Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-33

Зоуи

Исках да се върна в клас. Направо към шестия час. Наистина. Противно на действията ми напоследък, обикновено не отсъствам от час. Искам да кажа, че просто никога не е имало особен смисъл. Като че ли домашните нямаше да са там, когато се върна в клас на следващия ден? Е, щяха, плюс прекрасния допълнителен бонус, че ще имам проблеми.
Позволете ми само да кажа „уф“ на задържането и на всички други странни неефективни системи за наказание в гимназията, които вкарват добрите деца в учебен кабинет заедно с честите нарушители/бандити. Като че ли това няма да доведе до още повече проблеми?
Както и да е, бях изминала половината път до конюшнята, когато Танатос сякаш се материализира от сенките край пътеката, което ме накара да подскоча и да сложа ръка на сърцето си, за да съм сигурна, че не се е разтуптяло в гърдите ми.
– Не исках да те плаша – каза тя.
– Да, ама денят беше страшен – казах аз, а после си спомних как вятърът се завъртя около нея, когато се беше ядосала на Далас, и добавих:- Ей, имаш ли афинитет към въздуха?- Тя вдигна вежди към мен, а аз също си спомних колко супер страшна и силна беше тя и казах.- Освен ако не мислиш, че това не е моя работа. Не искам да звуча грубо или нещо подобно.
– Не е грубо да питаш, а и близостта ми с въздуха не е тайна. Тя не е истинска близост. Не мога да извикам стихията, макар че тя често се проявява, когато имам нужда от нея. Отдавна си мисля, че въздухът остава близо до мен заради истинската ми близост.
– Смърта?- Сега вече бях наистина любопитна.- Бях си помислила, че духът ще остане близо до теб заради сродството ти.
– Това изглежда логично, но моята афинитетност е свързан само с това да помагам на мъртвите да си отидат, а понякога и да успокоявам живите, които са останали.- Вървяхме бавно, като влязохме в лек ритъм една до друга, докато разговаряхме.- Мъртвите се движат като вятъра, или поне така е, когато се проявяват пред мен. Те са ефирни, прозрачни. Изглежда, че нямат реална субстанция, макар че всъщност са много реални.
– Като вятъра – казах аз, разбирайки.- Той е реален. Той може да движи нещата. Но ти не можеш да го видиш.
– Точно така. Защо питаш за въздуха?
– Ами, днес той се държи доста лудо. Чудех се дали усещаш, че с него се случва нещо странно.
– Като че ли го манипулират?
– Да, определено – казах аз.
– Не, не бих могла да кажа, че съм усещала въздухът да бъде манипулиран.- Тя погледна нагоре към клоните на най-близкото дърво, където вятърът, нежно, лениво, ги караше да се поклащат в такт с бавна, тиха мелодия.- Изглежда, че сега всичко е тихо.
– Да, така е.- А аз се зачудих дали пък стихията въздух не е отговорна за това, че клонът почти ме смаза. Не бъди толкова дяволски параноична – напомних си твърдо. Тогава следващите думи на Танатос изтриха от съзнанието ми всички мисли за странния вятър и параноята.
– Зоуи, трябва да те помоля за две неща: първо за един въпрос, а после за твоята прошка.
– Можеш да ме попиташ всичко, което искаш.- Но ще внимавам как ще ти отговоря – добавих тихо на себе си.- И не знам защо ти е нужна моята прошка.
– Първо въпросът, после ще ти обясня. Бих искала да те помоля да се присъединиш към мен в утрешната дискусия в клас.- Тя вдигна ръка, за да ме спре, когато отворих уста, за да ѝ отговоря с „добре, няма проблем“.- Трябва да знаеш, че дискусията ще бъде за възстановяването след смъртта на родител.- Изведнъж гърлото ми пресъхна. Преглътнах и след това казах:
– Ще ми бъде трудно да говоря за това, защото не съм преодоляла смъртта на майка си.
Танатос кимна, а после, не без угризения, каза:
– Да, осъзнавам това. Но има още няколко ученици, които също не са се съвзели от загубата на родител, макар че твоята загуба засега е единствената, причинена от смърт.
– А?
– Трима други ученици зададоха същия въпрос като теб.
– Наистина?
– Да. Трябва да знаеш, че това е универсално преживяване за онези от нас, които завършват Промяната. Ние не сме безсмъртни, но ще надживеем човешките си родители. Много от нас избират да прекъснат връзките със смъртните от детството си още в началото на вампирския си живот. Това изглежда прави евентуалната загуба по-малко болезнена. Някои от нас поддържат връзки с хората от миналото си – за някои от нас това прави загубата по-малко болезнена.
– Но при мен не е като да е някое от тези неща. Аз не съм вампир и майка ми беше убита – тя не умря просто от старост.
– Бяхте ли много близки с майка си?
Примигнах силно, без да искам да плача.
– Не. Не и през последните три години.
– И така, най-голямата ти борба е начинът на нейната смърт ли?
Помислих внимателно върху въпроса ѝ, преди да отговоря на Танатос.
– Мисля, че това е част от нея. Мисля, че да знам какво точно се е случило с нея би ми помогнало да приключа. Но съществува и фактът, че сега, когато тя си е отишла, няма никакъв шанс аз и тя да бъдем отново близки.
– Но този шанс е свършил само за теб и за нея в този живот. Ако тя чака в Другия свят, бихте могли да се съберете отново там – каза Танатос.- Познава ли тя богинята?
Усмихнах се, този път през сълзи.
– Мама не познаваше Никс, но Никс познаваше майка ми. Богинята ми изпрати сън в нощта, когато тя умря. Видях как мама е посрещната в другия свят.
– Е, тогава тази тъга би трябвало да е изчезнала от духа ти. Остава само несигурността около смъртта ѝ.
– Нейното убийство – поправих я аз.- Мама беше убита.
Последва дълго мълчание и след това тя попита:
– Как точно е била убита майка ти?
– Полицията казва, че от наркомани, които били ограбили къщата на баба ми. Мама е била там и се е изпречила на пътя.- Гласът ми прозвуча толкова кухо, колкото се чувствах.
– Не, искам да кажа как е била убита? Какви са били раните ѝ?
Спомних си, че баба каза, че убийството ѝ е било жестоко, но че мама не е страдала. Спомних си и сянката, която бе преминала по изражението на баба, когато ми бе разказала за това. Отново преглътнах тежко.
– Беше жестоко. Това е всичко, което баба ми каза.
– Баба ти е видяла тялото ѝ?
– Баба я намери.
– Зоуи, има ли начин баба ти да говори с мен за убийството на майка ти?
– Сигурна съм, че ще говори с теб. Защо? Каква полза от това?
– Не искам да се обнадеждаваш прекалено, но ако смъртта е много насилствена, понякога самата тъкан на земята се отпечатва и аз мога да имам достъп до тези образи на смъртта.
– Можеш да видиш как е била убита мама?
– Може би. Само може би. Но първо трябва да разпитам баба ти, за да знам дали това изобщо е възможно.
– Не мога да гарантирам колко ще каже баба. Точно сега тя спазва седемдневния ритуал за пречистване след смъртта.- В отговор на въпросителния поглед на Танатос обясних.- Баба е мъдра жена от племето чероки. Тя пази древната религия и нейните начини.
– Тогава е важно да говоря с нея незабавно, ако има някаква надежда да възкресим образите от смъртта на майка ти. Колко дни са минали от убийството ѝ?
– Тя беше убита миналия четвъртък вечерта.
Танатос кимна.
– Утре ще бъде петата нощ от смъртта ѝ. Днес трябва да говоря с баба ти.
– Добре, ами бих те завела в лавандуловата ферма, но знам, че тя не иска никой да влиза там, докато не се прочисти.
– Зоуи, баба ти няма ли мобилен телефон?
– Е, да. Искаш ли да и се обадиш?
Устните на Танатос се наклониха нагоре.
– Това е двайсет и първи век, дори и за мен.
Чувствайки се като идиот, изтърсих номера на бабиния мобилен телефон, докато Танатос го слагаше в айфона си.
– Ще и се обадя, но предпочитам да го направя сама.
Погледът на Танатос говореше, че наистина не иска да чувам какви въпроси ще зададе на баба, и аз бързо кимнах.
– Да, разбирам. Това не ме притеснява. Така или иначе трябва да стигна до шестия час.
– Мога ли първо да те помоля за прошка?
– Да, разбира се. Но за какво?
– По-рано казах една неистина. Искам да те помоля за прошка за това, а също така искам да запазите това, което ще ти кажа, близо до сърцето си. Не го споделяй дори с твоя Воин или с най-добрата си приятелка.
– Добре. Ще го запазя в тайна.
– Когато Старк ме попита дали мога да видя Мрака, който обгражда червените новаци на Неферет и Далас, отговорът ми беше лъжа.- Примигнах.- Искаш да кажеш, че можеш да видиш Мрака?
– Мога.
Поклатих глава.
– Трябва да поискаш прошка и от Старк, Репхайм и Стиви Рей. Те са тези, които могат да виждат Мрака заедно с теб… те са тези, които лъжата ще нарани най-много.
– Те не могат да знаят. Имам думата ти, че ще запазиш тази тайна.
– Защо? Защо аз да знам, а не те?
Вместо ясен отговор тя просто започна да говори.
– Живяла съм почти пет века. През по-голямата част от това време всеки ден съм се сблъсквала със смъртта. Виждала съм Тъмнината. Виждала съм нейното клане, нейните отпадъци, нейните заплахи. Твърде добре разпознавам нейните нишки и сенки. Може би защото съм я наблюдавала толкова дълго, мога да видя и онова, което е нейна противоположност – онова, което кара силата на Мрака да отслабва, да се колебае.
– За какво говориш!- Искаше ми се да изкрещя.
– За теб, Зоуи Редбърд. В теб има нещо, което не може да бъде докоснато от Мрака; затова твоята съдба е да застанеш в Светлината и да поведеш битката срещу злото.
– Не, не искам да водя никаква битка. Ти го направи. Или помоли Дарий да го направи. Или дори Старк. По дяволите, повикай Сгиах и Пазителите! Всички те са лидери. Всички те са Воини, които знаят как да се бият. Аз не знам нищо. Дори не знам какво да правя без майка си.- Накрая се задъхах и притиснах ръка към гърдите си. Когато Танатос не говореше, когато просто ме държеше с тъмните си очи, най-накрая успях да овладея по-малко налудничав глас и казах:- Не искам това. Просто искам да бъда нормално дете.
– Може би това е част от причината, поради която това падна върху твоите рамене, млада върховна жрица, защото ти не го искаш. Може би властта, която върви с претенцията за нея, няма да може да те поквари.
– Като Фродо – прошепнах аз, повече на себе си, отколкото на Танатос.- Той никога не е искал проклетия пръстен.
– Дж. Р. Р. Толкин. Добри книги – отлични филми.
Погледнах я и казах:
– Да, знам. Това е двадесет и първи век. Вероятно имате кабелна телевизия.
– Определено имам кабелна телевизия.
– За теб това е страхотно, но нека се върнем към нещата с Носителя на пръстена. Ако си спомням правилно, а аз си спомням, защото съм гледал дългата удължена версия на филмите около един милион пъти, Фродо в общи линии е унищожен от този пръстен, който не е искал да носи.
– И по този начин спасил своя свят от Мрака – каза Танатос.
Усетих как по гръбнака ми преминава ледена тръпка.
– Не искам да умра. Дори за да спася света.
– Смъртта идва при всички нас – каза Танатос.
Отново поклатих глава.
– Аз не съм носител на пръстена. Аз съм просто едно дете.
– Дете, което вече е спечелило живота си обратно от Мрака, не веднъж, а няколко пъти.
– Добре, ако разбираш това – и ако разбираш, че Неферет е на страната на Мрака, защото го виждаш, защо се преструваш, че не го разбираш?
– Аз съм тук, за да разреша веднъж завинаги въпроса за Неферет и нейната истинска всеотдайност.
– Тогава кажи на Върховния съвет за Мрака, който я заобикаля!
– И да я смъмрят леко, само за да се върне, може би по-силна, за да върши повече зло? Ами ако тя наистина е Консулт на Мрака? Ако това е истина, тогава цялата мощ на Върховния съвет трябва да се изправи срещу нея, а за да се случи това, трябва да имаме недвусмислено доказателство, че тя е завинаги изгубена за Богинята.
– Ето защо си тук. За да получиш това доказателство.
– Да.
– Няма да кажа нищо за това, че си видяла Тъмнината. И ти казвам честно истината – приготви се да видиш цял куп от нея. Приготви се да намериш своето доказателство, защото с всичко, което имам в себе си, знам, че Неферет е преминала към него.- Почти добавих, че тя вече дори не е смъртна. Но не. Това беше нещо, което Танатос трябваше да открие за себе си.- О, и аз ти прощавам. Само ми обещай, че ще държиш очите си отворени и когато дойде моментът, ще се увериш, че Върховният съвет постъпва правилно.
– Давам ти клетвата си за това.
– Добре – казах аз. И тогава, докато Танатос звънеше на баба, аз все пак най-накрая се върнах към шестия час.

Назад към част 32                                                               Напред към част 34

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *