Глава 31
Скот ми се обади веднага щом с Пач се върнахме в къщата в града. Беше неделя, малко след три часа сутринта. Пач затвори входната врата след нас и аз пуснах телефона на високоговорител.
– Може би имаме проблем – каза Скот.- Получих няколко съобщения от приятели, в които се казва, че Данте ще прави публично изявление пред Нефилимите по-късно тази вечер в Делфик, след затварянето. След това, което се случи тази вечер, някой друг намира ли това за странно?
Пач изпсува.
Опитах се да остана спокойна, но черното оцвети краищата на зрението ми.
– Всички спекулират и теориите са всякакви – продължи Скот.- Имате ли представа за какво става дума?- Копелето се преструваше на твое гадже и след това направи нещата тази вечер. И сега това.
Подпрях се с ръка на стената, за да се подкрепя. Главата ми се завъртя, а коленете ми се разтрепериха. Пач взе телефона от мен.
– Тя ще ти се обади, Скот. Уведоми ни, ако чуеш нещо друго.
Потънах в дивана на Пач. Забих глава между коленете си и направих няколко бързи вдишвания.
– Той ще ме обвини публично в предателство. По-късно тази вечер.
– Да – съгласи се тихо Пач.
– Ще ме затворят в затвора. Ще се опитат да изтръгнат признание от мен.
Пач коленичи пред мен и постави ръцете си защитно на бедрата ми.
– Погледни ме, Ангелче.
Мозъкът ми автоматично се включи в действие.
– Трябва да се свържем с Пепър. Кинжалът ни трябва по-скоро, отколкото си мислехме. Трябва да убием Данте, преди да успее да направи изявлението си.- От гърдите ми се изтръгна дрезгав плач.- Ами ако не получим кинжала навреме?
Пач придърпа главата ми към гърдите си, като нежно размачкваше мускулите отзад на врата ми, които бяха стиснати толкова силно, че мислех, че ще се счупят.
– Мислиш ли, че ще им позволя да сложат и една ръка върху теб?- Каза той със същия мек глас.
– О, Пач!- Увих ръце около врата му, а сълзите стоплиха лицето ми.- Какво ще правим?
Той наклони лицето ми, за да го погледне. Прокара палците си под очите ми, изсушавайки сълзите.
– Пепър ще се справи. Той ще ми донесе кинжала и аз ще убия Данте. Ти ще получиш перата и ще спечелиш войната. А след това ще те отведа. Някъде, където никога повече няма да чуем думите „Чешван“ или „война“. “ Изглеждаше така, сякаш искаше да повярва в това, но гласът му се поколеба достатъчно.
– Пепър ни обеща перата и кинжала до понеделник в полунощ. Но какво да кажем за съобщението на Данте тази вечер? Не можем да го спрем. Пепър трябва да донесе кинжала по-скоро. Трябва да намерим начин да се свържем с него. Ще трябва да рискуваме.
Пач замълча, като мислено потърка с ръка устата си. Накрая каза:
– Пепър не може да реши проблема от тази вечер – ще трябва да го направим сами.- Очите му, непоколебими и решителни, се стрелнаха към моите.- Ще поискаш спешна и задължителна среща с най-видните нефилими, ще я насрочиш за тази вечер и ще откраднеш гръмотевиците на Данте. Всички очакват от теб да започнеш офанзива, да катапултираш нашите раси във война, и ще си помислят, че това е то – първият ти военен ход. Вашето съобщение ще надмине това на Данте. Нефилимите ще дойдат, а от любопитство ще дойде и Данте.
– Пред всички ще дадеш ясно да се разбере, че си наясно, че има фракции, които са за поставянето на Данте на власт. След това ще им кажеш, че ще сложиш край на съмненията им веднъж завинаги. Ще ги убедиш, че искаш да бъдеш техен владетел и че вярваш, че можеш да се справиш по-добре от Данте. След това го предизвикайте на дуел за властта.
Загледах се в Пач, объркана и съмняваща се.
– Дуел? С Данте? Не мога да се бия с него – той ще победи.
– Ако успеем да отложим дуела, докато Пепър се върне, дуелът няма да е нищо повече от трик, който да забави Данте и да ни спечели време.
– А ако не успеем да отложим дуела?
Очите на Патч се насочиха рязко към моите, но той не отговори на въпроса ми.
– Трябва да действаме сега. Ако Данте разбере, че и ти имаш какво да кажеш тази вечер, ще отложи плановете си, докато не разбере какво замисляш. Той няма какво да губи. Знае, че ако го изобличиш публично, ще трябва само да те посочи с пръст. Повярвай ми, когато разбере, че го предизвикваш на дуел, ще охлади шампанското. Той е самоуверен, Нора. И егоистичен. И през ум няма да му мине, че можеш да спечелиш. Ще се съгласи да се дуелирате, мислейки, че току-що си му подхвърлила торта в скута. Неприятно публично обявяване на измяната ти и продължителен съдебен процес… или открадване на властта ти с един-единствен изстрел от пистолет? Той ще се ядосва, че не е помислил пръв за това.
Ставите ми се чувстваха така, сякаш бяха заменени с гума.
– Ако дуелът се приеме, ще бъде с пистолети?
– Или с мечове. Според твоите предпочитания, но аз силно бих предложил пистолети. Ще ти е по-лесно да се научиш да стреляш, отколкото да се биеш с меч – каза Пач спокойно, явно не чувайки притеснението в гласа ми.
Прииска ми се да повърна.
– Данте ще се съгласи да се дуелираме, защото знае, че може да ме победи. Той е по-силен от мен, Пач. Кой знае колко дяволска магия е изпил? Няма да е честна битка.
Пач взе треперещите ми ръце и прокара успокояваща целувка по кокалчетата им.
– Дуелите са излезли от мода преди стотици години в човешката култура, но все още са социално приемливи за нефилимите. В техните очи това е най-бързият и очевиден начин за разрешаване на разногласия. Данте иска да бъде водач на армията на нефилимите, а ти ще накараш него и всеки друг нефилим да повярва, че го искаш също толкова силно.
– Защо просто да не кажем на видните нефилими за перата на срещата?- Сърцето ми се разтуптя от надежда. – Те няма да се интересуват от нищо друго, когато знаят, че имам сигурен начин да спечеля войната и да възстановя мира.
– Ако Пепър се провали, те ще го възприемат като твой провал. Почти няма да се брои. Или ще те приветстват като спасител, защото си получила перата, или ще те разпънат на кръст, че си се провалила. Докато не сме сигурни, че Пепър е успял, не можем да споменаваме перата.
Прокарах ръце през косата си.
– Не мога да направя това.
– Ако Данте работи за падналите ангели и ако получи власт, расата на нефилимите ще бъде в по-дълбоко робство от всякога. Притеснявам се, че падналите ангели ще използват дяволското изкуство, за да превърнат нефилимите в роби дълго след края на Чешван.- Каза Пач.
Поклатих глава нещастно.
– Залогът е твърде голям. Какво ще стане, ако се проваля?- И несъмнено щях да го направя.
– Има и още нещо, Нора. Клетвата ти към Ханк.
Ужасът се образува като парчета лед в стомаха ми. За пореден път си спомних всяка дума, която бях казала на Ханк Милар в нощта, в която ме беше притиснал да поема юздите на обреченото му въстание. Ще водя армията ти. Ако наруша това обещание, разбирам, че и двете с майка ми сме мъртви. Което не ми оставяше голям избор, нали? Ако исках да остана на Земята с Пач и да запазя живота на майка ми, трябваше да запазя титлата си на водач на армията на нефилимите. Не можех да позволя на Данте да ми я отнеме.
– Дуелът е рядко срещано шоу, а като прибавим и двама високопоставени нефилима като теб и Данте, това ще бъде събитие, което не бива да се пропуска – каза Пач.- Надявам се на най-доброто, че ще успеем да избутаме дуела и че Пепър няма да се провали, но мисля, че трябва да се подготвим за най-лошото. Дуелът може да се окаже единственият ти изход.
– За колко голяма публика става дума?
Погледът на Пач, който срещна моя, беше хладен и уверен. Но за миг видях как зад очите му проблясва съчувствие.
– Стотици.
Преглътнах трудно.
– Не мога да го направя.
– Ще те обуча, Ангелче. Ще бъда до теб на всяка крачка от пътя. Ти си много по-силна, отколкото беше преди две седмици, и всичко това след няколко часа работа с треньор, който правеше само толкова, колкото да те накара да си мислиш, че се е раздал. Искаше да си мислиш, че те тренира, но силно се съмнявам, че правеше много повече от това да подлага мускулите ти на минимално съпротивление. Не мисля, че осъзнаваш колко си силна. С истински тренировки можеш да го победиш.- Пач стисна задната част на шията ми, придърпвайки лицата ни едно към друго. Той ме гледаше с такава увереност и доверие, че едва не разби сърцето ми.
„Ти можеш да го направиш. Това е задача, на която никой не би завидял, и аз ти се възхищавам, а сега още повече, че я обмисляш – заговори той в ума ми.“
– А няма ли някакъв друг начин?- Но аз бях прекарала последните няколко мига в трескаво анализиране на обстоятелствата от всеки възможен ъгъл. С оглед на съмнителния шанс за успех на Пепър, съчетан с клетвата, която положих пред Ханк, и несигурното положение на цялата раса на нефилимите, нямаше друг начин. Трябваше да се справя с това.- Пач, страх ме е – прошепнах аз.
Той ме придърпа в прегръдките си. Целуна върха на главата ми и погали косата ми. Не беше нужно да изрича думите, за да разбера, че и той се страхува.
– Няма да ти позволя да загубиш този дуел, Ангелче. Няма да ти позволя да се изправиш срещу Данте, без да знаеш, че аз контролирам изхода. Дуелът ще изглежда честен, но няма да е така. Данте подпечата съдбата си в момента, в който се обърна срещу теб. Няма да го пусна да се измъкне.- Промълвените му думи се ожесточиха.- Той няма да излезе жив от това.
– Можеш ли да организираш дуела?
Отмъщението, което тлееше в погледа му, ми каза всичко, което трябваше да знам.
– Ако някой разбере…- започнах аз.
Пач ме целуна, силно, но с весел блясък в очите.
– Ако ме хванат, това ще означава край на целувките с теб. Наистина ли мислиш, че ще рискувам това?- Лицето му стана сериозно.- Знам, че не мога да усетя докосването ти, но усещам любовта ти, Нора. Вътре в мен. Тя означава всичко за мен. Иска ми се да те усещам по същия начин, по който ти усещаш мен, но аз имам твоята любов. Нищо никога няма да надделее над нея. Някои хора цял живот не изпитват емоциите, които ти ми даде. За това не съжалявам.
Брадичката ми потрепери.
– Страхувам се да не те загубя. Страхувам се, че ще се проваля и какво ще се случи с нас. Не искам да правя това – протестирах, макар да знаех, че няма вълшебна врата, през която да избягам. Не можех да избягам, не можех и да се скрия. Клетвата, която бях дала на Ханк, щеше да ме намери, независимо колко силно се опитвах да изчезна. Трябваше да остана на власт. Докато съществуваше армията, трябваше да доведа това докрай. Стиснах ръцете на Пач.- Обещай, че ще бъдеш с мен през цялото време. Обещай, че няма да ме накараш да премина през това сама.
Пач повдигна брадичката ми нагоре.
– Ако можех да накарам това да изчезне, щях да го направя. Ако можех да застана на твое място, не бих се поколебал. Но ми остава само един избор и той е да застана до теб до края. Няма да се поколебая, Ангелче, мога да ти го обещая.- Той прокара ръце по ръцете ми, без да съзнава, че обещанието му ме стопли повече от самия жест. То почти ме разплака.- Ще започна да пускам новината, че си свикала спешна среща за тази вечер. Първо ще се обадя на Скот и ще му кажа да разпространи информацията. Няма да отнеме много време новината да се разпространи. Данте ще е чул съобщението ти преди края на деня.
Стомахът ми се сви отвратително. Прехапах вътрешната страна на бузата си, после се принудих да кимна. Можех и да приема неизбежното. Колкото по-бързо се изправях пред това, което ми предстоеше, толкова по-бързо можех да съставя план за преодоляване на страха си.
– С какво мога да помогна?- Попитах.
Пач ме изучаваше и леко се намръщи. Погали с палеца си устните ми, после бузата.
– Ти си ледено студена, Ангелче.- Той наклони глава към коридора, който водеше по-навътре в градската къща.- Да те вкараме в леглото. Аз ще запаля камината. Това, от което се нуждаеш в момента, е топлина и почивка. Ще направя и гореща вана.
Разбира се, тялото ми се разтресе от силни тръпки. Сякаш за миг от мен бе изсмукана цялата топлина. Предположих, че изпадам в шок. Зъбите ми тракаха, а върховете на пръстите ми вибрираха със странно, неволно треперене.
Пач ме вдигна и ме отнесе обратно в спалнята си. Той отвори вратата с рамо, отметна одеялото и ме сложи внимателно в леглото си.
– Питие?- Попита той.- Билков чай? Бульон?
Като гледах лицето му, толкова сериозно и загрижено, в мен се завъртя вината. Точно тогава разбрах, че Пач би направил всичко за мен. Обещанието му да остане до мен беше толкова сериозно за него, колкото и клетвата. Той беше част от мен, а аз бях част от него. Той щеше да направи каквото и да е, за да ме задържи тук, при себе си.
Принудих се да отворя уста, преди да се уплаша.
– Има нещо, което трябва да ти кажа – казах аз, а гласът ми звучеше тънко и крехко. Не бях планирала да плача, но в очите ми се появиха сълзи. Обхвана ме срам.
– Ангелче?- Каза Пач с въпросителна интонация.
Бях направила първата крачка, но сега замръзнах. В съзнанието ми се промъкна оправдателен глас, който ми казваше, че нямам право да хвърлям това върху Пач. Не и в сегашното му отслабено състояние. Ако ме беше грижа за него, щях да си държа устата затворена. Възстановяването му беше по-важно от това да сваля от гърдите си няколко бели лъжи. Вече усещах същите ледени ръце да се плъзгат по гърлото ми.
– Аз… нищо не е – поправих се аз.- Просто имам нужда от сън. А ти трябва да се обадиш на Скот.
Обърнах се във възглавницата, за да не ме види как плача. Ледените ръце бяха твърде реални, готови да се затворят на врата ми, ако кажа твърде много, ако разкрия тайната си.
– Трябва да му се обадя, това е вярно. Но повече от това, имам нужда да ми кажеш какво се случва – каза Пач и в тона му се промъкна достатъчно загриженост, за да ми каже, че съм преминала момента, в който мога да използвам просто отвличане на вниманието, за да се измъкна от това.
Мразовитите ръце се свиха около гърлото ми. Бях твърде уплашена, за да говоря. Прекалено се страхувах от ръцете и от това как ще ме наранят.
Пач щракна върху нощната лампа, дръпна леко рамото ми, опитвайки се да види лицето ми, но аз само се извърнах по-далеч.
– Обичам те – изтръпнах. Срамът се разду в мен. Как можех да кажа тези думи и да го излъжа?
– Знам това. Точно както знам, че криеш нещо в себе си. Сега не е време за тайни. Прекалено далеч сме стигнали, за да тръгнем по този път – напомни ми Пач.
Кимнах, усещайки как сълзите се плъзгат по калъфката на възглавницата. Той беше прав. Знаех го, но това не ме улесняваше да си призная. А и не знаех дали мога. Тези зимни ръце, затварящи гърлото ми, гласа ми…
Пач се плъзна в леглото до мен, придърпвайки ме към себе си. Усетих дъха му по тила си, топлината на кожата му, която докосваше моята. Коляното му пасваше идеално в свивката на моето. Той целуна рамото ми, а черната му коса падна върху ухото ми.
„Лъжех те – изповядах се в мислите му, като се чувствах така, сякаш трябваше да изтласкам думите през тухлена стена. Напрегнах се, чакайки да ме сграбчат студените ръце, но за моя изненада хватката им сякаш отслабна при признанието ми. Студеното им докосване се изплъзна и отслабна. Окуражена от тази малка стъпка напред, продължих напред. Излъгах единствения човек, чието доверие означава за мен повече от всичко.- Излъгах те, Пач, и не знам дали мога да си простя.
Вместо да поиска обяснение, Пач продължи с бавни, равномерни целувки по ръката ми. Заговори едва когато впи целувка във вътрешната страна на китката ми.
– Благодаря ти, че ми каза – каза той тихо.
Преобърнах се и примижах от изненада.
– Не искаш ли да знаеш за какво съм те излъгала?
– Искам да знам какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре.- Той разтри раменете ми с нежни кръгове, като ми вдъхна известна увереност.
Нямаше да се почувствам по-добре, докато не призная истината. Не беше отговорност на Пач да облекчи бремето ми – беше моя, а аз усещах всеки последен пристъп на вина, сякаш ме пронизваха с желязно острие.
– Взимала съм дяволска магия.- Не бях мислила, че моята лъжа може да нарасне, но тя сякаш набъбна в мен с три размера.- През цялото това време го вземах. Така и не изпих противоотровата, която получи от Блейкли. Пазех я, като си казвах, че ще я изпия по-късно, след Чешван, когато вече няма да имам нужда да бъда свръхчовек, но това беше оправдание. Никога не съм възнамерявала да я изпия. През цялото това време разчитах на дяволското изкуство. Ужасявам се, че без него не съм достатъчно силна. Знам, че трябва да спра, и знам, че това е погрешно. Но то ми дава способности, които не мога да придобия сама. Измамих те с мисълта, че съм изпила антидота, и никога през живота си не съм съжалявала повече!
Отпуснах очи, неспособен да понеса разочарованието и отвращението, които със сигурност щяха да се появят по лицето на Пач. Достатъчно ужасно беше да знам истината, но да се чуя да я казвам на глас, ме разкъсваше до дъното. Коя съм вече аз? Не се познавах и това беше най-лошото чувство, което някога бях изпитвала. Някъде по пътя бях изгубила себе си. И колкото и лесно да беше да обвиня дяволската магия, аз бях направила избора да открадна първата бутилка от Данте.
Най-накрая Пач проговори. Гласът му беше толкова стабилен, толкова изпълнен с тихо възхищение, че ме накара да се запитам дали не е знаел тайната ми през цялото време.
– Знаеш ли, че когато те видях за първи път, си помислих: Никога не съм виждал нещо по-завладяващо и красиво?
– Защо ми казваш това?- Казах нещастно.
– Видях те и исках да бъда близо до теб. Исках да ме допуснеш до себе си. Исках да те опозная по начин, по който никой друг не те познава. Исках те, цялата теб. Това желание почти ме подлуди.- Пач направи пауза, вдишвайки тихо, сякаш ме вдишваше.- И сега те имам, единственото нещо, което ме ужасява, е, да трябва да се върна отново на това място. Да те искам отново и отново, без да имам надежда желанието ми някога да бъде изпълнено. Ти си моя, Ангелче. Всяко парченце от теб. Няма да позволя на нищо да промени това.
Подпрях се на лакътя си, взирайки се в него.
– Не те заслужавам, Пач. Не ме интересува какво ще кажеш. Това е истината.
– Ти не ме заслужаваш – съгласи се той.- Ти заслужаваш нещо по-добро. Но си затънала с мен и можеш да се примириш с това.- Загребвайки ме под себе си с едно пъргаво движение, той се претърколи върху мен, черните му очи бяха изцяло изкрящи.- Нямам намерение да те пускам лесно, нещо, което трябва да имаш в предвид. Не ме интересува дали друг мъж, майка ти или силите на ада се опитват да ни разделят, не се предавам и няма да се сбогувам.
Примигнах с мокрите си мигли.
– Няма да позволя и нищо да застане между нас. Особено не и дяволското изкуство. Имам антидота в чантата си. Ще го взема още сега. И, Пач?- Добавих с искрена емоция.- Благодаря ти. … за всичко. Не знам какво щях да правя без теб.
– Добре, че е така – промълви той.- Защото няма да те оставя да се измъкнеш.
Потънах обратно на леглото му, щастлива, че му признах.
Назад към част 32 Напред към част 34