Глава 5
Дез е романтик.
Уф.
Това не е това, от което се нуждаеше сърцето ми. Не е като да има връщане назад в този момент, но все пак. Малко наранявам егото си, като знам колко лесно мога да бъда подкупена с няколко внимателни жеста.
Близо час след като двамата влязохме във ваната, излязох от нея, а стомахът ми беше пълен с макарони и кафе, докато се подсушавах. Наблюдавам Дез – с крила и всичко останало – как излиза от стаята с кърпа, увита ниско около кръста му.
Щом стигне до далечната страна на леглото, кърпата му пада на земята и, святи девици и светци, този гръб е всичко.
Увивам собствената си кърпа по най-добрия начин около себе си, като при това случайно отскубвам няколко от перата си, а очите ми са вперени в Търговеца. Абсолютно се любувам на този мъж в момента и не съжалявам за нищо.
Той ме поглежда през рамо, а бледата му коса е разрошена назад. Би трябвало да се смущавам, че ме е хванал да го зяпам безсрамно, но собственото му изражение се нажежава от всичко, което вижда в моето.
Все още не сме правили нищо заедно – пиене на еспресо без дрехи и ядене на макарони – и нуждата да поправим това положение започва да расте.
Разрошвам косата си, докато влизам в спалнята му, а висящите фенери над нас светят меко.
Тъкмо се каня да се насоча към луксозния шкаф, който вече е зареден с милион феерични тоалети за мен, когато Дез посяга към чекмеджето на скрина до леглото и ми подхвърля черна дреха. Улавям я, материалът е мек под пръстите ми.
– Какво е това? – Питам.
– Награда от концесията. Това е следващото най-добро нещо на земята, което мога да ти дам.
Сбърчвам вежди.
Той кимва към дрехата в ръката ми и аз неохотно откъсвам поглед от неговия, за да разгърна избледнелия материал.
Огромна усмивка се разстила по лицето ми, когато виждам гигантските устни и език, отпечатани върху избледнялата тениска. Това е една от винтидж тениските на Дез от „Ролинг Стоун“.
– Това е назаем – казва той.
– Назаем? – Казвам, като повдигам вежди.
Дез влиза в един свободен чифт панталони.
– Това, че те обичам, не означава, че ще ти дам една от най-ценните си вещи.
Той току-що го направи официално: сега вече имам пълното намерение да запазя тази тениска.
Взимайки пример от Дез, оставям кърпата си да падне на земята и премятам тениската през раменете си. Лекото ми настроение изчезва в момента, в който подгъвът на тениската се допира до крилата ми.
Забравих всичко за тях. Сега, когато имам крила, не мога просто да издърпвам дрехите през раменете си.
Преди да успея да обмисля да си организирам парти за съжаление, меката материя на тениската, която се беше сгушила точно над ставите на крилата ми, сега се плъзга надолу по гърба ми, сякаш нямаше никакво препятствие по пътя, а подгъвът на тениската пада до средата на бедрото.
Главата ми се вдига към Дез, който се усмихва леко.
– Как…?
– Магия, любов.
Протягам ръка около гърба си, опипвайки мястото, където крилата ми се свързват с гърба. Краищата на тениската се разцепват около костите на крилата ми.
Толкова съм съсредоточена върху логистиката на тениската на Дез, че не успявам да видя начина, по който той ме гледа. Забелязвам го чак когато изчезва и се появява отново до мен.
Той държи с пръсти подгъва на тениската.
– Изглежда добре на теб.
Замръзвам.
Дез е целият навит целеустремено. Очите му се стрелкат към моите. Ние сме като пеперуди, които обикалят около пламък.
Точно тогава ми се изплъзва прозявка.
Най-лошото прозяване в живота.
Не съм уморена – искам да кажа, че съм – денят беше дълъг, от ранното събуждане, през многочасовата тренировка, до гледането на човек, изяден от жив кошмар, но не съм достатъчно уморена, за да пропусна това.
Очите на Дез се насочват към устата ми. Каквато и страст да го е завладяла преди малко, той я прибира.
Иска ми се да извикам, когато го виждам да нахлузва уважителната маска, която носеше, когато бях в гимназията. При всичките си порочни наклонности той може да бъде изненадващо рицарски настроен.
Дърпа ръба на ризата ми.
– Още не сме приключили с това – казва той, а гласът му все още е груб от обещанията за секс.
Той ме завлича към леглото и почти си мисля, че мъжът не се е стреснал от прозявката ми.
Крилата на Дез изчезват, за да може да се претърколи по гръб. Миг по-късно ме издърпва наполовина върху гърдите си. Начинът, по който ме държи… пичът определено е отложил разгорещяването за момента.
Сигурно бих могла да го накарам да се замисли, но, по дяволите, може би буквално няма нищо по-удобно от това да се свиеш срещу Дез.
– Кажи ми една тайна – прошепвам аз.
– Още една? – Той изглежда толкова основателно изненадан, че аз се смея.
Дори не мога да си спомня последната тайна, която ми каза – дали беше за приятелството му с Малаки?
– Да, още една, – казвам.
Той се стъписва и ме придърпва по-силно.
– Добре, но само защото те харесвам.
Усмихвам се леко срещу него.
Не мога да повярвам, че да го попитам наистина е проработило.
Дез изглажда ръката си върху перата ми.
– Единственото нещо, което не ми харесва в крилата ти, е, че скриват дупето ти, а аз наистина харесвам дупето ти.
Мълча само три секунди, а после не мога да сдържа смеха си.
– Дез, не това имах предвид, когато поисках да споделиш тайната.
– И въпреки това получи тайна. Смятай, че си се поглезила. – Той стиска задните ми части, за да акцентира, и аз надавам малък писък, който го кара да се засмее. И този дрезгав кикот води до целувки… много, много, много лениви и вкусни целувки.
Когато най-накрая се откъсвам, облягам глава на гърдите му. В стаята настъпва тишина, а единственият звук е туптенето на сърцето на Дез под ухото ми. Затварям очи.
Мога да свикна с това.
Каква ужасяваща мисъл.
– В продължение на два века ти не си била нищо друго освен шепот на възможност – казва Дез, нарушавайки тишината. – И тогава те срещнах. – Той прави пауза, сякаш цялата история започва и свършва с това изречение. Сякаш животът му е бил един преди да ме срещне, а след това се е превърнал в нещо друго.
Това е достатъчно, за да ме накара да пренебрегна факта, че той почти е признал, че е на повече от две столетия.
– Ти беше всичко, което никога не съм знаел, че искам. Ти беше хаос. Ти беше отчаяние. Ти беше най-загадъчната тайна, на която някога съм попадал. Всичко в теб ме привличаше – невинността ти, уязвимостта ти, по дяволите, дори трагичният ти живот. Ти беше най-завладяващото същество, на което някога съм попадал.
Гърлото ми се свива от думите му. Има тежест не само в това, което казва, но и в това, че изобщо го казва. Помолих за тайна и той ми даде откровение, нещо, което мога да държа близо до сърцето си късно вечер.
– Седем години разлика – продължава той, – а жената, в която ти се превърна, беше на един свят разстояние от момичето, което аз срещнах. – Той накланя главата ми, за да може да ме погледне в очите. – Това само ме накара да те искам още повече. Ти беше едновременно стара и нова, позната и екзотична, на една ръка разстояние и забранена. И толкова дълго те исках, че бях сигурен, че това ще ме убие.
– И когато те гледам дори сега – особено сега – виждам една проста истина.
Той спира да говори.
Седнах малко.
– Каква беше истината?
В тъмнината го виждам да ме гледа.
– Ти си магия, любов.
Назад към част 4 Напред към част 6
