах у дома и открих моята съквартирантка в момента, в който бе изнасилена. Онзи щеше да я убие или нещо по-лошо дори. И щеше да направи същото с мен, защото бях там. Тогава аз го застрелях, Тереза. – Тя трепна, когато казах това. А аз се разгорещих ожесточено и не ми пукаше. Тя трябва да чуе жестоката истина.
― Тогава се обърнах към Картър за помощ, защото го познавам и му се доверявам. Оттогава той ме защитава, защото човекът, когото убих беше син на друг бандит.
Тя отвори широко очи, а аз сякаш видях как мислите й се роят в нейната глава. Тя преценяваше фактите. И веднага щом очите й се напълниха ужас, знаех, че тя разбира. Името на Дънван едва се чу от присвитите й устни.
― Да, аз убих Джеръми Дънван, баща му ме търсеше. Мисля, че можеш да си представиш какво точно искаше да направи той с мен.
― Боже мой. – Възкликна тя.
Аз изчаках. Трябваше да знам какво ще реши да се прави с тази информация. Ако отиде в полицията, ще обрече и мен. Друга мисъл ми дойде също и ми се зави свят, а косата върху задната част на главата ми се изправи. Погледнах зад нея. Там стоеше Картър на прага. Знаех, че и той също чака. Иска да знае как ще реагира сега когато беше научила истината. Очите му срещнаха моите и в дълбините проблесна мрак. И в този момент разбрах, че тя няма да има възможност да отиде при полицията. Картър ще ме пази на всяка цена. Аз погледнах отново към Тереза, надявайки се на чудо, че ще приеме ситуацията. Защото в противен случай щеше да умре. Картър ще отнеме живота й, за да спаси моя.
― Спри със въпросите.
Главите на двете ни се обърнаха. Ноа беше застанал на другата врата, беше ядосан, със стиснати юмруци. Той нахлу в кухнята не изпускайки от погледа си Тереза.
― Казах ти да спреш да задаваш въпроси. Спри незабавно! Съвсем сериозен съм Тереза. – Тя се изправи в защита.
— Ами ако не спра? Какво ще стане с мен? – Ноа изпъшка тихо и извика.
― Ти шегуваш ли се?
Тя замълча, когато срещна пламтящия му поглед. И нервно преглътна.
― Ти си на сигурно място в къща на човек, свързан с мафията, и искаш да проявиш подлост, защото си го видяла да убива някого? – Неговите очи блеснаха от ярост. – Що за глупости, по дяволите? Помисли си много добре, Тереза! – Тя се намръщи.
― Ти добре знаеше кой е Картър за мен. Дължа му живота си, Тереза. Живота си! Но това не го прави по-малко опасен. Той е любезен към мен, винаги ще съм му благодарен за всичко, което е направил. Но ти говориш за него все едно е арогантен петокласник. Той е убиец, Тереза. Приятелката ти ясно ти го каза. Сега спри и помисли за това, което тя не ти е казала – Ноа се приближи към Тереза. Той я умоляваше. – Моля те, остави ги на мира. Моля те, Тереза. Той я обича. Той строши врата на Скот заради нея. Какво мислиш, че ще ти направи на теб, Тереза? – Той протегна към нея ръцете си. Тънките й пръсти изчезнаха в дланите му. А той продължи.
― Ти просто ще изчезнеш и никой няма да те открие повече. Той ще го направи, когато най-малко го очакваш или ще ти се случи ужасна злополука. Нямам представа как, но той ще го направи, защото заплашваш живота й. Не разбираш ли? – Той наведе глава и я погледна в очите. – Моля те разбери ме, моля те, моля те, разбери Тереза. Спри се докато е време. Престани да говориш, за това. Просто спри.
― Но… – тя отвори уста, сълзи се стичаха по бузите й. Но нищо не прозвуча. Очите й се стрелнаха към мен, но аз не казах нищо. Той беше прав. Тя трябваше да го послуша. Тогава устата й се затвори, тя се залюля обратно към плота. И щеше да падне, ако не беше Ноа. Той я вдигна и се обърна към Картър.
― Тя няма да каже нито думичка. Обещавам. – А Картър се намръщи.
— Обещавам, Картър.
Той ме погледна, сякаш ме питаше дали да им повярва. Аз не каза нищо. Не можех. Нямах представа каква ще бъде Тереза, какво ще направи или помисли след месец, или година, или десет години. Дали тя ще мълчи. Затова и мълчах.
Ъгълчето на устните му се изви нагоре, сякаш искаше да каже „много ви благодаря“, но очите му все така бяха празни.
― Картър? – Ноа настоя.
Той се отдръпна, за да ги пропусне. Това беше единственият отговор на неизказаната молба на приятел. Раменете на Ноа се отпуснаха и той изведе Тереза през вратата. Колата беше отвън. Когато затръшнаха вратата след себе си, аз измърморих
― Той мисли, че ще убиеш жената, която обича. – Картър ме погледна.
― А трябва ли?
Преди ден щях да се моля за живота й. Тя беше невинна, чиста. И не исках нищо лошо да й се случи. Но сега се бях променила. Тереза ми бе станала приятелка, но тази нощ всичко се промени. Картър е моят любим. Той стана моето семейство. Единственият ми съюзник. И тъй като тя беше заплаха за живота му, аз отговорих.
― Не мога да те загубя сега.