Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-12

Зоуи

Стомахът ми се сви и имах чувството, че ще повърна.
– Добре, идвам – казах на Деймиън.- Но ще ти бъда благодарна, ако дойдеш с мен.- Когато той кимна мрачно, погледнах към Стиви Рей и Афродита.- Вие също. Добре?
– Разбира се, че ще дойдем с теб – каза Стиви Рей.
За първи път Афродита не се притесни, че Стиви Рей отговаря вместо нея. Тя просто кимна и каза:
– Идвам.- Обърнах се да потърся Старк, когато той изведнъж се оказа до мен. Ръката му се спусна по ръката ми, докато пръстите ни не се срещнаха и не се преплетоха.
– За майка ти ли става дума?
Не вярвах на гласа си, затова просто кимнах.
– Майка ти? Мислех, че Деймиън каза, че баба ти е тук – каза Стиви Рей.
– Той това каза.- Афродита заговори преди Деймиън да успее. Тя ме изучаваше с поглед, който я караше да изглежда по-възрастна (и по-мила), отколкото беше.- За майка ти ли става дума?- Попита тя.
Старк ме погледна и аз отново леко кимнах. После каза:
– Майката на Зоуи е мъртва.
– О, не!- Каза Деймиън, а в очите му мигновено се появиха сълзи.
– Недей, добре?- Казах бързо.- Нека не го правим тук. Не искам всички да ме гледат.- Деймиън стисна устни, примигна силно и кимна.
– Хайде, Зи. Нека всички отидем да видим баба ти.- Стиви Рей отиде от другата ми страна и прехвърли ръката си през моята. Афродита хвана ръката на Деймиън и те ни последваха от арената.
През целия път дотам се опитвах да се подготвя за това, което баба щеше да ми каже. Предполагам, че съм се опитвала да се подготвя да чуя какво ще ми каже баба, откакто се събудих от съня си в другия свят, където станах свидетел как Никс посреща духа на майка ми. Истината, която осъзнах, когато влязох в основната сграда на училището и се приближих до фоайето, беше, че никога няма да бъда готова да чуя тази новина.
Точно преди да преминем през последния комплект врати, Старк стисна ръката ми.
– Аз съм тук и те обичам.
– Аз също те обичам, Зи – каза Стиви Рей.
– Аз също – каза Деймиън и после се разплака съвсем леко.
– Можеш да вземеш назаем двукаратовите ми диамантени обеци – каза Афродита.
Спрях и я погледнах за мен.
– А?
Тя сви рамене.
– Това е най-близкото до признание в любов, което ще получиш от мен.- Чух как Стиви Рей изтръгна огромна въздишка, а челото на Деймиън се смръщи, докато я гледаше невярващо.
Но аз просто казах:
– Благодаря. Ще се възползвам от предложението ти.- Това накара Афродита да се намръщи и да промълви:- Богиньо, мразя да съм мила.- Отдръпнах се от Стиви Рей и Старк и бутнах двойната врата. Баба беше сама в стаята и седеше в широк кожен стол. Деймиън беше прав; баба беше плакала. Тя изглеждаше стара и много, много тъжна. Щом ме видя, тя се изправи. Срещнахме се в средата на стаята и се вкопчихме една в друга. Когато най-накрая спря да ме прегръща, баба се отдръпна достатъчно, за да ме погледне в лицето. Тя продължи да държи ръцете си на раменете ми. Бяха топли, твърди и познати и някак си това докосване направи възела в стомаха ми поносим.
– Мама е мъртва.- Трябваше да го кажа, преди тя да го направи.
Баба не изглеждаше изненадана, че съм разбрала. Тя само кимна и каза:
– Да, у-ве-ци-а-ге-я. Майка ти е мъртва. Дойде ли духът ѝ при теб?
– В известен смисъл. Снощи, докато спях, Никс ми показа как мама влиза в другия свят.- Усетих трепета, който премина през тялото на баба в ръцете мѝ. Тя затвори очи и се поколеба. За секунда се уплаших, че ще припадне, и покрих ръцете ѝ с моите.- Дух, ела при мен! Помогни на баба!- Стихията, с която имам най-силна връзка, реагира веднага. Усетих как се завихря през мен и се влива в баба, която се задъха и спря да се люлее, но не отвори очи.
– Въздух, ела при мен. Моля те, обгради баба Редбърд, и й позволи да вдиша сила.- Деймиън се приближи до мен и докосна ръката на баба веднъж, нежно, докато сладкият, невъзможен вятър се раздвижи около нас.
– Огън, ела при мен. Моля те, стопли бабата на Зоуи, така че макар и да е тъжна, да не и е студено.- Примигнах от изненада, когато Шоуни се присъедини към Деймиън. Тя също докосна баба за секунда, после се усмихна през влажните си очи и ми каза,
– Крамиша ни каза, че имаш нужда от нас.
– Вода, ела при мен. Измий се през бабата на Зи и моля те, вземи със себе си част от нейната тъга.- Ерин зае мястото си до Шоуни и докосна гърба на баба. След това, също като своята близначка, тя ми се усмихна през сълзи.- Да, дори не се наложи да четем стихотворение. Тя просто ни каза да дойдем тук.
Очите на баба бяха все още затворени, но видях как устните ѝ се надигат съвсем леко.
– Моето стихотворение обаче беше добро.- Гласът на Крамиша се чу някъде зад мен.
През хъркането на Афродита Стиви Рей каза:
– Земя, моля те, ела при мен.- Тя отиде от другата ми страна и плъзна ръката си около баба.- Позволи на баба да заеме част от твоята сила, за да може съвсем скоро отново да е добре.
Баба направи три дълги дълбоки вдишвания. Когато изпусна и последното, тя отвори очи и въпреки че в тях все още имаше тъга, лицето ѝ беше загубило страшния, мършав вид на старица, който имаше, когато я видях за първи път.
– Кажи им какво правя, у-ве-ци-а-ге-я.- Не бях сигурна какво е намислила баба, но кимнах. Знаех, че тя ще ме накара да разбера, и бях права. Тя отиде при всеки от четиримата ми приятели.
Като започна с Деймиън, тя докосна лицето му и каза:
– Уа-до, Иноле. Ти ме укрепи.- Когато тя се премести при Шоуни, аз обясних на приятелите си:
– Баба ви благодари, като ви нарече на чероки с думата за всеки от вашите елементи.
– Уа-до, Игела. Ти ме укрепи.- Баба докосна бузата на Шоуни и отиде при Ерин.- Уа-до, Ама. Ти ме укрепи.- Накрая тя докосна бузата на Стиви Рей, която все още беше мокра от сълзите.-Уа-до, Елохине. Ти ме укрепи.
– Благодаря ти, бабо – промълви всяка от четирите.
– Гв-ли-е-ли-га – каза баба и повтори на английски. -Благодаря ти.- Тя ме погледна.- Сега вече мога да понеса да го разкажа.- Тя застана пред мен и взе и двете ми ръце в своите.- Майка ти беше убита в моята лавандулова ферма.
– Какво?- Усетих как шокът от това премина през мен.- Не разбирам. Как? Защо?
– Шерифът казва, че това е бил обир, а тя просто се е изпречила на пътя. Казва, че от това, което са взели, компютъра, телевизора и камерите ми, и от случайното насилие на престъплението, вероятно са били наркомани, които са крали, за да имат пари за наркотици.- Баба стисна ръцете ми. – Тя го е напуснала, Зоуибърд, и е дошла при мен. Бях на паууу. Не бях там за нея.- Гласът на баба остана стабилен, но сълзите избликнаха и после се разляха от очите ѝ.
– Не, бабо, не се обвинявай. Не беше по твоя вина и ако ти беше там, щях да загубя и двете ви – а аз не можех да понеса това!
– Знам, у-ве-ци-а-ге-я, но смъртта на дете, дори на такова, което е било загубено от родителя си, е тежко бреме.
– Беше ли… беше ли… мама страдаше ли?- Гласът ми едва надхвърляше шепот.
– Не. Тя умря бързо.- Баба говореше без колебание, но ми се стори, че видях как нещо премина през очите ѝ.
– Ти ли я намери?
Баба кимна, а сълзите се разливаха все по-бързо по бузите ѝ. – Намерих я. Беше на полето точно пред къщата. Лежеше там и изглеждаше толкова спокойна, че отначало повярвах, че спи.- Гласът на баба се задъхваше от ридание.- Тя не спеше.- Стиснах здраво ръцете на баба и изрекох думите, които знаех, че трябва да чуе.- Тя е щастлива, бабо. Видях я. Никс отне тъгата от нея. Тя ни чака в другия свят и има благословията на богинята.
– Ва-до, у-ве-ци-а-ге-я. Ти ми даваш сила – прошепна ми баба, докато ме прегръщаше отново.
– Бабо – казах аз срещу бузата ѝ.- Моля те, остани с мен, поне за малко.
– Не мога, у-ве-ци-а-ге-я.- Тя се отдръпна, но продължи да държи ръката ми.- Знаеш, че ще следвам традицията на нашия народ и ще скърбя цели седем дни, а това не е подходящото място за мен да скърбя.
– Няма да останем тук, бабо – каза Стиви Рей и избърса лицето си с ръкав.- Зоуи и цялата ни група се преместиха в тунелите под депото в Тулса. Аз съм официалната им върховна жрица и много бих искала да останеш при мен. Остани – за седем дни или седем месеца – колкото искаш.
Баба се усмихна на Стиви Рей.
– Това е щедро предложение, Елохине, но и вашето депо не е подходящо място за мен да скърбя.- Баба срещна очите ми и аз знаех какво ще каже, преди да е проговорила.- Трябва да бъда на моята земя, във фермата. Трябва да прекарам следващата седмица, като ям и спя много малко. Трябва да се съсредоточа върху това да изчистя дома и земята си от това ужасно деяние.
– Сама ли, бабо?- Старк беше до мен, топло, силно присъствие. – Това безопасно ли е след случилото се?
– Ци-та-га-а-ш-я, не позволявай на външния ми вид да те заблуди.- Тя нарече Старк петел, нейното домашно име за него. – Аз съм много неща и нито едно от тях не е безпомощна старица.
– Никога не бих си помислил, че си безпомощна – поправи я Старк.- Но може би не е добра идея да си сама.
– Да, бабо. Старк има право – казах аз.
– У-ве-ци-а-ге-я, трябва да почистя дома си, земята си и себе си, докато скърбя. Не мога да направя това, докато не се помиря със земята, и няма да остана в къщата, докато не бъде напълно почистена и не минат седемте дни. Ще лагерувам в задния си двор, на поляната край потока – баба се усмихна на Старк, Стиви Рей и останалите ми приятели.- Не вярвам, че ще се справите толкова добре, изложени на слънчева светлина за това време.
– Е, бабо, аз…- Започнах, но тя ме спря.
– Това трябва да го направя сама, у-ве-ци-а-ге-я. Имам обаче нещо, за което да те помоля.
– Всичко – казах аз.
– След седем дни ще дойдеш ли във фермата с приятелите си? Ще направиш ли кръг и ще изпълниш ли свой собствен ритуал за пречистване?
– Ще го направя.- Кимнах, а погледът ми обходи приятелите, които ме заобикаляха.
– Ще го направим – каза Стиви Рей. Думите ѝ бяха повторени от децата, които стояха до и около мен.
– Тогава така трябва да бъде – каза баба твърдо.-Черокистката традиция на траур и пречистване ще бъде съчетана с вампирски ритуал. Добре е, че е така, тъй като семейството ми се разшири и включва много вампири и новаци.- Очите ѝ се преместиха около моята група.- Искам да помоля още нещо. Всеки от вас да мисли за мен и за майката на Зоуи през следващите седем дни. Няма значение, че Линда се е провалила в живота. Важното е тя да бъде запомнена с любов и добри мисли.
„Ще го направим“ и „Добре, бабо“ прозвучаха около мен.
– Сега ще си тръгна, у-ве-ци-а-ге-я. Изгревът не е далеч и аз ще посрещна зората на моята земя.- Държейки ръката ми в нейната, с баба тръгнахме към вратата. Докато минаваше покрай приятелите ми, всеки от тях я докосваше и казваше „Довиждане, бабо“, което я караше да се усмихва през сълзи.
На прага имахме малко балонче за уединение и аз я прегърнах отново, като казах:
– Разбирам защо трябва, но наистина ми се иска да не си тръгваш.
– Знам, но след седем дни…
Вратата се отвори и Неферет изведнъж се оказа там, изглеждаща мрачна и измамно красива.
– Силвия, чух за загубата ти. Моля, приемете искрената ми скръб, че дъщеря ви е била убита.
Баба се напрегна при звука на гласа на Неферет и се измъкна от прегръдката ми. Тя си пое дълбоко дъх и срещна погледа на вампира.
– Приемам скръбта ти, Неферет. Чувствам искреността и.
– Има ли нещо, което Домът на нощта може да направи за теб? Имаш ли нужда от нещо?
– Стихиите вече ме укрепиха, а богинята приветства дъщеря ми в другия свят.- Неферет кимна.- Зоуи и нейните приятели са добри, а Богинята е щедра.
– Не вярвам зад действията на Зоуи и нейните приятели или на Богинята да стои доброта или щедрост. Вярвам, че това е любов. Не мислите ли така, върховна жрице?
Неферет направи пауза, сякаш наистина обмисляше въпроса на баба, после каза:
– Това, което мисля, е, че може да си права.
– Да, може и да е така. И има едно нещо, от което се нуждая от Дома на нощта.
– За нас ще бъде чест да помогнем на една мъдра жена във време на нужда – каза Неферет.
– Благодаря ви. Искам да помоля на Зоуи и нейния кръг да им бъде позволено да дойдат в моята земя след седем дни, за да извършат ритуал за пречистване. Това ще завърши траура ми и ще изчисти дома ми от всяко задържащо се зло.
Видях, че в погледа на Неферет премина нещо – нещо, което само за миг можеше да е страх. Но когато заговори, изражението и гласът ѝ отразяваха само учтива загриженост.
– Разбира се. Давам доброволно разрешение за този ритуал.
– Благодаря ти, Неферет – каза баба, а после ме прегърна още веднъж и ме целуна нежно.- След седем дни, у-ве-ци-а-ге-я. Тогава ще те видя отново.
Примигнах бързо, сдържайки сълзите си. Не исках последната гледка на баба към мен да е свързана със сополи и хълцане.
– Седем дни. Обичам те, бабо. Никога не забравяй това.
– Не бих могла да забравя това повече, отколкото да забравя да дишам. Аз също те обичам, дъще.- След това баба се обърна и си тръгна. Аз стоях на вратата и гледах нейния прав, силен гръб, докато нощта не я скри от мен.
– Хайде, Зи.- Старк плъзна ръка около раменете ми.- Мисля, че на всички ни стигна училището за един ден. Хайде да се приберем у дома.
– Да, Зи. Да се прибираме у дома – каза Стиви Рей.
Кимнах и се готвех да им кажа „добре“, когато усетих внезапна топлина в гърдите си. Първоначално тя ме обърка. Вдигнах ръка, за да разтъркам мястото, и докоснах твърдия кръг, който беше започнал да излъчва топлина.
И тогава Аурокс се появи пред очите ми. Той беше с Дракон Ланкфорд.
– Зоуи, чух новината за майка ти. Съжалявам – каза Дракон.
– Благодаря – промълвих аз. Не погледнах към Аурокс. Спомних си думите на Ленобия, че трябва да запазя покер лице пред него, но се чувствах твърде ядосана, твърде наранена, за да направя нещо друго, освен да изръмжа на Старк:
– Искам да се прибера у дома, но първо ми трябва минутка за мен.- Преди още да успее да каже „добре“, се измъкнах от обгръщащата го ръка и се промъкнах покрай Дракон и Аурокс.
– Зоуи?- Старк извика след мен.- Къде си…
– Просто ще бъда до фонтана, който е в двора до паркинга – казах му през рамо. Видях, че се мръщи притеснено към мен, но не можех да му помогна. Трябваше да се махна оттам.- Ела да ме вземеш, когато автобусът бъде натоварен и готов за тръгване. Добре?- Не дочаках отговора му. Сведох глава и забързах по тротоара, който минаваше покрай основната сграда на училището. Почти тичайки, аз завих надясно и отидох право към желязната пейка, която се намираше под едно от дърветата в кръг, обрамчващи фонтана и малката градинка, която учениците наричаха двора на професорите, защото се намираше до частта от училището, в която се помещаваха те. Знаех, че ако някой гледа през големите, богато украсени прозорци, ще ме види, но също така знаех, че всички професори би трябвало да приключват шестия час в класните си стаи, което означаваше, че това е единственото място в кампуса в този конкретен момент, на което можех да разчитам, че ще остана сама.
Затова седях там, в сянката на един голям бряст, и се опитвах да контролирам мислите си. Присъствието на Аурокс объркваше съзнанието ми, а аз не знаех защо. Точно сега, точно в тази секунда, дори не ме интересуваше. Мама е мъртва. Каквото и да са планирали Неферет и Злото за мен, могат просто да вървят по дяволите.
Всички могат просто да вървят по дяволите. Мислите ми се струваха злобни и тежки, но сълзата, която се плъзгаше по лицето ми, разказваше друга история.
Мама вече не е на този свят. Тя не е вкъщи, за да чака доведеният неудачник и да се суети из кухнята. Не мога да се обадя и да я накарам да ми се разсърди, а след това да ми изнесе лекция, че съм гадна дъщеря. Беше странно усещане да си без майка. Искам да кажа, че ние с нея не бяхме близки повече от три години, но въпреки това винаги съм си мислела, че някой ден ще се вразуми, ще напусне онзи идиот, когото е хванала и за когото се е омъжила, и ще се върне да бъде мама.
– Тя го е напуснала – казах аз.- Трябва да помня това. Гласът ми застина, но прочистих гърлото си и отново заговорих на глас в нощта.- Мамо, съжалявам, че не успяхме да си кажем довиждане. Обичам те. Винаги съм те обичала. Винаги ще те обичам.- После сложих лице в ръцете си, отдадох се на ужасната буря от тъга, която се надигаше в мен, и започнах да ридая.

Назад към част 11                                                           Напред към част 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!