Неферет
Когато звънецът обяви края на първия час, Неферет се придвижи безгрижно до вратата на класната стая. Под претекст, че се сбогува с това, което беше останало от класа, след като Танатос я беше отделила за своя специален първи час, Неферет се разположи така, че да може да наблюдава учениците на члена на Висшия съвет, докато си тръгват.
Сега щеше да е чудесен момент Далас да организира нова кавга.
Едва тази мисъл се оформи в съзнанието ѝ, и младият червен вампир се появи в полезрението ѝ. Той не се държеше агресивно и не провокираше.
Неферет се намръщи. Той и раздърпаната му група новаци се бяха измъкнали от първия час на Танатос, сякаш бяха кучета с опашки, прибрани между краката им.
После групата на Зоуи, без Зоуи, отбеляза тя, забързано излезе от класа, като всички се движеха в една и съща посока. В същата посока? Повечето от тях имаха различни класове за втория час. Колкото и да приличаха на овце, не би трябвало да вървят заедно.
Аурокс се появи и Неферет се усмихна.
Сякаш усещаше погледа ѝ, той погледна натам.
– Ела при мен – изрече тя думите и направи жест към кабинета си. Неферет не изчака да види дали Аурокс ще се подчини. Тя знаеше, че той ще направи каквото му е заповядано.
– Да, жрице – каза той и застана пред бюрото ѝ.- Вие ме повикахте нали?
– Случи ли се нещо необичайно през първия час?
– Необичайно, жрице?
Неферет едва сдържаше раздразнението си. Трябва ли той да е толкова глупав?
– Да, необичайно! Забелязах, че Далас и групата му изглеждаха необичайно резервирани, а много от другите ученици, тези, които бяха най-близо до Зоуи Редбърд, си тръгнаха заедно, сякаш имаха да ходят някъде, където не беше класът им от втория час.
– Наблюдението ви е правилно, жрице. Танатос възнамерява да наблюдава как Зоуи и нейният кръг изпълняват ритуал, за да може след това тя да произнесе заклинание, призоваващо смъртта. Нейното намерение е Зоуи да стане свидетел на истината за смъртта на майка си и по този начин да постигне приключване.
– Какво?- Неферет се почувства така, сякаш съзнанието ѝ щеше да експлодира.
– Да, жрице. Танатос използва Зоуи като пример за това как всички новаци и вампири могат да преодолеят загубата на родител.- Неферет вдигна ръка с изпъната длан и нишките на Мрака се рояха към нея. Аурокс отстъпи крачка назад, очевидно се чувстваше неудобно от бурните ѝ емоции. Тя направи съзнателно усилие да се овладее и лепкавите нишки утихнаха.
– Къде се извършва това заклинание?
– На мястото на убийството на майката на Зоуи.
През стиснати зъби Неферет успя да каже:
– Кога? Кога се случва това?
– Те се събират, за да тръгнат сега, жрице.
– И ти си напълно сигурен, че Танатос ги придружава?
– Да, жрице.
– Да бъдат прокълнати всички безсмъртни!- Неферет почти изплю проклятието.- Ритуал за разкриване. Той трябва да бъде придружен от изричането на едно много специфично заклинание…- Тя барабанеше с острите си нокти по бюрото, мислейки.- То трябва да е земно, тъй като смъртта е била отпечатана именно в този конкретен участък от земята. Тогава Стиви Рей, а не Зоуи, трябва да бъде възпрепятствана.- Тя отново насочи вниманието си към Аурокс.- Това е моята заповед: ще осуетиш този ритуал и изричането на заклинанието за смърт. Направи каквото трябва, за да го спреш, дори ако трябва да убиеш, макар че не искам смъртта да е за някоя от жриците.- Тя се намръщи от досада.- За съжаление цената на смъртта на една Жрица е твърде висока, още повече че нямам равностойна жертва, която да предложа – промълви тя почти на себе си. После улови лунния поглед на съда със своя.- Не убивай жрица. Предпочитам никой да не разбере, че си бил там, но ако не можеш да спреш заклинанието, без да се издадеш, тогава направи каквото трябва. Твоята заповед е ритуалът и работата на заклинанието да се объркат, така че Танатос да не може да разкрие начина на смъртта на майката на Зоуи. Разбираш ли ме?
– Разбирам, жрице.
– Тогава се махай оттук и изпълни заповедта ми. Ако те открият, не очаквай да те спася. Очаквай да забравя, че някога сме водили този разговор.
Когато той просто стоеше и я гледаше, тя каза:
– Какво има? Защо вече не се подчиняваш на заповедите ми?
– Не знам къде да отида, жрице. Как да стигна до мястото на ритуала?- Неферет потисна желанието си да го порази с Тъмнина. Вместо това надраска един адрес върху тефтерче, откъсна го и му го подаде.
– Използвай GPS-а, както ти показах преди. Това е адресът. Нямаше да е по-лесно, ако те бях извикала там.- Той се поклони, стиснал хартията.
– Както кажете жрице – каза той и излезе от стаята.
– И внимавай да не те видят да пристигаш!
– Да, жрице – каза той, преди да затвори вратата след себе си.
Неферет го гледаше как си отива.
– Иска ми се да беше по-умен – прошепна тя на тъмните пипала, които пълзяха по ръцете ѝ и галеха китките ѝ.- О, но ти си, нали? Върви с него. Укрепи го. Наблюдавай го. Бъди напълно сигурен, че не се колебае в изпълнението на простите ми заповеди. След това се върни и ми разкажи всичко.- Пипалата се поколебаха. Неферет въздъхна и с бързо движение на показалеца си разряза вътрешната страна на бицепса си и стисна зъби, докато Мракът се хранеше от нея. След малко го махна и облиза плитката рана.- Върви сега. Взе си плащането. Изпълнявай заповедите ми.
Сенките се изплъзнаха от нея и Неферет, доволна, извика на помощника си да ѝ донесе чаша вино, примесено с кръв.
– Този път намери малко девическа кръв – изсъска тя, когато младият вампир отговори на призива ѝ.- Другата е просто твърде разпространена и имам чувството, че скоро ще има празник.
– Да, жрице, както заповядате.- Асистентът се поклони и се изниза навън.
– Точно така.- Заговори на глас Неферет на слушащите сенки.- Всичко ще бъде, както заповядам. И един ден скоро няма да ме наричат жрица, а богиня. Някой ден, много скоро. . .
Неферет се засмя.
Назад към част 39 Напред към част 41